Адвокатска колегия Стара Загора подкрепи становищата на ОСА и АК- Смолян

                        УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

         Съветът при Адвокатска колегия Стара Загора, на свое заседание, проведено на 12. 12. 2019г., обсъди внесения  на 08.11.2019г. в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за  адвокатурата вх. № 954-01-78/08.11.2019година с вносители  Анна Василева Александрова, Емил Димитров Симеонов, Иглика Иванова Иванова – Събева и Симеон Георгиев Найденов. Посоченият законопроект е внесен по предложение на ВАС.           След направеното обсъждане САК взе  Решение № 233 от Протокол № 16 / 12. 12. 2019г., с който приема, че внесения законопроект  не съответства на изискванията на нормативната уредба на Република България и на Решение, взето на Общото събрание на адвокатите от страната, проведено на 23-24.02.2019г.

         Адвокатски съвет при Адвокатска колегия Стара Загора приема, че е наложително спешно изменение на настоящия ЗА единствено и само в частта на разпоредбата на чл. 36 ЗА с оглед постановено от ВАС решение, касаещо Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. в ДВ бр. 84/25.10.2016г. САК обаче приема, че така предложената редакция на разпоредбата не отговаря на изискванията, които следва да бъдат съблюдавани при приемане на Наредбата за адвокатските възнаграждения, тъй като не само, че не въвежда критерии и не урежда отношенията по начин, съответстващ на изложените мотиви в Решение от 23. 11. 2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС, но и създава предпоставка за възникване на допълнителни усложнения и проблеми, свързани с определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл.36, ал. 4 от проект за ЗИДЗА се предвижда ВАС да приеме Наредба за определяне на минимални адвокатски възнаграждения след извършване на функционален анализ на адвокатската дейност, отчитайки обема и сложността на предоставяната правна помощ, материалния интерес и другите защитавани права и интереси, и отговорността на адвоката. Така формулираният текст не предполага въвеждане на общи критерии за гарантиране и съблюдаване обществения интерес. Съгласно посоченото по- горе Решение на СЕС, за да се гарантира, че Висшият адвокатски съвет, като професионална организация / приравнена на сдружение на предприятия/ отчита не само интересите на адвокатите, но и на другите заинтересовани лица и най- вече на потребителите на адвокатски услуги, критериите за отчитане на обществения интерес трябва не само да бъдат определени със закон, но при това достатъчно точно и ясно, а така също и трябва да има ефективен контрол и правомощия на държавата за вземане на решения като последна инстанция (решение от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 41; решение от 23 ноември 2017 г., съединени дела C-427/16 и C-428/16, EU:C:2017:890, т.43 и т.46).  За да съответстват на посочените съдебни решения на СЕС  правните норми следва да сочат ясни критерии за защита обществения интерес. В предложения проект на пар. 2  ЗИДЗА се предлага отново съобразяването на адвокатските възнаграждения да бъде съобразно материален интерес и сложността на предоставяна правна помощ. Няма нито един критерий, отговарящ на поставеното от СЕС изискване за защита обществения интерес. Такъв би бил предотвратяване на риска от влошаване на качеството на предоставяните услуги. Практиката на СЕС приема и признава защитата на обществения интерес от подобен риск като наложителна причина за определяне минимален праг на адвокатските възнаграждения, целящ недопускане доминиране на доставчици на нискокачествени услуги. Във връзка с изложеното изцяло обосновани и относими са изложените в Становище относно законосъобразността на действащата в Република България уредба на минималните размери на адвокатските възнаграждения, изложено от СНЦОП “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“, а именно, че следва да се извърши обосноваване на необходимостта от въвеждане на минимален праг на адвокатските възнаграждения с „голямо неравенство в информираността, дължащо се на факта, че доставчиците на услуги разполагат със специални познания, каквито повечето техни клиенти не притежават, което води до затруднения за клиентите при преценката на качеството на предлаганите адвокатски услуги. Това е още повече вярно в условията на членство на Република България в Европейския съюз, въвеждането на нови регулации, специфични изисквания и правила, които в голямата си степен не могат да бъдат разбрани без съответното специализирано образование и познания.

При това положение, с оглед посочените особености на разглеждания пазар и услуги, може да се приеме, че при липса на минимални тарифи, съществува риск лицата, предоставящи адвокатски услуги и действащи на територията на Република България, да се впуснат в конкуренция, която да се изразява в предлагането на услуги на твърде ниски цени и така да се стигне до отстраняването от пазара на оператори, предлагащи висококачествени услуги в резултат на неблагоприятен за тях подбор. В такъв контекст налагането на минимални тарифи би могло по естеството си да допринесе за ограничаване на риска от влошаване на качеството на адвокатските услуги, като предотврати предлагането на услуги на цени, които са недостатъчни да гарантират в дългосрочен план тяхното качество. По тази причина, съществуването на минимални тарифи за адвокатски услуги по принцип може поради естеството си и с оглед на характеристиките на българския пазар да допринесе за гарантиране на високо качество на адвокатските услуги и следователно за постигане на легитимни цели в обществен интерес (защита на потребителите).“

         Считаме, че изложените в същото становище мотиви относно определяне и мотивиране цената на адвокатските услуги биха отговорили изцяло на изискванията, заложени в решенията на СЕС и биха служили обосновано за определяне на минималните размери на адвокатски възнаграждения. В този смисъл се присъединяваме към изложеното в същото, приемайки, че „правната уредба на минимумите трябва да е такава, че да е видно, че липсата й би довела до закрепване на такова равнище на цената на тези услуги, което би могло да породи несигурност относно качеството им. Следователно минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да са такива, че да се явяват достатъчни за да гарантират в дългосрочен план качеството на предоставяната адвокатска услуга.

За да се изведат конкретни размери, трябва да се отговори по-специално на два въпроса:

1) какъв размер на „чист“ доход е необходимо да получава работещ при нормална натовареност адвокат, за да бъде гарантирана неговата независимост; и

2) какви са действащите регулации, които дават отражение върху разхода за извършване на адвокатска дейност, в това число: наем/закупуване на кантора, поддържане на интернет и телефонна свързаност, обезпечаване на мобилност, поддържане на квалификация, обезпечаване на технически персонал или изпълнители за определени дейности (в т.ч.„външни изпълнители“) - деловодители, секретари, адвокатски и технически сътрудници, компютърни специалисти и системни администратори, техническа поддръжка и др.

Нашето виждане е свързано с това, че конституционната уредба на адвокатската професия  налага гарантиране на независимостта на адвоката в същата степен, в която е гарантирана независимостта на съдията. Прието е да се счита, че една от гаранциите за съдийска независимост е обезпечаването на месечен доход над средния за страната.“

         В този смисъл Съветът на адвокатска колегия Стара Загора счита, че редакцията на чл. 36 от ЗА, предложена във внесения на 08. 11. 2019г. законопроект в Народното събрание следва да претърпи съществени изменения в съответствие с гореизложените основания. Само и единствено при въвеждане на достатъчно ясни и точни критерии разпоредбата ще отговаря на изискванията на СЕС и вътрешните нормативни актове и предложеното  изменение на чл. 36 от ЗА би имало смисъл и би гарантирало защита правата на адвоката.

         Отделно от изложеното Съветът на адвокатска колегия Стара Загора счита за недопустимо внесения законопроект да се различава съществено и да несъответства на проекта, приет на заседание на ВАС, проведено през месец юли 2019г.  Съгласно разпоредбата на чл. 122, т. 11 от ЗА Висшият адвокатски съвет дава становище по проекти за нормативни актове и прави предложения за усъвършенстване на законодателството.  Следователно ВАС следва да е приел с решение проекта за ЗИДЗА и то във вида, в който се внася за разглеждане в законодателния орган.  Нарушението на сочената правна норма и то именно от висшия орган на управление на адвокатурата считаме за проява на грубо незачитане на правилата и такива действия сами по себе си водят до допълнително уронване престижа на адвокатурата като цяло. Недопустимо е  именно ВАС изисква от адвокатите изпълнение на задълженията си по ЗА, а самите членове на ВАС да допускат съществено нарушаване на задълженията и да превишават правомощията си. 

         На следващо място внесения проект за изменение и допълнение на ЗА е изцяло в нарушение на Решение, взето на ОСАС, проведено на 23-24.02.2019г. Съгласно посоченото решение делегатите на Общото събрание на адвокатите в страната категорично се противопоставиха на идеята за изменение и допълнение на досега действащия Закон за адвокатурата, като се обединиха около идеята за обсъждане и изготвяне на изцяло нов ЗА, съответстващ на настоящите обществени отношения. Считаме, че ВАС е задължен да се съобразява с решенията, взети на Общото събрание на адвокатите от страната, като най- висш орган на управление на адвокатурата. Систематичното място на уредба на правилата, свързани с провеждане на ОС на адвокатите от страната, а именно в раздел І от глава ХІІ „Висши органи на адвокатурата“ сочи върховенството на Общото събрание над Висшия адвокатски съвет, Председателя на висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.  В този смисъл считаме, че всички органи на управление следва да се подчиняват и да изпълняват стриктно и съвестно решенията на най- висшия орган на управление – ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АДВОКАТИТЕ ОТ СТРАНАТА.

            Отделно от изложеното Съветът при Адвокатска колегия Стара Загора счита, че чрез внесения законопроект се допуска разширяване обхвата на дисциплинарна отговорност на адвоката по неясен и неконкретизиран начин. Използваното в законопроекта понятие „неизпълнение на други задължения…“ създава предпоставка за формиране на произволни дисциплинарни производства без очертани ясни критерии за вида на дисциплинарното нарушение. Липсва въведен съдебен контрол при налагане наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“. Налагането на толкова тежко наказание за адвоката не би следвало да остава без независим контрол, какъвто би бил осъществявания по съдебен ред. Липсата на съдебен контрол върху решения за налагане дисциплинарно наказание „Лишаване от право да упражнява адвокатска професия“  ведно с неясната и обща формулировка „неизпълнение на други задължения“ създават предпоставка за  репресия и оказване на натиск върху дейността на отделния адвокат.

Същевременно не е внесена така необходимата промяна в разпоредбата на чл. 134 от ЗА относно срока за погасяване по давност на дисциплинарното преследване и неговото съответно удължаване предвид характера на производството и обстоятелството, че в повечето случаи се касае за нарушения задълженията на адвоката, свързани с поведението му спрямо неговите клиенти. Както беше изложено по – горе необходими са и редица други изменения в настоящия ЗА, които обосновават позицията ни за изготвяне на изцяло нов Закон  за адвокатурата, който да отговаря на настоящите обществени отношения и който да урежда по един ясен и категоричен начин управлението на адвокатурата с очертавани на точни правила за работа на управляващите органи, начин за провеждане на съответните събрания и за провеждане на избори, както и за конкретизиране правата и задълженията на органите.

В съответствие с изложеното и изразеното вече от други колегии,1 ние изказваме подкрепа на становищата на Адвокатски Съвет при АК Смолян, Адвокатски съвет при АК Бургас и СНЦОП “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“.

 

 

                                              

……………………………………………………….   

                  

/За АС при АК Стара Загора        адвокат Мария Райчева - Секретар/