ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА, ВНЕСЕН В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 08.11.2019 Г.

ОСА публикува и първата част на обсъжданеито на ЗИДЗА, като изрично искаме да благодарим на ЦЕНТЪРА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА АДВОКАТИ за дадената възможност и перфектната организация.

 

 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, добре дошли на обсъждането на ЗИД ЗА, внесен от група депутати на 8 ноември 2019 г., състоящ се от осем параграфа. Преди да започнем обсъждането, благодаря на всички, че отделихте от ценното си време в този декемврийски ден. Датата е емблематична, тъй като днес имен ден имат Снежа, Снежка, Снежина, Белослава, Белчо и т.н. – един хубав християнски празник. Позволете от името на всички присъстващи да честитим имения ден на председателя на Адвокатска колегия – Силистра – г-жа Снежина Христова /аплодисменти/. Желаем Ви живот и здраве и да бъдете все така успешна, госпожо Христова,  както сте били и досега.

         Няколко думи за започване: колеги, тази дискусия я провеждаме, за да изпуснем малко и отрицателната енергия, която напоследък в геометрична прогресия се натрупа в българската адвокатура. Съгласувано е обсъждането с ръководството на Висшия адвокатски съвет. Даваме си, Управителният съвет на Центъра за обучение на адвокати имам предвид, ясна сметка, че напрежението, което се генерира в последно време, и противопоставяне между отделни колеги или отделни групи вътре в адвокатурата, не влияе за авторитета, за добрия имидж на адвокатурата, а точно обратното – ние се, така, правим лоша услуга… Следя, доколкото ми позволяват възможностите, публикации, критики и така нататък… Притеснен съм, откровено казано, от тона и изразите, които се използват в някои от становищата, които считам за, така, неуместни от страна на отделни колеги, и дори се съмнявам под някои от постовете дали действително зад постовете стоят, да не кажа адвокати, дали въобще са юристи. Би трябвало като адвокати да сме по-деликатни, по-толерантни, така, със знания, с умения да се опитваме да налагаме тезите си, да дискутираме и така нататък. Именно това е една от целите на тази маса тук, на която сме се събрали, за да, с един спокоен тон, да си кажем кой какво мисли, да си изразим позициите, но – пак повтарям, – само по отношение на внесения Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата от осми ноември, тъй като от публикациите оставам с убеждение, че някои от коментиращите не са разбрали, че, имам предвид на Фейсбук страницата и на сайта на Центъра за обучение на адвокати, че дискусията е само за този законопроект, а не за други въпроси, които са проблемни в българската адвокатура.

         Тук е мястото да кажа, че ако считате, че трябва да се правят и други такива подобни дискусии, ние сме отворени – заявете темите, проблемите – да се седне и да се дискутира, да е борба на тези, на мнения, ако нямаме капацитет, да използваме съответния експертен потенциал на външни специалисти, за да постигнем най-доброто. Това го казвам, тъй като си спомням в годините назад еволюцията на няколко опита за изменения в Закона за адвокатурата, където с болка заявявам, че, включително и аз имам вина – отчитам си я, – че понякога ние си мислим, че сме най-големите експерти, и представяме нещата пред съсловни организации, включително пред колеги адвокати – депутати, по начин, по който едва ли не ние сме по-умните, и те трябва да се съобразят, ама на сто процента, с нас. Ще си позволя да споделя: една от работните групи в парламента по Закона за мерките срещу изпиране на пари, когато спешно трябваше да се вземат някои решения, да се промени законът, как деликатно депутат, който не е юрист, не е адвокат, ни тури на място, които бяхме адвокатите – ние давахме съвети, акъли, ние колко сме умни, колко разбираме, какво трябва да стане и как – и той каза: „Съжалявам, все пак аз и колежката, които сме депутати, гласуваме; ние преценяваме какво да гласуваме“. Така че трябва да внимаваме какво говорим, по какъв начин се изразяваме - не само тук, но и към колегите, които са от другите съсловни организации, и така нататък. Затова ви моля, за трети път, да се придържаме стриктно към обсъждане само на темата, за която сме ви поканили. Решението да се обсъжда в този формат – всички да са поканени, – беше тежко, но ние считаме, че има две важни промени, които следва да се направят. Едната – на всички ви е известно, – е тази в чл.36 от Закона за адвокатурата, който в спешен порядък, и според мен е това, изисква да се направят промени, тъй като на всички ни е известно решението на Съда на Европейския съюз, решението на Върховния административен съд… Трябва да имаме предвид, че има подадена жалба срещу решението на тричленния състав, и не се знае в обозримо бъдеще кога петчленният състав ще постанови своя акт. Мисля, че като адвокати ни е ясен резултатът, и затова следва – или поне аз така си мисля, - предварително, ако е възможно, да се направят промените и в 36, и Наредба 1, тъй като ако ние не сме готови, тогава ще зрее сериозен конфликт вътре в адвокатурата. Мисля, че не ми е невярна прогнозата – ще се създаде сериозно напрежение с тия числа, които са заложени в наредбата от 2004 година. Тогава ще имаме сериозен проблем с присъждането на разноските на нашите клиенти, които са платили като адвокатски хонорар, тъй като адвокатите сме си получили хонорара, аз няма да го върна, но няма да бъде справедливо спрямо нашите клиенти. Тук е мястото може би да кажа: да се опитаме да излагаме тезите си през призмата на защита на интересите на нашите клиенти, каквото е едно от указанията на решението на Съда на Европейския съюз, че минимумите трябва да преследват легитимна цел, тоест легитимната ни цел е качеството, минималното качество на услугата, която предоставяме на нашите клиенти, а не защита на минималния стандарт на живот на адвоката. Това е смисълът на това решение, така го разтълкуваха и колегите, които се занимават с право на Европейския съюз, така го разтълкуваха и колеги адвокати, които водят дела в Съда на Европейския съюз.

         Следващият важен момент е текстът, който предвижда, че жалбата срещу решение за избори на органи на адвокатски колегии не спира изпълнението, тъй като много колеги са се обърнали, включително и директно към парламента и към техни познати адвокати, че това е недопустимо, като са посочили примери, които… Един председател, това е господин Китанов, който изкара един цял мандат, използвайки времетраенето на съдебния процес по обжалването… Така че това са важните акценти във внесения ЗИД ЗА. Ще ви помоля да не дискутираме и така, една тема, която не се посочва директно – то не е и тема, - кой ходи в парламента, кой с кого контактува… Висшият адвокатски съвет, това напрежение, което се генерира срещу него, не само срещу него, но и срещу органите на управление на адвокатурата… Ще ви помоля да сме по-толерантни, тъй като понякога това остро отношение се основава и на невярна, непълна, неточна, непроверена информация – тоя казал, оня чул. Тук е мястото да кажа какво ми направи впечатление по прословутите, включително сега ги обсъждаме, становища на адвокатски колегии – Пловдив, Смолян, Стара Загора: ами, колеги, те са попреписали и доразвиват становището на ОСА (Обединение на свободните адвокати). Е да, ама дали становището на ОСА е достатъчно издържано като текст и като тон срещу депутатите и срещу парламента – аз не го намирам за правилен… С предупреждения, „ще сигнализираме тоя“, „ще направим това“, „предупредихме ви“… Не намирам, че това е тон на адвокати. Ако ще сезират Европейската комисия, ами да я сезират, да я чуем. То и ние можем да я сезираме – всеки един от нас може. Но хайде да спрем с тези ежби помежду ни кой е по-по-най. Това е основната цел на тази маса – спокоен тон, какъвто е присъщ… Без хаплив език… Присъщ тон имам предвид за колеги, за адвокати. Ние сме приятели, ние сме колеги. Нека спокойно да се изслушаме, не само да се изслушаме, но и да чуем, да вникнем в тезите на другия. Едната теза може да се окажем ние прави, другата теза – Висшия, третата теза – Смолянската адвокатска колегия, четвъртата – колегията Хикс, и така нататък. Но нека да се обединим, защото без обединение, без преследване на една цел, ще продължат упреците към нас… Срам ме е да го кажа, но колеги депутати казаха: „И какво стана сега? Приятелският огън ви уби“. Приключвам, не искам да отегчавам никой, но това е молбата ми. Нека да се обединим, със спокоен тон да разискваме. Заповядайте, имате думата. Който желае, да вземе отношение.

 

 

Да, приемам предложението на колегата Ашикова. Предложи да прожектираме на Пауърпойнт текстовете, раздали сме на всички действащия вариант, измененията. Текст по текст: обсъждаме първи параграф, втори параграф, и така нататък. Пропуснах само да попитам – ако някой желае нещо да му се разпечата, да му се даде предварително, сме обявили на Фейсбук страницата и на сайта темата с линкове към законопроекта, където се виждат всички становища, и то в тяхната пълнота. Виждат се всички дискусии, вчерашните две становища на Пловдив и на Стара Загора също сме ги качили… Ако има нещо, което някой да е изразил като становище и да не сме го обявили, моля кажете, за да може да го прожектираме и да го разпечатаме, да го раздадем. Стараем се за абсолютно пълна прозрачност и пълна информираност на участващите. Да, колега Гигова, заповядайте. Само, извинявайте, на микрофон, защото това ни са техническите възможности. Молим за протокола… За протокола, трябва да, искаме да направим протокол, и ако се обединим около нещо, което искрено се надявам, да може да го предадем на депутатите.

 

АДВ. ВАЛЯ ГИГОВА: Добре. Добро утро на всички. Аз не можах много да разбера от изказването кои сме ние и Висшият адвокатски съвет, но дайте да не поставяме тоя въпрос. Аз ще изкажа принципното си несъгласие с този проект, след това ще казвам текст по текст. Нямам никакво притеснение, защото съм го изразила и в писмена позиция към Висшия адвокатски съвет, и в писмена позиция по отношение на поисканото обсъждане и становище на всеки един от членовете. Значи аз смятам, че този законопроект като цяло е орязан вариант на законопроекта, който беше изготвен от Висшия адвокатски съвет и приет с негово решение на 19.07.2019 г. И така както е конструиран, той не отразява същината и целите на измененията, които бяха гласувани от Висшия адвокатски съвет юли месец, защото законът е едно органично цяло и няма как от него да бъдат изваждани конкретни разпоредби, и той да звучи смислено. Като коментираме текстовете, ще кажа какво имам предвид. Сега: по отношение на идеята въобще да се извадят от контекста на едно решение определени текстове и да се представят на депутатите, знаете, че съгласно разпоредбата на чл.122 това трябва да бъде решение на Висшия адвокатски съвет. Решение на Висшия адвокатски съвет за този изваден от контекста на проекта текст няма. Така че, за да има обединение около конкретни текстове, трябва да има решение на Висшия адвокатски съвет, иначе е нарушен Законът за адвокатурата, особено когато не се касае за НПК или ГПК, а се касае за Закона за адвокатурата. И ще видите, че когато почнем да ги коментираме конкретните текстове, липсата на вътрешна съгласуваност е много опасна, защото води до лоши резултати. Просто това го казвам, че няма как да се случва по този начин. И ако има решение, дали то е правилно или не… Лично аз съм гласувала против него, защото смятам, че не може да се работи на парче и ако ще променяме концептуално Закона за адвокатурата, това трябва да става изцяло. Да, вярно е, има спешни неща, така е. Възнагражденията са спешни неща. Но ако ще говорим за спешни неща, тогава нека да коментираме само чл.36. Той е спешен. Всичко друго ми се струва, че не е спешно, а се променят доста сериозни неща. Това исках да кажа, после ще коментирам текст по текст.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Гигова. Явно Вашето закъснение е дало отражение на Вашето изказване, тъй като аз обърнах внимание, че обсъждаме ЗИД ЗА, внесен от група депутати, а не от Висшия адвокатски съвет. Това явно е убягвало и продължава да убягва на много от колегите. Моля ви да се съсредоточим само върху тия текстове, които са ги внесли депутатите, и как ние можем да помогнем.

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги, благодаря първо на Центъра за обучение на адвокати за организацията на тази дискусия. Благодаря и на всички вас, които в днешния съботен ден рано сутринта сте тук, за да можем да обсъждаме въпроси, които са важни за адвокатурата. Нека да сме наясно: Висшият адвокатски съвет след дълги обсъждания взе решение и внесе в Народното събрание един пакет от промени, зад които Висшият адвокатски съвет стои. Само че Висшият адвокатски съвет няма законодателната инициатива, а депутатите са тези, които внасят отделни текстове или сами… всички текстове, които те преценят. След като направихме едно доста широко лобиране и по парламентарни групи, всичко с различни депутати от различните парламентарни групи, убедихме ги и ги убеждавахме през цялото време за необходимостта от промените, които сме внесли в така наречения „първи пакет“, касаещ Закона за адвокатурата. Депутатите бяха настроени за някои неща отрицателно, тъй като със самото внасяне на нашия законопроект започнаха и различни атаки от страна на адвокатурата по отделни текстове, които са внесени от Висшия адвокатски съвет. Така че депутатите са тези, които преценяват какъв обем от разпоредби биха могли да внесат, дали всички или не. Оттам нататък ние като Висш адвокатски съвет нямаме решение, колегата Гигова го каза, нямаме решение, с което да бъде внасяна голяма част, малка част, каквато и да е част от нещата. Депутатите са тези, които и на конференцията, която беше октомври месец, видяха какви са нашите проблеми, дискутирано е с тях и по повод чл.36, който мисля, че нито един от хората, които са в тази зала, не е на мнение, че не трябва да бъде променян. Така че изборът какви да бъдат промените… Вътре има внесени неща, които са от депутати, и обединени с други виждания, каквито са въпросите и с тогите – въпрос, който не е в тази насока дискутиран… Ето защо искам само това да ви кажа, че депутатите са тези, които са преценили какъв обем от това, което ние сме подготвили, да бъде внесен. И така аз поне лично оставам с впечатлението при разговори с тях, че първоначално, преди тази дискусия, те са на мнение, че тук не е имало някакви проблеми в тази насока. Необходими са промени на чл.36, необходими са промени, много места са сезирани във връзка с изборите, не сме само ние тези, които сме сложили промените във връзка с изборите… Още повече, че ние сме в една процедура, и въпросът с изборите няма да засегне, да кажем, тази година изборите, тъй като процедурата е започнала, но рано или късно това нещо трябва да бъде решено. Така че за това исках само да кажа – кой е вносител, за какво е вносител, и кой зад какво седи. Благодаря ви, колеги.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колегата Христов пожела думата. Заповядайте.

 

АДВ. ХРИСТО ХРИСТОВ: Добро утро, колеги. Аз лично не мога да приема в изказването на председателя на Висшия адвокатски съвет, че депутатите определят кои текстове, кое е необходимо и кое следва да залегне в законопроект, който следва да бъде обсъден в Народното събрание. Считам, че законопроектът, който беше приет от Висшия адвокатски съвет, следва и трябва да бъде защитен както пред народните представители, така и пред всички останали обединения, които са в гилдията на адвокатурата. Аз винаги съм бил привърженик на това, че следва да има дискусия по всякакви въпроси, които засягат интересите и правата на адвокатурата, и че Висшият адвокатски съвет следва и трябва да бъде инициатор на всички тези процеси. Дори и днешното събиране, което прави чест на Центъра, на органите, които са на Центъра за обучение на адвокати… това мероприятие трябваше и следваше да бъде под егидата на Висшия адвокатски съвет. Пак казвам – не мога да приема това, че някой друг ще определя по какъв начин и как ще бъдат защитени интересите на адвокатурата. Смятам, че председателят на Висшия адвокатски съвет, в качеството на законовите му правомощия, които дават да представлява Висшия адвокатски съвет като висш орган на адвокатурата, следва и трябва да защити този проект на Закона за адвокатурата, който е приет и защитен от Висшия адвокатски съвет. Дали е лош, дали е добър, дали има нужда от още по-оптимални промени – това е друг въпрос. Въпросът е, че Висшият адвокатски съвет се е произнесъл със свои решения по отношение на тези параграфи, които ние сме приели като първи сегмент, който следва да бъде внесен в Народното събрание. Защото многобройни са критиките към Висшия адвокатски съвет и всички негативи по отношение на законопроекта, както и по редица други въпроси, касаят Висшия адвокатски съвет като колективен орган. Аз лично не съм съгласен да поемам негативите за това, че някой някъде не е извършил всичките неща, които следва и трябва, още повече, когато са му вменени по силата на закона. Това е.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Христов. Колегата Ралчев, заповядайте. Вълчев, извинявам се – лапсус. Борислав Вълчев.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Колеги, мисля, че всички тук сме наясно с генезиса на този законопроект, който в момента е в парламента. Доколкото виждам присъстващите в залата, всички ние сме следили процесите, най-вече от последния неуспял законопроект, който приключи през януари 2017 година, насам. Следили сме заседанията на Висшия адвокатски съвет, различните варианти на негов законопроект, обсъждания по колегии с адвокатите и така нататък. Виждаме текстовете, които в момента са в Народното събрание – всички сме достатъчно разумни хора, не е нужно да се убеждаваме кой какво е направил, ние го виждаме. Две думи ще кажа за законопроекта като цяло. Той е внесен на фона на решение на Общото събрание за изцяло нов законопроект за нов Закон за адвокатурата с идеята, че трябва да реши спешни проблеми. Моето мнение е, че важните и спешни проблеми в адвокатурата не са засегнати от този законопроект. Според мен те са основно два – това е липсата на ясни правила за извършване на адвокатската дейност, нелоялната конкуренция, и вторият проблем – това е адвокатското самоуправление, най-вече правомощията на висшите органи, общото събрание на адвокатите от страната и Висшия адвокатски съвет. Виждаме, че те не са засегнати. Що се отнася до тези текстове, аз виждам, помоему, безспорни само два – и те, за съжаление, са съвсем маловажни и козметични. Но за мен те са удачни. Това е да отпадне задължителността на тогите и да се въведе изискване адвокатът да обяви своя електронен адрес.

         Относно промените в чл.36 – тук мисля, че има смесване на понятия. Член 36 по принцип определя адвокатското възнаграждение. Минималните хонорари са само странична част от темата за адвокатското възнаграждение. Казваме – повод за това изменение е решението на Съда на Европейския съюз. Според мен минималните хонорари така, както са в момента, а и с оглед на практиката на адвокатите, пораждат проблеми. Те се използват превратно от адвокатите за това да разчитат единствено на присъждането на разноски в гражданския процес. От друга страна, масово не се спазват, тъй като има разлика в доходите на хората и на адвокатите в различните краища на страната. Според мен да погледнем на този проблем през призмата на това, че ако няма минимални хонорари, няма да има проблем. За мен адвокатската работа е многообразна и то дотам многообразна, че е невъзможно на практика в една наредба да се обхванат всички житейски ситуации и правни проблеми, в които адвокатът може да определи хонорар и да следва да внимава този хонорар да не е под някакъв минимален размер. За мен е важно да бъда защитена стойността и качеството на адвокатския труд и достойнството му с въвеждането на една минимална почасова ставка. И това за мен е достатъчно. Направил съм съответно предложение писмено.

         Другият важен проблем, който би могъл да бъде решен с този законопроект – това е реформата в адвокатските избори. Но текстовете, които са внесени, са козметични – нищо не решават. Проблемите в адвокатските избори основно са два – това е липсата на всеобщо равно и пряко избирателно право за всеки адвокат. При изборите в адвокатската колегия това избирателно право се нарушава със статута на пълномощника. Няма никъде избори с пълномощие. Изборът трябва да бъде личен. А когато избираме висши органи, това избирателно право се нарушава посредством статута на делегата. Няма лошо, естествено – работата на общото събрание на страната е важна, нека да има делегати. Но защо вкарваме избора на висши органи като работа на общо събрание? Това е избор. Това е право на всеки адвокат. И във връзка с практическите проблеми, които съм чувал – колеги и присъстващи в залата и висши органи да казват, че е невъзможно да осигурим Арена Армеец, за да проведем избор на висши органи, аз казвам така: не е нужно всички да са там. Не е нужно всички да се събират на едно място, за да направят избор. Знаем как протича един избор за каквото и да е – има един ден обявен, в който всеки имащ право на глас да упражни своя избор. Това може да стане лично, по традиционния начин, но би могло да става и по електронен път – дистанционно. Практически проблеми тук няма. Това е, което исках да ви кажа. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Вълчев, но – не исках да ви прекъсна- излязохме извън темата. За пореден път, колеги, призовавам ви – нека да говорим по темата. ЗИД ЗА, кой го е внесъл, и…

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Колега, мисля, че именно това коментирах. Кое съм казал и не е по темата?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Сега. Колеги, колеги, казах в началото: ако желаете, ще организираме други дискусионни форуми на всички теми. Но нека да се съсредоточим сега… Това е идеята…

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Точно това коментирах, колега. Коментирах член 36 и адвокатските избори. Те са в този законопроект.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Така. Така съм го приел аз. Защото всеобщо избирателно право, аз съм за това, обаче това е мое лично мнение, но не му е мястото тук сега. Колегата Ашикова предложи, ние мисля, че се солидаризирахме – параграф по параграф. Почнахме, колега Ашикова, не знам дали сте съгласна тогава всеки да говори по всички…

 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колега Ашикова, може ли на микрофон, за да сме точни. Значи нека се придържаме точно… Колеги, обединяваме ли се около обсъждане параграф по параграф, и да почнем от първия параграф, или всеки да се изкаже по всички параграфи? Имате думата, колега Ашикова.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Благодаря Ви. Дотолкова, доколкото касае обхвата на законопроекта, мисля, че всички изказвания досега бяха точно във връзка с темата на общественото обсъждане. Солидаризирам се с изказванията на колегите Гигова и Борислав Вълчев. Считам, че обхватът на така внесения законопроект е важен и не следва да остане извън тематиката на дискусията дотолкова, доколкото касае промени от спешен характер, първо следва да преценим кои от предложените промени са с именно такъв характер и следва да влязат в настоящия ЗИД ЗА, и кои следва да останат  в обхвата на новия закон. Също считам, че внесеният законопроект не отразява дневния ред, който е поставен пред нас, и най-съществените проблеми на адвокатурата, но внася козметични проблеми, които са с доста противоречив и дискусионен характер, и по отношение на които очевидно няма съгласие в адвокатурата. Но тъй като колегите вече изказаха своите възражения, предлагам да преминем конкретно към обсъждане на разпоредбите по същество. Още с първата разпоредба в чл.7 забелязвам…

 

АДВ. ГЕОРГИ ГАЙДАРОВ: Добро утро, колеги.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, колега Гайдаров, слушаме Ви по процедурата.

 

АДВ. ГЕОРГИ ГАЙДАРОВ: Преди да започнем по същество, искам да задам един конкретен въпрос на колегата Негенцова и на другите членове на Висшия адвокатски съвет, защото в момента „под сурдинка“ се прикрива най-важният въпрос. Мен ме интересува следното: имаме решение на ОСАС (Общо събрание на адвокатите от страната– бел. ред.), то е категорично и ясно. Имаме решение на Висшия адвокатски съвет от 19 юли. Ние също знаем как е стигнал този законопроект в парламента, и всички много добре знаем, че той не е от четиримата или петимата депутати. След внасянето на този законопроект на сайта на Висшия адвокатски съвет излезе едно становище, в което се казва, че Висшият адвокатски съвет подкрепя този законопроект, внесен от тези четирима или петима, извинявам се, депутати. На нас ни е известно писмото на колегата Ядков, който е председател на комисията за изработване на нов ЗИД ЗА, който е несъгласен с начина, по който е вкаран този законопроект, и че няма становище на Висшия адвокатски съвет по въпроса, няма взето решение. Днес лично пред нас двама членове на Висшия адвокатски съвет изразиха и потвърдиха абсолютно същото. Преди изобщо да започнем да говорим по същество, много моля да уточним в крайна сметка, тъй като всички знаем по закон кой представлява адвокатурата и кой следва да понесе отговорност за действията си и най-вече за своите бездействия, да уточним – какво е становището на Висшия адвокатски съвет по този въпрос с този законопроект? Той подкрепя ли го или не го подкрепя? Много просто – да или не… И оттам да започнем с въпросите параграф по параграф. Защото трябва да разберете – за да си начело на нещо, трябва да застанеш с лицето си и да носиш отговорност. За първи път от повече от четири години, и за това искам да поздравя, има събиране, на което са допуснати всички адвокати, които могат да изразят мнение и становище. И именно затова използвам този случай и задавам този въпрос. Само колегата Рашков, и той има да…      

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Момент само. Колеги, колеги, аз преди да дам думата на колегата Рашков, ще помоля колегата Гайдаров да ми обясни начина, по който е внесен този законопроект, защото казахте – всички го знаят. Аз не го знам. Бихте ли ми го обяснили на мен, да разбера. Как е станало внасянето? Защото казахте, че знаете начина.

 

/Шум и гласове/

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Не, не, на микрофон. Нека на микрофон, защото…

 

АДВ. ГЕОРГИ ГАЙДАРОВ: Да, сезирали са…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Моля, колеги, все пак моля да имате и малко уважение към мен, защото…

 

АДВ. ГЕОРГИ ГАЙДАРОВ: Аз дълбоко уважение имам.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Не, не, аз казвам… Секунда, секунда, колеги. Нека, нали, аз все пак съм модератор ли, как се казва по модерному, давам думата и така нататък… На мен не ми е ясно, аз помолих – конкретика. Не така общи приказки, ние знаем това…

 

АДВ. ГЕОРГИ ГАЙДАРОВ: Конкретният въпрос е към адвокат Негенцова в качеството й на председател на Висшия адвокатски съвет в случая. И той е: какво е мнението и становището - отнася се за всички членове на Висшия адвокатски съвет, - какво е мнението и становището на Висшия адвокатски съвет и неговите членове по така конкретно внесения законопроект? Конкретен въпрос, с едно изречение. 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Добре, давам думата на председателя Негенцова да отговори на този въпрос.

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Да. Сега. Само няколко неща, защото колегата Гайдаров постави въпросите по различен начин. Първо: съгласно решение на Висшия адвокатски съвет съм внесла съобразно задълженията ми, след разговори с председателя на Народното събрание, проекта, който беше одобрен, приет с решение на Висшия адвокатски съвет. Изпълних ангажимента си такъв, какъвто ми е поставен. И до ден днешен - публично го заявявам, - аз лобирам и работя с депутатите по този проект, който е внесен като цяло. От 29 юли. По този законопроект. Оттам нататък по това, което е внесено от депутатите: Висшият адвокатски съвет получи… И трябваше по принцип да даде становище по отношение на този законопроект. Ние даваме по всеки един законопроект, който ни поискат, и по други законопроекти, където не е необходимо, становище. Ние сме дали по този законопроект становище, което е качено на сайта на Висшия адвокатски съвет и на сайта на Народното събрание – така, както са изразени и други становища. Има го, те всички го знаят, няма защо сега да губим за това време.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ /показва екрана/: Ето, това е позицията на Висшия адвокатски съвет. Качена на сайта на Народното събрание.

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Позицията е изпратена на членовете на Съвета, те са запознати с нея. Така че много ви моля, ние си имаме правила в