Обединение на свободните адвокати

И Конституцията на Република България и Законът за адвокатурата говорят за адвокатска независимост. Често в адвокатските среди се коментира какво представлява тя. Дали се свежда до позиционирането на адвокатурата извън структурата на държавните органи (което я прави независима от тях) или се отнася до личната независимост на всеки адвокат, изразяваща се в свободата му да защити клиента си и да отстоява неговите права с цената на всичко, дори пряко личния си интерес. Може би адвокатската независимост е поравно и от двете, но във всички случаи, за да бъде тя добре гарантирана, адвокатът трябва да е материално обезпечен. Бедният адвокат не е независим адвокат. И ако от това правило, разбира се, има изключения, то широко припознато е виждането, че именно доброто заплащане е гарант за независимост. Ето защо, борейки се за справедливо възнаграждение на адвокатския труд, ние всъщност се борим за адвокатска независимост, като гарант за защита правата и свободите на гражданите и вярваме, че независимостта на адвоката е точно толкова важна, колкото е и тази на съдията.

Ако независимостта на адвоката е толкова важна, колкото и тази на съдията, то съвсем логично следва изводът, че възнаграждението на адвоката трябва да е от същия порядък като това на съдията. За съжаление, чрез серия от противоречащи на правото на Европейския съюз и Конституцията на Република България правни норми и чрез унизителната уредба на правната помощ, държавата ни успя да премине всякакви граници и да изравни стойността на адвокатския труд с тази на труда на най-ниско платения неквалифициран общ работник. Такова възнаграждение не само че не считаме за справедливо, но и не мислим, че посредством уредбата му Република България е в състояние да изпълни задълженията си по ЕКПЧ, свързани с осигуряването на гаранции за справедлив процес, една от които е именно обезпечаването на правото на независим адвокат.

Подробни аргументи по въпроса какво е минималното справедливо възнаграждение на адвокатския труд може да прочетете в становището на ОСА по въпросите на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Във всички случаи, то трябва да е обвързано с размера на разходите, необходими за осъществяване на адвокатската дейност, и времето, което отнема на един адвокат предоставянето на качествена адвокатска услуга.

Достъпът до регистрите е създадената възможност за ползване на налични в тях данни, включително и посредством съответните технически способи за намирането, сортирането и избирателното им възпроизвеждане (търсене по определени критерии). Условията за достъп до различните регистри са нормативно уредени и отчитат необходимостта определени лица да разполагат със съответните данни, за да работят по-ефективно: така например съдът ще може чрез проверка в НБД „Население" да установи настоящия или постоянен адрес на страна в производството, за да й връчи книжа по делото; нотариусът ще може да се увери в самоличността и гражданското състояние на явяващите се пред него лица; ЦРД ще позволи на един частен съдебен изпълнител да провери дали длъжник по образувано при него изпълнително дело има заведени дела при друг съдебен изпълнител, и дали срещу имуществото му вече не е насочено принудително изпълнение от друг взискател по друго дело и т.н.

Без да отричаме несъмнената полза от съществуването на достъп до регистрите за нотариуси, ЧСИ и др., не можем да не отбележим, че недопускането на адвокатите до част от тези регистри, уврежда сериозно интересите на физическите и юридически лица. Това е така, защото именно адвокатът е този, който изначално може да спести на клиента си множество проблеми и разноски за водене на съдебни и изпълнителни дела, когато констатира, че лицето, с което клиентът му ще договаря, вече има други кредитори, висящи съдебни и изпълнителни производства, наложени обезпечителни мерки или не разполага с достатъчно имущество, с което да гарантира изпълнението на задълженията си. Клиентът ще бъде информиран за рисковете от това никога да не получи връщане на заема (дори след успешно проведен иск), никога да не получи адекватно обезщетение в случаите на неизпълнение или собствеността върху обещания имот. И то още преди да сключи даден договор или изобщо да встъпи в някакво правоотношение. Защото за едно лице едва ли би имало особена полза от това, че след като е платило разноските за спечелване на съдебно дело и таксите за завеждане на изпълнително, ЧСИ ще достъпи ЦРД и ще установи, че срещу цялото имущество на длъжника вече е насочено изпълнение от други взискатели. И спечелилият делото не само, че няма да получи това, което му се дължи, ами и няма да си възстанови разноските за водене на делата. Едно лице едва ли ще намери особена полза в това да научи пред нотариуса, че продавачът на купувания от него имот не е единствен негов собственик, след като вече е платило по-голямата част от цената (която може и никога да не получи обратно, дори след успешното осъждане на продавача да му я върне). Това са малка част от хипотезите, които илюстрират как навременната консултация с адвокат, разполагащ с пълен достъп до регистрите, за да установи релевантните за едно правоотношение обстоятелства, може да спести на клиента време, проблеми и хиляди левове разноски за съдебни и изпълнителни дела.

Логично е да си зададем въпроса, защо след като е толкова важно за гражданите и юридическите лица, адвокатите им да имат достъп до регистрите, такъв все още не е осигурен или там където го има, не гарантира снабдяването с достатъчно информация. Отчасти това се дължи липсата на настоятелност за приемане на необходимите законодателни промени и осигуряване на съответната техническа обезпеченост, отчасти на неправилното разбиране на някои аспекти от Общия регламент за защита на данните (GDPR). Така например, след влизане в сила на GDPR, редица съдилища неправомерно преустановиха възможността за извършване на справки в техните регистри по „три имена“ или „ЕГН“ на физическо лице, въпреки че съществуването на такава възможност е абсолютно допустимо и законосъобразно при действието на Регламента.

ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ продължава комуникацията си с отговорните институции и лица, както и работата си по изготвянето на предложения за нормативни промени, които да гарантират адекватен достъп на адвокатите до всички регистри. Този достъп в крайна сметка ще доведе до повишаване на ефективността на работата на адвоката, по-добра защита на правата и интересите на клиентите му и облекчаване работа на съдилищата, чрез намаляване обема на водените дела. Надяваме се също така, че привличането на общественото внимание върху проблема, доколкото той засяга негативно всички граждани и юридически лица, също ще допринесе за решаването му.

Не е тайна, че към настоящия момент няма законова възможност за електронен дистанционен избор за органи на адвокатурата, който единствен може да осигури масово и пълноценно участие на всеки адвокат в изборния процес, както и да спре порочните практики органите на адвокатурата да бъдат избирани с предварително раздадени листчета и номера. Решенията на АС и ВАдС не се публикуват винаги, а често публикуването на някои от тях става с голямо закъснение. Публикуват се само решенията, но не и обсъжданията, което прави достъпа до информация опосреден и непълен, а и по този начин членовете на ВадвС, отговорни за вземането на едно или друго решение остават скрити в анонимност. Всичко гореизложено лишава членовете на адвокатурата от възможността да следят решенията на органите, които всъщност, са задължителни за първите и неизпълнението им влече след себе си дисциплинарната им отговорност.

Не е въведена електронна адвокатска карта, липсва регистър на дисциплинарните дела, който да е достъпен за адвокатите и често производствата се ползват за репресии срещу неудобни адвокати, защото не е известна практиката в различните адвокатски съдилища и не може да бъде използвана. Служебните защити и особени представителства не се разпределят на случаен принцип, което води до зависимости на адвокатите от органите, които най-силно проличават в изборния процес.

Много от писмата на ФОБА и на адвокати, адресирани до ВадвС остават без отговор, което е порочна практика, която трябва да бъде преустановена. За развитието на Адвокатурата е необходимо да има възможност за диалог между органите и действащите адвокати. Провеждат се конференции и форуми от страна на органите, на които не е дадена възможност за достъп на действащите адвокати, включително липсва излъчване на събитието и свободен електронен достъп до материалите.

Създаден беше Единен портал за електронно правосъдие, който трябва да даде възможност на адвокатите да преглеждат електронните копия на съдебни дела и да копират документите в тях. Чрез портала са достъпни делата само на съдилищата, технически свързани с портала, като в самия портал е поместен >списък на свързаните до момента с портала съдилища. Всички съдилища са свързани технически с буферното хранилище на портала, с изключение на административните и ВАС, за които се очаква преработка, защото програмите, по които работят са несъвместими с концепцията на портала.

Съществуват към момента три сериозни проблема, които пречат на ефективното използване на електронния портал и изискват дейна позиция на Адвокатурата:

1. За всеки достъп до електронно досие по съответно дело съдилищата все още изискват първоначална регистрация на потребител. Така един адвокат трябва да подаде първоначална регистрация на потребител във всеки съд, който иска да работи електронно. Подаването не е организирано да става електронно, което практически означава адвокатът да обикаля всички съдилища и да подава лично заявления за регистрация на място. Този проблем е адресиран от членове на ФОБА до ВСС и имаме уверението, че ще бъде решен.

2. Информацията в електронните досиета не е структурирана правилно. Постъпващите по делото документи не се подреждат хронологично, а по секции, което прави практически информацията не използваема в електронен вид. Причината за тази стратегическа грешка при конструирането на портала е, че Адвокатурата не е участвала като консултант и най-голям потребител при изработване на техническото задание. Проблемите с портала са изложени от членове на ФОБА на среща с ВСС и предстои да се търси решение за поправка (подробности - ТУК).

3. Електронните досиета не се попълват и не съдържат цялата информация по делата. Освен, че не се сканират всички документи, не се качват всички актове на съда. Липсват разпореждания по движението на делото, които са изключително важни за адвокатите и могат да осигурят бързина и акуратност на правораздаването.

Участието на Адвокатурата в реализирането на действащо електронно правосъдие е крайно належащо. По предложение на адвокати от ФОБА, ВСС пое ангажимент да изработи и възложи проект по създаване на help desk center и call center, които да обслужват 24/7 всички постъпващи запитвания и уведомления за проблеми при достъпване на портала.

Електронното правосъдие трябва да бъде приоритет за Адвокатурата. В тази връзка интензивността на диалога с ВСС трябва да бъде запазена и усилена до решаване на въпросите.

Дисциплинарното производство в ЗА има големи слабости и проблемите в него рефлектират пряко върху всички адвокати. Практиката по него е меко казано противоречива именно поради различния прочит на закона, породен най-вече от слабостите на самия закон, от пропуски в професионалната подготовка на дисциплинарните съдии, а често и поради образувани поръчкови дисциплинарни производства. Това още повече налага необходимостта всички адвокати да имат достъп до решенията по дисциплинарни дела, за да бъдат информирани при какви предпоставки и в кои случаи тяхното поведение би могло да изпълни състава на дисциплинарно нарушение. Публичността на актовете ще доведе до невъзможност съдиите, които са адвокати на конкурентен пазар да злоупотребяват с предоставената им власт.

Производствата по дисциплинарни дела са с неустановена процедура. Много от съставите изобщо не прилагат НПК, както изисква Закона за адвокатурата, а измислят свои правила, с които правата на дисциплинарно обвинените адвокати често са нарушени значително.

Актовете на дисциплинарните съдилища срещу действащите адвокати, които не са ангажирани в някой от органите на адвокатурата, не подлежат на съдебен контрол. Това ограничение на правата е противоконституционно и налага промяна в закона. До настъпване на такава промяна обаче, публичното оповестяване на актовете на тези съдилища би допринесло за ограничаване на злоупотребите.

Електронната адвокатска карта с опция за електронен подпис може да облекчи в голяма степен работата на адвокатите. Въвеждането и ще даде възможност за подаване на документи и достъп до книжа с електронен подпис, както и за достъп до базите данни, държавните регистри, така необходим за работата на адвоката. Разбира се, това би могло да стане и след въвеждане на съответните законови промени, които да дадат такъв достъп на адвокатите както до базите данни, така и до уреждане на възможността искови молби, жалби, възражения и др.да бъдат подавани по електронен път с електронен подпис от адвокатите.

Първите стъпки, за да може Адвокатурата да отговаря на очакванията към дейността й, са в посока изменение на законодателството.

Законът за адвокатурата съдържа редица ограничения при упражняване на адвокатската дейност, които не позволяват понастоящем Адвокатурата да бъде конкурентна на останалите професии, които предоставят услуги, типично осъществявани от адвокати. Първото ограничение е свързано със забраната за рекламиране на адвокатската дейност, чиято легитимна цел е спорна и не отчита развитието на технологиите и интензивността на търговските взаимоотношения. Поради това, тя трябва да отпадне, а рекламните послания на лицата, осъществяващи адвокатска дейност – самостоятелно или колективно, да бъдат регулирани от общите забрани в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията и от специални забрани, отчитащи спецификите на професията, които да се разпишат в Етичния кодекс на адвоката.

Следващата промяна, която да позволи адаптивност на Адвокатурата към очакванията на бизнеса и гражданите, е свързана с реформиране на правилата, регулиращи съвместното упражняване на адвокатска дейност. Адвокатските дружества и съдружия са уредени по начин, който не позволява съществуването им като същинска корпоративна структура, каквато де факто те са. В световен план се очертава тенденция към обединение на адвокатски кантори и тяхното структуриране именно като корпоративни единици, което би позволило по-лесното им преобразуване и управление.

Модернизацията на Адвокатурата изисква някои промени и в самата структура и начините на осъществяване на дейността от адвокатите.

Мерките, които самите ние трябва да предприемем, в посока модернизиране на дейността ни, са свързани с въвеждане на повече дигитализация в работата ни – както посредством осигуряване на нужната техническа обезпеченост, така и чрез придобиване на необходимите умения за активно използване на електроните услуги, предоставяни от съдилищата. Тази мярка обаче е предпоставена от ефективното въвеждане на електронното правосъдие, за което следва и ние да съдействаме.

Органите на Адвокатурата също се нуждаят от модернизиране, за да може да бъдат от полза на членовете на съответните колегии и да се справят с предизвикателствата на ежедневно появяващите се нужди на адвокатската дейност. Органите на Адвокатурата съответно трябва да могат да осъществяват част от дейността си и електронно. Въвеждането на електронна форма на провеждане на заседания на съветите към адвокатските колегии, както и на Висшия адвокатски съвет, ще позволи по-голяма гъвкавост и бързина при вземане на решения.

В работата на длъжностните лица по регистрацията понякога се отчитат противоречия, а запознаването им със съдебната практика по постановените откази често е бавно и непълно. Произнасянето по заявленията за обявяване на ГФО също отнема твърде много време. Не следва да забравяме и 17-дневния срив на Търговския регистър от 2018 г.

Обединението на свободните адвокати има за цел да съдейства и да работи заедно с компетентните лица от ръководството на Агенция по вписвания за подобряване работата на регистъра, вкл. при отстраняване на проблеми и бъгове в новата уеб-платформа, която се очаква да стане факт в началото на 2020 г.

От гледна точка на адвокатурата, Имотният регистър все още се намира близо до нивото си отпреди 10 години, когато започна да работи платформата ИКАР. Целта на Обединението на свободните адвокати е да изисква действия и да подпомага отговорните лица в Агенция по вписвания, МП и останалите институции при изпълнение на поетите на една от последните срещи ангажименти, а именно: осигуряване на дистанционен достъп на адвокатите до архива на Имотния регистър, респ. до сканираните изображения на вписаните актове. Считаме за унизително адвокатите да чакат на опашки пред архива на Агенция по вписвания заедно с обикновените граждани. Времето, което адвокатите прекарват чакайки пред гишетата на Агенция по вписвания, в крайна сметка се отразява като излишен разход за нашите клиенти. По този начин, липсата на дистанционен достъп, който да се осъществява след легитимация чрез електронен подпис или по друг начин, се отразява пряко и негативно на гражданите и юридическите лица.

Работата на регистрите може да се подобри с воля от страна на отговорните лица в ръководството на Агенция по вписвания и при Министъра на правосъдието, а в случай че се налага и чрез законодателни промени. При всички положения, тези лица следва да имат добра комуникация с лицата, които реално ползват двата регистъра. Адвокатската професионална общност най-често и по занятие работи с двата регистъра. Ние сме тези, които имат необходимия капацитет и са длъжни да дадат на отговорните лица необходимите отзиви и препоръки за работата на регистрите. Първите стъпки в тази насока са вече направени.

В рамките на инициативите на членове на ФОБА и със съдействието на омбудсмана на Република България, бяха проведени 2 срещи с Министъра на правосъдието и представители на Агенция по вписвания. Всички проблеми бяха изложени писмено пред компетентните лица. В резултат на тези срещи и като първа стъпка, Агенция по вписвания издаде Методически указания с цел подпомагане дейността на длъжностните лица по регистрацията и Установяване на единни правила и критерии при разглеждането и произнасянето по заявления. След учредяването на ОСА, Агенция по вписвания адресира писмо до председателя на сдружението, в което изрази готовност за съвместна работа по въпросите свързани с работата на регистрите. На база тези отношения, на първо време ОСА ще се включи със становища и препоръки при тестването и въвеждането в експлоатация на новия портал на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като едновременно с това ще продължим да настояваме за дистанционен достъп до архива на Имотния регистър.