Председателя на УС на ОСА - адв. Емил Георгиев даде интервю по повод учредяването на сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Обединение на свободните адвокати".
18.10.2019 г.
Г-н Георгиев, Вие станахте председател на новоучреденото „Обединение на свободните адвокати“. Кое наложи неговото създаване и значи ли, че у нас има и не свободни адвокати?
В „Обединение на свободните адвокати“ смятаме, че една част от нашите колеги са наистина несвободни, но в икономически смисъл. Професията се развива по един странен начин и все повече адвокати успяват да преживяват покрай т. нар. “правни помощи“ и „особените представителства“. Тук трябва да степенуваме - правната помощ е по-ниско платеното средство. Особеното представителство обичайно е свързано с по-високи хонорари. Според информацията ни, то е запазено за „по-наши“ хора. Имам предвид тези от съответните колегии на Висшия адвокатски съвет. Ние знаем, че тези инструменти се използват още за влияние и постигане на определени изборни резултати, когато да кажем има избори в адвокатските съвети, в отделните колегии или избори на общото събрание на адвокатите от страната. Това е контролирания вот в рамките на адвокатурата и той става още по-опасен, ако го свържем с много широката апатия сред адвокатите.
Откъде идва тази апатия?
Те знаят, че със или без техния вот, няма какво толкова да се промени. И винаги нагоре по стълбичката ще се изкачват онези, които предварително са били определени.
Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят в разкол на гилдията?
Те вече го направиха. Но ние ще се защитим най-добре с работата си. Нашата цел не е да постигнем разкол, а да свършим някаква работа. Нашите органи или отказват да я свършат или я вършат толкова потайно, че ние никога не знаем за нея. Имаме няколко проблема с ръководните органи. От една страна е тяхната пасивност по важни за адвокатурата въпроси. И от друга страна е тяхната потайност. Понякога с много голямо закъснение разбираме за нещо свършено или опит да бъде свършено. Всичко е било обвито в такава непрогледност, в такава непрозрачност и с такова закъснение, че спокойно може да се постави под въпрос доколко изобщо е било смислено да се прави. Считаме, че адвокатурата трябва да говори ясно, високо и навременно по определени въпроси. Досега сме имали редица срещи и участия в неформален вид. От много места са ни сигнализирали, че тези срещи са трудни.
С кого сте се срещали?
Имам предвид да кажем Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет, други звена в администрацията и съдебната власт. Казват, че подобни контакти са трудни, понеже не разполагаме със собствена правосубектност. Това е причината да формализираме нашите действие. Накрая решихме да учредим адвокатско сдружение.
Г-н Георгиев, Вие станахте председател на новоучреденото „Обединение на свободните адвокати“. Кое наложи неговото създаване и значи ли, че у нас има и не свободни адвокати?
В „Обединение на свободните адвокати“ смятаме, че една част от нашите колеги са наистина несвободни, но в икономически смисъл. Професията се развива по един странен начин и все повече адвокати успяват да преживяват покрай т. нар. “правни помощи“ и „особените представителства“. Тук трябва да степенуваме - правната помощ е по-ниско платеното средство. Особеното представителство обичайно е свързано с по-високи хонорари. Според информацията ни, то е запазено за „по-наши“ хора. Имам предвид тези от съответните колегии на Висшия адвокатски съвет. Ние знаем, че тези инструменти се използват още за влияние и постигане на определени изборни резултати, когато да кажем има избори в адвокатските съвети, в отделните колегии или избори на общото събрание на адвокатите от страната. Това е контролирания вот в рамките на адвокатурата и той става още по-опасен, ако го свържем с много широката апатия сред адвокатите.
Откъде идва тази апатия?
Те знаят, че със или без техния вот, няма какво толкова да се промени. И винаги нагоре по стълбичката ще се изкачват онези, които предварително са били определени.
Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят в разкол на гилдията?
Те вече го направиха. Но ние ще се защитим най-добре с работата си. Нашата цел не е да постигнем разкол, а да свършим някаква работа. Нашите органи или отказват да я свършат или я вършат толкова потайно, че ние никога не знаем за нея. Имаме няколко проблема с ръководните органи. От една страна е тяхната пасивност по важни за адвокатурата въпроси. И от друга страна е тяхната потайност. Понякога с много голямо закъснение разбираме за нещо свършено или опит да бъде свършено. Всичко е било обвито в такава непрогледност, в такава непрозрачност и с такова закъснение, че спокойно може да се постави под въпрос доколко изобщо е било смислено да се прави. Считаме, че адвокатурата трябва да говори ясно, високо и навременно по определени въпроси. Досега сме имали редица срещи и участия в неформален вид. От много места са ни сигнализирали, че тези срещи са трудни.
С кого сте се срещали?
Имам предвид да кажем Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет, други звена в администрацията и съдебната власт. Казват, че подобни контакти са трудни, понеже не разполагаме със собствена правосубектност. Това е причината да формализираме нашите действие. Накрая решихме да учредим адвокатско сдружение.
Това прецедент ли е у нас?
Ние не сме прецедент. Има редица други адвокатски сдружения. Това, по което сме първенци е, че ние си поставяме за решаване на цели и задачи, които попадат в полето на действие на нашите ръководни органи. Правим го, защото те са пасивни. Водили сме много разговори с председателят на Висшия адвокатски съвет г-жа Ралица Негенцова, както и с други членове на този Съвет. Не е нещо, което правим зад гърба им. Те много добре знаят какво искаме от тях. Но разминаванията ни са огромни. Не виждаме друга алтернатива. Резултатът от нашата работа ще бъде в интерес на цялата гилдия. Адвокатите не работим само за себе си, а за българските граждани, които са наши клиенти.
Интервю на Катя Илиева
Ние не сме прецедент. Има редица други адвокатски сдружения. Това, по което сме първенци е, че ние си поставяме за решаване на цели и задачи, които попадат в полето на действие на нашите ръководни органи. Правим го, защото те са пасивни. Водили сме много разговори с председателят на Висшия адвокатски съвет г-жа Ралица Негенцова, както и с други членове на този Съвет. Не е нещо, което правим зад гърба им. Те много добре знаят какво искаме от тях. Но разминаванията ни са огромни. Не виждаме друга алтернатива. Резултатът от нашата работа ще бъде в интерес на цялата гилдия. Адвокатите не работим само за себе си, а за българските граждани, които са наши клиенти.
Интервю на Катя Илиева