ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА, ВНЕСЕН В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 08.11.2019 Г. (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

ОСА публикува и втората част на обсъжданеито на ЗИДЗА, като изрично искаме да благодарим на ЦЕНТЪРА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА АДВОКАТИ за дадената възможност и перфектната организация.

 

 

 

 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, 10 ч. мина. Така. Добре дошли на всички желаещи да участват в продължението на дискусията. Преди това – честита Нова година на всички, честит Йордановден, честит Ивановден, честит Бабинден, бонбони има за почерпка. Който желае чай или кафе, може да се обръща към служителите по всяко време. Вода има раздадена.

От предния път аудиозаписът е транслиран, или там както точно се казва, на хартиен носител, и е публикуван на сайта на Центъра за обучение на адвокати и на фейсбук страницата на Центъра за обучение на адвокати. Времето, което изтече от 14 декември до днес… Така… Имаше бурни коментари, много от които бяха и косвено, и директно насочени упреци към Управителния съвет на Центъра за обучение на адвокати в смисъл, че за това вземат пари и така нататък, никой не знае колко вземат… колеги, тази информация, за пореден път казвам, е на сайта на Центъра за обучение на адвокати и на фейсбук страницата.

Възнаграждението, което получавам аз като председател на Управителния съвет, е 1850 лева за месечния труд, който полагам. Нито стотинка, нито други привилегии или облаги от материален характер не получавам.

Членовете на Управителния съвет получават по 750 лева за месечния труд, който полагат за управление на Центъра за обучение на адвокати, като също нямат други допълнителни стимули, абсолютно никакви. Една стотинка не се получава повече от това, което е обявено – 750 лева за членовете на Управителния съвет, и аз като председател на Управителния съвет – 1850 лева.

Техниката, която използваме, телефони и така нататък, е лична. Та… Не знам по какъв начин да продължаваме да го обясняваме, за да се спре със спекулации, че има злоупотреби, както твърдят някои колеги адвокати, в Центъра за обучение на адвокати… Всяка година се изготвя одит – едната година, другата година се изготвя счетоводна проверка, които завършват с резултати, които са качени към момента на сайта и на фейсбук страницата. Използвам случая да поканя тези колеги, които изразяват съмнение, да дойдат, ще им бъде предоставен достъп до цялата информация, ще им бъде обяснено. Но няма да скрия, че това е болно – да бъдем упреквани за неща, които не сме извършили, и това го отдавам на липсата на точна информация. Разпространяват се напоследък идеи, мнения, слухове на базата на неточна, непроверена, непълна информация. Елате при нас, ще ви дадем целия обем от информация, който желаете и който имаме право да даваме. Няма да скрием нищо. Но моля да говорите и с вашите колеги да се спрат всякакви спекулации на тази тема. Тази сутрин разговаряхме с колежката Фотева, тя каза – има и други теми, които би следвало да се обсъждат така открито, в този формат, в който може всеки български адвокат да дойде и да участва. Казах, че сме отворени, както и предния път – предложете, и ние ще го направим.

Повтарям, че няма да отнемам думата на никой, всеки има неограничено време за изказване, да си изложи тезите, но за пореден път призовавам… Понеже темата е – измененията, ЗИД ЗА от 8 ноември 2019 година, осем параграфа, да се съсредоточим само върху тези осем параграфа.

На 14 дек приключихме първи и втори параграф, продължаваме с трети, като когато приключим осми параграф, понеже колеги изразиха желание да се обсъждат нови решения, които са… На съдилища, които са произнесени след 14 декември, тогава ще продължим с обсъжданията на първи и втори параграф. Така че отново добре дошли на новопристигналите, честита нова година, казах преди… Йорда̀нов, Ива̀нов, Бабинден, и да ни е щастлива и успешна Новата година. Имате думата за мнения, предложения, становища по параграф три. Параграф три прожектирайте. От ЗИД ЗА. На видеостената, моля. Ще бъде разпечатан, ще бъде раздаден. 

Колега Тошков, поради желанието на новодошлите колеги да бъде раздаден пак на хартиен носител ЗИД ЗА от осми ноември, моля, разпечатайте го и го раздайте на всички. Параграф три, прожектиран на видеостената, касае едно малко изменение относно тогите. Имате думата. Трето повикване. Да, колега Николов, имате думата.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Във връзка с въвеждането на възможност на адвоката да влиза с тога, аз считам, че тази промяна е актуална, защото в момента това е наше задължение по Закона за адвокатурата - да влизаме с тога. И има съдилища и съдии, които си позволяват на това основание да налагат глоби и да се държат неуважително към адвокати само въз основа на това, че те не са сложили тогата, и изразяват един вид неуважение към тях. Също и съдии го приемат - някои съдии в страната като… неуважение към тях, ако не сложиш тога. Други пък се подиграват, като сложим тога. Нали. Сега: тъй като към момента това е задължение, де факто това може да бъде повод за образуване дисциплинарно производство срещу адвокат.

И предвид липсата на съдебен контрол за редовите адвокати от дисциплинарните производства, и предвид това, че дисциплинарната практика е секретна, строго пазена тайна в България сред адвокатите, и никъде нито един адвокат не може да се запознае колко всъщност адвокати в момента са били наказвани в България във връзка с дисциплинарно… във връзка с неизпълнение на това свое задължение да се явяват с тога. Нямаме достъп никъде до тази практика. И във връзка с това аз считам, че е много актуална тази промяна като цяло, като се дава една възможност на адвоката съответно да влиза в заседание с тога.

По другия въпрос за имейлите?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, параграф три целият.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Да. Сега. Във връзка с вменяване на задължение на адвоката за вписване на електронен адрес и телефон считам, че това също е… Аз специално не виждам пречка за това нещо, считам, че е важно и е отговорност на адвоката да поддържа актуална информация в регистрите за връзка и комуникация с него – както на органите на адвокатурата, така и на самите адвокати с него… И като се издигне това като задължение, и е записано в закона, това считам, че е добра промяна. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Николов. Колега Рашков.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря, господин председател. Росен Рашков, Обединение на свободните адвокати. Значи аз ще го разделя на две. По първата част, която касае тогата, моето мнение е по-скоро отрицателно във вида, в който е предложена тази промяна. Съображенията за това са следните. Колеги, нямаме никаква яснота, тоест разписан друг вариант за някакъв дрескод. Недопустимо е адвокатът да влиза в с зала, облечен с полуспортно облекло, в кавички „анцуг“ там… И такъв тип дънки, бермуди…

Колеги, това е… лично според мен е едно от нещата, което уронва престижа на адвокатурата. В вида, в който се пише, че може само да влиза с тога, то това означава, че той може де факто да влиза по каквото си иска облекло в съдебна зала, дори това да е с риск за него да доведе до някаква глоба там, или да не го пуснат в съда. 

Това за мен е недопустимо в този вид. Много колеги считат, че по този начин се ограничавала свободата им във връзка с това какво било времето навън… Адвокатът по един или друг начин е част от съдебната система, участва пряко в съдебни заседания, страна е в процеса, тоест той трябва да спазва част от дрескода, трябва да спазва част от протокола. В края на краищата, ако търсим и искаме от обществото нас да ни уважава, и изискваме да има необходимото уважение, та даже и достойно заплащане, не можем да позволяваме това да се неглижира с лека ръка - облеклото на адвокатите и начинът, по който ще влизат в залата да не е нормативно в някакъв вариант определен. Тоест ако вариантът е само да може да избира да носи тога, трябва да има задължение тогава да бъде с костюм. Не може да е в свободен вид и вариант той да си избира как да влиза.

Сега по отношение на предходното изказване трябва да се отбележи, че това, че в дадени съдилища няма места, където да се преобличат адвокатите, е достатъчно основание да… Адвокатът да аргументира това, че не е облечен с тога, и всъщност какво е отношението на съдиите няма пряко отношение и пряка релация с нашия закон. Съдиите така или иначе, и всички лица, имат друго задължение по член 29, а именно – че дължат… дължи се уважение и съдействие на адвоката, че той е приравнен на съдията, и това дали е достатъчно гарантирано, е отделен въпрос, не е предмет на настоящото обсъждане.

В този вид, в който е направено предложението, по-скоро би било отрицателно, освен ако то не претърпи някаква корекция, тоест да има някакво изискване за дрескод, костюм, който да замести, ако приемем, че тогата е прекалено или прекомерно… За мен лично тя така, как да кажа… Чисто невербално въздейства, ако си облечен по същия начин, както и съдията, въздейства и помага в посока към него да се дава това необходимо уважение. Ако, разбра се, предложението бъде променено, винаги е по-добре да бъде възможност, а не задължение. Но в настоящия вариант категорично ще доведе до по-лоши резултати.

По отношение на второто предложение: подкрепям изцяло това, че адвокатът е длъжен да обяви в адвокатския съвет да се впишат тези данни. Ами колеги, ако искаме електронна адвокатура и електронно правосъдие, категорично и задължително минаваме през това – да бъде обявен електронният адрес и телефонният номер. Още повече, че, да не забравяме – имаме нормативно разписано задължение в чл.33, ал.2 на ГПК, където пълномощното, което се подава пред съда, съдържа телефонния номер на адвоката. Тоест там нормативно е уредено, макар и имплицитно да следва от него, че адвокатът следва да има такъв и следва да го посочва. Тоест даже тази промяна е закъсняла. Сега някой може да ми възрази в посока, че адвокатът не бил длъжен да поддържа електронен адрес, пък телефон… Ами колеги, не може само права и само да сочим тази така широко разпространена независимост и това самоуправление, и винаги да лягаме на него. Много добре всеки един от нас знае, ноторно известно е, че всяко право е скрепено със задължение. Ако искаме права, първо трябва да минем и да погледнем какви са задълженията, и едно от тях е именно да има електронен адрес и да има телефон. В края на краищата адвокатът е публична фигура, той трябва да бъде лесно откриваем, трябва да бъде достъпна информацията за него, за да могат и клиентите лесно да го намират, а и най-малкото не е без значение, че в много от случаите това е от голямо значение за решение или за продължение на конкретен въпрос в процеса.

И когато е по-лесна комуникацията с адвоката като представител на дадено лице, това в много случаите помага и допринася, и реализира правото на защита на даденото лице. Защото адвокатът е лицето, което го представлява. И не на последно място, в края на краищата трябва да бъде откриваем дори за моментите, които са неприятни за него – говорим там, където може да бъде уведомяван включително и за започнали дисциплинарни производства, или пък да може да му бъде потърсена отговорност в някакъв вариант, когато не си е свършил работата. Всички тези неща минават през това електронният адрес и телефонът, тоест контактите с адвоката да са публично достъпни. Адвокатът е публична фигура. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега. Колегата Жана Кисьова. Заповядайте. 

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Здравейте, колеги. Първо – за много години, много здраве ви желая на всички и на семействата ви. Първо ще почна с това, че заедно с колегата Стефан Марчев и още няколко колеги, да не изпусна някой, но адвокат Александър Тонев, адвокат Любомир Владикин, адвокат Валентина Бакалова подготвихме становище с конкретни предложения по всички текстове, което за съжаление обаче, извинявам се, в последния момент, вчера успяхме в късните часове на деня да входираме в Народното събрание и във Висшия адвокатски съвет, така че предполагам, че това тепърва ще стане известно. Конкретно по член 40 имаме две конкретни предложения. Няма да повтарям, споделям съображенията на колегата  Рашков. Предложението ни, с оглед на това, което и той каза – в седмата алинея да бъде формулиран текстът по следния начин: „ може да влиза в съдебно заседание с подходящо облекло или с тога“, тоест да не бъде задължително ползването на тога, но да има някаква формулировка все пак, която да налага да не виждаме адвокати с джапанки. Друг е въпросът, че и колеги съдии сме виждали с джапанки. Така.

Следващата алинея осма, по повод на електронния адрес и телефонния номер: подкрепяме това изменение, но имаме предложение този текст малко да се допълни в посока да обяви в адвокатския съвет за вписване в регистъра електронния адрес, телефонния номер, както и адвокатско дружество или съдружие, с което има постоянна работа по член 77 от Закона за адвокатурата. Накратко само ще поясня защо. Всъщност към момента се получава така, че адвокатските дружества в Единния адвокатски регистър обявяват само съдружниците си, но не и адвокатите, които са наети от тях, и същевременно липсва логично обяснение защо адвокатският сътрудник да е длъжен да обяви към кой адвокат е адвокатски сътрудник с трудов договор, а пък адвокатите, наети от дружества, да не обявяват, и съответно дружествата      да не обявяват с кои адвокати работят. Поне на постоянна работа.

Защото се получава така, че понякога адвокати, които са на постоянна работа в едно дружество или сдружение, но не са съдружници, могат на практика… няма никакви доказателства за свързаността им, и може да се получи дори и симулативен процес, в който един адвокат да представлява едната страна, друг – другата страна, без никой да знае, че те всъщност работят в едно дружество.

Затова отдавна коментираме с колегите, че всъщност се налага според нас и това да е видно в регистъра.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега. Колега, Вие ли… Председателят Негенцова преди Вас пожела…

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Колеги, аз съм съгласна с всичко, което казаха колегите, които се изказаха досега. С колегата Рашков. Само искам да ви кажа, че със закон възпитание не можем да въведем, защото за едни подходящо облекло е според сезона бермуди с които влизат в зала, а за други костюм. И трябва да ви кажа, че изключително неприятен разговор имах с колега от морските градове, който беше с чехли на бос крак под тогата, и се виждаха краката, босите крака до... Колкото и смешно да изглежда, може би ние трябва повечко да поработим, и дали не трябва да поработим по един професионален етикет или нещо друго, което… Да се знае какво може и какво не може. Защото по мое време например професор Таджер не пускаше колегите без да са обръснати и без вратовръзка, и никой не твърдеше, че това е нарушение на правата. Но никой не си позволяваше да влезе неподходящо облечен. Затова нека мислим все пак за всички добронамерени, които са… И да се мисли… И самите ние помежду си да говорим, да уточняваме какво означава „подходящо облекло“. Защото това, което каза колегата Кисьова – „подходящо“, – всеки го разбира по свой начин. Благодаря ви, колеги.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Негенцова. Ще Ви дам думата накрая… Колегата Вълчев.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Аз нямаше да взимам отношение по този параграф 3, тъй като и миналия път като се събрахме, казах всъщност, че това за електронния адрес, това е мое предложение, пък за тогите винаги публично съм твърдял, че това е глупост. Както каза колегата Негенцова, нали… Под тогата чехли, джапанки… Видяла жабата, че подковават вола, нали, съдиите и те, и ние вдигнали крак, пък какви сме отдолу – ние си знаем.  

Сега, тук обаче реших да кажа нещо по повод на репликите на колегите, които се изказаха преди малко, а именно - за деловото облекло, тоест за подходящо облекло. Това, което чух като предложение от колегата Кисьова, нали така? Да. Ами ако по тоя начин се формулира, не е удачно според мен, а именно - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да влиза в съдебното заседание подходящо облечен или с тога – значи той… Това не трябва да е една правна възможност да влиза подходящо облечен, това трябва да е задължително. От тази гледна точка думата „подходящо“ не ми харесва, по-скоро бих използвал думата „делово“, или „официално“ – „официално облекло“. Нека да го вменим като задължение адвокатът да е длъжен да влиза официално облечен в съдебното заседание, но може и с тога.

По отношение на .../Шум и реплики в залата/

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ще Ви дам думата, моля Ви.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Нека да задължим адвокатите да влизаме официално облечени в съдено заседание, за да не влизаме по чехли, анцузи и така нататък, но нека да не вменяваме задължение за тогите, защото за мен това е откровена глупост. Но пък има колеги, които си харесват тогите, и нека да им дадем тази възможност да си влизат с тога. Да е само възможност – точно така, както е. Тоест, този текст е удачен, но бихме го усъвършенствали, ако вменим задължение за едно официално облекло в съдебно заседание, за да няма чехли под тогата.

По отношение на електронния адрес само във връзка с това, което казвате за адвокатите, които работят постоянно в адвокатски дружества по силата на договор. По член 76, 77 от Закона за адвокатурата. Аз смятам, че да, това е така. По закон само съдружниците  обявяват… Те се вписват в съда, в регистъра в адвокатския съвет и така нататък. Колегите, които работят на такъв договор, не се вписват, но това не ги освобождава от задължението им, което е точно това тук – да обявят своя електронен адрес и телефонен номер.

И при мен примерно ако работи адвокат Х, той си обявява имейла, който е с окончание „Вълчев и Борисов точка ком“. И всеки знае, нали, за какво става дума. Така че не мисля, че тук би се получила празнота.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря ви, колега Рашков, след това колегата Марчев. Колежката желае ли да вземе думата? /Реплики/ Момент, ще Ви дам думата. Вие желаете ли да се изкажете? На микрофон тогава. Ето, кавалерите Ви отстъпиха. 

 

АДВ. ПЕТЯ СТОЕВСКА: Адвокат Петя Стоевска. Слушайки мненията на колегите смятам, че е безсмислено това да се прави допълнение за официално или каквото и да било облекло, защото по този начин се обезсмисля тогата. На практика аз когато отивам в съдебно заседание, винаги слагам тога, независимо дали вънка е 40 градуса, или не. Винаги отивам официално облечена, което, естествено, в очите, както каза колегата, на клиента, и по член 22… Наистина изглежда достойно за клиента, и въобще по друг начин гледат на въпроса… Защо трябва да има опцията официално облекло? Защо трябва да го предоставяме като опция? Една тога струва 100-120 лева. Какъв е проблемът да бъде сложена в една торба една тога, и да се донесе, да се облече за съдебно заседание? Никой не го кара колегата да ходи по улицата с тогата, а просто влиза, и пред съдебна зала слага - това, което прави съдията. Това означава, че съдията може да каже „ми добре, след като колегите адвокати считат, че може официално облекло, дай аз ще вляза в съдебна зала, ще вляза с официално облекло, и няма да си сложа тогата, защо… Те трябва да имат право на избор? Какво ще ни отличава нас от клиентите? Няма какво. Дипломата ли? Аз не вървя с дипломата в ръка и не я развявам, нали разбирате, колега? Той и съдията не мога да различа на улицата кой е… Ако не го видя в съдебна зала с тога, защото няма как да знам, че е съдия, когато върви по улицата.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Приключихте ли колежке? Значи колегата Рашков, колегата Марчев, колегата Ашикова, колегата Попов, колегата Харизанов.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Моята реплика малко е след изказването на колегата Вълчев. Предложението да бъде изменено от „е длъжен“ с „може“ вероятно е аргументирано от това, че за голяма част от колегите това „се явява“ им се вижда безсмислено. Моето лично мнение е, че трябва да остане като задължение. Но ако няма друг вариант, тоест ако за преобладаващата част очевидно го считат като безсмислено задължение, то категорично трябва да се минава през задължение, а не „може да влиза с официално облекло“, и то по протокол, а трябва да има нормативно скрепено задължение той да бъде официално облечен, а не подходящо, защото тук е много правилно отбелязването, че подходящо за един е бермуди, за друг е костюм. Не може по този начин да бъдат оставени нещата.

Сега как следва и как следва да бъде решен въпросът, като се балансира между свободата - това, което искат колегите, да могат да избират облеклото си, - и публичния интерес, защото според мен адвокатът, бидейки публична фигура… Е отделен въпрос, но според мен в този вариант, в който е внесена разпоредбата, по-скоро няма да доведе до нищо добро. Тоест не само че няма да има… Няма задължение за официално облекло, никъде не е разписано такова, а и ще премахнем единственото, което всъщност ни отличава от, както каза колегата, от клиентите, а именно - тогата.

Ако бъде разписано в подходящ вариант „официално облекло“, и то да е длъжен, а не че може, тогава, разбра се, може да се мисли за либерализиране на това да може, да имат право да носят тога. Лично според мен това е само привилегия – да може да изглежда като съдията или да стои достойно като страна в процеса. Но може би това е мнението, което преобладава – че е неоправдано задължение на колегите, които не практикуват в съдебна фаза… Моите уважения, но всъщност те навън могат да ходят както искат, тук говорим само за съдебно заседание. В съдебно заседание има някакъв протокол. Вярно, в прецедентната правна система е по-силно застъпено, в най-развитата или най-либералната, ако говорим за Щатите, там няма такова задължение. В Англия повече има задължение. Там обаче отново има ясно разписани правила, и е абсолютно недопустимо да влезе без костюм, тоест без официално облекло. Моментално ще бъде изгонен от съдията от залата. Така че това трябва да се погрижим ние, именно пазейки и защитавайки авторитета на адвокатурата, защото това изключително много уронва престижа поне според мен. Трябва да бъде скрепено нормативно задължение за официално облекло, за да бъде либерализиран режимът за тогата. Дотогава трябва да остане. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря ви. Колега Марчев.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Здравейте на всички. Аз може да повторя част от изказванията на предишните, тъй като не знам какво сте коментирали, но…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Не е желателно да се повтаряте, би било добре да дойдете навреме все пак.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Имах други ангажименти, разбира се. Разбира се.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ние също имаме други, колега Марчев, но все пак уважение към присъстващите, които са спазили началния срок, да не им губим времето, защото ако продължаваме така, всеки ако влезе и почне да преповтаря, какво се получава? Значи приемам го като неуважение към всички присъстващи закъснението.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Аз си поднасям извиненията. Нали мога да продължа?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ами само да не се повтаряте.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Аз подкрепям предложението на колегата Вълчев и колегата Рашков, че ако отпадне задължението за носене на тога, трябва да има категорично задължение в закона за подходящо облекло. Дали формулировката ще бъде „подходящо облекло“ или „делово облекло“, категорично адвокатът трябва с всяко свое действие и поведение, включително влизайки в съдебни заседания, да бъде достоен за доверието и уважението на професията. В тази връзка ние сме направили конкретно предложение до правна комисия и сме копирали становище до Висшия адвокатски съвет…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Това вече беше съобщено.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: В което сме предложили… Аз искам да кажа конкретния текст, защото той не е цитиран конкретно. Да бъде добавено задължение за адвоката да влиза в съдебно заседание в подходящо облекло, съответстващо…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Беше казано. Колега Марчев, повтаряте - колегата Кисьова го каза това. Точно от Ваше име го каза.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Добре. Благодаря, значи вече е казано, нека да минем нататък.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, благодаря Ви. Колегата Ашикова.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Ще се постарая да бъда кратка, за да си ценим времето. По отношение на тогата чухме достатъчно коментари. Мисля, че все пак нормативната уредба следи развитието на обществените отношения, и в този си вид очевидно е демоде. Отмряла… Тя е остаряла и би следвало да остане във времето. Поддържам разбирането, че, разбира се, би следвало трябва да има задължение официално облекло в съответния подходящ стил.

Сега ще се спра по-конкретно върху предложената редакция на алинея осем: безспорно е необходим електронен адрес. Това е една от мерките, включващи въвеждането на електронна адвокатура. Тя не е нито единствена, нито е най-необходима. Същевременно въвеждането на електронната адвокатура е свързано не само със задължения за адвоката, но най-вече с необходимост и с осигуряване полза при упражняваната от тях адвокатска дейност. Тоест електронната адвокатура включва множество условия, и въвеждането на електронен адрес е едно, и то далеч не е най-съществено.

От тази гледна точка предлагам да бъде въведена електронна адвокатура като комплекс от мерки в новия Закон за адвокатурата, и същевременно да се предвиди какви ще са ползите за редовия адвокат от тази електронна адвокатура. В това число чрез своя електронен адрес, който е заявен. Реципрочно да има електронни адреси… Задължение за всички органи на адвокатурата. Те да бъдат длъжни да осигуряват комуникация, вписване на обстоятелства и всички други действия, които нормално се осъществяват в процеса на работа на адвоката, с комуникацията с органите… Същевременно да се осигури възможност за комуникация чрез този електронен адрес, който е вписан, и с органите на съдебната власт във връзка с електронното правосъдие, тоест да се интегрират двете системи. Виждаме, че имаме набор от мерки, поради което в случая  нито е най-необходимо, нито най-спешно е да бъде разглеждана в настоящия законопроект.

Същевременно трябва да предвидим възможност за по-възрастните колеги, които не работят добре в новата информационна среда, при вписване да се генерира електронен адрес, който да се хоства от органите на адвокатурата, тоест да им се осигури възможност те да изпълнят това задължение за осигуряване на електронен адрес. Разбира се, изборът е за предпочитане, тоест колегите, които добре се оправят в информационна среда, да могат да посочат или генериран от системата адрес, или свой собствен електронен адрес. Но моето делово предложение е все пак въвеждането на електронен адрес да бъде свързано с всички други необходими мерки, които изграждат цялостния облик на електронната адвокатура. Благодаря ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Ашикова. Евгени Попов.

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Здравейте, колеги. Евгени Попов, Габровска адвокатска колегия. Аз ще бъда много кратък с оглед това, че преждеговорищите изясниха на практика всички обстоятелства, касаещи…

На първо място да погледнем към облеклото. Считам, че становището на председателя Негенцова беше също много важно и не бива да го подминаваме – че в нашия етичен кодекс трябва да залегне някаква промяна, касаеща задължението на адвоката да има опрятен вид в обществото. Иначе в залата, слушайки ви внимателно, си помислих, че не е важно как си облечен в този аспект, дали с костюма или с тогата, ами е важно какво говориш, какъв авторитет печелиш с това, което говориш. Така че ние в тази насока много трябва да работим. Та накратко: дали формулировката „делово или тога“, ако приемете такъв вариант, или „официално или тога“, мисля, че е удачна с оглед на преждеговорищата колежка за това, че в залата задължително с тога, искам да ви кажа неудобството, което се изпитва при пътуване. Тогата, колкото и добре да я сгъваш, въпреки че е от немачкаем тъй наречения плат, невинаги е в най-опрятния вид, и невинаги създава впечатлението за авторитет. Това е мое мнение, ако някй го подкрепи… казвам практическите недостатъци на това човек да е облечен винаги с тога. Така че мисля, че с един добре изгладен костюм много по-добре ще изглеждам в залата, отколкото с тогата. Това е моето мнение.

По отношение на електронния адрес аз смятам, че личният електронен адрес е задължителен за адвоката. Първо с оглед комуникацията, не само между съда и адвоката, между клиента и адвоката… С оглед възможността да се ползва този електронен адрес за обмяна на каквато и да е информация, свързана с упражняването на адвокатската професия - говоря за личния адрес. Правилно колегата Вълчев каза, че би следвало и адвокатите, които са вписани и са в договорни отношения с адвокатски дружества, също трябва да отбелязват не само личния си адрес, ами и принадлежността към тия дружества, за да може да има една яснота, и да не се допускат каквито и да е спекулации. Благодаря ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря ви, колега Попов. Колегата Явор Харизанов.

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Здравейте, колеги. Колежката Ашикова каза повечето от нещата, които имах намерение да изложа. Единствено за целите на дискусията за конкретния текст на алинея осем правя конкретно предложение: „актуалните електронен адрес и телефон“. Актуалните, тъй като това са някакви променливи, и адвокатът след каток има такова задължение, следва да има и задължение да ги, така да се каже, ъпдейтва при промяна. Това е.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Харизанов. Колегата Иван Стойнев. След това колегата Росен Рашков.

 

АДВ. ИВАН СТОЙНЕВ: По отношение на тогата ще кажа само едно: без значение дали ще е записано в закона или не, това няма да ме спре да влизам с тога в залата и официално облечен.  Въпрос, както каза колегата Негенцова, на лично възпитание и уважение към професията. Колегите, много от вас се познаваме, знаят, че имам и елемент на френско обучение. Там всеки адвокат, за да… Най-голямата му гордост е в деня, когато му връчват тогата, когато се заклева, и с това е най-голямата битка, привилегия, така че тук подкрепям и становището на колегата Рашков.

По отношение обаче на алинея 8, която се предлага – разбирам напълно доводите и на колегата Ашикова, и на колегата Харизанов, че това трябва да е комплекс от мерки за цялата електронна адвокатура. Но: особено някои от нас, които се занимават и с материи, където се сблъскваме с органи, където има и разследване… Комуникацията все пак между адвокат и клиент се покрива от адвокатската тайна и е професионална тайна, без значение на процедурата, и един от елементите, за да докажем, че въпросната комуникация между нас и клиента се покрива от тази тайна, и че е осъществена в рамките на нашата професионална дейност като адвокати, е да докажем, че въпросният имейл е професионален, тоест той се използва за професионални цели. Няма как да го докажем… Да, колегата каза чудесно, когато имаме професионален домейн и се вижда, че е към кантора или нещо друго. Но много често нашите колеги използват общодостъпни домейни – Abv, yahoo, Gmail… Единственият начин, за да можем да знаем, че действително този имейл се използва за подобни професионални цели, е когато той е публично обявен, че именно с него ние осъществяваме адвокатската си дейност. И тогава например един орган, какъвто е КЗК, няма как да възроптае или да откаже да заличи комуникация между нас и наш клиент по повод  антиконкурентно поведение или разследване за антиконкурентно поведение само на основание, че този имейл е Абв, а не е примерно Стойнев и партнърс дот ком. Ето го основният проблем, защо е необходимо този елемент да бъде изведен преди електронната адвокатура, освен факта – това, което каза и колегата Рашков, - че ние имаме задължение и с оглед 33 от ГПК. Но там да кажем, че и съдът може да допусне да ни покани и така нататък.

Но това е важно. И защото ние все повече се сблъскваме с… Имаме и по Закона за мерките срещу изпиране на пари, където също е все повече актуален, където се покрива тази професионална или адвокатска тайна, за която ние толкова много бдим и пазим да я запазим, за да може нашата професия да не се лиши от смисъл. Така че може би да, това е частично, но е необходимо, и все по-спешно, за да може да запазим този елемент. А наличието на електронен имейл, дали след това ще бъде хостван от адвокатски колегии или от някой друг… Това впоследствие може да е част от по-големия комплекс от мерки за електронната адвокатура. Няма да отнемам повече време, благодаря Ви за вниманието.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Стойнев. Колега Ашикова, нали предния път уточнихме, че аз давам думата. Ще Ви я дам, когато му дойде времето. Това… Ами нали това решихме предния път? Ето, колегата Рашков искаше реплика, давам му думата. След него сте Вие.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря, господин председател. Ами колегата Стойнев голяма част от нещата, които имах да ги кажа, всъщност ги каза. Само ще добавя, че много е разумно това, което колегата Ашикова предлага, но то има един малък проблем: че ако се генерират автоматично, няма да има гаранция, че – именно както каза колегата Стойнев, - че това е професионалният имейл на адвоката. Тоест че ще го проверява… И няма по какъв начин да се гарантира, че този публично обявен мейл, който е автоматично генериран, върши тази работа, тази цел, с която е създаден – това, което трябва да обезпечим с него. А ние именно трябва да обезпечим, че той го проверява и може да се счита за уведомен. Ако просто се изгенерира такъв произволен имейл, хора, които са на, да кажем, по-достолепна възраст, или имат повече практически опит, но имат затруднения с работата със съвременните методи на комуникация… Ами те никога няма да го проверят. Той просто ще си съществува, формално ще е изпълнено законовото изискване, и той никога няма да прочете какво пише вътре. И се злепоставя не само – точно така, както правилно председателят каза, - злепоставя се не само адвокатурата, но и директно пряко увреждаме интереса на защитаваното лице, на клиента.

Така че в тази връзка трябва по-скоро изначално адвокатът да посочва такъв имейл, който той със сигурност гарантира и застава с името си, че той ще го проверява, а вече служебно генерираният имейл да е част от мерките за електронна адвокатура. Благодаря.

 

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Чудесно е предложението електронният адрес да се ползва от адвокатска тайна. В тази връзка се налага съответстваща корекция в разпоредбата, която гарантира тайна на кореспонденцията, на комуникацията и на информацията, която се съхранява и се обменя, в това число в офиса и на електронния адрес. Трябва да бъде добавено. Така също ми хрумват и множество други изменения във връзка с мерките срещу изпиране на пари. Така че виждате, че отново става въпрос за комплекс от мерки, за да не бъде само задължение, но и да черпим и реална полза от това, че въвеждаме електронния адрес. По отношение на колегата Рашков казах, че предлагам генериране като услуга за колегите, по-възрастните адвокати, които не поддържат мейл, като естествено в тази връзка ще бъде необходимо и поддържащо обучение за тях, за да може да им се осигури възможност съответно да влизат.

Но едновременно с това казах, че колегите, които активно имат свои имейли, ще имат възможност да декларират работещите си мейли. Имено с оглед на гарантиране на тайната ми се струва съвсем удачно, както и във връзка с електронните комуникации. В тази връзка бих добавила да се предостави възможност в такъв случай да се включва и повече от един работещ имейл адрес с оглед на защитата на адвокатската тайна.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Ашикова. Имате думата, колега Фотева.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Малко скучно, затова така накрая. Просто чисто редакционно исках да помоля да помислим дали не е систематично по-добре да отиде в алинея 6 това, което е предложено в ал.7? защото ал.6 се отнася до вписването на адреса, и систематично се получава така – по ал.6 ни е задължението да посочим в регистъра адрес, ал.7 идва за тогите, и ал.8 отново скачаме на задължение да посочваме данни в регистъра. Просто…

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Да обърнем 6 и 7.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: За мен или 7 и 8 по-скоро да обърнем, или да вкараме този запис, който е предложен като текст на алинея 8, като последно изречение на ал.6. Тоест редакцията да стане, че адвокатът е задължен да заяви за вписване в регистъра актуалния си адрес на кантората, актуалния си електронен адрес и телефонен номер. И така всичко да е подредено. Та това беше което исках да кажа.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да. Благодаря Ви. Колега Рашков.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря. Във връзка с изказването на колегата Стойнев мисля, че тук е мястото да сложим вметка, скоба. С колегата Емил Георгиев при участието си на кръгла маса при президента… Сега е срокът за това да дадем мотиви и нови предложения писмено, и сме вкарали писмено искане за промяна, за добавяне в чл. 134 на нови алинеи в Конституцията, с които… Най-важното и най-същественото от тях е именно защитаване на конституционно ниво на…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Каква е връзката с обсъждания параграф?

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Връзката с обсъждането е точно това, което колегата Стойнев каза – защита на неприкосновеността на кореспонденцията между клиент и адвокат. Тоест ние ще искаме това да стане на конституционно ниво. Това е предложението ни – да влезе като допълнителна алинея в Конституцията, за да не може да бъде дерогирано или да бъдат правени опити да бъде дерогирано от други закони, както в случая се получи със ЗМИП. Така че в тази връзка това ако бъде възприето като подход и можем да се преборим за това, би било най-добре. Благодаря. 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Добре, благодаря Ви. Колегата Вълчев, колегата Гайдаров.

 

ВЪЛЧЕВ: Колеги, тъй като ми се струва, че доста пространно обсъдихме този параграф три и в двете предложения – алинея 7 и алинея 8, - ако позволите само да се опитам да направя конкретно предложение, а именно: нека да добавим в сегашния текст на ал.7 единствено две думи – думите са „официално или“. И той да звучи така, гледаме стария текст: „… е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен официално или с тога“. И всичко така да остане.

 

ПРОФ. ДОНЧО ХРУСАНОВ: Идеално.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Предложението ми е продиктувано от това, че доколкото съм се интересувал, законотворчеството следва да е подчинено на принципите на икономичност и целесъобразност. По отношение на алинея 8 за електронния адрес: съгласен съм с това, което казахте - нека да бъде „служебен електронен адрес“. Така ще се прекратят всички спекулации за какво става дума. Например - в КЗК се уведомяват по имейлите. И като напишем в алинея 8, че е длъжен да заяви служебния си електронен адрес, и този адрес е вписан в единния регистър на адвокатите, всеки би могъл да види кой е служебният адрес на адвоката, и да направи всякакви уведомения… Ако пък в последващо изменение на закона - защото ние в момента не можем да коментираме адвокатската тайна, тъй като не е в обхвата на тоя законопроект, - ако в последващо изменение на закона успеем да постигнем нещо, то това би се пренесло и върху служебния електронен адрес. Това исках да кажа. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Вълчев, колегата Гайдаров. Микрофон… Бихте ли помогнали, колеги? Не изключвайте микрофона.

 

АДВ. ГЕОРГИ ГАЙДАРОВ: Мисля, че стана, да. Аз ще бъда максимално кратък, колеги. Напълно подкрепям становището и на колегата Стойнев, и на Рашков, и на Боби Вълчев. Само че алинея осма има един изцяло пожелателен характер. Приемаме всичко това, обаче какво правим, ако адвокатът X, Y или Z не си обяви служебния имейл? Аз като чета тази разпоредба – нищо не правим, не следва абсолютно нищо от това, че ние го задължаваме. /Реплики/ Е, щом е длъжен… Това е.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Други? Колеги, приключихме с параграф 3. 54 минути обсъждаме този на пръв поглед лесен и безпроблемен параграф… Призовавам ви към по-делово отношение. По-малко думи, повече да кажете. Минаваме към параграф 4, чл.81. Колегата Николов, имате думата.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: В член 81 се предлагат много важни промени. Първо искам да обърна внимание на първата промяна, уважаеми колеги, която се предлага, а именно – Общото събрание да има възможност да бъде свикано само за един ден – събота. Или събота и неделя. Тоест досега Общото събрание е било в два дена, и сега искат да се предоставя възможност по решение на адвокатския съвет събранието да бъде провеждано в един ден.

Тъй като именно по време на Общото събрание се провеждат и изборите за органи в адвокатската колегия и делегати за Общото събрание на адвокатите от страната, тази разпоредба е от съществено значение. Защо? Защото в момента имаме много голям проблем, тъй като изборите за органите в адвокатурата се провеждат в два дена, съответно колкото и продължава Общото събрание. Сега. В чл.99, ал.4 от Закона за адвокатурата се казва, че резултатът от избора се обявява с решение на избирателна комисия преди завършването на събранието. Тоест самият избор е по време на самото събрание. За съжаление това се тълкува от досегашната практика, че Законът за адвокатурата позволява или изисква изборите да се провеждат в два дена. Напротив – Законът за адвокатурата е категоричен, че изборът… В чл.109, ал.2 се посочва, че се насрочва датата на избора, ако изборът за органи на АС бъде обявен за незаконосъобразен. А такъв избор не може да се провежда, освен ако бъде свикано общо събрание. В чл.110 от Закона за адвокатурата е посочено, че новоизбраните органи от АК встъпват в задълженията си в седемдневен срок от датата… Говорим за една дата. Законът.. В чл.108, ал.1 е посочено, че допълнителен избор се провежда в първата неделя на месеца. На месец февруари. Тоест допълнителен избор се провежда… Категорично в един ден е посочено. В чл.106, ал.6 от Закона за адвокатурата е определен срок за пазене на бюлетините – 5 години от деня на избора. Никъде в Закона за адвокатурата и в правната теория не се допуска – и уредба, - изборният процес да се провежда в повече от един ден, и той да бъде прекъсван, каквато е настоящата практика.

С тази промяна всъщност не се решава проблемът, който касае именно честността и законосъобразното протичане на изборите.  В чл.106 от Закона за адвокатурата, тъй като в него не се разглежда механизъм за гарантиране на публичността на изборния процес… След приключване на изборния ден до началото на втория изборен ден. Липсва яснота за съхранение на изборните кутии, гарантиране на неприкосновеността на пуснатите изборни бюлетини в кутиите. С това прекъсване всъщност са налице основателни съмнения в честността на изборите, което всъщност е най-големият проблем в Закона за адвокатурата. Аз никъде не видях в мотивите на вносителите защо те предизвикват тази промяна, а именно Общото събрание да може да се провежда в събота, а не в събота и в неделя. Именно затова тази разпоредба по този начин не следва да бъде приемана. Също така самите… Ако всъщност Общото събрание на дадена колегия реши да провежда едновременно в един ден, в една събота и общо събрание… /Шум в залата/ Колеги, след това сигурно ще се повтаряме, затова ако някой не иска да слуша, може да излезе, както предния път направи госпожа Недева… За да не се повтаряме. Така. Ако всъщност се позволи Общото събрание на адвокатите, на адвокатските колегии да се провежда в един ден, в който и да има Общо събрание, отчет, който практиката е да се чете в продължение на 4-5 часа, и да се провеждат и избори – всичко това нещо в един и същи ден, всъщност тотално ще ограничи и застрашава самоуправлението на адвокатурата, именно дейността на върховния орган на адвокатската колегия, а имено Общото събрание на самата колегия. Законът е категорично определил досега да бъде в два дена, и всъщност ние не трябва да допускаме да се променя това, а напротив, категорично да се уреди в закона, че изборът на органите се извършва в един ден, и той е непрекъснат процес. Както и сега е според Закона за адвокатурата, и няма никакви доводи в тази посока, откъдето могат да се извличат, но практиката е, че се провежда в два дена. Това е по член 81, алинея първа.

Друг огромен проблем е чл.81, ал.4, уважаеми колеги, тъй като на всички е известно това, че считаме, че… Масово колегите считаме, че практиката с гласуване чрез пълномощни е изключително порочна, а тя е според мен и изцяло незаконосъобразна. Съгласно настоящия Закон за адвокатурата. И накратко ще ви изложа три проблема. Всъщност този проект не само че не го решава, ами просто го задълбочава проблема, като просто коригира неясно защо от „адвокат-пълномощник“ в „адвокат пълномощник“. Но искам да обърнете внимание и да се разгледа този проблем, че пълномощното по чл.81, ал.6 от Закона за адвокатурата моля да обърнете внимание, където се разглежда… То е допустимо и е свързано с участието в гласуването само на Общото събрание - и се намира в раздел Общо събрание на Адвокатска колегия Варна - раздел втори, глава 11. Защото там се разглежда именно възможността за гласуване чрез пълномощно. Член 81, алинея 6, в раздел Общо събрание на адвокатската колегия… Обърнете внимание, че гласуването там на Общото събрание изрично е посочено, че може да бъде извършено лично или чрез адвокат пълномощник. Докато гласуването за органи и делегати е таен, с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, пусната в избирателната кутия на основание чл.105, ал.1 от Закона за адвокатурата, която е в съвсем различен раздел – избори за органи на Адвокатска колегия – Варна. Всъщност никъде Законът за адвокатурата не посочва, че е законосъобразно гласуването за органи или делегати да бъде извършвано лично или чрез адвокатски пълномощник, както изрично е посочено при гласуването на Общото събрание.

Другият проблем е за това, че изборът трябва да бъде таен. Ами то е ясно, че когато се упражнява гласуване чрез адвокат-пълномощник, се нарушава този основен принцип, който да гарантира законосъобразността и демократичността при формирането на новото управление на адвокатурата. И това е голям проблем, колеги, тъй като тези пълномощни… С тези пълномощни се снабдяват, особено в Адвокатска колегия – Варна, членовете на органите на адвокатурата, които са и кандидати. Те се снабдяват, това са членове на дисциплинарните съдилища. Това са членове на адвокатския съвет, които са органи, които осъществяват дисциплинарна дейност. По този начин всъщност те много лесно от всеки един адвокат могат да получат пълномощно. И е ясно, че всъщност адвокатът, който им дава пълномощно, по никакъв начин не може да гарантира и да е сигурен, че се извършва неговият вот, и се губи изцяло неговата тайна.

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Той може да му посочи как да гласува.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Да, обаче няма как да се проверява това нещо, как да гласува. Точно така. Губи се смисълът на тайната.

Също така, колеги, и последният проблем е във връзка с това, че изрично е посочено, че гласуването е лично или чрез адвокат-пълномощник само за самото общо събрание, и то е явно тогава, по време на самото общо събрание. За органа на адвокатурата то е тайно, и се посочва в чл.105, ал.1 как става. То става чрез бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия. И така упълномощителят всъщност няма как да знае за неговата воля. В тази ситуация вместо да се прекрати тази абсолютно порочна практика за избиране на органи в адвокатурата чрез адвокатски пълномощни, в момента и самият Висш адвокатски съвет подкрепя чрез свои становища този проект и изразява становище, че това е добро за адвокатурата. А всъщност продължава да подкрепя процеси, които нарушават основата на демократичността в адвокатурата, а именно – тайно гласуване за избор на органите в адвокатурата.

Друг проблем е защо всъщност в чл.81, ал.3 се избира вместо една трета, една пета от членовете на колегията да искат свикване на общо събрание. В мотивите това нещо не става ясно защо се допуска и защо това да не бъде по-голям процент от адвокатите да имат възможност, каквото аз считам, че трябва да бъде. Защото когато… Всъщност по-малък, по-малко адвокати да имат право да искат свикване на общо събрание на колегията. Тъй като това е в края на краищата върховният орган на колегията, той трябва да работи по искане на самите колеги. И когато е необходимият брой, който го искат, това трябва да бъде осъществявано. Аз считам, че една пета от членовете не е достатъчно, а трябва да има възможност за свикване от още по-малко колеги, за да може в края на краищата да се поставят и да се решават проблемите на колегията, както и да се изслушват критиките и становищата във връзка с работата на самата адвокатура. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Николов. Колега Рашков, процедура ли казахте?

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: По процедура, да. Молбата ми е, господин председател, ако може само да ограничим по някакъв начин, макар и да не е флагрантно, изказването – всяко конкретно изказване. Ако колегата има да говори допълнително, просто да бъде в няколко пъти, като реплика. Тоест да бъде пет или десет минути, защото иначе много пространно става, и няма да ни стигнат сигурно пет дни.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Това само като апел. С оглед първоначалното ми становище, че няма да ограничаваме никой. Призовах преди малко така за по-малко време, повече неща да се казват. Така. Колега Ашикова.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Да, първо като процедура. Колеги, забелязах, че има разминаване между отбелязването в раздадените ни материали и във внесения законопроект. В параграф 4, чл.81, ал.4 на внесения законопроект не присъства заличаване на задрасканото последно изречение – при липса на кворум…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: И не го обсъждаме затова. Задрасканото не съществува. Просто грешката е моя.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: В законопроекта не е заличен този текст. Не присъства заличаване на алинея 4, последно изречение. И в алинея 6 по същия начин не присъства в законопроекта заличаване на последното изречение – „пълномощниците трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден преди събранието“. Консултирах се с колегата до мен дали аз правилно чета законопроекта, но действително двете изречения последни не са заличени. Неправилно е отбелязването в представените помощни материали, имайте го предвид.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, така е, казах, грешката е моя.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: А, добре. Просто за уточнение. Сега по същество ще бъда кратка.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Мисля, че и предния път го уточнихме, и за да не се бъркаме, оставихме некоригиран текста.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Разбирам, добре. Сега - по същество ще бъда в две изречения буквално. От много дълго време колегата Борислав Вълчев пръв предложи да се разграничи провеждането на общите събрания от изборния процес. В тази връзка внесеният законопроект не решава този проблем и това смешение. И очевидно е неудачен като вариант. Има много пожелания, които можем да си изразим по него.

По същество изборният процес се нуждае от доста сериозна регламентация, защото има сериозни пропуски, при които възникват разногласия и различно протичане на изборния процес по места – в различните адвокатски колегии. Разгледах публикуваната декември месец методика на Софийския адвокатски съвет на сайта на САК и установих, че същата първо за мен е неясно, не е публикувано от кой орган е издадена, на второ място е неясно въз основа на какво законово основание… За мен възникна… Поставих под съмнение въобще наличието или по-скоро липсата на законова делегация за издаване на такава методика. На всичкото отгоре с тази методика се създават задължения и условия за упражняване на конституционно установеното и регламентираното в закона право на избор, като се поставят условия, които не съществуват в закона, тоест тя е противозаконна в тази си част. Може да се претендира, че е нищожна поради липса на компетентност за нейното издаване.

При всички положения е ясно, че изборният процес трябва да бъде доста по-добре и по-регламентирано уреден на законово ниво. И подобни методики имат отношение единствено във връзка с процедурата по организацията – чисто технически, - и дейността на избирателната комисия. Но не и да се запълват чрез нея нормативни разпоредби, които да поставят условия и да създават задължения при упражняване право на глас, което безспорно е лично, пряко, при тайна на вота.

По отношение на кворума за свикване на общо събрание: подкрепям, запознах се със становището, което е внесено от колегите Стефан Марчев, Жана Кисьова, и така нататък, да не ги изброявам, вчера в Народното събрание. Напълно се солидаризирам с него, че кворумът трябва да е различен според броя на адвокатските колегии. Защото е… Те са предложили при колегии 500 души кворумът да бъде една пета от членовете, които да могат да отправят писмено искане, съответно при пропорционално растящ брой на колегите до 1000 души да бъде една десета от членовете, над 1000 членове да бъде една двадесета от членовете… Идеята е всъщност да се осигури реална възможност за свикване, за инициатива. Солидаризирам се със същото.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Ашикова, но аз ще помоля колегата Марчев и колегата Кисьова… Бихте ли ни предоставили това ваше предложение, да го размножим, за да го раздадем - не всички са запознати с него. /Реплики/ Мейла на ЦОА, който е… Да, ще го размножим, за да може да се работи, тъй като аз не съм запознат с него. Председателят Негенцова, Росен Рашков след това.

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Колеги, аз само искам няколко неща така може би по-скоро да уточня. За колегата Николов: пълномощните бяха три преди време, и се отмениха, за да не се злоупотребява с тях, а максимум да бъде едно пълномощно. Като целта беше, че не всеки би могъл да присъства на събранието, но би искал да даде своя вот и да участва. Бил той болен, налага му се да пътува… Все пак ние трябва да подхождаме от посоката на добросъвестността, а не от това какви неща се получават. От друга страна – когато даваш пълномощно, според мен това трябва да става не безразборно, да отбиеш номер, а трябва да става на човек, на който ти имаш доверие, при съответното виждане, че той няма да злоупотреби с това доверие, което си му дал. Затова считам, че броят едно на пълномощните е подходящ, и повече не би трябвало да се говори за увеличаване, но… Бяхме в зала, обсъждахме въпроса въобще да не се дават пълномощни, но тогава бихме лишили от правото на глас определен брой хора, които по една или друга причина не биха могли да участват. Това е първото.

Второто – по отношение на ad hoc, което беше дадено като пример – методическите указания, дадени от Софийската адвокатска колегия. Това не е предмет на разговора, но нека не забравяме, че всяка една избирателна комисия, която подготвя изборите и осъществява изборния процес, за улеснение би могла да издава съответните… Дали ще бъдат методически указания, дали ще бъдат указания, дали ще бъдат някакво становище или друго… За да може да бъде едно уеднаквяване на практика, начина как например да се гласува, да се отбележи, че това трябва да бъде с еди-какъв си знак… Така че ние не можем в един закон да кажем всичко крачка по крачка, стъпка по стъпка да бъде дадено, и мисля, че с тези изменения, които тук се предлагат, поне първоначално се постига някакво решение на пропуски или неща, които сме забелязали, че има някакви проблеми. Все пак вие не забравяте, че в тази насока има какво да се работи. Има работна група във Висшия адвокатски съвет, която работи и по въпросите, свързани с нов закон за адвокатурата, където, разбира се, всички въпроси ще бъдат комплексно разгледани, защото ние, разглеждайки въпроса с изборния процес, го гледаме в синхрон с останалите норми на закона такива, каквито са сега, в момента действащите, и принципите на закона, както са дадени. Ние не можем да извадим една глава и да я направим съвсем-съвсем различна, без да се съобразим с всички други изисквания, които са в закона, нали… Като това кои хора не биха могли да упражнят правото си на глас, защото не са изпълнили своите задължения. Затова мисля, че трябва да имаме предвид всичките тези обстоятелства. Наложително е, защото всяка година се правят избори, дори най-малкото - избори на делегати. И е необходимо нещата, които сме видели и са ни казали - не един от колегите са дали становища, - сме се опитали да ги обобщим и да ги сложим вътре.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Негенцова. Колега Рашков, имате думата. След това някой желае ли? Така. Колега Рашков.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря. Ами аз ще опитам да бъда кратък. Колегата Ашикова нахвърля част от нещата преди мен. Значи първо ще започна с това, че също съм… Напълно се солидаризирам с колегите Марчев и Кисьова и останалите, които са внесли предложението. Категорично трябва да бъде разграничено това право като брой членове, които имат право да внасят въпроси с писмено искане, и да бъде обвързано с броя, с големината на колегията, иначе просто не е реално. Това решава проблема на малките колегии, но категорично не решава проблема на големите колегии. И за да бъде реална възможността те да вкарват въпроси, които са от съществено значение, в дневния ред, трябва да бъде обвързано с това колко са големи, и да бъде достъпно. съгласете се, че София… Шест хиляди адвоката… Една пета… Ами то практически е невъзможно това да бъде събрано. Нали. Трябва практически малки групи хора да имат възможност да бъде чут техният глас.

На следващо място, колеги, моето мнение е малко по-крайно. Изобщо считам, че е недопустимо в част от случаите да се гласува с пълномощник, и това е случаите, когато става дума за избор на органи, именно защото, както беше отбелязано, изборното право е лично. Никъде в никои избори, замислете се, по белия свят дори, не само в България, не е допустимо това право да бъде упражнявано от друго лице. И в тази връзка предложението на колегата Вълчев наистина е добре, и настояваме да бъде разгледано, да бъде разделен процесът, тоест ако приемем, че е допустимо да се гласува с пълномощник, да се участва в едно общо събрание, в което няма избори, то когато има някакъв изборен процес, категорично трябва лицето да участва лично, иначе ние не можем да преценим каква би била неговата воля действително. Оставям настрана изобщо полемиките там със злоупотреби и така нататък, тук говорим просто по принцип.

Трябва да бъде избран един от двата подхода – или да има кворум, защото тук в този вариант при такъв падащ кворум, тоест ако не присъства някакъв обем, после независимо от броя присъстващи, продължава събранието, и същевременно се дава възможност и на пълномощници да участват… Тоест единият от двата варианта трябва да бъде избран – или въвеждаме твърд кворум, при който има задължително бройка някаква, която да подсигури, че ще бъде представителна извадка представена на това събрание, или пък, ако такъв кворум няма да се осигури, то тогава да имат задължение лично тези хора, които присъстват, лично да го правят. Това малко или много би гарантирало някаква обективност, че действително това е тяхното мнение, като отново подчертавам – много е важно да бъдат отделени изборните събрания от неизборните такива. И именно пак ще стигнем сигурно сто пъти до това – това е лично право.

Останалите предложения касаят по-скоро някакви… Там с липсата на тирето, това е граматически по-скоро някаква поправка. По отношение на това дали следва да се даде възможност да бъде в един ден… Ами по целесъобразност по-скоро никога не стига един ден, но пък има вероятно случаи, в които… В малките колегии, където е безпредметно, и е просто разход на пари. Аз по-скоро считам, че ако бъде дадена такава възможност, ами обективно очевидно там, където  не стига времето, ще бъде даден допълнителен ден. По такъв начин да е формулиран въпросът, то щом е направено с „или“, в големите колегии просто винаги ще бъде два дни, а в малките ще бъде в един. Така че по-скоро предложението е разумно за малките колегии с оглед спестяване на средства.

По отношение на квотата там, една пета, да, вече го обсъдихме. С адвоката пълномощник… Ами мисля, че с това се изчерпва, колегите бяха доста пространни. Благодаря. 

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Само да допълня колегата, ако може, колегата Рашков… Когато се говори за „или“, възможността е, когато си обявил избора за един ден, да се знае, а не някой да отиде на втория ден и да каже: „Ами мислех, че са два дните, и затова идвам днес да гласувам“. Разбирате ли? Идеята е малка колегия от сто човека, сто и петдесет човека, те обявяват един ден, и  всеки един адвокат знае, че изборът ще бъде извършен в този ден. И няма да отиде на другия. Това е идеята. Докато когато имаш една голяма колегия – елементарно, - София, Пловдив, Варна… В един ден и да искаш, не можеш да свършиш. Тогава вече, като е обявено събранието за два дни, хората знаят, че могат да гласуват било на първия ден, могат да гласуват също така и втория ден, като комисията е обявила от колко до колко часа. 

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: А само като допълнение - дали няма да е по-добре, целесъобразнo, да има възможност това да бъде допълнено впоследствие от колегията? Защото ако се види, че времето не стига, въпреки че е обявено в един, да има възможност да се допълни още един ден, защото иначе ще отрежем…

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: В поканата се обявява за един ден, и затова…

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Да, въпросът е ако не излязат сметките точни, и се окаже, че трябва още един ден… /Реплики и шум/ Въпросът е това… Отново стигаме до това отделяне на изборния процес от другите събрания. Това нещо би имало огромно значение именно и в този случай, именно когато се знае, да кажем, че събранието ще е изборно, отново трябва конкретно да бъде ясно в кой от дните ще е. Но пак стигаме до това – моля всички да се запознаят с предложението и, разбира се, с целия проект на колегата Боби Вълчев, защото то е много добро. Категорично трябва да извадим и да разграничим двата вида. Изборните събрания са изключително важни. И ето отново, включително и по тази първа алинея, с един ден конкретно посочен, има значение за тях.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Преди да дам думата на колегата Попов, след това колегата Николов, колегата Ашикова... Вие желаете ли? Да, ще Ви дам думата. Поред. Така. Колега Николов, колегата Недева не излезе заради Вашето изказване, просто тази година трябва да честваме 15 години от създаването на Центъра за обучение на адвокати, и тя излезе по служебна работа във връзка с организацията на честванията, които ще бъдат в първата половина на октомври. Така че не го приемайте като неуважение. Колега Попов, имате думата.

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Значи искам да взема отношение и по двата проблема, първо за пълномощника. Съвсем накратко ще се опитам, без да правя сериозни увертюри, ще кажа, че в малките колегии пълномощните, а да не говорим за големите колегии, пълномощните са една просто справедлива възможност, и е съвсем демократично… Значи може да си продаваме автомобилите, къщите, пък не може да гласуваме за органи на адвокатурата. Там, където има съмнения за каквито и да е спекулации по време на изборите, има достатъчно средства и възможности те да бъдат прекратени. Но възможността да дадеш пълномощно и някой друг да гласува вместо теб, смятам, че е демократична и справедлива. За едно пълномощно, както преди това отбелязаха преждеговорищи, това не са три пълномощни, каквото беше в предходна редакция на закона.

На второ място: дали изборният процес трябва да бъде разделен на две. Аз смятам, че разводняването на тоя проблем също може да доведе до сериозни спекулации. Значи обявявайки събранието, че се провежда един или два дни, да не се стигне дотам, че някои да се явят само втория ден на събранието. Значи тях ще ги интересува само изборът, пък първия какво ще се обсъжда от живота на колегията да не представлява никакъв интерес за колегите… Не смятам, че формулирането в два аспекта на изборите, ще доведе до някакви съществени промени. В крайна сметка, с две думи – мисля, че не трябва да се стига дотам, че да анализираме настоящите промени през погледа на една колегия. Значи трябва да мислим обобщено за всички колегии, които са от страната. Благодаря ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Попов. Николов, Ашикова, Стоевска, Кисьова, Вълчев и Георгиева. /Реплики в залата/ Ако е процедурно, да. Дано да е такова.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Преди малко вие премахнахте задраскването на текстовете на алинеите 6 и 4 мисля че беше, защото те не съществуват в проекта, който е внесен в Народното събрание. Въпросът ми е следният: в 7 остава ли задраскването, защото той съответства на проекта, който е внесен в Народното събрание, и също така в този смисъл, ако остава, аз поне виждам противоречие между алинея 6 и алинея 7.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Нека аз да го обясня. Става дума за следното, че в разпечатките, които са дадени, на това, което е там, е задраскан един текст, който води до това, че общите събрания може да няма как да се проведат. Премахнат е падащият кворум.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Момент само, да сравним само дали това е внесеното.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Колегата Росен Рашков го коментира това нещо, тоест това е грешно, което е раздадено.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Така е, уточнихме го.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Сравнихме с това, което е внесено, двата текста, и в този смисъл, понеже исках да го уточня… Също така исках да взема отношение, може би когато ми дойде редът, по алинея седем, след изказванията на колегите.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ще Ви дам думата. Коригирайте точно както е в сайта на Народното събрание, и…

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Колега Йорданов, в момента на екрана е ок, но разпечатките са грешни. Това искам да кажа.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: А, това го уточнихме, да. За което се извинявам. Така. /Реплики/ Колегата Николов има думата.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Във връзка с изказванията преди мен: искам да ви обърна внимание, че… Аз мога да дам, тъй като съм от Адвокатска колегия – Варна, пример с моята колегия. Не казвам, че при всички е така, има си тук ръководство на Висшия адвокатски съвет, те знаят как е във всички колегии. Нали. Аз знам в моята как е. При нас в Адвокатска колегия - Варна всички органи се избират през последните десетки години с около 80-90 адвоката и още 90 пълномощни. Тоест тези адвокати, които гласуват за дадени хора, имат още 90 пълномощни, и с около 180 гласа се избира цялото ръководство по списък на контролен съвет, дисциплинарен съд и така нататък.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колега Николов, извинявам се, че Ви прекъсвам, но Вие това го обяснихте според мен преди. Колегата Попов изрази собствено становище. Ако продължаваме така…

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Добре. Ако не давам конкретика, лошо; ако давам – пак лошо.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Не го възприемайте като че Ви критикувам, но вече го казахте според мен. Ако греша, колеги, поправете ме.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Въпросът е такъв, че със пълномощните… Гласуването с пълномощните е категорично според мен в Закона за адвокатурата… чух и мнението на адвокат Негенцова, че според нея е добре да има едно пълномощно, нали, обаче законът, настоящият закон казва друго. Аз бих искал да чуя някой… Нали… Ако може да ме обори какво казва настоящият закон. Нали. А практиката - в момента ние имаме две дела изборни във ВКС, тепърва ВКС ще се произнесе дали ще ги отмени на това основание. Аз само поставям този проблем, който е съществен, и е свързан също със… Тук с колегата Рашков не мога да се съглася, че може би в малките колегии трябва да бъде в един ден. Значи законът, както е предложен, той не разграничава малки и големи колегии, а дава възможност и в големите, включително в Софийската колегия, и във Варненската, това събрание да бъде в един ден. Освен това тази му редакция не разделя по никакъв начин… В момента не разглежда това, което е много добро предложение, и от Рашков, и от другите, за разделяне наистина на…. Самото общо събрание и изборният процес да бъдат разделени с ясни отделни дни. В момента в тази редакция - всичко е в един ден, в едно общо събрание… Така че ние не може да коментираме, тъй като тези промени ги няма и не са предложени от никого, и затова обръщам внимание на този много голям проблем, ако се допусне тази промяна. Ще се стигне до тотално нежелание на колегите да участват, и пълно контролирано провеждане на тези събрания, с които още повече се ограничи свободата и демокрацията на участието на колегите в самите общи събрания. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Колегата Ашикова има думата. Колега Попов, записах Ви, ще Ви дам думата.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: По отношение на разминаването и заличаването на текстове в чл.6 и 7, колегите правилно отбелязаха, че освен че текстът не дава изчерпателна регламентация и не урежда всички проблеми в изборния процес, но така също е налице несъгласуваност между двете алинеи. Очевидно ако заличим в алинея седем упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието, се налага заличаване и на алинея 6… Да? /Реплики/ Само алинея седем [се заличава], без алинея 6. Не се заличава, аз съм направила справка, имам проекта пред себе си. Очевидно в тази връзка е налице… [Чете] „Алинея 6, изречение първо, думите „адвокат-пълномощник“ се заменят с „адвокат пълномощник“, а изречение второ се заличава“…

А, добре, тогава грешката е моя, значи налице е… Разбрах. Значи налице е съгласуваност, все пак имаме заличаване в алинея шест. Уточнихме го. В пет няма. Това е по процедурата. Да. Уточнихме го, добре. Сега по същество. Във връзка с тайната на вота и предложението все пак изборът да се произвежда чрез пълномощник.

Основен принцип в правото е, че права, които са intuito personae, по отношение на тях се допуска ограничение от общото правило да се упражняват чрез пълномощник. И в тази ситуация няколко граждански права можем да направим единствено и само лично - женим се лично, развеждаме се лично, раждаме се лично и избираме лично. Ако дадем пълномощно някому, ние ще нарушим тайната на вота, така че е абсолютно несъвместимо в изборен процес да се вкарват пълномощни. И по отношение на коментара-реплика на госпожа Негенцова във връзка с методиките. Така е – не може в закон да се вкарат всички, но съществените, задължителните условия за упражняването на правото на избор, активно и пасивно, следва да бъдат регламентирани на законово ниво. А методиките да уреждат единствено техническите характеристики, техническото провеждане на изборите. В тази връзка, недопустимо е в методики по места различни адвокатски съвети да вкарват своеобразни условия, които да не присъстват в закона. Примерно, в методиката на Софийския адвокатски съвет - ако е попълнено не с хиксче или квадратче, ако е попълнено не със син химикал, съответно не се зачита вотът. Това е абсолютно незаконосъобразна разпоредба, която е издадена при липса на законова делегация. По същия начин не може да се ограничава правото на глас в зависимост от изпълнението или неизпълнението на други задължения, в това число плащането на членски внос. И бих искала да ви припомня в тази връзка, че омбудсманът на Република България многократно се е изказвал за противоконституционност на всички ограничения примерно, които се внасят на местно ниво от общините, които задължават да представиш квитанция, че си заплатил местните данъци и такси като условие да запишеш детето си в детска градина. Упражняването на права не може да се обуслови като зависимост от задължение за изпълнение на други задължения. Особено на конституционно гарантираното право на избор. В тази връзка методиките също са противозаконни, които изискват да си заплатил членския си внос, в това число, забележете, не през месец януари, а до месец декември на предходната година, за да упражниш правото си на глас. И в тази връзка, колеги, поставям много сериозно пред вас законосъобразността на методиката, която е публикувана на сайта на САК, и мисля, че има сериозни основания за нейното атакуване. Така че моля колегите да преразгледат своята методика. Благодаря Ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Така. Колегата Стоевска.

 

АДВ. ПЕТЯ СТОЕВСКА: Аз подкрепям изцяло мнението на колегите, които са за това да няма пълномощно в изборния ден, защото какво означава изрично пълномощно? Както колегата казва, продажба на МПС и някакъв недвижим имот… Да, но там в това изрично пълномощно ние вписваме данни. По какъв начин ние ще ги впишем тия данни в изборния ден? Това означава да впишем имената на хората, за които съответният ще гласува чрез това пълномощно, което е абсурдно, защото вотът е таен. Приключвам по темата, многократно го обсъждахме.

По отношение на изборния ден в един ден: като председател на комисии, макар и секционни, в други избори, от практиката ми там смятам, че въпросът е организационен, и големите адвокатски колегии така биха могли да увеличат просто състава на комисиите, за да няма такива пречки, а още повече, че дори да заключим една стая, в която се намират бюлетините в изборния ден вече на самите колегии, в които все пак и аз съм участвала, няма никаква гаранция - защото ние там вече не поставяме полицаи и не слагаме лепенки на вратите, - че някой няма да отиде да види как върви вотът за определени конкретни лица, и в съответната нощ между първия и втория изборен ден  да каже: „Да, тук вотът е за еди-кой си, лицето Х“. Следователно вотът се опорочава. Един изборен ден смятам, че е достатъчен. За общото събрание – може би докладът, който се чете със всичките там обяснения за живота, както каза колегата, на колегията, може би е хубаво да бъде разделено, защото на хората честно казано им омръзва в първите три часа да слушат обясненията на когото и да било в която и да било колегия. Това би могло по имейл да бъде доведено до знанието на колегите, и  всъщност да се продължи по същество.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря. Колегата Кисьова. Да.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Колеги, аз исках първо да кажа, че също подкрепяме становището на всички колеги, че гласуване с пълномощно не е допустимо, но исках да изтъкна още един допълнителен аргумент. Освен че ще се наруши тайната на вота, на практика какво се получава, особено със сега предвидените изменения, новите.

След като вече не се представят предварително пълномощните, не че съм била в подкрепа на тая практика, но сега, когато се представят в деня на самото събрание, и най-много по закон един адвокат може да се представлява от един адвокат пълномощник, и на практика се е получавало досега много често така: пристигат колеги, които са дали пълномощно, примерно 5-6 колеги, дали пълномощно в полза на един и същ адвокат, не знам по какви причини, се оказва, че само първият, който се регистрира, ще може да гласува, а останалите, които са дали пълномощни, просто ще бъдат лишени от възможността да изкажат своето мнение и да дадат своя вот. Поради което това смятам, че е допълнителен аргумент да се премахне изобщо гласуването чрез пълномощни. Благодаря ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Колегата Вълчев.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Бих искал да кажа нещо ние коментираме нали член 81,но реално в сегашния закон, както и колегите казаха, провеждането на общо събрание на адвокатската колегия, то е смесено с изборния процес, тоест въведена в възможност с този закон за така наречените отчетно-изборни събрания. Реално всяка година те са и изборни, тъй като избираме делегати. От тази гледна точка, ако коментираме изборния процес, според мен, по принцип, трябва да гледаме всички текстове в цялост, защото те в момента са разделени. Член 81 касае организация и провеждане на общо събрание на колегията, а текстовете за избора са по-нататък – чл.99 и сл. Та като коментираме член 81, нека да имаме предвид и другите текстове по отношение на самото смесване на двете понятия. Както колегата Попов каза, съвсем нормално е един адвокат да се интересува от изборния процес, да не му е все едно кой ще управлява колегията. Но поради една или друга причина да не иска да участва в работата на общото събрание на колегията, да не се интересува от процесите в самата колегия – дали ще се купува станция, дали няма да се купува и така нататък. От тази гледна точка по моето предложение на член 81 е, че общото събрание, редовното, се провежда всяка събота, а съвсем отделно в член 99 и следващите казваме, че изборът за органи за адвокатска колегия и за делегати се провежда в последната неделя на месец януари. Тоест те са разделени и пунктуално, и календарно. Наистина не разбирам мълчанието по темата и съпротивата, ако има такава. Аз мисля, че има такава, негласна, в органите на адвокатурата и във висшите органи, за това да разделим изборния процес от работата на Общото събрание. Какво против имате, колеги?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Вълчев. Колегата Георгиева, след това Попов, Марчев, Фотева. Колега Георгиева.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Аз се опасявам да не се повторя, защото ще подкрепя становището на някои от колегите. Аз също се обявявам категорично против гласуването с пълномощни, по какъвто и начин да са уредени те – дали в самия изборен ден да се представят, дали един ден по-рано да се представят в адвокатския съвет… Както каза колегата Ашикова, тайната на вота, в случая освен ако не е един поменик, изписан в самото пълномощно как да гласуваш, тя се опорочава. Така че аз подкрепям това предложение.

Също така колегата Вълчев е дал според мен разумно предложение, въпреки че аз не разбирам как може ти да искаш да гласуваш за някого, пък да не се интересуваш той какво е направил през годината или какво иска да направи. Но ми се струва, че разделянето на тези дни… Тоест гласуването и в два дни е голям проблем, и това трябва някак да се разреши, за да няма възможности за някаква интервенция в тази нощ или в достъпа на лица до изборните кутии или бюлетините. Така че в този случай може би е резонно предложението на Боби Вълчев да бъде гласувано в един ден. На всички нас ни е прекалено досадно да слушаме литературно четене в продължение на 4-5 часа. Всички можем да си прочетем и доклада, всички можем да прочетем и отчета. Не е нужно литературно четене… на няколкостотин или няколко хиляди колеги да се загуби времето в това, за което те вече са се информирали, ако са искали да се информират. И в този смисъл би трябвало малко да прецизираме тези избори как да се провеждат. Аз лично не желая да си губя времето пет-шест часа преди да си подам вота. Няма смисъл. Или съм се запознала, или не се интересувам от това. Това е.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Георгиева. Колега Попов.

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Аз с оглед на това да не стана досаден, само с две думи. Становището си по отношение на това, че е допустимо и е редно да има едно пълномощно, си го застъпвам отново. Във връзка с това изборът дали да се провежда в един или два дни… Колеги, Общото събрание е това, което решава. И то може да определи още със самото гласуване преструктуриране дейността на събранието, да се реши, че изборът ще се направи в неделния ден за големите колегии. Защото за малката колегия е лесно, ние си се организираме, и не искам никой да ни задължава дали да правим два дни избори. Значи затова тази възможност, която законът допуска, се реализира по решение на Общото събрание.  Аз не мога да разбера защо си губим времето да коментираме неща, които са очевадни, и законово регламентирани. Така че мисля, че прав е донякъде колегата Вълчев, че има такава възможност, аз вече я подсказах. Дали формулировката ще бъде тази… Но общото събрание ще реши кога да проведе избора – дали в един ден събота, или в неделя. И тогава няма никой да дежури край урните, и да викаме охранители да пазят урната. Изборът е регламентиран, прави се в неделния ден, от толкова часа, и въпросът е приключен. Благодаря Ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Попов. Преди да дам думата на колегата Марчев, искам да обявя, че възнамерявам да дам почивка в 12 часа, поне половин час, така че… Думата има колегата Марчев, след това Фотева, Николов, и някой друг вдигна ръка…

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Значи аз първо искам да изразя категорично, че гласуването по пълномощно противоречи на редица принципи, за които вече говориха и колегата Ашикова, и колегата Рашков, и това категорично трябва да отпадне, ако този законопроект влезе за обсъждане в тази му част. Това, което не се каза до момента, е, че в сравнителноправен план в нито един европейски закон няма такъв феномен – гласуване чрез пълномощно.

Ще дам за пример германския федерален закон за адвокатите, който изрично предвижда в параграф 191б, че не се разрешава гласуването чрез пълномощник на събрание, на което се провежда избор. Редица други закони нямат такава изрична забрана, но и нямат правила, които да позволяват гласуване чрез пълномощник. В подкрепа на това, което каза колегата Вълчев, трябва да отбележим, че също в сравнителноправен план доста модерни закони за адвокатурата познават два вида събрание – обикновено събрание и изборно събрание. И има различни правила за двата вида събрание.

Всъщност това, което налага да правим изборно събрание всяка година, е изборът за делегати. И това тук поставя въпроса дали делегати не трябва да се избират веднъж, когато се избират органи, и да спестим страшно много средства на всяка колегия, да правим излишно всяка година ненужни избори за делегати - ненужни, защото те са свързани със средства, и с оглед правилото, че трябва повече от половината да са гласували за делегат, се налага балотаж и за делегати всяка година – поне в София, не знам как е за другите колегии. Така че всичко това показва, че тази промяна на чл.81 е твърде прибързана, необмислена, и тя не само няма да реши големите проблеми в изборите на органи на адвокатурата, а по-скоро може да ги задълбочи. Така че аз принципно, ако въобще този законопроект в тази му част бъде внесен за обсъждане, ми се струва, че ние трябва да поддържаме позицията да отпадне правилото за гласуване чрез пълномощник. Вече беше казано – женим се, развеждаме се и упражняваме други права само лично. Не можем да го правим чрез пълномощно. В крайна сметка ние сме адвокати; мисля, че не отива да го правим по този начин.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Марчев. Само съм озадачен от Вашите думи – два пъти казахте „ако бъде внесен“.  Той е внесен. Той е внесен, той ще бъде обсъждан, просто трябва да съобразят позициите. Така. Колегата Фотева. Фотева, Николов, Рашков, Ашикова.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Колеги, аз бих искала да направя едно конкретно предложение. Изцяло съм съгласна с колежката Стоевска. Бюлетините не трябва да се оставят да нощуват. Ако ще правим спеши промени, то това е най-спешното. За мен е просто… Аз изключително се радвам, че обсъждаме всичко това, но 90% от него е проблематика, която можем да коментираме с оглед на бъдещия Закон за адвокатурата. Просто в настоящия момент, ако търсим кое е най-спешното, за мен най-спешното е това да се оставят бюлетините да нощуват.

И аз, при все че съм съгласна с предложението на Боби Вълчев, виждам само един съвсем малък недостатък. Той казва: „Отсега да кажем в събота да е събранието, а гласуването да е в неделя“ , което поставя следния проблем веднъж на не знам колко години. Сега проверих, 2026 година е такава – последната събота се пада в обратен порядък спрямо последната неделя. Нали ме разбирате? Ще стане така, че ние първо ще трябва да направим изборите, а самото събрание да проведем в следващата седмица, записвайки го по този начин. Да.

И чисто практически и конкретно, със съвсем минимална редакция смятам, че с тези промени просто можем да внесем една яснота по следния начин. Нека да оставим така, както е първата алинея, и да добавим във втората, че в Държавен вестник се обявяват освен дневният ред, датата и часът, мястото на провеждането, а така също и датата, на която ще бъдат проведени изборите, като по този начин ги разграничим. Нека малките, местните колегии, ако мислят, че могат да се вместят в един ден, да си обявят в поканата, че този ден ще е събота. Нека големите колегии, ако смятат, че няма да им стигне един ден за събрание и избори, което е напълно логично, да запишат в поканата: „В събота си провеждаме събранието, четем си доклади и отчети, обсъждаме всичко, а в неделя, колеги, заповядайте на избори“. Мисля, че… Разбира се, аз въобще не съм против тоталното разграничаване на изборите, включително поддържам и електронни избори за адвокатурата и смятам, че това е уместно да се говори в един изцяло нов закон. Но просто на този етап, ако трябва много спешно да решаваме някакъв проблем, мисля, че това е решението и мисля, че този е проблемът – да не се оставят да нощуват бюлетините, щото наистина създава предпоставки за най-малкото опасения за злоупотреби, дори да не говорим, нали, за реални злоупотреби.

Що се отнася до предложението на колегата Марчев делегатите да се избират заедно с органите, имам едно такова чисто практично опасение, че колегите от провинцията, които имат готовност една година, защото всеки има някакъв график все пак, който съобразява, и за нас от провинцията това е свързано с пътуване… Едната година едни колеги ще са на разположение, а другата година просто не биха могли, и поемането на такъв дългосрочен ангажимент може би няма да е толкова удобно. В този смисъл за мен лично изглежда по-удобно наистина всяка година който има желание и възможност за делегат, да се заявява, да се провеждат избори. И не виждам пречка да се организират по-големите колегии на следващия ден при условие, че това е изрично посочено, както каза колегата Негенцова, именно за да знаят колегите в кой ден да отидат на избори, и както каза колежката Георгиева, които не искат да присъстват на четене на докладите, да отидат само за избора. Това беше, колеги. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря. Колега Николов. Не изключвайте микрофоните.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Значи… Няма как да се съглася с колегата Попов във връзка с това, че на Общото събрание може да се реши изборът да бъде проведен в един ден, тъй като в член 82 изрично е посочено каква е компетентността на Общото събрание, и то няма такива правомощия да решава… Изборите трябва да се провеждат и да бъдат уредени в Закона за адвокатурата, но считам, че избирателната комисия има правомощията и задължението даже да посочи изборът да бъде в един ден съгласно настоящия Закон за адвокатурата, и е длъжна също да посочи начален час и краен час за изборите, което обаче в момента не се прави никъде, включително и във Варна, а, напротив, се насрочва избори в два дни. Специално във Варна беше в два дни. Без да бъде посочен начален час за гласуване; посочен е краен час, на следващия ден, в еди-колко си часа. Така че отново апелирам, че всъщност тази уредба трябва да бъде уредена на законово ниво, и важността е от голямо значение. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Николов. Колегата Рашков, колегата Ашикова.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря. Той колегата Николов малко ме изпревари. В тази връзка, колега Попов, ясно е разписано в член 82, стриктно са изброени какви са правомощията, прерогативите на Общото събрание. Ако предложението Ви е да ги разширим, то аз съм с двете ръце „за“. Общото събрание е с изключително орязани правомощия. То е върховен орган. Категорично то трябва да има максимално широк спектър, но не това е предметът на обсъждането в момента. В момента то не може да вземе…. /Реплики/ Въпросът е, че в момента то няма такива възможности да взема такова решение… Понеже Вашето изказване беше в посока, че Общото събрание може да го решава – то не може да го реши.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Една дискусия в почивката би родила…

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Просто не е мястото. Понеже ме репликира, няма как да стане. В тази връзка с предложението на колегата Марчев… То е много разумно. Понеже колегата Фотева изложи тук едни мотиви, които се замислих… Ако то се прави в такъв вариант, за четири години, може би трябва да се избира по-голям брой, да има резервни делегати. Когато тези, които са избрани, не могат в дадената година, да ходят резервните. В някакъв такъв вариант може би това би решило проблема, защото не могат да бъдат подминати с лека ръка аргументите, че това са пари. Действително са пари да се гласува всяка година, и допълнително се ходи на балотажи…  В края на краищата, средствата излизат от джоба на всички ни. Отново напомням, че би се решил проблема, ако се раздели изцяло изборните събрания от неизборните такива. По този начин трябва да бъде подходено, а не само с разделение в различни дни кога да се гласува. Просто изцяло трябва да е ясно. Имаме изборно събрание – там не може да се гласува с пълномощно…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Вие ни напомняте… Един път. Сега отново да ни напомняте, значи трети път го казвате.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Не, понеже останах с впечатление, че така са го разбрали някои колеги, че становището е да бъде разделено само по дни. Не по дни. Моето мнение е, че трябва категорично да бъде разделено… Изборните събрания от неизборните такива. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, това го разбрахме. Така. Колегата Ашикова. След това Нели Виодорова.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Във връзка с предложението на колегата Марчев и Рашков в случая, относно делегатите. Първият предложи да се избират за по-дълъг период, другият – разширяване правомощията на ОСАС. Така. Колеги, аз от дълго време апелирам към точно обратното – всъщност ограничаване присъствието на делегатите и предоставяне на равно право на всеки адвокат да участва и в Общото събрание на адвокатите в страната. Защото аз имам отношение, макар и без да ми бъде предоставена възможност да бъда избрана като делегат, да се запозная с отчета и с бюджета, да изразя своето становище и да гласувам по него. В този бюджет участват лично заплатени от мен финанси. Това ми е вноската към Висшия адвокатски съвет, и не виждам защо ми се ограничава това право, още повече, че не е задължително колегите, които са избрани като делегати, да имат интерес да присъстват, да имат икономически познания и да могат да се произнесат по отчет и бюджет, но такива познания могат да имат точно колегите, които са лишени от тази възможност.

По отношение на разграничението между избор и участие в общо събрание - това важи както за адвокатските колегии, така и за Общото събрание на адвокатите от страната, в това число правото на избор на висшите органи на адвокатурата е лично и трябва да се предостави на всеки адвокат. И втора кратка вметка – солидаризирам се с Венелина Ботева, че в Държавен вестник трябва предварително да бъдат обявени дата и час на провеждане. Не може да предоставяме в никаква друга компетентност да се променя ad hoc – нито на изборна комисия, нито на Общо събрание. Така ще лишим адвокатите от правото им да упражнят своя глас. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Ашикова. Колегата Виодорова, преди да й дам думата и преди да излезем в почивка… Ако искаме доц. Стойнев да присъства на обсъжданията на чл.36, ще трябва след почивката да почнем с член 36, да се върнем, защото той от 14:00 ч. има ангажименти в университета. Има ли някой нещо против веднага, 12:30, да почнем с параграф две, член 36? Не виждам против. Добре, колега Виодорова, преди почивката имате думата.

 

АДВ. НЕЛИ ВИОДОРОВА: Здравейте, колеги. Аз ще бъда кратка, ценейки времето на всички ни. Обръщам внимание, че всяко общо събрание е изборно – най-малкото, защото се избират делегати. Веднъж. Втори път: смятам, че въпросът за разделянето и изричното посочване, че в събота започва общото събрание и приключва в неделя, като изрично се посочва, че в неделя ще бъдат изборите, разбира се, като се има предвид последователност на събота с неделя, е организационен и технически въпрос, който се решава именно с поканата, където изрично се посочва датата, часът на започване и на приключване. Това е също технически и организационен въпрос, и аз не смятам защо трябва да дебатираме излишно. За всички нас е ясно. И третото, което искам да ви обърна внимание - от всичките събрания от последните 29 години, не съм пропуснала нито едно откакто съм адвокат. Последните десетина години ми прави впечатление, че няма художествено четене с придихания на докладите. Те са качени на сайта, и мисля, че мястото на общото събрание е дебат по докладите, а не да отделяме време там да отидем на място, да се видим с колегите, да се чуем, и между другото така да слушаме какво пише в доклада. Всеки един от нас е човек, който има интерес, и трябва да отиде с интерес, ако желае. Не само да чуе, но и да бъде чут и да обсъди това, с което е съгласен или не е съгласен. И смятам, че това е налице. Напоследък, ако ви прави впечатление, на събранията се обсъждат докладите. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Виодорова. Половин час почивка, започваме в 12:30.

 

Почивка

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колеги, заповядайте, заемайте местата си. Така. По общо съгласие, връщаме се на параграф две, това е изменението, което е предложено в член 36. Тъй като доц. Стойнев разполага с около час и десет-двадесет минути. Моля. Така. Как предлагате – Вие да кажете, или? Имате думата.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Колеги, благодаря. Сега вече ще си позволя да си позволя са сменя за малко качеството, тъй като в предното си изказване все пак бях колега адвокат от САК, и беше важно за мен присъствието на тогата и други практически неща, които ни помагат в нашата професия. А този път ще гледам да подходя изцяло през призмата на специалността, особено поради факта, че материята на конкуренцията е онази част от правото на Европейския съюз, която се свързва пряко с моята експертиза. Така че предпочитам да гледаме там чисто обективно. Като едната от молбите ми е когато дебатираме чл. 36, щото имахме възможност да си поговорим с колегите… Там проблемите са много като цяло. Но повечето от тях касаят не предложения текст, а по-скоро една бъдеща изцяло нова концепция за развитието на адвокатурата в Република България, която мисля, че не е предмет на настоящото ни обсъждане.

Също така в рамките на разговорите ни като че ли установих до известна степен едно смесване на нещата по проблематиката и защо се налага на този етап от законодателния процес изобщо на състоянието на закона - промяна на чл. 36. Заради това мисля, че за да мога и аз да бъда максимално конкретен към вас и да бъда изчерпателен, ми се иска първо да чуя максимално широк кръг от коментари по този въпрос. Защо някои от вас например считат, че този текст не следва да бъде променян в този му вид, и какви биха били исканията за съответните изменения към настоящата редакция, след което аз ще мога да взема вече конкретно становище, да ви обясня първо причината, и евентуално да кредитираме доводите на едните или на другите с оглед да намерим наистина за нас най-полезното и съответно след това да търсим съдействие за евентуална промяна между първо и второ четене на законопроекта, за да може да се добавят или да се изключат определени елементи.

Така че предлагам на водещия заседанието да даде думата на всеки един от вас - да кажете становищата, да кажете мненията, които имате по този въпрос. Запознах се с протокола от 14.12., така че имам до известна степен представа за част от изказванията и очакванията, които имате към това. Но все пак оттогава е минало известно време, най-малкото празници… Страстите мисля, че може да са постихнали, и бихме могли доста по-спокойно да дебатираме този въпрос, така че…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колега Фотева.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Аз накратко ще кажа. Основната ми забележка към текста е липсата на критерии. За мен това, което е посочено в тази редакция, е единствено причината от обществен интерес - вида на причината, нали, че не става въпрос за обществено здраве или екология, а става въпрос за качеството на услугите, но липсват конкретните критерии, на които трябва да отговаря предвидената в следващата алинея методика, въз основа на функционален анализ, дали ще бъде наречена наредба или методика няма значение… Но за мен в закона така, както е разписан, в тази му редакция, липсват критериите, които трябва да бъдат оправдани от причината от обществен интерес. Посочен е само видът на причината.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Това ли е, колега? Така. Други колеги? Да. Колегата Явор Харизанов, с псевдоним. Ако някой се чуди… Защото предния път някои колеги попитаха.

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Искам да поканя колегата Фотева да бъде по-подробна, тъй като тя е най-добре запозната, има доста какво да каже. Аз искам да обърна внимание на това, че още в закона, тоест на някакво много базово ниво, трябва да бъде ясно, че минимумите следва да бъдат определяни единствено за услуги, които са изключителна адвокатска дейност. Това не е определено в чл. 24, няма такава дефиниция… В член 2 или 3 ЗА (не помня точно) става въпрос за изключителност на адвокатската дейност, но дори няма теоретична информация за това какво представлява тази изключителност. Така че някъде в закона би било добре да бъде определено и заложено, че минимумите се определят единствено за услуги, които се извършват от адвокати, а не от лица, които са чужди за адвокатската професия.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Харизанов, може би пропускът е мой. Колегата Фотева също й благодаря за кратко, точно и ясно изложение, което направи, но колегата Фотева и колегата Стойнев имаха възможност още от 9 часа сутринта да разменят така идеи и да обсъждат, и тя затова беше кратка. Така. Колегата Вълчев.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Аз на миналото обсъждане споделих някои неща по чл. 36. Направил съм и писмено предложение, което виждам, че вече е разпечатано, но тук искам да кажа няколко принципни неща. Първо. Това изменение – параграф 2, член 36, - касае не само минимуми, то касае и самите адвокатски хонорари. Тоест касае две неща – минимуми и адвокатски хонорари. По-натам. Минимумите, защото според мен… Виждам, че това е горещата тема, и това най-много и се обсъжда тук, и вълнува въобще адвокатите…

В България трябва да отчитаме конкретната ситуация веднъж, а тя е, че те се използват за малко по-други неща, отколкото по принцип смятам, че законодателят е имал идея да ги въведе още преди много години. За какво се използват минимумите – минимумите първо се използват за това, от голяма част от адвокатите, да могат да убедят клиента си да им плати хонорара. Те казват – толкова предвижда тарифата, аз по-малко не мога. И това е техният мотив да поискат парите от клиента. Те не мотивират своя хонорар с това, че примерно им отнема еди-колко си време, че се е наложило да направят еди-какви си проучвания, че трябва да ходят. Защото предполагат може би с право донякъде, че клиента тия неща не го интересуват. Много по-лесно е клиентът да бъде убеден, че трябва да плати определена сума, защото така пише в наредбата. Даже хиляди колеги не я наричат наредба №1, а я наричат тарифа. Така.

По-натам: минимумите превратно се използват според мен с оглед на тяхното присъждане. Отново подчертавам - хиляди адвокати говорят за това как съдът им намалява хонорарите. Това, смятам, всички сте съгласни, че е едно абсурдно съждение – съдът не намалява хонорари. И злоупотребите, свързани с това как адвокатът не взима хонорар, чака съдът да му го присъди, тогава да го вземе, пък троен размер, пък петорен размер и какво ли не.

Втори път: нека да отчетем не само особеностите в България на така наречените минимуми, а и  обществените процеси в европейски и световен мащаб –нека да отчетем, че сме 21-ви век, че нещата се променят главоломно, включително и в адвокатската работа по света, и навсякъде по света адвокатите биха предпочели да имат някакви гарантирани така наречени възнаграждения, минимуми – но това вече почти никъде го няма, а и там, където все още го има – на тия малко места, -   може и скоро и там да го няма. Тоест това е един обществен процес, който ние трябва да имаме предвид, че тия минимуми… За какво всъщност ни трябват? Та това исках да кажа. Личното ми мнение е, че минимуми въобще в България не са необходими, но ни е нужна една минимална  почасова ставка, която да гарантира достойното заплащане на адвокатския труд. Това е единственото нещо, което ни трябва.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Вълчев. Съгласен съм с Вас, че съдът намалява разноските, но аз досега нямам случай да е намалил разноски за вещо лице или други разноски. Само адвокатския хонорар. И за това гражданствено се е приело, че намалява хонорарите, възнагражденията за един адвокат. Наистина тук има много мегдан за… Голяма тема за размисъл. Така.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА (без микрофон): Не по тази причина, а защото някои колеги не работят… (не се чува)

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, нямаме разминаване. Съгласен съм с Вас. Така. Колегата Рашков след това.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря. Колегата Фотева каза всъщност вкратце това, което бяха точно моите възражения на предходното обсъждане. То е и нормално, защото ние заедно сме работили по голяма част от предложенията на Обединение на свободните адвокати. Сега само ще вметна, че  в страните, в които няма минимуми или е така силно либерализирано, в голяма част от тях е преодоляна забраната, така наречената пактум де квота литис.

Пактум де квота литис е забраната да се… Адвокатът да се разпорежда с част от предмета на делото. В България такава забрана категорично има, и тя е абсолютна. Няма никаква либерализация. За пример: в Германия този режим е либерализиран в частност, тоест до определени суми адвокатът има право да го прави. Оставяме настрани прецедентната права система на Щатите, където абсолютно я няма, и е абсолютно свободен адвокатът – там няма минимуми, но той много от случаите просто се договаря с клиента 40% от материалния интерес, от предмета на това дело, да бъде за него. В нашите условия обаче, и при наличието на абсолютна забрана, това по-скоро няма как да бъде аргументирано. Тоест по някакъв начин трябва да бъде защитен на първо място общественият интерес, тоест предоставянето на по-добра, по-качествена услуга, което според мен минава през гарантирането на един минимум, една минимално обоснована почасова ставка, и разбира се необходим брой часове за даден вид работа и дадено дело.

Но и не на последно място – не само общественият интерес, но и трябва интересът на самия адвокат да бъде защитен. При изцяло отпадане на минимумите…  Предния път имаше предложение да се промени, да има изменение в чл. 78 от ГПК, и там съдът да присъжда договорено възнаграждение – това са много хубави пожелания, но предвид това, че обсъждаме само Закона за адвокатурата, изобщо няма яснота това дали ще се внесе такова изменение в ГПК, изобщо пък дали ще се приеме, срещу това ще има изключително сериозна съпротива… Отново други организации съсловни освен нашата, и от граждани… Така че извън предмета на настоящото обсъждане трябва да остане, защото не е налично. Иначе е много добро. Стои въпросът, ако има присъждане само на насрещни разноски, каквото предложение имаше от предния път, и ако има пълна свобода за договаряне в условията на свободна конкуренция, то как съдът ще присъди дадени минимуми, които са задължителни по закон? На кого ще ги присъди? Ако… Давам пример. В условията на свободно договаряне адвокатът договаря сто единици. Сто лева. Съдът обаче има задължение по даденото дело да присъди, когато има дадени разноски, хиляда. Е как точно, на кого ще ги присъди? На страната може да присъди сто, защото те са платени сто, защото така са се разбрали. Останалите на кого? Как ще се случи това нещо? Директно на адвоката? На какво основание? Той в момента има възможност адвокатът, когато работи в условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, който е едно много добро решение, трябва да се развие – там разноските се присъждат директно на него. Там също търпи развитие и може да се помисли в посока да бъде с определена квота, да има възможност про боно да се работи до определен процент. Варианти има много, и не е мястото тук и сега да ги обсъждаме, защото ще влезем в много дълги полемики.

Но тези въпроси, които поставям сега за обсъждане – те са съвсем преки и конкретни. Първият момент е: как, с какво ще обезпечим обществения интерес? Вярно, че няма посочени критерии в конкретния текст, но този обществен интерес как ще го обезпечим и как ще обезпечим интереса на самите адвокати? Защото това е Закон за адвокатурата. При положение, че има забрана – пактум де квота литис, - и той реално не може да разполага с част от предмета на делото, пък и същевременно ще е изцяло на свободно договаряне. Това е, аз предния път съм казал какви са аргументите срещу предложението в този вид.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колегата Стойнев се е запознал с тях, той го каза.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря. Жана Кисьова, Евгени Попов.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Ние сме изложили подробни съображения по този текст, тъй като действително е най-спорен и в най-спешен порядък. Сега съвсем накратко ще обясня какви възражения имаме по повод на сегашната редакция на член 36 в законопроекта, който е внесен.  Преди всичко, първото възражение е, че естествено не считаме тази формулировка за достатъчно конкретни критерии в обществен интерес, поради което сме предложили и разписали конкретни критерии, които трябва да се допълнят в текста на ал. 4.

Извън това обаче другото ми основно възражение е, че – и до това становище сме стигнали, след като сме извършили съответен анализ на мненията на доста колеги, на практиката на Съда на Европейския съюз и на законодателствата, смея да твърдя, на всичките държави-членки на Европейския съюз, от първата до последната… Не е удачно, даже не не е удачно, а изобщо е нежелателно тези възнаграждения да бъдат закрепени в наредба на Висшия адвокатски съвет. Ние поне така схванахме и възприехме практиката на Съда на Европейския съюз, че в случаите, в които това е така, дори когато тази наредба – в нашия случай наредба, тарифа, скала в италианския случай, или както искаме да я наречем, - е приета от националния адвокатски съвет или Висшия адвокатски съвет, и след това е одобрена – дори с право да променя, - от друг държавен орган, министърът на правосъдието примерно в Италия… Неминуемо, всеки път с различни мотиви, но СЕС стига до извода, че такава тарифа, скала, наредба е в противоречие с правото на Европейския съюз. Поради това, след като анализирахме законодателството на различни държави, видяхме, че единственият пример, в който все още такава методика ние го наричаме – аз предложих да се замени, - не наредба, методика… Не съществува все още в Германия. Те си имат нарочен закон за адвокатските възнаграждения, не само за адвокатските, но закон за адвокатските възнаграждения, в който тези минимуми са ограничени само за изключителната адвокатска дейност, и конкретно само за процесуалното представителство. Затова нашето предложение в посока на това проектът за тази методика… Пак би могъл да се изработи, той всъщност няма и от кой друг да се изработи, ако не от Висшия адвокатски съвет, защото видяхте с методиката по повод на застрахователите за определяне на размерите на застрахователните обезщетения, че всъщност Националното бюро на застрахователите участваше основно и преимуществено в изработването на тяхна методика, която сега също е в процес на одобряване. Но при всички случаи в закона предлагаме да бъде разписано, че тази методика е част от закона и се приема като приложение №1 към Закона за адвокатурата.

И последното съображение по повод на адвокатските възнаграждения. Не съм съгласна - тук може би се разграничавам от колегите, които досега чухме, - не съм съгласна, че няма цели, на които да служи такава методика, наредба, тарифа или както искате я наречете. Напротив, целите са три, и за мен те са възприемани от Съда на Европейския съюз и в другите държави-членки на Европейския съюз, и те са следните: първо - целта на тази методика е да се определят разноските, които ще се присъждат естествено в съдебното производство, второ – целта е да се използва тази методика от адвокатските съвети при определяне на хонорари тогава, когато адвокатът няма договор с клиента си, и третата цел, която най-много оправдава СЕС, естествено, е това нещо да служи и да създава прозрачност на адвокатските възнаграждения за клиентите ни. Тоест в една държава като България, където няма никакво задължение адвокатите да си обявяват тарифите както, примерно, в Англия, където всеки адвокат под страх от дисциплинарна отговорност е задължен на страницата си публично да обявява възнагражденията си, естествено с уговорката, че те подлежат на някаква промяна при специфичните обстоятелства по случая. Но в такава държава като нашата СЕС приема, че категорично трябва все пак да има някакъв указател, който да прави предвидими адвокатските възнаграждения за клиентите им. И тази методика може да служи най-вече на тази цел, като сме изразили и становището си, че тя не бива да бъде прекалено ниска. Не толкова наредба за адвокатски възнаграждения по минимума, а по-скоро реалистични адвокатски възнаграждения. Защото пък има едно решение на СЕС по повод на Белгия ако се не лъжа, не мога да цитирам точния номер сега на делото, в което СЕС приема, че не бива тази методика, наредба, тарифа, в която се определят възнагражденията за присъждане на разноски, да бъдат прекалено ниски, защото все пак страната, клиентът има право да му е гарантирано правото, че когато му се присъждат разноски, те трябва да бъдат в някакъв разумен размер. И една нормална и предвидима част от неговите разноски, които той трябва да направи, ще бъде покрита от другата страна. Това е.

 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Колега Попов, имате думата. Колегата Недева… /Реплики в залата/ Освен да Ви пожелая успех, госпожо председател…

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Уважаеми колеги, аз ще се опитам да бъда кратък, но моля да възприемете моето изказване като изказване на нивото, което е най-близо до проблемите. Тъй като като председател на колегия и то от години, мисля, че следва да съобразим днешната среща с мнението и на адвокатските колегии. Много е хубаво всичко, което се говори за обосновката, формулирането на точните правила, на нормите на закона, но искам да ви кажа, че там долу липсата на дали ще го наречем методика, тарифа, каквото и да било – създава един огромен проблем на колегите. Особено това се отнася до младите колеги, които тръгват сега в професията. Той не може по никакъв начин да мотивира пред клиента защо застъпва и защо примерно той счита, че трябва да му се плати поне по минимум. И това моля да го съобразите. На следващо място – да, съгласен съм, че е необходимо да има критерии, които по един или друг начин да формулират така да се каже изискването за качествено свършена работа от колегите.

Тук се намесваме и в едно нещо друго, което… Едва ли с методика или с тарифа или с каквото и да го кръстим, ще успеем да направим някой адвокат по-добър в професията, в определено направление, и така нататък. Там има други лостове. Първото – пазарът, той не позволява на никого, който не може да изкара и да защити нормалните си доходи, т.е. нормалното, това, което иска да получи за труда си, да го защити по друг начин. Едва ли би могъл с тарифа да го получи, няма да може. Тук се намесват и другите условия, възможностите ако клиентът е недоволен, съответно – да внесе и жалби и т.н., сигнали до адвокатските колегии и те навреме адекватно реагират. Така че мисля, че не бива с лека ръка да изхвърляме т. нар. помощна тарифа или наредба, преди да вземем и да обмислим тези въпроси. Та нима колегите нотариуси, с които вечно имаме спор са по, нали, незрели от нас. Те си имат твърди тарифи и не можеш да мръднеш наникъде от тях. Та нима ЧСИ-тата са по-незрели от нас и при тях – съвсем. А ние къде отидохме? С вечните обсъждания и с вечните вътрешни противоречия ние се самоизядохме и 15 000 човека сме подчинени на волята на другите. Аз не искам да влизаме в безкрайния диалог. Въпросът е принципен. И да помислим да съхраним това, което все още имаме.

И искам още нещо друго да ви кажа. Безкрайно се спекулира и с решението на Европейския съд. Всички сме достатъчно грамотни – там никой не ни е казал, че не можем да имаме подобен вид регламентация на нашата дейност. Никой не го е казал. Спекулира се с това, че, видиш ли, Европейският съд казва, че не трябва да има наредба ли ще е, тарифа ли ще е, каквото искаме. Няма такива неща и аз мисля всички са бъдем обективни. И призовавам към повече разум. Това е в интерес на професията. Благодаря ви!

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Попов. Колегата Манева, след това – Марчев, Кишкова. Други желаещи? Иванова. Така, колега Манева – имате думата. Накрая Стойнев.

 

АДВ. СТЕФКА ВИДЕВА МАНЕВА: Благодаря ви, че ми дадохте възможност. Аз не успях да присъствам на първото обсъждане, но се запознах с изказванията от протокола и също ние дебатирахме тези въпроси много обстойно в адвокатските групи, така че вече има натрупани достатъчно впечатления, за да направим по-цялостно и дълбоко разискване на натрупания проблем, който, според мен, е основен за този законопроект. Радвам се, че доцент Стойнев е сред нас, защото по някои от въпросите, като компетентен специалист, може да даде и много добра и квалифицирана консултация.

Ще си позволява да обърна внимание, че този проблем е комплексен. Това по същество представлява един цялостен модел, заложен в нашето законодателство, не само в Закона за адвокатура, но и в други свързани с него разпоредби на ГПК, на АПК. Освен това този модел е уреден понастоящем и в разпоредбата на чл. 135, т. 5. Освен § 2, който внесе четири допълнителни критерия. Така че като изхождам от тази уредба като цяло, бих искала да обърна внимание, че центърът пък на този модел и различията между действащата уредба и тази, която се предлага, се свежда, може би, в това, да уточним. Че новата уредба въвежда вече незадължителни критерии за разлика от задължителните минимуми, които фигурираха по действащата. А при незадължителните минимуми, подобно на австрийския, на италианския модел, може, при сключване на договор между адвокат и клиент, да се договаря над минимума, но може вече и под минимума. Основание за това виждане ни дава промяната в чл. 132, т. 5, съгласно която съвпадна дисциплинарното наказание за адвоката, което означава, че това имплицитно се счита не само, че не е простъпка, но че не е нарушение. Че е допустимо това договаряне. А това е една значителна крачка към посока сближаване на изискванията, предявени от решението на СЕС. Защото той въздигна в своето решение, по-точно в мотивите обърна внимание, че това, което е неприемливо, което създава предпоставки за искане на нелоялна конкуренция, е обстоятелството, че адвокатите в една непрофесионална организация, ако нямат право да договарят под минимума, ако нямат право да слизат под него под страх от дисциплинарно наказание, то това е една от причините да се приеме, че такъв вариант на уредба съдържа възможност за нелоялна конкуренция.

Също така, Европейският съд обърна внимание и върху обстоятелството, че в една бъдеща уредба, която би трябвало вече да отговаря на правото на ЕС, на конкурентното право в частност, задължително е да се въведат критериите в закона. По действащото законодателство имаме един критерий само – цена на иска, особено приложимо към регламента на т. 7 от наредбата, което даде основание за Върховния административен съд да отмени нашата наредба на формално основание. Обаче му даде основание да обърне, за съдържанието на решението си, внимание, че този критерий първо не е достатъчен сам по себе си и второ, че той трябва да се допълни с критерия „фактическа и правна сложност на делото“, „отговорност на адвоката“ и че трябва тези критерии, вътрешната уредба на минималните размери, да се ползват комплексно, за да може да се избегне едностранчивият характер, който доведе до неправилно определяне на размерите в настоящата уредба в някои случаи.

Голямо значение имаше това решение на ВАС от 27 юли 2016 г. за изходното решение на този проблем затова и Европейският съд, като се произнесе по двете съединени дела 427 и 428, точка 47 препрати именно към това решение на ВАС. Това попадна в частта му за критериите. Освен това в решението на СЕС освен в количествен аспект, се обърна внимание за въвеждане на необходимите критерии като цяло, обърна внимание и къде трябва да бъдат въведени – в закон. Значи едно от основните изисквания на решението е законоустановеност на критериите. Именно това е постигнато с § 2 на настоящия законопроект, където критериите, които са очертани, и като съдържание отговарят на тези, към които ни насочи и Върховният административен съд, и СЕС. Отговарят също и на изискванията за законоустановеност. Така че аз считам, че тази част на законопроекта е съобразена с решението на СЕС. Но в решението на СЕС се поставиха и други важни въпроси.

Второ изискване, след законоустановеност на критериите, е въпросът за съдебен контрол върху конкретните размери на минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този контрол, по-точно е известен, чрез препратката си в т. 47 от решението, че следва да се осъществява от ВАС. И това е съвсем логично, защото органът, който осъществява контрол върху подзаконовите нормативни актове, е именно ВАС. Ако се приеме разбирането, че минималните размери на адвокатските възнаграждения, а някои говорят за фиксирани размери, за такси, ако те се качат на равнище закон – било приложение на закона, в този случай обаче ние не сме успели да отговорим на второто изискване за съдебен контрол върху тези размери. Защото законът не пише административен контрол. Така в почивката колежката спомена – ами, ще го контролира Конституционният съд. Конституционният съд няма това правомощие. Мисля, че не се касае за противоречие с разпоредба на Конституцията. Целта да се контролират тези размери е дали съответстват на установените в закона критерии.

На второ място този съдебен контрол е много необходим, защото при нашите условия, конкретно в България, се наблюдава голяма динамика в самите процеси. Ето, например, ние имаме ръст на инфлацията 3,6% приблизително, на година, по данни на Статистическия институт. При нас има особености – пазарът на адвокатски услуги е много силно свит. От това, че голяма част от платежоспособното население вече е извън България. Потенциалните платежоспособни клиенти. Освен това, ние имаме свръхпроизводство на висшисти, в това число и юристи, които идват в адвокатурата, независимо от изискванията, които непрекъснато се покачват. Имаме пренаситеност на адвокати, при свит пазар на търсене на адвокатски услуги. И понеже тези процеси влияят върху покупателната способност на гражданите и върху възможността да реализираме нашите услуги и особено като се има предвид, че имаме и скок на цени, на ток, на води. Тези фактори ще налагат евентуално размерите да бъдат съобразявани, да бъдат преразглеждани, актуализирани и съобразявани Което пък ще доведе до необходимост от публичен контрол върху новите размери, но най-важното е, че ако ние отидем към закон, като приложение, като някаква методика, ние влизаме в противоречие със закона си за нормативните актове. Той изрично предявява изискване, че законът, като първичен регулатор на обществено значимите отношения, урежда тези обществени отношения, които са основни, стабилни, които не търпят и не изискват чести промени. Виждате, че нашите размери са динамични, те ще търпят такива промени. Затова съвсем уместна е действащата ни уредба – те да се уреждат по подзаконов начин, по прилагането на закона. С това ние отговаряме на изискванията на Закона за нормативните актове, но и на изискванията на СЕС да бъде упражняван контрол върху тези актове от страна на компетентния орган въз основа на критериите.

И да спомена с няколко думи, тъй като въпросът е много голям. Аз считам, че обстоятелството, че в законопроекта е възприет вече незадължителния характер на минимумите действително води до съобразяване с решението на СЕС, но това не означава, че минимумите губят своето значение и би следвало да отпаднат. Ами те и сега ще запазят своята роля. Преди всичко, ще запазят задължителния си характер за съда. Това означава, че ние се съобразяваме и с действащите разпоредби, които се съдържат в ГПК в чл. 78, ал. 5 и в чл. 47, ал. 6. А тези разпоредби се прилагат в административния процес на основание на субсидиарната приложимост на чл. 144. А към този момент тези разпоредби не са много благоприятни за нас. Те са създадени при сегашната уредба, при която нашата наредба не беше съобразена нито с изискванията на СЕС, нито с необходимата възможност да се упражнява контрол от гл.т. на наличие на комплексни критерии. Но когато отговорим на тези изисквания, след като се въвеждат съответните критерии, след като съдът ще може да упражнява контрол върху тях и след като тези минимуми не са задължителни, ще имаме основание да поставим въпроса си като искане за внасяне на промяна в текстовете на ГПК, които са съобразени със старата уредба и ще са съобразени вече с новата. А новата уредба именно дава основание да се намаляват размерите под минимумите. Както се формира сега практика с позоваване на решението на СЕС. След като го изпълним, няма да има основание съдът да проверява дали нашите минимуми препятстват, създават, евентуално, за конкретните казуси ограничаване на конкуренцията. Така че тази възможност се надявам, че ще отпадне. Но дори и да не отпадне, това ни дава основание да поискаме въвеждането на изрична забрана в ГПК да не се стига под минимумите от страна на съда. Ще даде основание също и за преразглеждане на разпоредбите на чл. 47, ал. 6 в частта, в която е дадено право на съда да слиза с 50% под минимума, както и в чл. 78, ал. 5 пък да намалява размера на адвокатския хонорар под минимума.

Наредбата обаче ще се запази с положителното значение на едни запазени минимуми, независимо, че не са задължителни. Това положително значение ние го виждаме в това, че ще улесни адвокатите при договарянето. Те, все пак, ще имат някаква база, макар и примерна, макар и ориентировъчна, но ще имат база, на която ще бъдат ориентирани как да договаряме хонорарите си. Ще имаме някаква база за позоваване пред клиентите, която също ще помага при договарянето с тях.

Така че, в заключение, моето разбиране е, че действащата уредба е добра. Но именно тя би следвало да бъде подкрепена като част от законопроекта пред Народното събрание в този му вид. И вече въз основа на тази уредба, да стъпим върху нея, ние можем да направим стъпка за внасяне на промени в разпоредби, свързани с нея, които като цяло могат да бъдат едно добро решение на нашите проблеми. Благодаря!

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега. С оглед напредналото време, записали са се Марчев, Кишкова и Иванова.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ (от залата): Отказвам се от изказването си, ако може доцент Стойнев да каже, за да не му губим времето.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Давам думата на колегата Стойнев, което не означава, че след като той приключи, няма да ви дам думата да се изкажете.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Благодаря, първо, на всички за участието. Може би, трябва да започнем с едно объркване, което настъпва сред всички ни, най-вече защото ние използваме българския превод на съдебното решение на „ЧЕЗ Електро“. И това е понятието „критерий от обществен интерес“. Такова нещо в правото на Съюза не съществува като термин. Има „съображение от обществен интерес“, а тези съображения впоследствие се гарантират чрез критерии, които трябва да докажат, че този обществен интерес бива гарантиран. Какво означава „съображение от обществен интерес“? Няма да се връщам много назад, дори и ако отворим решението за германските адвокати, архитекти и инженери, прощавайте, което е по-скорошно, там съображенията от обществен интерес се дефинират. И какво означава конкретно? Не просто да заявиш, че е обществен интерес, а както е тук и в предложението – защита на достойнството на адвокатската професия, защита на потребителите, защита на адвокатската дейност – това са съображенията от обществен интерес. Те трябва да бъдат посочени. Когато Съдът изисква в закона да бъде посочено кое точно съображение имаме предвид под „обществен интерес“, се касае да дефинираме всички тези, които ние бихме могли да изброим. Кое точно? Може би това, което виждам и би могло да говорим и с вносителите и да вкараме, е към тези неща, с оглед решението, да бъде добавено още едно съображение от обществен интерес, което е, като че ли, ние го възприемаме като подразбиращо се – това е защитата на потребителите на адвокатски услуги, защото тарифата, освен защита достойнството на адвокатската професия, освен защита и гарантиране качеството на адвокатската услуга, което е при легално и легитимно, признато от съюзния съдия като съображение от обществен интерес, което допуска определени ограничения, бихме могли да добавим и защитата на интересите на потребителите на адвокатските услуги, защото тарифата има и такива функции.

Т.е. представената редакция като че ли дава това, което изискваше “ЧЕЗ Електро”, като дава дефиниране или посочване кои са съображенията. Това е по отношение на този елемент. Оттам насетне вече трябва да говорим това, което виждам и в предложението, признавам си, че го прочетох на крак, за малкото време, което имах в почивката – обективните критерии, въз основа на които впоследствие тази тарифа ще трябва да стъпва. Защото към тази тарифа ние вече имаме други изисквания. Те не са свързани с обществения интерес, защото няма критерии от обществен интерес, както казах. Те трябва да бъдат недискриминационни, обективни, отразяващи основните елементи на съответната дейност, те трябва да са законово установени. Всички тези критерии можем да ги запишем, като виждам в предложението, което колегите са внесли, едно почти припокриване между това, което има в § 4 от предложения проект, с, разбира се, няколко допълнения, които те са внесли, които ги обозначих, които са свързани с наличието на производство и дейности, ползвани от широк кръг потребители, обичайна продължителност на предоставената правна помощ, времето за проучване и други съпътстващи дейности, сроковете за предоставяне на правни консултации и фактът, че се предоставят в почивни или празнични дни. Което, само по себе си, отговарят на елементите за обективни критерии и за калкулиране себестойността на една адвокатска услуга, но нали да не влизаме в едно безкрайно детайлизиране, изброяване и нацепване на тези критерии, но според мен едно разумно намиране на някакво обединение на тези критерии би могло също да влезе като допълнение в предложения нов § 4.

Тези критерии обаче – те служат за друга основа. И заради това сега ще се върна към общата концептуална проблематика. Проблемите, дали ще е тарифа, методология, наредба изключвам, ще я нарека тарифа, защото това е по-често използваният термин от съда. Тарифите създават два потенциални проблема с оглед правото на съюза. Едното е да ограничат достъпа до една от основните свободи, а именно – свободата на предоставяне на услуги в рамките на Съюза и свободата на установяване на адвокати от Съюза на територията на някоя от другите държави, в случая – на територията на Република България. И това са повечето дела, включително и тези, които се цитират. Това е основният проблем, който ние можем да видим през последните години. Вторият проблем, който има, е в случаите, в които, още 97-ма година делото „Уотърс“ за холандската адвокатура, след това и нашето дело „ЧЕЗ България“, повдигат въпроса за конкурентното право и нарушаването на конкурентното право. Откъде идват тези проблеми. Проблемът е, че когато в делата за тарифите, като италианската или тази, наличието на държавна санкция решава проблема за конкуренцията, защото това е властнически акт и съответно – нямаме решение на сдружение на предприятията, но създава проблема, че държавата въвежда ограничение в свободата на установяване. Вторият случай – когато няма държавна санкция, както е в българския случай, проблемът е, че едни независими предприятия, съжалявам, че трябва да го възприема, защото и на мен ми е болно – ние сме предприятия по смисъла на правото на конкуренцията, осъществяват фиксиране на цени. Т.е. или така, или иначе. Т.е. ако ние вкараме тарифата в закона, рискуваме срещу нас, по подобие на Германия, на Италия, да започне наказателна процедура, тъй като, видите ли, ние въвеждаме ограничение пред свободата на установяване и достъпа до съответния пазар. Разбира се, там има и други проблеми, които трябва да се анализират, но ние създаваме един нов потенциален проблем вместо да решим съществуващия.

Затова аз ще се съсредоточа по-скоро върху проблема, който създава конкурентното право. Основният проблем на настоящата наредба беше фактът, че тя се приема от Висшия адвокатски съвет, изцяло затворена в рамките на адвокатурата. Ние, дори и да дефинираме изцяло, че защитаваме обществения интерес, едно от правилата, които изисква СЕС, за да счита, че действително е осъществено отчитането на този обществен интерес, е представител, външен за сдружението на предприятията, който има отношения към защитата на публичния интерес, да може да участва в процеса на утвърждаването, на приемането на съответната тарифа. За да се знае, че този обществен интерес е отчетен максимално широко, а не само през призмата на сдружението на предприятията.

Вторият елемент, който създаваше проблеми при нас, е фактът, както и колегата спомена, в чл. 132 беше скрепено със санкция в случай на отклонение. Това означаваше, че ние създаваме потенциално един структуриран ценови картел, при това – по хоризонтала, между равностойни предприятия в един и същи сегмент на икономическата верига. Следователно ние трябваше да премахнем тази санкция.

Когато излезе делото „ЧЕЗ Електро“, съжалявам, че колегата Негенцова си тръгна, Висшият адвокатски съвет се обърна към колегите, които се занимаваме с право на Европейския съюз в Университета – към доцент Христев, към доцент Мусева, към моя милост, с една молба – да разчетем решението и да видим какво би следвало да бъде направено през призмата на това решение. Защото, колеги, ако ние не действаме, не след дълго някой съдия ще счете, че тази наредба представлява картелно споразумение и ще я прогласи за нищожна. Това е санкцията, която е предвидена, без другите икономически санкции. И тук вече навлизаме в материята дали ще имаме наредба или не, което, казахме, е въпрос на организация на самата адвокатура. Т.е. необходимостта от промяна на чл. 36 на този етап е ние да избегнем риска при формирането, остойностяването на нашия труд ние да бъдем заплашени от това, че когато взимаме решение над него ще стои един Дамоклев меч и това ще представлява едно картелно споразумение. Но това не е достатъчно. Необходимо е това нещо да почива на обективен анализ. Този анализ е, както казахме, разписаният функционален анализ. Имах възможността да се запозная с една разработка на колегите от Организацията на свободните адвокати, което всъщност до известна степен е именно проявление, не знам дали те са го целели или не, на това, което трябва да представлява този функционален анализ и който до известна степен отразява всички тези предложения и критерии. В него ние трябва да видим каква е себестойността и как се определя себестойността на адвокатската услуга, на обективните критерии, които ние трябва да изработим и заложим в закона. Минимални, разбира се. Функционалният анализ включва много елементи, той е доста по-сложен, правят се икономически съпоставки освен чисто юридически. За да може това нещо да служи като основа за изработването на, дали ще го наречем методология, тарифа, наредба и т.н. – това вече е решение на законодателя или на приемащия съответния нормативен акт.

Разбира се, това, което продължава да липсва в този текст и което смятам, че би могло да бъде добавено, е фактът, че ние трябва да включим как се обсъжда и как участват представителите на обществените интереси или по-скоро – онези, призвани да отстояват обществения интерес, в процеса на приемане на тази наредба. Мисля, че ние, това имахме възможността сутринта и с колежката Фотева да го обсъдим, мисля, че включването на представителите на потребителите на адвокатски услуги, както и на омбудсмана на Република България в процеса на обсъждането и приемането на вече наредбата, въз основа на един предварително изготвен от Висшия адвокатски съвет функционален анализ, ще ни позволи да вкараме необходимия и изискван от Съда на Европейския съюз елемент на зачитане и отчитане на обществения интерес по начин, който да отразява в максимална степен съответствието между разпоредбите на закона и основните проблеми на правото на Европейския съюз.

Лишаваме или по-скоро – не предоставяме възможност, да влезем в противоречие на свободата на чл. 49, 50, 55 и 56 от ДФЕС, които вече са за свободата на установяване, защото няма да е волята на държавата. Ще избегнем и ограничения, между другото, на независимостта на адвокатурата, защото, както знаем, по Конституцията ние сме самоуправляваща се и ролята на държава трябва да бъде минимизиране и да не зависим от акт било на Народно събрание, било на министър или на който и да е друг. Така че смятам, че може би това не е най-съвършеният текст, но мисля, че няма и претенции да бъде най-съвършеният текст, но мисля че на базата на това, което чух, ние можем да намерим един доста добър вариант с леки допълнения в това да включим и да отговорим на основния проблем при нас – решаването на конкурентните предизвикателства пред тарифата. А вече оттук насетне всички тези дебати – как трябва да бъде тарифа, дали да бъде за минимални, трябва ли да бъде тя пряко свързана с присъждането на разноските, защото виждат това тук, което е основното – това вече е въпрос на друг дебат за цялостна реформа в адвокатурата.

Защото, колеги, искам да ви кажа, че ако ще да сложим и най-фиксираните от нас зависи, от нашето възпитание и култура, доколко ние ще се съобразяваме. Защото само в България все още фигурира този израз, който може да го преведете буквално на чужденец, обаче той няма да ви разбере – законът е врата в полето и само лудият минава през нея. Така че санкции дали ще има или няма – ирелевантно е, защото и в момента имаме санкция, с ръка на сърцето всеки може да каже било в своята практика, било на познати колеги, че има много често случаи, в които се минава под минимумите, без да доведе това само по себе си до налагането на дисциплинарно производство, освен ако не е вече нещо драстично.

По отношение на липсата на тежка санкция, когато вече се стигна до т.нар. дъмпинг, защото това е най-големият проблем нали, не забравяйте. Основната цел за наличието на една такава тарифа би трябвало да бъде да се гарантира, че няма да се стигне до луда ценова конкуренция и надпревара, която ще закопае нашата професия в дъното. Защото когато има много адвокати, добре – да  кажем юристи, аз казвам адвокати, за сметка на това имаме свит пазар, обемът ни е фиксиран като цяло, ние не сме Германия, Франция, Италия, където става въпрос за голям брой население с голям бизнес, който също може да генерира. Основната линия на конкуренция ще дойде на ценова основа. Защото някак си, тук си говорихме и колегата каза – ние ще се покажем в съдебната зала. Имаме асиметрия в информираността между нашия клиент и това, което ние знаем за правото. Би трябвало да почиваме на разбирането, че средностатистическият клиент може да оцени нашето представяне в пледоарията или в изготвянето на документите и защитата на позицията. А това някак си ще бъде много хубаво в един идеален свят. Но при нас основната идея е – ще дойда при Вас, защото Вие взимате най-евтино.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Във връзка със санкцията, която в момента я има – за неспазване на тази наредба. Моето лично впечатление – интересувал съм се, но не мога нали да претендирам за някаква представителност, колегата Негенцова я няма тук, не знам кой в момента би могъл да потвърди. Доколкото на мен ми е известно, последните години, да кажем пет години, не зная за нито един случай на дисциплинарно наказан адвокат за неспазване на Наредба 1.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Това със сигурност е факт. Аз неслучайно казвам, но наличието на това, на тази санкция по чл. 132, тя запълваше фактическия състав на структуриран ценови хоризонтален картел. Проблемът е, че при правото на конкуренцията е ирелевантно дали се е породил противоправният резултат, без значение дали е цел или резултат. Щом има потенциалната възможност, може никога да не се е изпълнило това споразумение, никога да не си спазил задължението, щом ти си участвал в него – за теб вече е създаден основният проблем. Щом той е разписан и го има, нали, то се счита. И Съдът на Европейския съюз счита, че да, самото наличие на тази разпоредба вече влияе върху поведението на съответния картелист, за да може да осъществи това поведение.

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Един конкретен въпрос с оглед изказването. Тъй като Вие изброихте, но аз не чух – смятате ли за удачно като предложение в текста на закона да залегне съображение "защитата на конкуренцията" или "състоянието на конкуренцията", тъй като аз съм направил такова конкретно предложение, в следния смисъл:  състоянието на конкуренцията да залегне при текста за съображенията с оглед това, което казах в началото – услуги, при които има външна конкуренция за адвокатурата, да не бъдат включвани в съответната тарифа, скала или наредба. Не знам дали разбирате въпроса?

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Дали като съображение от обществен интерес би следвало да се гарантира защитата на конкурентната среда между адвокатските…

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Не само между тях...

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Да, нарушената изобщо конкурентна среда на адвокатските услуги, така да го наречем.

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Да, всъщност на юридическите услуги.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: На юридическите, най-общо казано. Сега, въпросът е дали това е съображение от обществен интерес. По-скоро е критерий, защото, казвам го – до изменението от Лисабон, казвам го, защото говорим в частност за правото на Европейския съюз, щях да ви кажа – 100% зелена светлина. Защо? Защото конкуренцията беше цел сама по себе си, която се защитава. А днес редакцията, която действа, конкуренцията е средство за постигане на целите. Или Съдът на Европейския съюз неслучайно след 2009 г., след влизане в сила на ревизията от Лисабон, промени подхода при оценката на конкурентната среда. Тя вече може да бъде жертвана, в известна степен, да се гарантира общественият интерес. Заради това някак си го извеждаме от тук – конкуренцията като обществен интерес, не ми се струва напълно удачно. Не е немислимо, по-скоро бихме могли да го вкараме във функционалния анализ. Ето например – това би било удачно да бъде вкарано като критерий в § 4, би било един доста добър вариант, защото ненарушената конкуренция е основа на всяка икономическа дейност. И тук ние гарантираме, че това нещо ще ни даде възможност, ако пък някой започне да упражнява неправомерни действия, които нарушават справедливата конкуренция, наистина да може ние пък да реагираме и съответно – да търсим неговата дисциплинарна отговорност.

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Т.е. разбирам, че смятате за удачно да бъде включено, но не при съображенията, а в критериите?

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Да, в критериите, които трябва да бъдат отчетени при функционалния анализ. Мисля, че там му е мястото, за да може действително ние да направим тази…

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Защото в момента изцяло липсва. На това обръщам внимание.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Да, това е факт. За това са тези обсъждания, за да можем да видим тези неща и да го добавим.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Аз имам няколко въпроса по това, което казахте. Съвсем конкретни. Ако, защото в момента тук обсъждаме дали да бъде наредба на Висшия адвокатски съвет или част от закона, защо във Вашето изложение по повод това да бъде наредба на Висшия адвокатски съвет, разбирам, естествено – основната цел е да се защити самоуправлението и независимостта на адвокатурата, но ако смятате, че има във всеки един момент съда да разглежда тази наредба, или методика, или както и да я наричаме, като забранено споразумение няма опасност КЗК да наложи санкция 10% от годишния оборот на всички участници в сдружението? И вторият въпрос е свързан с това – ако пък бъде в закона, казахте, ако бъде приложение към закона, то България ще получи санкция, както Германия, за нарушаване на свободата на установяване и предоставяне на услуги от чужди оператори на услуги, въпреки че адвокатите имаме мисия и други функции, но… Защо смятате, че би било така, след като при анализ на решението на СЕС сега по повод на Германия за архитектите, за проектантските услуги, всъщност става много ясно, че ако в Германия имаше изключителност на тези услуги от архитекти и проектанти, те нямаше да получат санкция, т.е. това, което ние сме направили като предложение – ако тези минимуми се тълкуват като задължителни само за процесуалните услуги и това е изключителна адвокатска дейност, същото би означавало и България да не получи санкция, ако това бъде закрепено в закона? Това са моите въпроси. Мерси.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Ще допълня въпроса, за да отговорите наведнъж. И това би ни избавило от опасността всеки да тълкува наредбата на Висшия адвокатски съвет и да поставя въпроса дали при преценката на критериите е спазено изискването и дали тя не нарушава някои от тези критерии. И така би пострадала много по-сериозно, според мен, независимостта на адвокатурата.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Именно всъщност това е целта. Аз казвам, че би било потенциално риск. Защото в момента, както Вие казвате, едно подобно изменение на чл. 36, само ако е така, без да се дефинират кои са изключителните и т.н., специфични, а това се съпровожда и с изменение в други закони, би означавало, че ние трябва да направим цялостна преработка, цял един законодателен пакет. Аз неслучайно в самото начало казах, че предпочитам  да се съсредоточа върху предложената редакция с това, което ни е поставено като проблем от съдебната практика в съда. Иначе това, което Вие казвате, да, разбира се, няма проблем. Но означава ние да седнем, да видим, да дефинираме кои ще са изключителните адвокатски услуги, дали ще бъде ограничено само до процесуалното представителство, дали ще бъде изготвянето на определени други правни документи, които са от съществено значение, например, за бизнеса. Нали, сега, едно завещание как да бъде – дали да бъде изцяло адвокатско или може да бъде и с други. Т.е. това вече е въпрос на друг диалог, който ние ще тръгнем да водим. Няма лошо в това. Аз казвам – това обаче е един въпрос, за който трябва да седнем на съвсем друга чертожна дъска, за да го обсъждаме.

По отношение на риска, за който Вие казахте, КЗК да наложи – именно затова се правят тези промени. За да може да се избегне от решението на СЕС, което казва – може да представлява, ако не са спазени. Имаме ли тези като обществен интерес? Тези са признати в правото на Съюза, ние не ги извеждаме от някъде. Във всяко едно – защитата на потребителите на услуги, достойнството на професията, гарантиране качеството на услугата – това са съображения от обществен интерес, които са утвърдени в практиката на Съда от 60-те години. Просто решението з германските инженери и архитекти е много хубаво, защото то е, като че ли, кодификация на цялата тази практика назад, просто е по-актуално и може по-лесно да бъде намерено. Но като се тръгне назад има много други дела, които всяко едно там се утвърждава. Ние можем и други съображения да намерим, но с оглед на нашата професия тези считам, че са трите фундаментални, които ние трябва да търсим като защита.

На следващо място, ние показваме, че тази тарифа, която ние правим, тя е основана на обективни критерии. Аз казах, тези критерии, които Вие сте записали – ето и предложението за конкуренцията да бъде включена, това са обективни критерии, които отговарят на изискванията за недискриминационност, за пропорционалност, за постигане на целите, т.е. това също е аргумент. И най-важното – липсата на скрепена санкция, защото това вече напълно…даже мисля, че в диспозитива на решението, извинявам се само, за да го цитирам, той беше казал „под страх от дисциплинарна отговорност“. Това е в диспозитива на съединените дела. Т.е. в момента, в който няма и това нещо, вече възниква въпросът къде ще дойде антиконкурентният момент. След като тарифите не са определени априори за антиконкурентни, значи те може да са съвместими с правилата на конкуренцията при определени условия. Делото „ЧЕЗ Електро“ ни казва – изпълнете тези условия и в този случай не бихме могли да кажем. Късметът по делото „ЧЕЗ Електро“, за да не го произнесе Съдът на Европейския съюз като картелно споразумение, е фактът, че 55-ти състав не е направил правилно преюдициалното си запитване, за да изпрати пълните факти, които биха могли да доведат до този анализ. И Съдът казва – не мога да се произнеса, защото все пак ще наруша, нали, има такава практика. Хубаво е, когато говорим, да следим практиката след 2010 г. Това е нещо, което повечето от вас също трябва да имат предвид. Защото 2010 г. имаме преобръщане, отваряне на тази хватка, която Съдът беше наложил по отношение на всякакви такива фиксирания. Дори делото „Чипола“ – проблемът се оказва с италианската тарифа не конкурентното право, а свободата на установяване и предоставяне на услуги. Той казва, и това беше вече отварянето, защото при „Уотърс“ и при другите той казва – сдруженията… Ето ги елементите. Затова аз казвам, че се опитвам вместо да създавам нови проблеми, да допускаме да се създадат нови проблеми, по-скоро да се опитваме да стабилизираме настоящето, да се опитваме да предотвратим нови проблеми по подобие на „ЧЕЗ Електро“ и оттам насетне да си дадем възможност, в един много по-широк дебат, който наистина виждам, че е необходимо, може би назрява моментът, да се седне, да се обсъди цялата тази философия – как ще се развива, какво е българската адвокатура. Но ако ние продължим така, основният проблем ни беше, че може утре КЗК, може и редови съдия, да се обърне. По-големият страх – че може утре, по линия на частното правоприлагане, недоволен клиент, да се обърне към нас и да търси обезщетение заради картелно споразумение. Защото ние не трябва да забравяме, че от две години насам вече имаме изменение в Закона за защита на конкуренцията, който допуска, без да е необходимо решение на КЗК, директно да се отиде към граждански съд и да се иска обезщетение. И тогава ние ще носим тази отговорност. И тук няма да сме покрити дори от професионалната ни застраховка. Защото това си е на деликтно основание, един особен деликт, който ние също ще трябва да отчитаме.

 

(адв. Жана Кисьова прави включване от залата, но не се чува добре, задава въпрос относно дъмпинга)

 

АДВ. ИВАН СТОЙНЕВ: Падането под минимума за да е дъмпинг, трябва да е флагрантно. Т.е. касае се, както и при нас би могло, за… Защото аз, признавам си, съм се запознавал с редакцията на чл. 36 и до известна степен с чл. 32, но мисля, че там имаме и една нова – „неизпълнение на други задължения, предвидени в този закон“. Проблемът е, че тук е малко неясно. Може би да се вкара за нарушаване на такива разпоредби, които са наистина дъмпинг. Защото дъмпингът означава наистина драстично, под себестойността на услугата. А как ще определим себестойността на услугата – именно в този функционален анализ. И неслучайно този функционален анализ го има предвиден. Въпросът е, че ние в момента дори, съжалявам, че колегата Стоянов също го няма, декември месец се свързаха с нас и аз поех ангажимента да участвам в работна група, свързана с изготвянето на такъв функционален анализ. Проблемът е, че в момента, дори да не искам да се възложи, законодателството не ни…ще го направим pro bono, на собствени начала, както са го направили и колегите, защото това, което са направили те, е точно елемент от това нещо. Ние просто трябва да го направим. Но в момента това, което виждам, е наистина да вкараме тези няколко допълнителни редакции в чл. 36, за да можем да стабилизираме, да премахнем риска върху нас, който стои като Дамоклев меч всеки един момент ние да бъдем санкционирани. Да не говорим, че на мен ми се е случвало в съдебна зала да се злоупотребява с решенията „ЧЕЗ Електро“. Предполагам – всеки един от вас ще го каже същото. Да се хвърлят като възражение изобщо за присъждането на разноски, защото това е било картелно споразумение. И трябва да обяснявам, нали, какво е „ЧЕЗ Електро“. Така че и това нещо го има като риск.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Да уточним някои неща. Не ми стана съвсем ясно, признавам си, защо ако тарифа или наредба или каквото и да е има само за изключителната адвокатска дейност, ако бъде дефинирана някоя такава, няма да бъде картелно споразумение. Класически случай на картелно споразумение е и тогава. Първо. Второ – картелното споразумение по принцип, класическото картелно споразумение, там санкции няма, защото то е съгласие на членове на даден…

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Има, задължително, то е структурирано. При картелните, чистите картелни споразумения, т.е. хоризонталните споразумения между предприятия, които водят до фиксиране на цени, разпределение на пазарни дялове, разпределение на клиентела, които са т.нар. картелни споразумения, за да може да има, трябва освен всичко това, да се докаже наличието на структура. Тази структура изисква да имаме лидер на картела, т.е. предприятие, което има по-голяма пазарна мощ, да имаме администратор на картела, да имаме предприятия, които да прилагат санкциите при неизпълнение на поетите задължения в картела. Неслучайно думичката „картел“ се използва и за организирана престъпна група.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Т.е. сигурно ли е, че ако няма санкция за неспазване на картелното споразумение, няма картелно споразумение?

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: То няма да се нарича картелно споразумение. Ще бъде най-много забранено споразумение. Само че къде е разликата? Не всяко забранено споразумение е несъвместимо с правилата на конкуренцията дотолкова, доколкото ние имаме възможност за освобождаване, т.нар. индивидуални освобождавания или групови освобождавания.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: И последното ми уточнение е, че дори и ако се приеме това предложение, в този законопроект, отпадне този текст – т. 5 на чл. 132, остава другата забрана – неизпълнение на други задължения на адвоката.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Разбира се, тук въпросът е до каква степен това нещо в чл. 36 ние ще го възприемаме като задължение. Казвам го неслучайно. Трябва пак, може би между първо и второ четене, да се говори и с вносителите да видим дали не трябва по някакъв начин да се…

По отношение на картел. Значи, установим ли картел, там възможност за освобождаване няма. Картелът е единствената хипотеза, при която освобождаване от забраната било по чл. 101 ДФЕС, било по чл. 15 ЗЗК не е възможна. Картелите се считат per se несъвместими и не могат. Едно забранено споразумение може да бъде освободено, ако то доказва, че има полза за потребителите. Там са четири критерия, които се анализират и т.н. Ние изобщо имаме целта, това, което е при нас, да посочим, че ние изобщо не можем да бъдем квалифицирани като забранено споразумение. Защото практиката, която има по делата, е, че невинаги подобни тарифни споразумения могат да бъдат квалифицирани като забранено споразумение, изобщо да остават извън обхвата. Ние тук не се борим да доказваме, че нашето е забранено споразумение, а влиза в обхвата на, например, освобождаването по чл. 101, § 3, а че изобщо не попадаме в предметния обхват на тази забрана. То това е смисълът. Неслучайно в „ЧЕЗ“ се казва – би могло да е по чл. 101, ако попада в обхвата. Защото има някои елементи, които ни насочват. Но за да може да преценя дали тази тарифа попада в обхвата, мен ми трябват и допълнителни елементи, които на мен питащата юрисдикция не ми ги е задала. Аз ще кажа какво той трябва да изследва, за да може вече при решаване на делото по същество пред него той да ги отчете и той да се снабди със събраните по делото доказателства. Това е спецификата и това трябва да е целта ни. Иначе ако ние тръгнем да се борим да доказваме, че тази наредба в момента представлява, да приемем, че в хипотезата на алтернативност е забранено споразумение, ама, видите ли, забранено споразумение, което подобрява благосъстоянието на потребителите, предоставя им справедлив дял от ползите, не ограничава съществена част от пазара и не е пропорционален на поставените цели, ние влизаме в съвсем друг дебат вече. И там законодателната норма е ирелевантна вече, защото там анализът е иконометричен и се правят съвсем различни модели на изследване на ефекта от самото споразумение. Така че не мисля, че ние трябва да влизаме в тази спирала, защото там не знам дали ще можем да обосновем едно подобно нещо.

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Аз не съм сигурен, че може би няма да допълня колегата Вълчев. Става въпрос за чл. 132, т. 11. Дори да се промени тя в изложения от Вас смисъл, т. 11 представлява повторение на това, което самият чл. 132 казва. Т.е. чл. 132 казва „дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на задълженията по този закон и Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет“, т.е. тази наредба, евентуално се връщаме там, че трябва да е приета не от Висшия адвокатски съвет, а да бъде приета от министъра на правосъдието например.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Това, което виждам като възможност, за да се избегне това, защото, признавам си, сега чета тази нова редакция, но това, което виждам – би могло да бъде в самата наредба, когато се приеме, да бъде включено, че тази наредба се дерогира от разпоредбата на чл. 132, освен в случаите на дъмпинг.

 

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Хубаво е да включим дъмпинга, за да успеем да го защитим. „Освен ако не представлява дъмпинг“, което е ясно дефинирано, и в този случай мисля, че ще решим проблема, мисля, че предложението е разумно в това отношение.

 

АДВ. СТЕФКА ВИДЕВА МАНЕВА: Благодаря. Позволете един въпрос във връзка с Дамоклевия меч, на който обърнахте внимание, което е сериозен проблем за нас. Става въпрос за следното. Нашата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма как да получи последваща санкция от държавен орган, в смисъл да бъде утвърдена. Пречка за това са обстоятелствата, че в Конституцията са записани независимостта и самоуправлението, а при реализацията на принципа на независимостта още 1991 г., при първия Закон за адвокатурата, беше отменен надзорът, който Министерството на правосъдието осъществяваше върху нас с цел да бъдем отделени от органите на изпълнителната власт. Сега няма как да се обърнем към него, да поискаме утвърждаване на нашата наредба, да може да се придобие формата на последваща санкция. От друга страна си мисля дали чак толкова е необходимо да имаме обезателно утвърждаване от страна на държавен орган, като се има предвид, че първо ние имаме законова делегация за нейното приемане. Второ – тази делегация е предоставена не на частен икономически оператор, частно предприятие по смисъла на Закона за конкуренцията, а на един административен орган с централна специализирана компетентност, каквато е Висшият адвокатски съвет. Той има този статут по силата на § 2, т. 1 от АПК, който с легална дефиниция определи, че освен държавните органи статут на административни имат и недържавни органи, на които са възложени със закон правомощия. И затова нашият Висш адвокатски съвет има статут на публичен административен орган. Но понеже Вие обърнахте внимание съвсем правилно – СЕС процедира въз основа на данните на преписката, зависи какви данни са му предоставени от запитващата юрисдикция, фактически и правни твърдения, доказателства, какви въпроси са му поставени. Това му определя и предмета на дейност. Затова се получи едно разминаване между решението на СЕС и ВАС. СЕС прие, че нашият Висш адвокатски съвет е частен икономически оператор, ВАС прие, че е административен орган, защото той, за разлика от СЕС, има право да упражнява съдебен контрол, служебен, да проверява цялото ни законодателство и да извежда статута на този орган от действащото законодателство. А СЕС беше органичен от питането и от предоставените му данни. Затова той обърна внимание многократно, че ние, по данните на преписката, не можем да го приемем за публичен орган. Да, ама данни за публичен орган има в нашето законодателство. И затова се питам не може ли, примерно, под формата на ново преюдициално запитване, ако се наложи все пак да се спасяваме от Дамоклевия меч, на основания, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението на СЕС, да поставят тази допълнителна информация на органа, допълнителни въпроси, за да може да се види дали действително този орган представлява орган – частен оператор. Още повече, че даже и да е такъв, може да се приеме, че няма нарушение. Също така, може да се приеме, че не са налице нарушения при нашия казус. Още повече, че не виждам изход как можем да задействаме тази последваща санкция. Други държави вземат тази санкция с указ на Държавния съвет. Ние не можем, нямаме такъв орган. Не можем от законодател да искаме такава санкция, не можем от съдебен орган. Не се ли счита последващият съдебен контрол върху един подзаконов нормативен акт като последваща санкция от държавен съдебен орган? Да се мине това изискване, защото при нас не се вижда друг изход.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Всъщност и сега има общо изискване възнаграждението да бъде справедливо и обосновано, както и всеки адвокат да не си служи със средства за набиране на клиенти, които противоречат на адвокатската етика. И в този смисъл предлагането на многократно по-ниско възнаграждение от това, което функционалният анализ показва, че е справедливо за една адвокатска услуга, би представлявало и сега нарушение и без да правим някаква специална промяна.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Да, точно така. По отношение на нещата, които бяха казани от колегата. Основният проблем ще дойде, казахте – за дефинирането като административен орган. Съдът на Европейския съюз има трайна практика в това отношение, че за да може да се избегне дефинирането на едно професионално сдружение, каквото би трябвало да бъде Висшият адвокатски съвет, той трябва не само да е припознат от закона като административен орган, а той да упражнява специфични функции на публична власт. Нещо, което в конкретния случай Съдът на Европейския съюз е доста стриктен в спазването на критериите за това и няколко такива адвокатски съвета на национално ниво, включително и Холандският адвокатски съвет през 90-те години, се пробват да докажат и въпреки всичко Съдът отказва да признае такава характеристика на публична власт заради факта, че в част от дейността си – например по ценообразуване, както е в конкретния случай, там няма такъв изключителен прерогатив, типичен за публичната власт. Например, да кажем, за други елементи би могло да бъде, но в тази си част – сдружение на предприятия, които фиксират цени. Само ще ви дам пример, въпреки че той не идва от правото. Има държавно учреждение, едно италианско дело, то е държавен монопол върху тютюна, който е изцяло държавна структура, той е част от администрация, която въпреки това е счетено, че ти контролираш търговията с тютюн и тютюневи изделия на територията на Италия – не те прави прерогатив на държавната власт, а напротив – ти осъществяваш стопанска дейност с предлагането на стоки или услуги на пазар срещу определена стойност и носиш финансовия риск от тази дейност. Дотолкова, доколкото адвокатите сме предприятия, всяко едно сдружение на нас е сдружение на предприятия.

По отношение на последващата санкция. Тук става въпрос не за съдебна санкция, а за акт на публичната власт, която придава юридическа сила на съответния текст, при това единствено и само когато държавният орган е действал при оперативна самостоятелност, т.е. ако дори запишем в закон, че ние просто предлагаме на министъра на правосъдието една тарифа и той просто я парафира, това че той я е парафирал, не означава, че имаме санкция на държавата. Идеята за санкцията на държавата е тогава, когато държавата има право на преценка върху съдържанието на самата тарифа, наредба или методология. Това е, например, в делото „Чипола“. Там заради това нямаме проблем с конкуренцията, защото според декрета от 1937 г., мисля, че беше, министърът на правосъдието има правото както да потвърди, така и да откаже, така и да поиска изменение в самия текст на наредбата, което обаче ако ние допуснем, ще влезем в противоречие именно с нормата на Конституцията. Така че за нас опция да минем през санкция на външен орган, извън адвокатурата, т.е. публичен орган, който осъществява прерогатив на публична власт, рискът е да нарушим собствената ни конституционна уредба. Заради това неслучайно казвам – не гледайте само решенията, които говорят за държавата – това е една част от патологията. Съдът неслучайно се опитва да изведе общи принципи. Той казва – вие трябва да включите израза „на публичния, на обществения интерес“. В повечето случаи, разбира се, това са органите на публичната власт, нали. Идеята на държавата е да защитава и да представлява този обществен интерес. Но има и други способи, които биха могли да участват във формирането на подобно ценообразуване. Аз неслучайно казах – при нас идеята е ние да вкараме максимално широко участието на тези групи, които изразяват обществения интерес, за да може ние да не останем затворени само в такъв кръг, в който ние да кажем – колко ще е за изготвяне на искова молба, ами дайте да сложим едно 500 лв. Откъде? Защо? При какви критерии? Това, което е всъщност решението на Върховния административен съд – простата връзка между материалния интерес на иска и възнаграждението не е достатъчно. Ето, горе-долу се опитвам да систематизирам една доста дълготрайна практика и възможно е в рамките на това, както казват колегите, да не става напълно ясно защо или откъде идва проблемът.

Предложението, което например има, даже още няколко предложения, за които знам, за вкарването изобщо на тарифата в закона – там рискът е друг. И казахме – не че ще стигнем до санкция. Ако бъде направено грамотно, една методология, но ние в момента обсъждаме един друг тип модел. А вкарването на тази идея в момента рискът е да не сме съобразили някъде и да създадем проблем, от който след това ние ще патим. Защото ако разчитаме на държавата… Това е, което е положението тук. Защото когато се започна делото „ЧЕЗ Електро“, и тук са колегите от Висшия адвокатски съвет, още на този етап те се свързаха с нас, защото се оказа, че в заповедните производства Висшият адвокатски съвет, който е автор на тази наредба, не е бил конституиран и ние не можехме да изразим нашето становище за собствената ни наредба пред Съда на Европейския съюз, защото правилата там допускат конституирането на участниците единствено и само питащата юрисдикция. Когато поискахме съдействието от държавата, стигнахме до това, че на всеки един етап ни се казваше – да, да, да – ще ви уведомим, ще ви дадем възможност, до момента, в който не излезе цялостното решение. Въпреки неистовите усилия и на мен, и на колегата Христев, и на госпожа Негенцова да намерим път чрез всякакви възможности да се чуе нашето становище по наредбата. Защото още на преюдициалното становище ние можехме да повдигнем много от възраженията. Например факта, че българската адвокатура е конституционно уредена, че тя по призвание има функции за защита на обществения интерес в рамките на, забележете, главата „Съдебна власт“. Така че не е нещо, което не сме се опитали. Но да разчитаме впоследствие, че държавата ще действа напълно адекватно – не мога да го гарантирам. Общественият интерес не като формалното, записано в Закона за нормативните актове, а реално с посочване на кои участници, които гарантират тези съображения от обществен интерес, за да може ние наистина да гарантираме спазването на тези изисквания.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Едното е, което колегата Боби Вълчев каза и аз с това ще започна. Основното ни притеснение беше, че не е писано в предложения от Висшия адвокатски съвет текст. Ако се впише такова нещо, в отделна алинея, трябва да сме напълно сигурни. Аз ще ти се доверя на това, което казваш, че участието на потребителски организации ще се преодолее този проблем, но в момента го няма. В така предложената редакция го няма. Добре, нека не влизаме там… В този текст не е предложено. Ако се добави и се запише…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колеги, моля ви не спекулирайте с това. После ще кажете, че Висшият адвокатски съвет не е направил нищо. Нека да си имаме уважението…

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Добре. Предложението, което четем като редакция, нали разбра. Ако това се добави – окей. Другото ми чисто редакционно – това, с което започнах и с което искам да завършим. Защо казах, че няма критерии? Защото като се чете текстът, нали – за функционалния анализ, се казва „като отчита обема и сложността на предоставената правна помощ, материалния интерес…“ и т.н. Това, на практика, по съществото си, представляват някакви критерии. Да, не са същите, които ние сме формулирали, ние искаме малко повече. Независимостта на адвоката, конкурентният пазар, който колегата каза – това го бяхме формулирали за осъществяване на услуги преимуществено само от адвокати, за да включим, нали, този пазар, който се предоставя от всеки. При добавяне на тези допълнителни критерии нещата ще станат точни. Ако обаче това, което мен ме смущава, е защо казах, че няма критерии. Текстът е формулиран така: „Висшият адвокатски съвет приема наредбата по ал. 2 въз основа на функционален анализ на адвокатската дейност, при който се отчитат…“ така, така и там са критериите. И аз казвам – окей, при функционалния анализ ще отчитаме, но къде е задължението на Висшия адвокатски съвет. Ако разменим така: „Висшият адвокатски съвет приема наредбата по ал. 2 въз основа на следните критерии…“ и там ги изброим – обема, сложността и т.н. и след функционален анализ на адвокатската дейност, при който са отчетени съответните критерии, за мен нещата ще си дойдат на място, защото идеята е, че в момента тази редакция обвързва функционалния анализ с критериите, но не казва, че Висшият адвокатски съвет е обвързан с тях. Т.е. – да, ние ще му дадем един функционален анализ, който да е направен на базата на тези критерии, обаче той по никакъв начин не е длъжен да съобрази наредбата… Разбираш ли, чисто редакционно, ако се обърнат думите, вече ще си дойдат нещата на мястото. Не, не, това беше. Чисто прагматично – ако го разменим така, можем да кажем, че и наредбата действително се приема въз основата на критерии. А не само функционалния анализ го правим на базата на критериите, ама реално ние не сме длъжни наредбата да я приемем въз основата на тези критерии. Което, предполагам, не е било идеята, нали…

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Да, аз предлагам, може да се направи така: „Висшият адвокатски съвет приема наредбата по ал. 2 въз основата на функционален анализ на адвокатската дейност…“, защото, нали, ще трябва да видим тука „въз основа“ как трябва да стане, но… „въз основа на следните обективни недискриминационни критерии:“ и изброяване на тези критерии. Защото така се дава един минимален обем от критерии, които трябва да бъдат анализирани при този функционален анализ.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Само искам да допълня, понеже колегата Фотева отвори и въпроса за независимостта на адвоката. Тя може и да не е посочена от СЕС, но е посочена в нашата Конституция. И мисля, че е абсолютно задължително, ама наистина абсолютно задължително, това да бъде включено като критерий, защото, в края на краищата, трябва да бъде взето предвид. Ние сме го включили в този функционален анализ на този труд, който Обединение на свободните адвокати даде, но мисля, че тук в закона това обезателно трябва да бъде застъпено, защото независимостта на адвоката иманентно съдържа в тази посока гарантиране на правото на защита на тези свои клиенти, които защитава, то е свързано с него. Адвокатът, ако не е независим и няма гаранция за неговата независимост, това неминуемо води до увреждане с този момент на правото на защита.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Аз съм напълно съгласен. Въпросът е, че в този функционален анализ ние трябва да имаме критерии, които да можем да ги остойностим по някакъв начин, за да можем да извлечем някакъв краен резултат. Докато самата наредба, според мен, трябва да бъде… Ако искате, това, което казвате – независимостта на адвоката, на мен повече ми напомня на съображение от обществен интерес, а не като критерий. Т.е. точно на обратното, огледалното. Защото наличието на тази наредба, едно от нещата, които казваме, че е достойнството на нашата професия, е гарантирането, че ние в нашата дейност имаме достатъчно минимално гарантиран доход, който ще ни гарантира тази независимост при осъществяването на нашата дейност. Нали, може би трябва да помислим в тази насока – дали да не бъде при съображенията от обществен интерес.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Аз мисля също, че като критерий спокойно също може да се предвиди, но въпрос пак на обсъждане.

 

АДВ. ИСКРА КИШКОВА: Последен въпрос, да. Във връзка с функционалния анализ. Въпросното решение на СЕС, което най-често цитираме, е от 2017 г. Сега сме 2020 г. Отпреди една година близо имаме решение за нов Закон за адвокатурата. И въпросът е доколко обсъждането на гриф, ултра спешно, на промени в чл. 36 е разумно за цялата ни общност, при положение, че нямаме изобщо съгласие по основни критерии как да бъде формулиран нашият закон и изобщо на какви принципи да бъде структурирана нашата дейност.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колега Кишкова, извинявайте, но това не е предмет на обсъждане. Значи, изяснихме го. Моля Ви, сега. Изяснихме го в самото начало. Обсъждаме единствено и само осем параграфа. Нека да се придържаме точно. Ако искате да измествате темата, казах – ще направим специални обсъждания и т.н. Аз ще Ви дам думата, но моля Ви да се придържате.

 

АДВ. ИСКРА КИШКОВА: Тъй като колегата каза, че е ангажиран с функционалния анализ. Смисъл, обърнали са се към него евентуално.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Да, със съгласието ми – абсолютно.

 

АДВ. ИСКРА КИШКОВА: Моят въпрос конкретен е: колко време би отнело, на база на опита и практиката, която имате, да бъде изготвен такъв функционален анализ, защото ние ще се окажем в следната ситуация – ще приемем един текст на чл. 36, между първо и второ четене в Парламента ще набутаме промени, които обсъждаме тук. От тук присъстващите хора, като гледам, 90% са от ОСА, т.е. по-голяма част от общността ги няма. И ще разполагаме с един текст, който не е ясно кога и как ще променим, след като не е започнат дори новият закон. И затова въпросът ми е колко време, според Вас, като експерт, би отнел този функционален анализ? Ориентировъчно.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Ориентировъчно, разбира се.

 

АДВ. ИСКРА КИШКОВА: За да видим колко е спешна тази промяна на чл. 36, тъй като ние имаме отменена наредба от 2014 г., но не и предходните. И доколко, принципно, е важно общността ни да се фокусира върху тези обсъждания и да си направим нов закон изцяло, както трябва, а не на парче.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Един функционален анализ, в неговия обем, за да отговаря, зависи вече в това, е между 3 и 5 месеца. Между 3 и 5 месеца.

 

АДВ. ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Има ли гаранция, че Парламентът ще изчака между тези 3 и 5 месеца, защото законопроектът вече е влязъл?

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Не, то ако ние нямаме законопроекта, нямаме и основание да правим този функционален анализ. Защото всъщност…

 

АДВ. ИСКРА КИШКОВА: Ние всъщност трябваше да сме си го направили отдавна. Аз неслучайно казах 2017 г.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Ние не правим пазарен анализ или секторен анализ. Ние правим функционален анализ как да остойностим. То е секторен анализ не върху състоянието на конкуренцията, а върху остойностяването на услугата.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Това, което ще стане е, че ще се отменят измененията от 2016 г., ще се влезе в стария вариант на действие на тогавашната наредба, преди изменението. От тази гледна точка ще имаме наредба, която ще действа, просто с различни параметри.

Което не решава основния проблем – как ние ще можем да остойностим законосъобразно и как изобщо да прилагаме законосъобразно тази наредба, без да се стигне до… Ние говорим за този функционален анализ като изискване, за да отговорим, ние можем да го направим като организация и без да имаме законодателно разписано. Ние можем да седнем и да започнем да го изготвяме. Да се обсъди. За мен лично – това е. Защото дори и да остане старата уредба на чл. 36, ние трябва да сме готови да направим следващите изменения. Дали ще искаме, или не… Защото в този функционален анализ, нещо, което вие трябва да знаете – функционалният анализ не се прави веднъж и во веки. Самият функционален анализ си има живот и той е около 5 години средният живот на този функционален анализ, защото той трябва да отчита измененията в правната, социалната и икономическата конюнктура. И обикновено самият функционален анализ си има преходен период, в който се прави health check, след което се преминава към изготвянето на нов. Новият може да препотвърди, може и да установи някакви отклонения. Вече на базата на него ще се взима решение дали ще се променя тарифа, или не. Функционалният анализ е основата, около която се стъпва, за да се обсъжда как ние ще остойностяваме собствената ни работа.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Дали не е съобразно тогава това да бъде вкарано в закона? Т.е. да пише, че се прави функционален анализ, който се приема на всеки 5 години, т.е. да бъде фиксирано. Или може да не е конкретно с някакъв срок, а периодично.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Да кажем – периодично.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Но тогава трябва да го пише вътре, че периодично трябва да бъде правен този функционален анализ.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Може, например – „Висшият адвокатски съвет приема наредбата по ал. 2 въз основата на периодичен функционален анализ“.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Да – „периодично изготвен функционален анализ на адвокатската дейност“. Идеята е, че тогава не е ли целесъобразно да се започне сега работа по него? За да не губим време.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Само едното, с периодичността, бих искал да изчистим, защото периодичността така, както мисля в момента, това е риск, когато правим предложенията ad hoc. Когато записваме периодичност, ще възникне въпросът каква е периодичността. И защо трябва да бъде тази периодичност. Обикновено, когато в рамките на правото на Европейския съюз се правят тези функционални анализи, обикновено е в наредбата. Ако е в директива, то в самата директива пише самият анализ кога следва да… Защото има обществени отношения, които не се развиват толкова динамично и да задължим на 5 години да се прави – това е все пак, имайте предвид, доста голям труд. Вие самите го знаете, а при вас беше анализиран само, примерно, възнаграждението на апелативния съдия. Ние, първо, трябва да се дефинира кои са конкурентите, които предоставят сходни услуги.

 

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Това трябва да е мотивировката към самия акт, заедно с обсъждането, което се прави. Значи, аз казах, че обсъждането в нашия Закон за нормативните актове беше привнесено отвън и го използваме доста перверзно.

Методологията на изготвянето на функционалните анализи ги има вече разработени, както колегата каза… Висшият съдебен съвет го прилага. Т.е. това е методология, която е световно установена и там се посочват първо етапите на различните анализи, различните изходни данни, които следва да бъдат взети. И то даже една голяма част, уводната част, да го наречем, на доклада, който всъщност е функционалният анализ, отчита именно кои са базите, как са взети, каква е тяхната представителност и т.н. Възможно е вече тук на базата на публичността, защото доколкото аз установявам – има един елемент на недоверие вътре в рамките ни, но това е вече един въпрос, който трябва и Висшият адвокатски съвет да обсъди, да се види до каква степен може предварително да се изнесат съответните данни, как да бъде структуриран този функционален анализ, от какви изходни данни ще се тръгне, въпреки че това е голям риск. Защото вие когато тръгнете към един анализ, може изведнъж да се окаже, че ще отворите една ниша и да влязат допълнително данни…

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Възможно ли е да ползваме за база на функционалния анализ това, което е направено като разработка от нас?

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Има елементи от това, което, признавам си, не съм го изчел цялото – 150 страници изисква технически време просто, за да бъде изчетено, елементи от това, което се нарича функционален анализ, се вижда и в това, което вие сте изготвили.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Т.е. по-скоро може да бъде използвано?

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: По-скоро може, и то, според мен, самата работна група, когато ефективно започне работата си, според мен, е длъжна да прегледа и да се запознае и да използва това като една база данни, защото там вече има един осъществен…

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Според мен, тези, които сме работили по него, трябва да участваме в тази работна група, защото това ще спести адски много време. Т.е. няма нужда да се откриват наново тези неща, за които трудът вече е положен.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Неслучайно той е публичен, видях, че го има и на сайта на Обединението, така че… Необходимостта от този анализ, особено за остойностяването на нашата работа…

Горе-долу, ако трябва да направя ангро, § 3 трябва да излезе: „Висшият адвокатски съвет приема наредбата по ал. 2 при зачитане на обществения интерес и с оглед гарантиране качеството на адвокатската дейност, защита достойнството на адвокатската професия, защита на потребителите на адвокатски услуги и защитата на независимостта на адвоката.“. § 4: „Висшият адвокатски съвет приема наредбата по ал. 2 въз основа на функционален анализ на адвокатската дейност, който взема предвид обективни и недискриминационни критерии като: обема и сложността на предоставената правна помощ, материалния интерес и други защитими права и интереси, отговорността на адвоката и конкурентната среда.“. Мисля, че те тук бяха основните елементи, така че…

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Пак избяга обаче от това, че Висшият адвокатски съвет трябва да се съобрази с критериите.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: „Висшият адвокатски съвет приема (…), който взема предвид…“.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Нека да е „въз основа на критерии“, аз ти го казах в прав текст.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Добре, въз основа. Просто да не се повтаря „въз основа“.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Ясно е, че органът, който приема, той ще съобрази критериите, нали. Защото функционалният анализ ще ги съобрази, ама Висшият адвокатски съвет – къде му е задължението?

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Абсолютно. Мисля, че по тези два параграфа бяха основните проблеми. Така че имаме ги вече записани.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Това, за което аз се сещам. Ако се окаже, че бъдат нарушени изискванията за достъп до пазара на услуги, т.е. Директива 2006/123, би било основание за процедура срещу България. Но ние и в момента имаме такива цени, нарушаваме директивата принципно. Но проблемът не би бил за нас като общност, а би бил ако законодателят не е спазил критериите, предвидени в директивата.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Аз неслучайно казвам – там не мога да предвидя. Това е като да гадая на кристална топка какво се получи, какъв би бил видът на законопроекта, самият закон как ще се връзва с другите. Защото ние не трябва да гледаме изолирано една разпоредба, тя винаги е част от една систематика и оттам насетне тя има връзка с други разпоредби в други закони. Неслучайно практиката на Запад е да се прави законодателен пакет. Т.е. ти искаш да измениш едно нещо и правиш едновременно за всички. При нас ние правим обикновено – е тука трябва сега да го изменим. Ние дори променяме терминологични разпоредби, без да съобразим, че този термин се използва в други закони и се получава някой път пълна какофония. Затова казвам – би могло да има такъв проблем. Но ако вкараме направо това предложение, без да е направено необходимото законодателно съгласуване, за да се види как би могло да бъде, рискът да влезем в едно подобно нещо не трябва да се неглижира. Може би не е гарантирано, че ще влезе, но означава, че ние трябва да проверим изцяло, че законодателят ще съобрази всички тези елементи едновременно, за да избегнем една подобна хипотеза.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА (не говори на микрофона): Трябва да вземем предвид, че това съществува само в Германия.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Кипър също. Ние изпускаме Кипър. Между другото, по нашето дело „ЧЕЗ Електро“ единственият, който най-много се доближаваше до интереса на Република България като защита на позицията, беше Кипър. Защото България не се конституира, само да ви кажа. Ние решихме, че няма интерес да се конституира Република България, нали, не говоря страните. Реално най-близко до нашата логика, която би следвало ние да защитаваме, беше позицията на кипърското правителство. Така че те поне защитиха нашия интерес и оттам знам, че те имат сходна правна уредба.

 

АДВ. ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ (не говори на микрофона): Ако разчитахме само на Кипър…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колеги, може би трябва да внеса едно пояснение. Колегата Стойнев каза. Висшият адвокатски съвет, в предишния състав, направи необходимото. Просто не бяхме уведомени от Министерство на външните работи, нито от Министерство на правосъдието. Колегите Стойнев и Христев подготвиха документ, внесохме го, не се обсъди, но тогава, не искам да прехвърлям вината върху други, тогава направи необходимото. Както и сега ви моля да не говорим срещу трети лица. Този е виновен, онзи – това е типично българска черта – аз съм правият, другият е виновен. Нека да се съсредоточим върху тези осем текста, какво можем да направим, да се молим да поправим, да подобрим текстовете, да минат в Парламента, защото ако и този закон не мине…

 

АДВ. ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Всичко разбирам. Разбрах, че тези осем текста са внесени. Разбрах, че предложената от депутатите редакция на чл. 36 не става. Тя трябва да бъде променена, за да влезе в съответствие с критериите, за които говорим.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Аз казах, че трябва да бъде усъвършенствана.

 

АДВ. ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Как обаче внесеният за първо четене текст изчаква или не изкачва съответния период за функционален анализ и се допълва с въпросните критерии. Тук вече е работата на Висшия адвокатски съвет да не допусне, защото ние знаем, че това са текстове, предложени, все пак, от Висшия адвокатски съвет, да не допусне нормата, преди да бъде усъвършенствана, да бъде приета. Защото тогава ще е след дъжд – качулка.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ (не говори на микрофона): Нали това беше идеята – да ползваме нашия анализ като база…

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Само да се изясни. Функционалният анализ ще е необходим, след като разпоредбата изобщо бъде приета.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Смятам, че в този си вариант, видяхте – те са допълнения към този текст, за да можем в пълнота да усъвършенстваме. Тук единственото нещо, може би, което забравихме да допълним, е за представителството. Затова обаче в момента няма как да го изготвя. Ще поема някакъв ангажимент, ето, тук е и колегата Йорданов, да предвидим разпоредба, която да включи изрично и да посочим кои са представителните организации на потребителите на адвокатски услуги и омбудсмана на Република България като изразители на обществения интерес. Мисля, че една добра редакция се получи. Нали: „Проектът за наредбата се обсъжда и консултира с представителните организации на потребителите на адвокатски услуги, на юридически услуги – нека така, ако искате, да го уточним – и омбудсмана на Република България като изразители на обществения интерес в съответния сектор. Нали, това последното може и да отпадне.

 

АДВ. ДИЛЯНА ИВАНОВА (не говори на микрофона): Може би и професионалните организации на съдиите, защото този въпрос има релация…

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Това ми се иска да го обмисля – дали те са потребители на адвокатски услуги.

 

АДВ. ДИЛЯНА ИВАНОВА: Ал. 3 – при зачитане на обществения интерес, за който говорим толкова, и доколкото аз разбирам Вашето становище, тук всъщност трябва да влязат и съображенията от обществен интерес. Искам да кажа, че така бланкетно формулирано, ние назоваваме всъщност съображението от обществен интерес с обществения интерес, което не означава абсолютно нищо, според мен. Моят прочит на решението на СЕС е – той е назовал много конкретно кои са тези съображения, за които допълнителна уредба от България му липсва, за да прецени дали не е налице нарушение на чл. 101. А именно – какви са другите законови гаранции за осигуряване на квалифицирана адвокатска помощ и преодоляване на риска от влошаване на качеството на услугите. Т.е., според мен, това вече са конкретни съображения от обществен интерес, а именно – гарантиране на квалифицирана правна помощ за гражданите и за юридическите лица, осигуряване на минимални стандарти, от друга страна, в интерес на адвокатите и защита на адвокатската професия и преодоляване на риск от влошаване качеството на предоставените услуги. Това по ал. 3.

А по ал. 4, генералният ми коментар по този функционален анализ и вече критериите за изготвянето му е, че те са свързани с някаква парична оценка, т.е. разходите по застраховане, разходите за професионална квалификация и т.н.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Те са вътре, но ако ние тръгнем да ги изписваме, едва ли не – предопределяме пълното съдържание. Някои неща са записани. Което, той така или иначе го има като методология. Това, което Вие казахте за § 3 – това, че е зачитане на обществения интерес, може би, това, което обърква всички е, наличието на съюза „и“. Той по-скоро трябва да отпадне, ако трябва да сме точни – „зачитане на обществения интерес с оглед гарантиране качеството на адвокатската дейност, защита достойнството на адвокатската професия“ – тези минимални стандарти, които би трябвало – „запетая, защита на интересите на потребителите или защита на потребителите на юридически услуги“.

 

АДВ. ДИЛЯНА ИВАНОВА: Което също се посочва, но тука липсва.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Ние казахте това да е предложението на текст, за който говорихме. „И гарантиране независимостта на адвоката“, т.е. ние, поне така останах с убеждение, че си стиснахме ръцете около тези четири дефинирани обществени, припознати от съда, гарантирани от съда като легитимни, съображения от обществен интерес. Като идеята е това предложение, заедно с протокола, да бъде представено на вносителите на съответния текст, за да може между първо и второ четене, нали, вече, когато говорим за конкретиката на самия текст…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ние ще го представим, но дали ще се съобразят с нас.

 

ДОЦ. ИВАН СТОЙНЕВ: Е, това е малко като една максима, че от съда се иска всичко, а той – колкото даде. И ние можем да поискаме, пък все пак вносителите ще преценят до каква степен това отговаря и на техните съображения. Така че мисля, че по това нещо сме на едно и също мнение, че тези неща трябва да бъдат допълнени вътре. И ги допълнихме, да. Други въпроси? Благодаря ви за отделеното внимание.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодарим Ви, адвокат Стойнев. Колеги, 10 минути почивка и минаваме към § 5.

 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колеги, към § 5. Призива на колегата Вълчев приех като желание да започне. Имате думата. Чл. 106. Жана, заповядай до Влади на микрофона.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Въпреки това, понеже текстът е внесен в Народното събрание и се намира в Правната комисия, сме предложили и конкретни изменения. В чл. 106, ал. 1, в текста, където е предвидено, че преброяването на бюлетините е публично, бихме искали да предложим да се добави отпред „и разпечатването на избирателните кутии“. Т.е. „разпечатването на избирателните кутии и преброяването на бюлетините е публично и се извършва от избирателните комисии или избирателните бюра“. Чл. 106, ал. 1, да. Така да звучи изречението: „разпечатването на избирателните кутии и преброяването на бюлетините е публично“.

Следващото по-съществено изменение, което считаме за необходимо, е в ал. 3, която предлагаме да звучи по следния начин: „за резултата от избора избирателната комисия състава…“ и тук с една добавка: „в деня на избора протокол в два екземпляра, в който се обявяват окончателните резултати“ и тук още една добавка: „който се прочит публично на присъстващите на общото събрание адвокати и техните пълномощници“, ако остане, разбира се, това за пълномощното. Съображенията тук са както и по предишния чл. 81, първо – да не се допуска да преспиват избирателните кутии, защото когато се обявява резултатът на следващия ден и то в самата адвокатска колегия, пак има време, в което тези бюлетини остават без надзор.

И в тази връзка е изменението в ал. 4, в последното изречение: „Решението и протоколът се обявяват на публично място в адвокатския съвет“, сме предложили да се добави: „на интернет страницата на съответния адвокатски съвет, на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет“.

В същата посока е предложението ни за изменение на ал. 7. Предлагаме след сега предложеното изречение да съществува друго изречение относно сроковете за обжалване, от кога текат, началния момент на срока за обжалване на решението за избори, да се добави: „Най-късно в деня на обявяване на решението и протокола по реда на ал. 4 избирателната комисия трябва да изпрати решението и протокола за избора на електронните адреси на всички кандидати, участвали в изборите, ако същите са обявили електронен адрес за вписване в Единния регистър на адвокатите.“. Това е и във връзка с изменението относно задължението за обявяване на електронен адрес.

Най-същественият въпрос, естествено, е в ал. 10. Тук нещата малко са във връзка и с чл. 7, тъй като там сме направили предложение да отпадне това предвиждане да не се събират нови доказателства. Мнението, което сме споделили в това становище, което сме публикували, е, че според нас трябва да се допусне събирането на нови доказателства. Тъй като към текста на чл. 7 се препраща и от други норми на Закона за адвокатурата, подробно сме цитирали кои. И въпреки че ни е известна практиката на Върховния касационен съд, че чл. 7…ал. 7 се прилага само тогава, когато изрично е казано, че подлежи на обжалване решение на Висшия адвокатски съвет или което се препраща към ал. 7, смятаме, че, както се вижда от практиката и от това, което се случва в нашата работа като адвокати, практиката на Върховния касационен съд се изменя. Да не говорим, че както се изменя сега ал. 10, може да има и други изменения, които пак да препращат към тази норма, и премахването на възможността да се сочат доказателства пред Върховния касационен съд не е удачно. Затова и тук, в ал. 10, сме предвидили към исканото изменение да се добави, че жалбата не спира изпълнението на решението за избор, да се добави, че освен ако Върховният касационен съд не допусне спиране на изпълнението. Също имаме предложение в тази ал. 10 да се допише ново изречение. По пример от Изборния кодекс е предвидено обжалване на местните избори, да се предвиди производството пред Върховният касационен съд трябва да приключи в срок до 2 месеца след подаване на жалбата, при спазване на процесуалните правила за събиране на доказателства по чл. 7, ал. 7, където сме предвидили по-кратки срокове.

И накрая – опасението ни е в ал. 11, в която се казва, че останалите книжа се унищожават с решение на новоизбрания адвокатски съвет в тримесечен срок от встъпването му в длъжност. Че всъщност в този срок може да не е приключило производството по обжалване на решението за избора, който да доведе до унищожаване, преди да е приключило производството по обжалване. И затова сме предложили този срок да се промени – тримесечен срок от приключване на производството по ал. 10. Това са нашите съображения.

 

АДВ. ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Избирателният процес е изключително важен и той следва да гарантира провеждането на честни и обективни избори. За да се осигурят предпоставките за такива честни и обективни избори, следва да има стриктна регламентация на механизма на провеждането на изборите. Абсолютно поддържам становището, което беше изказано преди малко от колегата, че в чл. 106, ал. 1 следва да се добави, че процеса включва и разпечатването на кутиите, което също да бъде включено. Освен разпечатването на кутиите и преброяването, публично следва да бъде изготвено и самото изписване на протоколите, тъй като резултатите от броенето на бюлетините се нанасят в протокол, който се изготвя от избирателното бюро. Изцяло следва да бъде конкретизирано, че всяко избирателно бюро брои бюлетините и следа да отпадне в сега предложената ал. 2 вариантът да се извършва това преброяване от избирателната комисия. То може да остане като правомощие на избирателната комисия, но контролно, т.е. да контролира извършения процес от определено избирателно бюро, ако, примерно, има подаден сигнал или съмнение за извършеното преброяване.

Категорично изборите следва да бъдат проведени в един ден и да бъдат приключени с надлежен протокол, тъй като е абсолютно недопустимо избори да се провеждат в два дни, като кутиите с бюлетините, които са събрани на гласуването първия ден, да останат в неизвестно кой, къде и при какви условия, особено като се има предвид, че определени длъжностни лица разполагат с печати, с които могат да бъдат подменени лепенките на запечатване на кутиите и да бъде променено тяхното съдържание, като впоследствие бъдат запечатани със същите тези печати.

По отношение на печатите – за гарантиране на сигурност те трябва да бъдат уникални. Печати, изготвени единствено за конкретните избори, след което да бъдат унищожени. Абсолютно задължително е изборите да се проведат чрез тайна стая, в която всеки един, който гласува, да влезе и там да си попълни бюлетината, след което да я подаде да бъде вкарана в урната. Тези тъмни стаи са в основата за гарантиране тайната на вота. Липсата на такива тъмни стаи води до възможност за пълната манипулация на тайната на вота, тъй като голяма част от адвокатите са поставени в зависимости от своите органи или от адвокатски кантори, в които работят лидерите на тези органи. Самите бюлетини следва да бъдат предварително подпечатани с този индивидуален, уникален печат и да бъде протоколиран броят на изготвените бюлетини, който да се отрази. Тези предварително приготвени бюлетини трябва да съответстват впоследствие на подадените, които се констатират в урните, а неподадените изготвени такива трябва също да бъдат преброени и да бъдат унищожени с протокол.

Абсолютно недопустимо е гласуването с пълномощни. В резервен вариант, ако се приеме, че е допустимо да се гласува с пълномощни, което аз считам за изцяло противоконституционно и възможност за големи манипулации, то тези пълномощни следва да бъдат изрични, с предварително попълнено от самия упълномощител данни на упълномощения адвокат, който да използва пълномощното. Тези бюлетини трябва да бъдат предварително предадени и регистрирани от избирателната комисия, която да ги провери дали са законосъобразно изготвени и верни, след което трябва да бъдат описани в изричен списък от избирателната комисия, който списък да бъде публично предоставен за запознаване на адвокатите, тъй като по този начин ще има възможност да се проконтролира дали наистина тези лица, които са дали пълномощни, са ги дали. За да не се стига до злоупотреби – някой адвокат, който отсъства или е болен, да бъде изготвено от негово име такова невярно пълномощно.

Абсолютно считам за недопустимо да бъдат давани и приемани бланкетни пълномощни, в които да бъде оставено многоточие за попълване на името на упълномощения адвокат. Това са на този етап, по този въпрос, моите предложения, които считам, че са абсолютно наложителни, за да се гарантират обективни и законосъобразни избори. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Янев. Колега Вълчев, имате думата.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Колеги, ще се наложи да повторя. В момента обсъждаме § 5, чл. 106, измененията, след това следва § 6, чл. 107 и това са двата единствени текста от правилата за изборите в адвокатската колегия, които са в този законопроект. Но вече казах – когато изменяме закон, трябва да гледаме всички текстове. Те са разхвърляни веднъж поради смесването на двата института – Общо събрание на адвокатите колегии и избор на органи на адвокатската колегия, второ – заради самия обем и съдържанието, които са, така, доста големи и няма как да изменим само два текста. Респективно, моите предложения са свързани.

Аз в това, което вие виждате, имате и разпечатки, на стр. 4 от разпечатката „Мнения от фейсбук страницата на ЦОА „Кръстю Цончев“, както и на самата страница по-късно бихте могли да видите, на стр. 4 имам предложение точно за чл. 106 включително и за чл. 107, но тези предложения не са нищо без предложенията ми в чл. 99, ал. 104а – нов, който искам да има, чл. 105 и т.н. Така че молбата ми е – запознайте се, аз тук само ще маркирам, за да не утежняваме като време, но отново става дума за това да се разграничи изборът, който е пряк, личен акт от работата на Общото събрание, което е колективен орган. Съответно – ако се налага да се запази институтът на пълномощник в работата на Общото събрание, какъвто впрочем има и в други институти – например, в общо събрание на съдружниците в едно ООД може да се гласува с пълномощник, няма никаква пречка. Дори и да се наложи в Общото събрание на колегията да се запази институтът на пълномощник, то така, както съм го предложил в измененията, този институт отпада по отношение на избори и е възможно да отпадне и да се запази пълномощникът в Общото събрание именно, ако ги разграничим като два отделни института. По-натам – въвеждане на възможност, подчертавам – на възможност, това е закон, законопроект, само на възможност за електронно дистанционно гласуване. Ако се даде такава възможност в закона, тепърва би могло Висшият адвокатски съвет да приема критерии, по които това нещо да се осъществи технически. Технически възможности има. Това е, което исках да кажа. Моля ви да се запознаете с тези текстове в тяхната съвкупност, а не само чл. 106 и чл. 107.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Вълчев. Аз поемам ангажимента, както и преди казах, да запозная вносителите и да проведа разговор с тях. Иначе – ние сме запознати, които сме тук – шест човека. Колегата Николов.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Обръща се внимание на това, че в чл. 106, ал. 1 преброяването се извършва изрично и от избирателната комисия, не само от изборните бюра. Считам, че това въвеждане е допълнително пояснение и е много важно, тъй като избирателните бюра се избират само от адвокатския съвет и ако само те участват в преброяването това означава, че хората, които са избрани от адвокатския съвет, само те ще имат участие в тази важна част на преброяването. Така, когато е включена по закон и самата избирателна комисия да участва в преброяването, тогава възможностите за манипулация стават още по-малко. Предлагам даже да бъде „и“, защото „или“ – то се въвежда като възможност, нали, но хубаво е „избирателната комисия и избирателните бюра“ да участват в преброяването. Защото досега, по закон, избирателната комисия е само наблюдател, а по закон не може да участва в самото преброяване. Всъщност, като цяло, имаме проблем в самия начин, по който се формират комисията и изборните бюра, сега стават избирателни бюра. Защото, в края на краищата, тези органи трябва да бъдат формирани така, че да няма никакви съмнения за тяхната безпристрастност, когато те функционират. Колеги, практиката е такава, че всъщност хората, които ги формират съставите на тези комисии, след това са същите кандидати, след това, в изборите. И то се оказва така, че тези членове на органи на адвокатурата, в съответната колегия, които избират тези комисии, си имат избрани хора в самите комисии. А всички останали кандидати, които са участници в тези избори, нямат хора в тези комисии и то – в изборните бюра. И по този начин тотално се нарушава принципът, който, в края на краищата, е в основата на работата на изборните процеси. А това е самата изборна комисия и бюрата да остават впечатление във всички, че действат безпристрастно и независимо, а не според желанията на тези хора, които са ги назначили. Така че би трябвало да се работи в тази посока изключително много – да се гарантира, нали, за всички други адвокати, които ще участват в изборите, че тези комисии, избрани без тяхното абсолютно никакво участие, наистина действат независимо и безпристрастно. Защото всъщност и контролът върху тяхната дейност е само на база Висш адвокатски съвет. Т.е. всички действия, които са извършени в комисията, даже и да са  незаконни, нали, те само се контролират от Висшия адвокатски съвет, там няма съдебен контрол. Затова аз смятам, че трябва да се акцентира изключително много в тази насока да бъде променено и предлагам да бъде съответно: „избирателната комисия и избирателните бюра“ да могат да участват в преброяване.

Другата много важна промяна е в ал. 9, където се казва, извинявайте – ал. 10, където се казва, че жалбата не спира изпълнението. Ако искаме да въведем това, всъщност проблемът идва с чл. 110, според мен, от Закона за адвокатурата, където ако той остане, нали, нещата стават проблемни, защото новоизбраният орган там пише, че встъпва в 7-дневен срок от окончателното решение. А в настоящия проект аз не виждам да се планира такава промяна в чл. 110. И в този смисъл има такъв проблем с чл. 109, ал. 4. Точно така – чл. 109, ал. 4 също е проблемен. Това е опасността – когато се правят такива малки промени без пълен анализ на целия закон, има съответните пропуски. Така че това отново ще позволи да се лавира от някои адвокатски съвети да правят както си искат – едните се позовават на едното, другите – на другото. Както и ни е известна практиката към настоящия момент. Затова не бива да се допускат в никакъв случай такива пропуски.

Огромен проблем е, уважаеми колеги, ал. 7, че се въвежда изрично изискване само кандидат за съответния орган да може да обжалва. Такова изискване не имало досега – кандидат за съответния орган да обжалва изборите. Обръщам внимание, че последното решение във връзка с Благоевградските избори, което е Решение №229 от 23.12.2019 г. по гр.д. 1737 от 2019 г. на III г.о. на ВКС, с това решение се уважава жалбата на един от адвокатите, който не е допуснат като кандидат. Незаконно не е допуснат като кандидат. И, обърнете внимание, съдът казва – това е нарушение, тъй като този кандидат, той не е кандидат, тъй като незаконно не е допуснат като кандидат от избирателната комисия. А това решение за недопускане от избирателната комисия не подлежи на съдебен контрол. Съдът казва, че това е довело до недопустимо ограничаване на правото на адвокат да бъде избиран към неин орган. Това е нарушение на основополагащо право. И всъщност нарушавайки това право, съдът счита, че е толкова съществено, че е повлияло на изборите, и именно затова, поне аз така тълкувам, ВКС отменя изборите в Адвокатска колегия – Благоевград само в частта за адвокатския съвет, тъй като този наш колега е искал да бъде кандидат за член на адвокатския съвет. Същият случай имаме и при нас във Варна. В момента имаме дело – 1789 от 2019 г. на ВКС, в който аз бях издигнат за кандидат за председател на Адвокатска колегия – Варна и не бях допуснат от избирателната комисия без никакви мотиви, което в момента – делото върви и тепърва е насрочено за 29 януари – това е вече една година след изборите. Аз пред някои, тъй като от малцина хора аз не съм одобрен, по този начин аз считам, че се нарушава мое право, аз считам, че имам право да бъда кандидат. И всъщност когато някой е лишен от това право да бъде кандидат и то – може би, незаконно, той може да реши да обжалва съответните избори. И т.е. въвеждането на това само кандидат да има право да жали всъщност ограничава възможностите самата избирателна комисия да елиминира адвокати, които са неудобни на съответното ръководство в адвокатурата и да не ги допусне да бъдат кандидати и те да не могат да обжалват съответно пред съд, след това това незаконно или неоснователно ограничаване на тяхното право. Затова тази промяна, според мен, е много, много опасна. Защото пак казвам – това решение на избирателната комисия не подлежи на съдебен контрол, с което те допускат съответните кандидати или не ги допускат. Това също, според мен, тази промяна, може би ще се прилага и при избора на висшите органи, въпреки че не знам, но може да започне по аналогия да се прилага и там. Както обичат да прилагат. Затова категорично считам, че следва да отпадне „кандидат“ за съответния орган и трябва да остане, както си е. Съответно – ВКС да преценява дали лицето има правен интерес, или не от обжалването. А да не се въвежда такова ограничение.

Много е неприятно и неправилно, според мен, това въвеждане в ал. 4, в която решението и протоколът адвокатският съвет, т.е. избирателната комисия, е длъжна само да го публикува някъде си, публично, на някакво си място, в някакъв си адвокатски съвет. Това, според мен, също крие възможности за злоупотреби, и то големи, без да има ясно задължение къде и как да бъде публикувано, тъй като всъщност за да може да бъде оспорвано едно решение, трябва да бъдем запознати с него и тук не е ясно защо нито в мотивите за внасянето на този законопроект, нито в обосновката някъде защо се налага това, нали, ограничаване на възможността за достъп на всички нас до този протокол, това решение с резултатите. Защото така, публично, те могат да решат – ами там в един ъгъл – публично е, в адвокатския съвет някъде, а ние да ходим да го търсим, а те да кажат – ми ние го лепнахме ей там някъде, което също е практика такива неща да се случват. Според мен, това също ще даде възможност за злоупотреба с права по време на изборния процес. И с това приключвам. Смятам, че в основната част дадох своето становище.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Николов. Не виждам желаещи, тогава преминаваме към § 6. Извинявайте, имате думата.

 

АДВ. ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Уважаеми колеги, считам, че, връщам се на въпроса за организацията на изборите. Много често на практика се получава така, че членовете на избирателната комисия се избират от лица, които в момента заемат места във властта в органите на адвокатурата и които кандидатстват за следващи избори за втори мандат. Абсолютно недопустимо е лица, които са във властта, да упражняват избор на членове на адвокатска колегия за избор, в който ще участват като кандидати за органи на властта, тъй като е налице явен конфликт на интереси. В края на краищата, това е нарушение не само на основни правни принципи, но и нарушение на морала и на етиката. Абсолютно недопустимо е в едно демократично общество такива хора да осъществяват избор на лица, от които впоследствие да зависи реализацията на техните властови амбиции. Дори да няма в текста на Закона за адвокатурата такъв изричен текст, то това противоречи на Етичния кодекс на адвоката. Такива лица, дори и да няма изричен нормативен акт или изрична законова разпоредба, следва да се считат задължени да си направят самоотвод. Това обаче не се практикува и на практика досега при избора на членове на избирателна комисия масово участват като избиращи членове лица от органите на адвокатурата, които в момента са на власт и ще кандидатстват за нови мандати. На това положение, което се шири и което е не само противоконституционно и незаконно, но и нарушава основни морални принципи, следва да се сложи край. И тъй като ние не можем да разчитаме на добросъвестно изпълнение на морални и етични задължения, то следва да бъде закрепено това задължение с изричен законов текст, който да регламентира избора на членове на избирателната комисия и в който текст да бъде записано, че при избора на членове на избирателната комисия не могат да участват членове на избиращ ги орган, които са кандидати или ще кандидатстват за избори за следващ мандат. Моля ви, това да бъде направено като допълнение на текста. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Янев. Аз мисля, че колегата Николов и той подробно го обясни това. Така, преминаваме към § 6, чл. 107. Разполагате на хартиен носител. Колега Николов, имате думата.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Направеното предложение считам, че е неправилно също. Защото при равен брой действителни гласове, не считам, че е основателно изобщо да бъде приет за избран този, който има по-дълъг адвокатски стаж. Тъй като адвокатският стаж в момента нито в самия законопроект е изложено защо се приема като критерий, въз основа на който да се променя волята на, в края на краищата, на избирателите, тъй като те решават кой да заеме съответното място, а не в зависимост от адвокатския стаж. След като са допуснати, значи отговарят на условията и считам, че това решение на въпроса изобщо не е приемливо и следва да бъде отхвърлено.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колеги, имате думата. Ако няма желаещи… Да разбирам ли, че желаете?

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Понеже чух току-що изказването на колегата, аз лично считам, че трябва да има някакъв критерий, който критерий винаги би бил дискусионен, какъвто и да е, но той трябва да бъде обективен. В този смисъл, аз не възразявам да бъде този критерий, разбира се – от позицията на човек с 27-годишен стаж. Ако бях с една година, може би щях да имам някакви съображения. Но винаги трябва да има критерий, не може да се остави на конкретна преценка на комисията. Тук аз нямам възражения.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Не виждам вдигнати ръце и желаещи за изказване. Минаваме към § 7.

 

АДВ. ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: „За резултата от избора се съставя протокол по чл. 106, ал. 3.“. Въпросът е, че би следвало да има регламентация за протоколирането на тези протоколи, които следва да бъдат публично достояние и да станат известни на адвокатите веднага, след като бъдат изготвени. Този въпрос е важен и следва да се регламентира и с изричен законов текст.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Той не беше ли в чл. 106, предният параграф, който дискутирахме, § 5? Имахте подробно предложение, да, да. Други желаещи? Преминаваме към § 8, последният от предложения законопроект. Имате думата. Чл. 132. Колега Кисьова, имате думата.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Чл. 132 – нашето предложение е да отпадне т. 5, като сме посочили и съображения защо не може да бъде основание за дисциплинарна отговорност. Или както и преди това с колегите обсъждахме, ако изобщо се носи дисциплинарна отговорност за начина на формиране на възнаграждение по отношение на клиентите, то това трябва да бъде в някакви много флагрантни случаи, в които е многократно занижено, под себестойността на услугата.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Няма го, предложено е да отпадне.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Да, да, отменя се – пише „т. 5 се отменя“. Не, не, аз казвам, че сме съгласни или ако има друга формулировка, понеже имах предложение по друг начин, ако изобщо остава. Но отпада. Но това няма пречка да фигурира в Етичния кодекс и да е предмет на следваща уредба. И дори да фигурира в самата наредба. Много точно могат да се дефинират критериите.

Също и предложението ни е да отпадне и т. 11 обаче – „неизпълнение на други задължения, предвидени в този закон, в Етичния кодекс на адвоката, в актовете на Висшия адвокатски съвет или в решенията на органите на адвокатската колегия“. Като мнението на колегите, които сме подписали становището, е, че този текст, така или иначе, в по-съществената си част фигурира в уводната част на чл. 132, дефиницията за самото понятие „дисциплинарно нарушение“. Ако се имат предвид други актове на Висшия адвокатски съвет или на адвокатските съвети, считаме, че по този начин би се стигнало до противоконституционност, тъй като дисциплинарно нарушение може да бъде само нарушение на законови задължения, а не на някакви допълнителни задължения, въведени с актовете на съветите.

И последното ни предложение касае т. 4 – „лично пряко рекламиране на професионалната си дейност“ да отпадне като дисциплинарно нарушение, а вместо това да фигурира, че дисциплинарно нарушение по т. 4 е заблуждаващата или съмнителна реклама. Виждате, че реклама на професионалната дейност на адвоката вече се допуска почти в цяла Европа и не е някакво нарушение на етично или друг вид задължение.

И последно само – смятаме, че всъщност не е засегнат най-важният проблем в дисциплинарното производство, а именно – давността. След сравнителен анализ на дисциплинарните производство, то има и такъв вече изготвен от Европейската комисия, се наблюдава, че навсякъде давността е значително по-дълга. В Германия е 5 години, например. И затова нашето предложение е да бъде давността 3 години след постъпване на данни за нарушението, но не повече от 5 години от извършването му. И ще поясня защо всъщност намесваме узнаването за нарушението – защото в практиката се установява, че има редица случаи, в които адвокати извършват някакво дисциплинарно нарушение. Ще дам един пример само, скорошен. Адвокат, въпреки наличието на договор за адвокатска защита, иска от адвокатския съвет определяне на възнаграждение по наредбата за минимумите. Откривайки обстоятелството, че той има сключен договор, той получава решението на адвокатския съвет, че му се определя възнаграждение, умишлено го крие при себе си и не го съобщава, изтича давността… Клиентът понякога узнава много по-късно за дисциплинарното нарушение и вече всички срокове са изтекли, което го прави абсолютно неефективно – то се вижда това в практиката на дисциплинарните състави. Липсата на дисциплинарни нарушения за същинските проблеми.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Губи се ресурс, колегите безсмислено работят по един казус, по който решението идва след изтичане на давността.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Но каква е връзката тук? Давността е в друг текст на закона.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Така е, но когато става въпрос за решение на органи… Аз разбрах защо колегата го коментира, тя каза, че е за друг текст.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Аз също разбрах и мисля, че в големия законопроект е предвидено увеличаване на 3 години, доколкото си спомням. Колега Величков.

 

АДВ. ВЕЛИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Аз на тази втора част се върнах, общо-взето, само заради чл. 132. От миналата дискусия искам да кажа, че ако има някаква нужда от спешност, тя налага промяна само в чл. 136. Цялата останала уредба, която е предвидена, не предполага спешност, а предполага, според мен, едно по-голямо обсъждане в колегиите и след това съответно – едно становище на ОСАС по тези текстове в края на месец февруари. Така или иначе, не пречи да се разгледа, защото явно законопроектът още не е тръгнал в комисията, но за т 5. разбрахме, че отпада.

Т. 11, според мен, е нещо като кръпка в закона, не знам как се е появила в този законопроект, но тя включва всичко възможно, което може да се включи, за да се образува срещу един адвокат дисциплинарно производство, което предполага, нали, голямата власт, с която разполагат адвокатските съвети за образуване на подобно производство, предполага, включително, възможни форми на репресия. Неизпълнение на задължения, залегнали в актовете на Висшия адвокатски съвет или на решението на органите на адвокатската колегия е възможно най-широката граница, която се дава. Част от решенията, аз сега искам изрично да подчертая, без да искам да обиждам никого, на Висшия адвокатски съвет противоречат на решения на Общото събрание на адвокатите от страната. И аз твърдя, че решение, което противоречи на решение на Общото събрание на адвокатите от страната, ние като адвокати не трябва да го изпълняваме. Тъй като решенията на ОСАС, който е най-висшият орган в Закона за адвокатурата, и ако Висшият адвокатски съвет взима решения, противоречащи на решенията на ОСАС, то по-скоро трябва да има дисциплинарни производства срещу членовете на Висшия адвокатски съвет, които са гласували за такова нещо. Актовете на, решенията на органите на адвокатските колегии – видяхме многократно, че има две-три колегии, които имат, така меко казано, рецидив в обвинителния уклон и в образуването на дисциплинарни производства дори и за минимални поводи или без повод. Спокойно могат да се вземат такива решения, които да принудят определени адвокати, съобразени, например, с тяхната сфера на дейност, да ги нарушат и това е в областта най-вече точно на рекламата, която не е изяснена. Легална дефиниция по нашия закон на това що е реклама и тук съм съгласен с колегата, която каза, че т. 4, записана в този текст, дава също произволни възможности за репресия. Значи т. 11 с т. 4, като се допълнят, един колега, който има дори информационен сайт, може да бъде подведен под дисциплинарна отговорност. Ние виждаме, че е пълно в списания и сайтове с рекламиращи се колеги, огромни. Но никъде това не предизвиква дисциплинарно производство. Същевременно сме свидетели на случаи в колегии в страната, където информационна табела на входа на адвокатската кантора е повод за образуване на дисциплинарно производство. И затова за мен т. 11, първо, текстът се води – всички точки следват смисъла на основания текст. Основният текст, под който следват точките, които следва да го допълват и изясняват, е ясен – виновно неизпълнение на задълженията по този закон, на Етичния кодекс на адвоката, на наредбите и решенията на Висшия адвокатски съвет и решенията на адвокатските съвети. За мен тук трябва с думата „виновно неизпълнение“ – може и да остане решението на органите, но т. 11 вече няма нито виновност, въведена като субективен елемент от състава, нито има общите задължения, а се казва „неизпълнение на други задължения, предвидени в решения на адвокатските съвети“, което отваря широко вратите за произвол. И така общото становище и на ОСА, и на дискусиите, които станаха във ФОБА по този законопроект, е, че тази т. 11 някой удобно е вкарал, за да развие и продължи едни неудобни, от законова гледна точка и морална, практики, които текат по дисциплинарните производства и категорично тя трябва да отпадне. Естествено, ние ще си внесем и писмено това предложение в Народното събрание, но се надяваме, че самият Висш адвокатски съвет ще внесе това предложение – да отпадне т. 11.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колегата имаше преди Вас. Заповядайте.

 

АДВ. СТЕФКА ВИДЕВА МАНЕВА: Благодаря. Моето предложение в § 8 – да не се внасят, да направим нови предложения за разпоредби, свързани с дисциплинарното производство и с дисциплинарната отговорност от частичен характер. Като такива са направени в сайта на ЦОА от колеги, които целят да се усъвършенстват отделни разпоредби, тъй като проблемът е  в това, че целият институт на дисциплинарното производство разкрива несъответствие с чл. 119 от Конституцията на Република България, тъй като нашето дисциплинарно производство е определено със статут на особена юрисдикция. Нашите дисциплинарни органи имат такъв статут. Преодоляването на този проблем, изразяващ се като несъответствие с действащата разпоредба на Конституцията, предполага отмяна на цялата глава. Поне в практиката, когато се сблъскваме с такъв проблем в други закони, той е рядкост – имаше такъв проблем със Закона за развитие на академичния състав, беше заложен такъв противоконституционен институт, който беше уреден със статут на особена юрисдикция. Конституционният съд го отмени изцяло. В естеството си този институт не може да се отменя на части. Затова тези поправки, които се правят в него на базата на тази съществуваща база, се натоварват с проблемите, които носи целият институт. Затова само  предлагам отпадането на т. 11, тъй като тя е поправка, която сега се прави. Тя е бланкетно формулирана, може да се запълни с най-различно конкретно съдържание. Същата разпоредба фигурира и в началото на текста, който определя какво е дисциплинарна простъпка. Така че не е необходимо да се дублира и да се извежда втори път като вид дисциплинарна простъпка.

Колкото до конкретните разпоредби, свързани с дисциплинарното производство, ще спомена само, че освен че цялото е уредено като институт на особена юрисдикция, се налага преразглеждането и отмяната на същото, което би довело до нормативна празнина, изискваща нова уредба като цяло. Тук стоят проблемите как следва да се уреди. Ако се уреди на базата на друг общ закон, понастоящем е уреден на базата на НПК – като базов закон и като субсидирано приложим закон. Ако се уреди на базата на друг общ закон, Законът за нормативните актове, чл. 11, ал. 2 изисква специалният закон да се съобрази с общата уредба по някои от общите закони, като предвиди специални правила за отклонение от нея в случай на необходимост. В тази част нашият закон е специален, според мен е специален по отношение на АПК. Което означава вече една коренно различна цялостна уредба на това дисциплинарно производство на нова база. Така че няма смисъл сега да доизкусурява, още повече, че и дребните поправки също са обременени с този порок. Освен това, в този раздел се наблюдават и други несъответствия с Конституцията. На него му липсва първичната уредба, само няколко текста има записани. Решение на Конституционния съд №11 от 2010 г. задължава обикновения законодател как да гарантира един институт от такава важност да бъде дадена изцяло първичната уредба в закона. Тук липсва, на практика сега ние го заменяме с други неща. Тази уредба предстои да се създава като липсваща. Не е моментът сега да се нанасят корекции.

И последното, което ще посоча, че не съответства също на Конституцията и диференцираният ред за провеждане на дисциплинарните производства, защото те са с различен режим, с различни аспекти, адресати, които ги поставят в неравностойност помежду им с оглед на тяхното служебно и социално положение. И по този начин едната категория от тези лица с привилегирован режим – това са висшите ръководители, които се ползват от правото не съдебен контрол. Останалите 99% и повече членове сме на дискриминационен режим. Това противоречи на чл. 4 от Конституцията – има практика по този въпрос. Един въпрос, който очаква своето преодоляване в новия закон. Затова този институт да не се ремонтира, а колкото до материалноправната му част – дисциплинарните простъпки, също е добре те да се уредят при цялостната уредба вече на дисциплинарното производство в съответствие с цялостната му уредба.

Ще използвам случая, ако ми разрешите, да спомена, че имам същата препоръка и по отношение на чл. 7, ал. 7 – по същите причини, същите съображения. Тази разпоредба също влиза в противоречие с Конституцията. Аз видях, че на предното обсъждане този аспект не е засегнат. Колегите са го разгледали по съдържание, с много убедителни доводи. Противоречието обаче в Конституцията на този текст се свежда отново до обстоятелството, че като цяло чл. 7, редът, който е в него, ведно с препращащите към него текстове, а те са десет хипотези, формира института на специализираната клауза, която е отменена по действащата Конституция още 1991 г. и която е заменена с общата клауза за обжалваемост на административните актове. По този проблем ние сме в закъснение близо 30 години. Ние сме единствените, които работим по специалната клауза. Тя беше даже отменена и при старата Конституция още 1979 г., тъй като тя не може да реализира защита на правата на гражданите още при предходната Конституция. А при сегашната вече – крайно време е, защото само адвокатите не сме си привели закона с нея по този въпрос. Като специалисти, като юристи всички разбраха, е трябва да се приложи тази клауза, само ние все още не придвижваме нещата. Така че да се правят промени в ал. 7, насочени в посока още по-нататъшно ограничаване на съдебния контрол, е още по-неприемливо, защото премахването на общата клауза изисква пълна обжалваемост на всички актове, а специалната клауза е свързана с ограничаването. И още по-голямо ограничаване разширява приложното поле на тази несъответстваща на Конституцията специална клауза. Съображението е тази поправка също да отпадне, както и това, което се предлага от колегите по отношение на дисциплинарното производство. Аз се надявах, че бързо ще успеем да разработим новата концепция… (не се чува).

Сега колегите ги поставят, но през призмата вече на една цялостна уредба, съобразена в основата на своите вариантни характеристики и с Конституция, и със Закон за нормативните актове, и с право на Европейския съюз – един показател, по който, ще си позволя да отбележа, че предходните проектозакони, които разработи Висшият адвокатски съвет, не покриваха тези задължителни изисквания към всеки съставител на проектозакон. Даже когато се разработи, не си личи въобще да има идея, че трябва да има съобразяване и с Конституция, и със Закон за нормативните актове – това прозира в текстовете на предлаганите промени. Така че е добре да се съобразят с отделните изисквания както на Закона за нормативните актове, така и на самата Конституция, а чрез тях – и с правото на Европейския съюз.

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Аз благодаря, колегата Янев ми позволи – искам само две думи да кажа. Исках само да допълня. Когато се обсъжда дисциплинарното производство в един бъдещ законопроект, според мен, наблюдавайки законите на различните държави, почти е задължително ние да помислим дали да не се предвиди освен лишаване от право да се упражнява адвокатска дейност, лишаване от право на процесуално представителство или конкретна адвокатска дейност. Виждам, че колегите от другите адвокатски съсловия в другите държави навсякъде предвиждат – ако нарушенията на даден адвокат касаят само един конкретен вид дейност, то да не се подхожда така драстично той да се лишава изобщо от правото да работи като адвокат, а все пак да има възможност да си осигури някакъв доход и да преустанови само конкретна дейност, в която е допуснал нарушение. Само това. Благодаря ви и се извинявам на всички останали, че няма да ги изслушам.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, всъщност аз считам, че с тази промяна, която се подготвя, се атакува много сериозно независимостта и свободата на адвокатите. В още по-тежка степен, от която е в момента. С въвеждането на ново дисциплинарно нарушение – чл. 132, т. 11, още един вид дисциплинарно нарушение, което всъщност не е един вид нарушение, а то е неизпълнение за каквото и да било. Неизпълнение на каквото и да е било. Т.е. една точка – не става дума само за една точка, за едно нарушение, а едно безкрайно и неограничено като възможности да бъде слагано в тази точка всякакъв вид обвинения за допуснато нарушение.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, да, колегите говориха точно, без изключение, в тази насока.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Слушах ги. И с това, обаче, като съчетаем целия законопроект, възможността, с която се намаля на Върховния касационен съд, където се предлага да разглежда жалбите, където има съдебен контрол. Ама ако може там да не събира доказателства. С въвеждането на наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, вярно е, че отпада т. 5, ама то това „други задължения“ – нищо не пречи на някой адвокатски съвет да вкара – ама ти тука нарушаваш наредбата за минималните възнаграждения, ти работиш под наредбата. Т.е. вкарваме и тука, продължаваме и другото. Този законопроект предвижда и много съществени изменения в изборите. В основата на това, което поставяме като обсъждане, е, когато едни адвокати не са свободни и не са независими и няма необходимите ефективни гаранции за тяхната ефективна защита на техните права – тогава много лесно могат да бъдат осигурени сто пълномощни. Кой адвокат, при тази т. 11, още като е въведена, ами ако отиде един дисциплинарен съдия и поиска пълномощно – как да му откаже? Как да му откаже? Може и да му откаже, ама примерно във Варна мога да ви кажа, че няма да му откаже. Защото във Варна по 80-90 дисциплинарни производства се образуваха. А колко обвинения и жалби също са прекратявани с някакви уговорки, за които няма публичност в дисциплинарната дейност на адвокатските съвети. Там няма никаква публичност. Ако няма обвинение – тогава става публично. В тази част на дейността – колко реални нарушения на адвокати не са внасяни като обвинения? За някакви договорки за пълномощни – ами колко е лесно да се осигурят 50-100 пълномощни по този начин. Кой смее, кой смее? И всъщност с тази точка се разкрива и става ясно всъщност какви са опасностите от тези промени – нека така да го кажа. Тук идват и формирането на избирателната комисия и избирателните бюра. Ами като бъдат избирани по такъв начин само едни и същи адвокати в органите на адвокатурата, за какво можем да говорим? При нас във Варна 6 години е председател на адвокатския съвет, на дисциплинарния съд, един човек. След това 6 години той става председател на адвокатския съвет. Кой смее? И този човек образува масови дисциплинарни производства във Варна. И сега с тази т. 11 – аз ви казвам, основната защитна теза на всеки един адвокат, който бива подлаган на дисциплинарни производства, за да бъде това дисциплинарно производство поправящо, в крайна сметка, адвоката, а не унищожаващо, той трябва да разбира за какво е обвинен. А най-добре всички адвокати да знаят какво не трябва да вършат и какво точно е нарушение. Най-добре. Ама с тази т. 11 ние не само, че не разкриваме още по-ясно за всички адвокати кое е дисциплинарно нарушение и кое – не е, ами на всичкото отваряме възможност за всякакво неизпълнение и то, както каза колегата Величков, е ясно и чак сега го забелязах – вече няма изискване да бъде виновно. Докъде стигаме ние? Вече не се изисква вина при извършване на нарушението. Доказването на вина. С тези санкции, които са за дисциплинарно нарушение, които, колеги, са актуални и действат всеки ден, адвокати се лишават срочно от права всеки ден. И тази т. 11 дали няма да позволи са масово саморазправяне с неудобни адвокати в страната? Където вече отваря яснота – ти не можеш да кажеш – ама не може така общо да ме обвинявате. Ами мога, защото направо ти посочват т. 11 – тука пише „други задължения“. Имал си задължение, не си го изпълнил – на наредбата еди-коя-си. Ама тази наредба – това, че адвокатският съвет, председателят на адвокатския съвет действа незаконно, това, че решенията са незаконни – няма значение. Имаш неизпълнение. По този начин вместо адвокатите, всеки един нов член на нашата адвокатура, който избира да работи – вместо той, като влезе, да разбира – да, това е дисциплинарно нарушение, това трябва да внимавам. Ами в момента вместо да се разкрие цялата дисциплинарна практика, всички колеги да разберат за какво могат да бъдат наказвани, да се обобщи, да се види за какво изобщо адвокатите са наказвани. Как процедурата за избори почти е дисциплинарна дейност. Вместо да се направи това нещо, в момента ние сме под опасност да се въведе една точка, която още повече да разшири възможностите за внасянето на неясни обвинения, колеги. Защото това е големият проблем. Не дали ще бъдат наказани адвокатите. Ами на всеки един адвокат могат да му намерят, да му вкарат пет обвинения, пет отделни обвинения – наведнъж. Ти наруши това, тука направи едно нарушение, тука направи едно нарушение, нали. И – ама аз не съм знаел, че съм направил нарушение, не съм го направил умишлено. Няма значение – направи ли нарушение? И по този начин на всеки един от нас могат да образуват пет-десет дисциплинарни дела. И как един адвокат, колеги, след като нашата работа не е да се браним от собствената си адвокатура, нашата основна цел е да браним права и свободи – това е нашата работа, ние с това се изхранваме, това работим. И в един момент, в който всеки един от нас, защото просто, поради някаква дейност – дали е конкурентен на член на орган на адвокатурата в дейността си, дали просто е неудобен, инакомислещ, всеки един от нас могат да му бъдат спретнати на тази точка още дисциплинарни производства.

И защо не се пипа съдебният контрол? Няма внесено редовите адвокати да имат съдебен контрол. Няма внесено. Обаче за съдебния контрол ние не го пипаме, обаче пипаме, увеличаваме с едно абсолютно общо, неясно вменяване на още едно нарушение – основание, на което могат да ти вкарват всякакви обвинения. Защото сега най-удобното беше – когато нямат за какво да ти повдигнат обвинение, го правят по т. 10. Ние считаме, че адвокатът, който е влязъл с джапанки, е уронил престижа на професията. Т.е. когато нямаме неизпълнение на закон, нямаме неизпълнение на нищо, просто ние считаме, че адвокатската табела на Светлозар Николов е прекалено голяма, с това той уронва престижа, нали, на професията. Това се вкарваше всичко в т. 10. И сега нека да вкараме още т. 11.

Колеги, обръщам внимание, че ясно, очевидно е, че опасността за всички нас става все по-голяма. Опасност, която вместо да подпомага адвоката да бъде независим и свободен и да му дава възможност, да го предпазва от упражняване на репресия срещу него от всички органи, вместо в тази посока да бъдат нещата. Не говорим за тези, които виновно са извършили нещо. А вместо да се върви в тази посока, се разширяват възможностите за извършване на произвол, защото в момента нашият Закон за адвокатурата не дава никаква възможност. Добре, всички сме обвинени по т. 11 и тези обвинения се оказват незаконни, неоснователни. Кой ще носи отговорност за всичкото това нещо? Защото адвокатът, в края на краищата, търпи и той вреди. И органите на адвокатурата не са някакви, които не вършат никога грешки, нали. И като има извършени вреди, вместо да се работи в тази посока – да се дисциплинират, в края на краищата, тези органи, се дава възможност и т. 11 да се въведе. Това е поле за съставяне на огромен произвол, колеги. С това се нарушават нашите възможности за защита. С това се нарушава смисълът на нашата професия, защото един адвокат, ако бъде обвинен по тази точка, за първи път в живота си като адвокат, той, ако бъде обвинен, аз ви казвам – ще изпадне в тотална депресия. Защото той ще види неща, които никога не е виждал, и нарушават неговите права. Защото, колеги, няма съдебен контрол и ние чакаме нещо да стане. Като няма съдебен контрол, органите на адвокатурата кой ще ги контролира? Ние разчитаме на тяхното самосъзнание. Обаче нека да разчитаме и на техните законови правомощия, които трябва да им бъдат вменени.

Затова категорично считам, че тази точка не само трябва да отпадне, а трябва и да е ясен сигнал, че… Аз няма да се учудя докато върви проектът да се внесат и други допълнения и други предложения, които още повече да засилят възможността за репресия върху адвоката, а не възможности за защита на самия адвокат. На всички нас ни бяха известни няколко опита тотално да се заличат правомощията на органите на адвокатурата. Знаете – миналата година се опитаха да се внесе това, че Висшият адвокатски съвет…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: По текста.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Добре, благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Колега Янев, заповядайте.

 

АДВ. ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Уважаеми колеги, тази точка за дисциплинарните наказания е изключително важна, тъй като зад накърняване законовите права на българския адвокат стои накърняване законовите права на българския народ, които адвокатите защитават. При лишаване на един адвокат от адвокатски права остават множество негови клиенти, които остават без адвокатска защита и право на всеки гражданин индивидуално да си избере адвокат. По тези причини трябва да се отнасяме с изключително внимание към тези разпоредби.

В настоящия случай разпоредбите, предвидени в чл. 132 от Закона за адвокатурата, трябва да отпаднат изцяло като противоконституционни и несъответни на правото на Европейския съюз. Т. 4, предвиждаща наказание за реклама, тъй като за реклама не може да бъде налагано наказание, тъй като тя е позволена дейност. Т. 5 – уговаряне на възнаграждение, по-ниско от предвидените в наредбата на Висшия адвокатски съвет, също следва да отпадне поради несъответствие с Конституцията, правото на Европейския съюз и поради вътрешно противоречие със Закона за адвокатурата. След като Законът за адвокатурата позволява на един адвокат да работи безплатно за определено лице, което е приел, че не може да плати поради изпадането му в някакво притеснено положение, то не може да се лиши адвокатът от по-голямото – да се съгласи да защитава този клиент не безплатно, а за малко по-ниско възнаграждение, което той е определил за справедливо или възможно да бъде платено от този клиент. Абсолютно недопустимо е да се наказва дисциплинарно адвокат за това, че е защитавал български гражданин при малко по-ниски тарифи, след като е имал право да го защитава изцяло безплатно.

Абсолютно ретроградно е предложението по т. 11, което е ново, и то във време, когато срещу български адвокати се извършиха организирани репресии от поръчкови дисциплинарни състави в изпълнение на корупционна схема – банки, съд, адвокатска номенклатура. При което, за срам и позор на българската адвокатура, нечуван в историята ѝ, бяха лишени от адвокатски права адвокат, който е защитавал клиент пред Апелативен съд – Варна за това, че е продължил пледоарията си въпреки саботажа на съда и незаконните репресии срещу него. Неговият защитник по дисциплинарното производство, в случая – аз, бях наказан за това, че правейки отвод, съм казал неприятни истини за професионалната некомпетентност и поръчковост на водения срещу мен процес. Когато правиш отвод, не можеш да кажеш с добри думи основанията за отвод и да казваш комплименти, правейки отвод. Казаните по време на отвод грозни истини са неприятни и грозни. С тази разпоредба се създават възможности, явно това е голямата цел на този законопроект, да се създадат още по-големи възможности за репресии срещу българските адвокати, които имат двояка цел. От една страна – да се подлагат на страх от репресии български адвокати, с което се поставят в положение на перманентен страх. Те постоянно трябва да се страхуват, че могат да бъдат репресирани дисциплинарно. По този начин да не смеят да казват истината, по този начин да не смеят да защитават своите клиенти. Губят не само адвокатите, които са подложени на репресии, губят и българските граждани, които се лишават от реална и ефективна адвокатска защита, защото адвокатската защита по закон трябва да е не каква да е, а именно ефективна. Губи цялата демокрация и законност в страната, защото общото ниво на реална законност и демокрация се определя от реалното защитаване ефективно на конкретните граждански права пред съдилищата.

Конкретно в тази разпоредба се предвижда дисциплинарно наказание за неясно какви деяния, които са записани като нарушения на, освен предвидени в този закон, което е дублаж на горните текстове, на Етичния кодекс на адвоката, което също се дублира с горните текстове, но и вече, забележете – на актове на Висшия адвокатски съвет, на решения на органи на адвокатските съвети. Сега възниква въпросът, ако разгледаме конкретно това ретроградно предложение. Решенията на Висшия адвокатски съвет, за които могат да бъдат наложени санкции на адвокати, да бъдат подложени на дисциплинарна репресия, са неясно какви, тъй като те не се публикуват. Тези решения на Висшия адвокатски съвет включват всички решения, откакто е създадена българската адвокатура и откакто съществува този орган. Т.е. ние трябва да имаме възможност да знаем кои са те, а никой не ги знае. И те могат да бъдат изровени за всеки конкретен случай – решение да се появи, което никой не го е знаел. Как ще обвиняваш българския адвокат за неспазване решение на Висшия адвокатски съвет, като ние не ги знаем какви са тия решения? Как ще наказваш български адвокат за още по-неизвестните и неясни решения на органи на адвокатските съвети? Ами те, първо – не се публикуват. Второ – никой не им знае архива къде им е. И ние не знаем на какво сме подложени под страх от дисциплинарни репресии. Какви са правилата на играта, която ние трябва да спазваме. Това е поставяне в пълно неведение, отваряне широко на възможностите за поръчкови репресии, които и сега не са малки и се реализират пълноценно.

Едновременно с това възниква следният въпрос – да приемем, че те са публикувани и са ясни, но за да бъдат те възможни основания за дисциплинарни производства срещу адвокат, те трябва да са съответни на Конституцията, на законите и на правото на Европейския съюз. Една голяма част от тези решение на Висшия адвокатски съвет или актове на органи на адвокатурата са били издадени при действието на старата Конституция, на стари закони, и преди влизането на България в Европейския съюз. Те се явяват противоконституционни на сега действащата Конституция и несъответни на правото на Европейския съюз. Едновременно с това, дори да приемем, че се касае за нови - след влизането на България в Европейския съюз, - актове на Висшия адвокатски съвет и на неговите органи, то за да произведат действие, въз основа на което да може да се образува дисциплинарно производство срещу адвокат, те трябва да са били известни на адвокатите, и да са имали възможност тези адвокати да ги обжалват. Защото те може да са незаконосъобразни, противоконституционни и несъответни на правото на Европейския съюз. Значи се получава така: неясно какви решение на всички възможни органи, които даже не са публикувани, могат да служат за основание за дисциплинарно наказание, в това число лишаване от адвокатски права.

Едновременно с това тези решения на органи, в това число на Висшия адвокатски съвет, може самите те да не са били публикувани, да са влезли в сила, като бъдат укрити от адвокатите, и адвокатите да са били лишени от правната си възможност да ги обжалват. Едновременно с това следва да се вземе предвид, че, дори да са били известни, то в Закона за адвокатурата има противоконституционно и несъответно на правото на Европейския съюз ограничение на обжалването. За да бъде един акт годен за основание за дисциплинарно наказание, той трябва да е публикуван, да е съответен на Конституцията, законите и правото на Европейския съюз, и следва да е подлежал на обжалване. А в случая се получава така, че ние сме подложени на възможност за дисциплинарни репресии на непубликувани актове, които може да са противоконституционни, несъответни на законодателството на България, противни на правото на Европейския съюз. Това е пълна ретроградност. И при положение, че с тази разпоредба се създава възможност за налагане на най-тежкото наказание – лишаване от адвокатски права, - се получава един ужас, който не е съществувал и по време на Инквизицията. Защото в инквизиционните производства жертвите са имали право на някаква защита, и те са били публични. А в българските дисциплинарни производства по недоносения Закон за адвокатурата срещу български адвокати се провеждат укрито, при неясно какви дисциплинарни производства, от поръчково назначени състави, при пълно извращаване на процедурата на дисциплинарния процес.

И се получава така, че при налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от адвокатски права“ адвокатът се обрича на гладна смърт, ако няма никакви доходи или няма кой да го издържа, тъй като по сега действащия противоконституционен и несъответен на правото на Европейския съюз Закон за адвокатурата, ако адвокатът бъде лишен от адвокатски права, то продължава върху него да тежи задължението да бъде само адвокат. Той няма право да получава доходи от трудово правоотношение, защото няма право да сключи трудов договор; няма право да  получава доходи от служебно правоотношение, където също няма право да бъде на служебен договор като държавен или общински служител; няма право и да бъде управител на фирма. Неговото единствено право е, ако има бостан, да копае градината си, да сади картофи, да се самоиздържа със земеделие. Не може и да проституира, защото пък това също е морално укоримо. Българският адвокат е обречен на гладна смърт, както бе обречен колегата Николов – целево, с цел да бъде съсипан с незаконно образувани поръчкови дисциплинарни производства – 18 на брой, - от които оцеляха само две – заради вината му, защото поискал оставката на председателя на неговата адвокатска колегия, който злоупотребява с правото си и образува много масово дисциплинарни производства срещу адвокати.

Беше наказан за това, че защитава български гражданин в дело пред Варненски апелативен съд срещу дело по банка, по което дело съдията-докладчик бил длъжник на същата банка…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Защо ми се струва, че това го чухме вече?

 

АДВ. ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Да. Беше репресиран. По силата на тоя същия недоносен закон, и сега се отваря още по-голяма възможност за репресии с тази разпоредба. Какво се цели? Да се отвори законна възможност за узаконяване на репресиите над българските адвокати. Изключихте ли ми микрофона?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Не. Не е изключен микрофонът. Моля Ви, колега Янев, не съм го изключил. Аз нямам и възможност.  /Шум и реплики в залата/

 

АДВ. ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Добре, дано да не е. Заявявам открито, че зад накърняване интересите на българските адвокати сериозно се накърняват законните права и интереси на българските граждани, на законността и демокрацията в страната. Това мракобесие, което се провежда с незаконни поръчкови дисциплинарни производства, следва да бъде прекратено, заведено е производство в Комисията по петициите в Европарламента, по което аз съм внесъл петиция от над 30 страници с подробно изложение, и когато изнасях публично изложение за същността на проблема, евродепутатите онемяха. Те не можаха да повярват, че това нещо може да се прави в държава на Европейския съюз. И лично председателката на Комисията по петициите призова всички български адвокати, които са репресирани, да подадат жалби. Сега е приета петицията, подлежи [предстои] произнасяне. В момента това, което се прокарва, е опит за още по-голяма ретроградност на българския ретрограден Закон за адвокатурата – узаконяване на репресии и ретроградност. Категорично се противопоставям на това предложение, и ще бъде срам и позор то да бъде прието от българския парламент. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Янев. Аз няколко пъти в дискусията заявявам, че няма да изключвам микрофони и да не предоставям възможност, просто исках да… Понеже го казахте вече, трети път ми се струва, че го казвате, затова. Извинен да бъда, нали може? Така. Имате ли сега, колеги… Колегата Николов.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Колеги, тази точка 11 противоречи и настоящия наш етичен кодекс – член 2, алинея 2. Където се казва, че дисциплинарното производство се осъществява справедливо, за да бъдат налаганите санкции ефективни, обосновани и съобразени със степента на нарушенията. Предвид така изложените всички пороци на тази точка, няма как адвокати да бъдат държани за виновни и да търпят дисциплинарни производства за неща, за които не знаят. Висшият адвокатски съвет няма никакъв електронен регистър, където да са публикувани решенията, и всички адвокати да имат достъп до тях. Въпреки моите настоявания, ми се налага с многократни писма да изисквам решения, за да ги получавам, които на никого не са му известни. А се оказва, че Висшият адвокатски съвет има много интересни решения, които са много важни за адвокатурата. Къде са те? Как може ние да бъдем държани виновни за такова нещо? Да не говорим, че в адвокатските съвети също, там проблемът е много голям в работата на адвокатските съвети, и редовият адвокат няма достъп до решенията на адвокатския съвет. Няма достъп, и ако председателят не иска да му даде достъп, той не може да ги види тези решения. Няма електронни системи. Е как, как тогава, след като ние не ги знаем тези решения, можем да бъдем държани за виновни? Къде е справедливостта тук? Аз считам, че ние като адвокати следва да държим много на справедливостта, особено в нашите взаимоотношения. Тя трябва да бъде водещ критерий – не дали се харесваме или не, не дали одобряваме едно мнение на друг, или не. Не дали одобряваме, че еди си кой колега защитава еди-кой си потърпевш, а в края на краищата да имаме справедливо отношение един към друг. Човечно. И тъй като видяхме, че няма такова в българската адвокатура явно, и няма желание за такова, значи трябва да има корекция в законите, защото когато има празноти, и когато законът дава възможност да се тълкува произволно, има хора, които се възползват от това произволно тълкуване, именно във вреда на определени хора. Ами нека да не позволяваме такова нещо. Нека да бъдем изключително прецизни към уредбите, разпоредбите, които регламентират нашата дейност. И особено за тази част в която можем да бъдем държани за отговорни. Не може след като ние не си знаем задълженията в яснота, адвокатът, всички задължения… И да бъдем държани за отговорни за тези задължения. По този начин се разкрива неограничена възможност, и това трябва да се спре. Това е несправедливо. Несправедливо. Жестоко и брутално несправедливо. Един правозащитник, каквито сме всички адвокати, ежедневно правозащитаваме права и се борим за справедливостта да възтържествува, да позволяваме срещу нас да бъде извършван такъв произвол от органи на адвокатурата. Затова ви моля наистина всички адвокати да обърнат внимание, и да си отстоим позициите пред депутатите, и да не позволим тази точка да остане в тази промяна, защото последствията ще бъдат много тежки, и още от сега знам колко адвокати ще бъдат репресирани. Предполагам. По тази точка. Което ние не трябва да го допускаме.  Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Николов. /към адв. Георгиева/ Не, не е включен. Трябва да свети червено. Да.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Добре. Адвокат Георгиева. Благодаря на последните колеги, които много подробно аргументираха нещо, около което всички, повтарям, всички се обединихме – че тази последна 11-та алинея не трябва, няма основание, противозаконна е, не е логично в хода на цялото й положение в подредбата на съответната законова разпоредба да стои там. Така че мисля, че всички сме наясно, че тук нямаме съгласие тя да остане в законопроекта.

И тъй като мисля, че всички сме приключили всичко, кой останал – останал, който искаше да каже каквото имаше да каже, е останал да го каже, лично аз… Надявам се да не приемете, че изземвам функцията на председателстващия тази дискусия, но мисля, че сме приключили разглеждането, и моят въпрос е чисто процедурно… Този протокол, който – благодарим, той беше разпратен, - сега от втората част в колкодневен срок предполагате, че ще бъде изготвен, и в зависимост от досегашните комуникации в Народното събрание, той ще може ли да бъде внесен преди въобще вносителите на законопроекта да могат да вземат някакво свое самостоятелно решение дали ще го разглеждат или не?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Значи веднага отговарям. На първия въпрос отговор не мога да дам – кога ще бъде изготвен. Във възможно най-кратък срок. Транслацията от аудиозаписа на хартиен носител или на електронен носител го извършват служителите, които не са професионалисти. Мисля, че се справиха много добре с предния протокол, за което им благодаря.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Да, изключително добре.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Господин Тошков прави възможното, надявам се до една седмица да е готов.

 

АДВ. ИВАНКА ГЕОРГИЕВА: Значи целта е, освен да се запознаят всички, да бъде много адекватно комуникиран със срокове, в които вероятно може, при стартиране работата на Народното събрание, да се пристъпи към някакво разглеждане на законопроекта. /Реплики/

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Само… Да бях отговорил на въпросите, или?

 

АДВ. ПЕТРОМИР КЪНЧЕВ: Не, става въпрос за протокола. Тъй като вие явно ще правите редица такива обсъждания, и такива протоколи ще се правят, има български софтуер за разпознаване на глас, който го прави на текст автоматично. Казва се „Ирина“, струва някакви пари, купете го, Съюзът на глухите го ползва за създаване на писмено съдържание в… На слепите, извинявайте. Така че не е скъп, български е продуктът, работи добре, ще помогне много. Сроковете ще бъдат много кратки.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря за предложението. Така. Ще се възползваме от това предложение. По отношение на запознаване на депутатите-вносители на този законопроект, аз още предния път казах, че когато е готов протоколът, той ще им бъде предоставен за запознаване. Това, което като ангажимент съм поел, ще бъде изпълнено. /Реплики в залата/ Не, Центърът за обучение на адвокати официално… Да, ще им бъде предоставен. Имам разговори с тях. Веднага. На тях, на вносителите. Колеги… /Гласове/ Ако сме приключили, да изключваме всичко.