ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА, ВНЕСЕН В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 08.11.2019 Г. (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

ОСА публикува и втората част на обсъжданеито на ЗИДЗА, като изрично искаме да благодарим на ЦЕНТЪРА ЗА ОБУЧЕНИЕ НА АДВОКАТИ за дадената възможност и перфектната организация.

 

 

 

 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Уважаеми колеги, 10 ч. мина. Така. Добре дошли на всички желаещи да участват в продължението на дискусията. Преди това – честита Нова година на всички, честит Йордановден, честит Ивановден, честит Бабинден, бонбони има за почерпка. Който желае чай или кафе, може да се обръща към служителите по всяко време. Вода има раздадена.

От предния път аудиозаписът е транслиран, или там както точно се казва, на хартиен носител, и е публикуван на сайта на Центъра за обучение на адвокати и на фейсбук страницата на Центъра за обучение на адвокати. Времето, което изтече от 14 декември до днес… Така… Имаше бурни коментари, много от които бяха и косвено, и директно насочени упреци към Управителния съвет на Центъра за обучение на адвокати в смисъл, че за това вземат пари и така нататък, никой не знае колко вземат… колеги, тази информация, за пореден път казвам, е на сайта на Центъра за обучение на адвокати и на фейсбук страницата.

Възнаграждението, което получавам аз като председател на Управителния съвет, е 1850 лева за месечния труд, който полагам. Нито стотинка, нито други привилегии или облаги от материален характер не получавам.

Членовете на Управителния съвет получават по 750 лева за месечния труд, който полагат за управление на Центъра за обучение на адвокати, като също нямат други допълнителни стимули, абсолютно никакви. Една стотинка не се получава повече от това, което е обявено – 750 лева за членовете на Управителния съвет, и аз като председател на Управителния съвет – 1850 лева.

Техниката, която използваме, телефони и така нататък, е лична. Та… Не знам по какъв начин да продължаваме да го обясняваме, за да се спре със спекулации, че има злоупотреби, както твърдят някои колеги адвокати, в Центъра за обучение на адвокати… Всяка година се изготвя одит – едната година, другата година се изготвя счетоводна проверка, които завършват с резултати, които са качени към момента на сайта и на фейсбук страницата. Използвам случая да поканя тези колеги, които изразяват съмнение, да дойдат, ще им бъде предоставен достъп до цялата информация, ще им бъде обяснено. Но няма да скрия, че това е болно – да бъдем упреквани за неща, които не сме извършили, и това го отдавам на липсата на точна информация. Разпространяват се напоследък идеи, мнения, слухове на базата на неточна, непроверена, непълна информация. Елате при нас, ще ви дадем целия обем от информация, който желаете и който имаме право да даваме. Няма да скрием нищо. Но моля да говорите и с вашите колеги да се спрат всякакви спекулации на тази тема. Тази сутрин разговаряхме с колежката Фотева, тя каза – има и други теми, които би следвало да се обсъждат така открито, в този формат, в който може всеки български адвокат да дойде и да участва. Казах, че сме отворени, както и предния път – предложете, и ние ще го направим.

Повтарям, че няма да отнемам думата на никой, всеки има неограничено време за изказване, да си изложи тезите, но за пореден път призовавам… Понеже темата е – измененията, ЗИД ЗА от 8 ноември 2019 година, осем параграфа, да се съсредоточим само върху тези осем параграфа.

На 14 дек приключихме първи и втори параграф, продължаваме с трети, като когато приключим осми параграф, понеже колеги изразиха желание да се обсъждат нови решения, които са… На съдилища, които са произнесени след 14 декември, тогава ще продължим с обсъжданията на първи и втори параграф. Така че отново добре дошли на новопристигналите, честита нова година, казах преди… Йорда̀нов, Ива̀нов, Бабинден, и да ни е щастлива и успешна Новата година. Имате думата за мнения, предложения, становища по параграф три. Параграф три прожектирайте. От ЗИД ЗА. На видеостената, моля. Ще бъде разпечатан, ще бъде раздаден. 

Колега Тошков, поради желанието на новодошлите колеги да бъде раздаден пак на хартиен носител ЗИД ЗА от осми ноември, моля, разпечатайте го и го раздайте на всички. Параграф три, прожектиран на видеостената, касае едно малко изменение относно тогите. Имате думата. Трето повикване. Да, колега Николов, имате думата.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Във връзка с въвеждането на възможност на адвоката да влиза с тога, аз считам, че тази промяна е актуална, защото в момента това е наше задължение по Закона за адвокатурата - да влизаме с тога. И има съдилища и съдии, които си позволяват на това основание да налагат глоби и да се държат неуважително към адвокати само въз основа на това, че те не са сложили тогата, и изразяват един вид неуважение към тях. Също и съдии го приемат - някои съдии в страната като… неуважение към тях, ако не сложиш тога. Други пък се подиграват, като сложим тога. Нали. Сега: тъй като към момента това е задължение, де факто това може да бъде повод за образуване дисциплинарно производство срещу адвокат.

И предвид липсата на съдебен контрол за редовите адвокати от дисциплинарните производства, и предвид това, че дисциплинарната практика е секретна, строго пазена тайна в България сред адвокатите, и никъде нито един адвокат не може да се запознае колко всъщност адвокати в момента са били наказвани в България във връзка с дисциплинарно… във връзка с неизпълнение на това свое задължение да се явяват с тога. Нямаме достъп никъде до тази практика. И във връзка с това аз считам, че е много актуална тази промяна като цяло, като се дава една възможност на адвоката съответно да влиза в заседание с тога.

По другия въпрос за имейлите?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, параграф три целият.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Да. Сега. Във връзка с вменяване на задължение на адвоката за вписване на електронен адрес и телефон считам, че това също е… Аз специално не виждам пречка за това нещо, считам, че е важно и е отговорност на адвоката да поддържа актуална информация в регистрите за връзка и комуникация с него – както на органите на адвокатурата, така и на самите адвокати с него… И като се издигне това като задължение, и е записано в закона, това считам, че е добра промяна. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Николов. Колега Рашков.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря, господин председател. Росен Рашков, Обединение на свободните адвокати. Значи аз ще го разделя на две. По първата част, която касае тогата, моето мнение е по-скоро отрицателно във вида, в който е предложена тази промяна. Съображенията за това са следните. Колеги, нямаме никаква яснота, тоест разписан друг вариант за някакъв дрескод. Недопустимо е адвокатът да влиза в с зала, облечен с полуспортно облекло, в кавички „анцуг“ там… И такъв тип дънки, бермуди…

Колеги, това е… лично според мен е едно от нещата, което уронва престижа на адвокатурата. В вида, в който се пише, че може само да влиза с тога, то това означава, че той може де факто да влиза по каквото си иска облекло в съдебна зала, дори това да е с риск за него да доведе до някаква глоба там, или да не го пуснат в съда. 

Това за мен е недопустимо в този вид. Много колеги считат, че по този начин се ограничавала свободата им във връзка с това какво било времето навън… Адвокатът по един или друг начин е част от съдебната система, участва пряко в съдебни заседания, страна е в процеса, тоест той трябва да спазва част от дрескода, трябва да спазва част от протокола. В края на краищата, ако търсим и искаме от обществото нас да ни уважава, и изискваме да има необходимото уважение, та даже и достойно заплащане, не можем да позволяваме това да се неглижира с лека ръка - облеклото на адвокатите и начинът, по който ще влизат в залата да не е нормативно в някакъв вариант определен. Тоест ако вариантът е само да може да избира да носи тога, трябва да има задължение тогава да бъде с костюм. Не може да е в свободен вид и вариант той да си избира как да влиза.

Сега по отношение на предходното изказване трябва да се отбележи, че това, че в дадени съдилища няма места, където да се преобличат адвокатите, е достатъчно основание да… Адвокатът да аргументира това, че не е облечен с тога, и всъщност какво е отношението на съдиите няма пряко отношение и пряка релация с нашия закон. Съдиите така или иначе, и всички лица, имат друго задължение по член 29, а именно – че дължат… дължи се уважение и съдействие на адвоката, че той е приравнен на съдията, и това дали е достатъчно гарантирано, е отделен въпрос, не е предмет на настоящото обсъждане.

В този вид, в който е направено предложението, по-скоро би било отрицателно, освен ако то не претърпи някаква корекция, тоест да има някакво изискване за дрескод, костюм, който да замести, ако приемем, че тогата е прекалено или прекомерно… За мен лично тя така, как да кажа… Чисто невербално въздейства, ако си облечен по същия начин, както и съдията, въздейства и помага в посока към него да се дава това необходимо уважение. Ако, разбра се, предложението бъде променено, винаги е по-добре да бъде възможност, а не задължение. Но в настоящия вариант категорично ще доведе до по-лоши резултати.

По отношение на второто предложение: подкрепям изцяло това, че адвокатът е длъжен да обяви в адвокатския съвет да се впишат тези данни. Ами колеги, ако искаме електронна адвокатура и електронно правосъдие, категорично и задължително минаваме през това – да бъде обявен електронният адрес и телефонният номер. Още повече, че, да не забравяме – имаме нормативно разписано задължение в чл.33, ал.2 на ГПК, където пълномощното, което се подава пред съда, съдържа телефонния номер на адвоката. Тоест там нормативно е уредено, макар и имплицитно да следва от него, че адвокатът следва да има такъв и следва да го посочва. Тоест даже тази промяна е закъсняла. Сега някой може да ми възрази в посока, че адвокатът не бил длъжен да поддържа електронен адрес, пък телефон… Ами колеги, не може само права и само да сочим тази така широко разпространена независимост и това самоуправление, и винаги да лягаме на него. Много добре всеки един от нас знае, ноторно известно е, че всяко право е скрепено със задължение. Ако искаме права, първо трябва да минем и да погледнем какви са задълженията, и едно от тях е именно да има електронен адрес и да има телефон. В края на краищата адвокатът е публична фигура, той трябва да бъде лесно откриваем, трябва да бъде достъпна информацията за него, за да могат и клиентите лесно да го намират, а и най-малкото не е без значение, че в много от случаите това е от голямо значение за решение или за продължение на конкретен въпрос в процеса.

И когато е по-лесна комуникацията с адвоката като представител на дадено лице, това в много случаите помага и допринася, и реализира правото на защита на даденото лице. Защото адвокатът е лицето, което го представлява. И не на последно място, в края на краищата трябва да бъде откриваем дори за моментите, които са неприятни за него – говорим там, където може да бъде уведомяван включително и за започнали дисциплинарни производства, или пък да може да му бъде потърсена отговорност в някакъв вариант, когато не си е свършил работата. Всички тези неща минават през това електронният адрес и телефонът, тоест контактите с адвоката да са публично достъпни. Адвокатът е публична фигура. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега. Колегата Жана Кисьова. Заповядайте. 

 

АДВ. ЖАНА КИСЬОВА: Здравейте, колеги. Първо – за много години, много здраве ви желая на всички и на семействата ви. Първо ще почна с това, че заедно с колегата Стефан Марчев и още няколко колеги, да не изпусна някой, но адвокат Александър Тонев, адвокат Любомир Владикин, адвокат Валентина Бакалова подготвихме становище с конкретни предложения по всички текстове, което за съжаление обаче, извинявам се, в последния момент, вчера успяхме в късните часове на деня да входираме в Народното събрание и във Висшия адвокатски съвет, така че предполагам, че това тепърва ще стане известно. Конкретно по член 40 имаме две конкретни предложения. Няма да повтарям, споделям съображенията на колегата  Рашков. Предложението ни, с оглед на това, което и той каза – в седмата алинея да бъде формулиран текстът по следния начин: „ може да влиза в съдебно заседание с подходящо облекло или с тога“, тоест да не бъде задължително ползването на тога, но да има някаква формулировка все пак, която да налага да не виждаме адвокати с джапанки. Друг е въпросът, че и колеги съдии сме виждали с джапанки. Така.

Следващата алинея осма, по повод на електронния адрес и телефонния номер: подкрепяме това изменение, но имаме предложение този текст малко да се допълни в посока да обяви в адвокатския съвет за вписване в регистъра електронния адрес, телефонния номер, както и адвокатско дружество или съдружие, с което има постоянна работа по член 77 от Закона за адвокатурата. Накратко само ще поясня защо. Всъщност към момента се получава така, че адвокатските дружества в Единния адвокатски регистър обявяват само съдружниците си, но не и адвокатите, които са наети от тях, и същевременно липсва логично обяснение защо адвокатският сътрудник да е длъжен да обяви към кой адвокат е адвокатски сътрудник с трудов договор, а пък адвокатите, наети от дружества, да не обявяват, и съответно дружествата      да не обявяват с кои адвокати работят. Поне на постоянна работа.

Защото се получава така, че понякога адвокати, които са на постоянна работа в едно дружество или сдружение, но не са съдружници, могат на практика… няма никакви доказателства за свързаността им, и може да се получи дори и симулативен процес, в който един адвокат да представлява едната страна, друг – другата страна, без никой да знае, че те всъщност работят в едно дружество.

Затова отдавна коментираме с колегите, че всъщност се налага според нас и това да е видно в регистъра.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега. Колега, Вие ли… Председателят Негенцова преди Вас пожела…

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Колеги, аз съм съгласна с всичко, което казаха колегите, които се изказаха досега. С колегата Рашков. Само искам да ви кажа, че със закон възпитание не можем да въведем, защото за едни подходящо облекло е според сезона бермуди с които влизат в зала, а за други костюм. И трябва да ви кажа, че изключително неприятен разговор имах с колега от морските градове, който беше с чехли на бос крак под тогата, и се виждаха краката, босите крака до... Колкото и смешно да изглежда, може би ние трябва повечко да поработим, и дали не трябва да поработим по един професионален етикет или нещо друго, което… Да се знае какво може и какво не може. Защото по мое време например професор Таджер не пускаше колегите без да са обръснати и без вратовръзка, и никой не твърдеше, че това е нарушение на правата. Но никой не си позволяваше да влезе неподходящо облечен. Затова нека мислим все пак за всички добронамерени, които са… И да се мисли… И самите ние помежду си да говорим, да уточняваме какво означава „подходящо облекло“. Защото това, което каза колегата Кисьова – „подходящо“, – всеки го разбира по свой начин. Благодаря ви, колеги.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Негенцова. Ще Ви дам думата накрая… Колегата Вълчев.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Благодаря. Аз нямаше да взимам отношение по този параграф 3, тъй като и миналия път като се събрахме, казах всъщност, че това за електронния адрес, това е мое предложение, пък за тогите винаги публично съм твърдял, че това е глупост. Както каза колегата Негенцова, нали… Под тогата чехли, джапанки… Видяла жабата, че подковават вола, нали, съдиите и те, и ние вдигнали крак, пък какви сме отдолу – ние си знаем.  

Сега, тук обаче реших да кажа нещо по повод на репликите на колегите, които се изказаха преди малко, а именно - за деловото облекло, тоест за подходящо облекло. Това, което чух като предложение от колегата Кисьова, нали така? Да. Ами ако по тоя начин се формулира, не е удачно според мен, а именно - адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да влиза в съдебното заседание подходящо облечен или с тога – значи той… Това не трябва да е една правна възможност да влиза подходящо облечен, това трябва да е задължително. От тази гледна точка думата „подходящо“ не ми харесва, по-скоро бих използвал думата „делово“, или „официално“ – „официално облекло“. Нека да го вменим като задължение адвокатът да е длъжен да влиза официално облечен в съдебното заседание, но може и с тога.

По отношение на .../Шум и реплики в залата/

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ще Ви дам думата, моля Ви.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Нека да задължим адвокатите да влизаме официално облечени в съдено заседание, за да не влизаме по чехли, анцузи и така нататък, но нека да не вменяваме задължение за тогите, защото за мен това е откровена глупост. Но пък има колеги, които си харесват тогите, и нека да им дадем тази възможност да си влизат с тога. Да е само възможност – точно така, както е. Тоест, този текст е удачен, но бихме го усъвършенствали, ако вменим задължение за едно официално облекло в съдебно заседание, за да няма чехли под тогата.

По отношение на електронния адрес само във връзка с това, което казвате за адвокатите, които работят постоянно в адвокатски дружества по силата на договор. По член 76, 77 от Закона за адвокатурата. Аз смятам, че да, това е така. По закон само съдружниците  обявяват… Те се вписват в съда, в регистъра в адвокатския съвет и така нататък. Колегите, които работят на такъв договор, не се вписват, но това не ги освобождава от задължението им, което е точно това тук – да обявят своя електронен адрес и телефонен номер.

И при мен примерно ако работи адвокат Х, той си обявява имейла, който е с окончание „Вълчев и Борисов точка ком“. И всеки знае, нали, за какво става дума. Така че не мисля, че тук би се получила празнота.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря ви, колега Рашков, след това колегата Марчев. Колежката желае ли да вземе думата? /Реплики/ Момент, ще Ви дам думата. Вие желаете ли да се изкажете? На микрофон тогава. Ето, кавалерите Ви отстъпиха. 

 

АДВ. ПЕТЯ СТОЕВСКА: Адвокат Петя Стоевска. Слушайки мненията на колегите смятам, че е безсмислено това да се прави допълнение за официално или каквото и да било облекло, защото по този начин се обезсмисля тогата. На практика аз когато отивам в съдебно заседание, винаги слагам тога, независимо дали вънка е 40 градуса, или не. Винаги отивам официално облечена, което, естествено, в очите, както каза колегата, на клиента, и по член 22… Наистина изглежда достойно за клиента, и въобще по друг начин гледат на въпроса… Защо трябва да има опцията официално облекло? Защо трябва да го предоставяме като опция? Една тога струва 100-120 лева. Какъв е проблемът да бъде сложена в една торба една тога, и да се донесе, да се облече за съдебно заседание? Никой не го кара колегата да ходи по улицата с тогата, а просто влиза, и пред съдебна зала слага - това, което прави съдията. Това означава, че съдията може да каже „ми добре, след като колегите адвокати считат, че може официално облекло, дай аз ще вляза в съдебна зала, ще вляза с официално облекло, и няма да си сложа тогата, защо… Те трябва да имат право на избор? Какво ще ни отличава нас от клиентите? Няма какво. Дипломата ли? Аз не вървя с дипломата в ръка и не я развявам, нали разбирате, колега? Той и съдията не мога да различа на улицата кой е… Ако не го видя в съдебна зала с тога, защото няма как да знам, че е съдия, когато върви по улицата.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Приключихте ли колежке? Значи колегата Рашков, колегата Марчев, колегата Ашикова, колегата Попов, колегата Харизанов.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Моята реплика малко е след изказването на колегата Вълчев. Предложението да бъде изменено от „е длъжен“ с „може“ вероятно е аргументирано от това, че за голяма част от колегите това „се явява“ им се вижда безсмислено. Моето лично мнение е, че трябва да остане като задължение. Но ако няма друг вариант, тоест ако за преобладаващата част очевидно го считат като безсмислено задължение, то категорично трябва да се минава през задължение, а не „може да влиза с официално облекло“, и то по протокол, а трябва да има нормативно скрепено задължение той да бъде официално облечен, а не подходящо, защото тук е много правилно отбелязването, че подходящо за един е бермуди, за друг е костюм. Не може по този начин да бъдат оставени нещата.

Сега как следва и как следва да бъде решен въпросът, като се балансира между свободата - това, което искат колегите, да могат да избират облеклото си, - и публичния интерес, защото според мен адвокатът, бидейки публична фигура… Е отделен въпрос, но според мен в този вариант, в който е внесена разпоредбата, по-скоро няма да доведе до нищо добро. Тоест не само че няма да има… Няма задължение за официално облекло, никъде не е разписано такова, а и ще премахнем единственото, което всъщност ни отличава от, както каза колегата, от клиентите, а именно - тогата.

Ако бъде разписано в подходящ вариант „официално облекло“, и то да е длъжен, а не че може, тогава, разбра се, може да се мисли за либерализиране на това да може, да имат право да носят тога. Лично според мен това е само привилегия – да може да изглежда като съдията или да стои достойно като страна в процеса. Но може би това е мнението, което преобладава – че е неоправдано задължение на колегите, които не практикуват в съдебна фаза… Моите уважения, но всъщност те навън могат да ходят както искат, тук говорим само за съдебно заседание. В съдебно заседание има някакъв протокол. Вярно, в прецедентната правна система е по-силно застъпено, в най-развитата или най-либералната, ако говорим за Щатите, там няма такова задължение. В Англия повече има задължение. Там обаче отново има ясно разписани правила, и е абсолютно недопустимо да влезе без костюм, тоест без официално облекло. Моментално ще бъде изгонен от съдията от залата. Така че това трябва да се погрижим ние, именно пазейки и защитавайки авторитета на адвокатурата, защото това изключително много уронва престижа поне според мен. Трябва да бъде скрепено нормативно задължение за официално облекло, за да бъде либерализиран режимът за тогата. Дотогава трябва да остане. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря ви. Колега Марчев.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Здравейте на всички. Аз може да повторя част от изказванията на предишните, тъй като не знам какво сте коментирали, но…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Не е желателно да се повтаряте, би било добре да дойдете навреме все пак.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Имах други ангажименти, разбира се. Разбира се.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ние също имаме други, колега Марчев, но все пак уважение към присъстващите, които са спазили началния срок, да не им губим времето, защото ако продължаваме така, всеки ако влезе и почне да преповтаря, какво се получава? Значи приемам го като неуважение към всички присъстващи закъснението.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Аз си поднасям извиненията. Нали мога да продължа?

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Ами само да не се повтаряте.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Аз подкрепям предложението на колегата Вълчев и колегата Рашков, че ако отпадне задължението за носене на тога, трябва да има категорично задължение в закона за подходящо облекло. Дали формулировката ще бъде „подходящо облекло“ или „делово облекло“, категорично адвокатът трябва с всяко свое действие и поведение, включително влизайки в съдебни заседания, да бъде достоен за доверието и уважението на професията. В тази връзка ние сме направили конкретно предложение до правна комисия и сме копирали становище до Висшия адвокатски съвет…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Това вече беше съобщено.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: В което сме предложили… Аз искам да кажа конкретния текст, защото той не е цитиран конкретно. Да бъде добавено задължение за адвоката да влиза в съдебно заседание в подходящо облекло, съответстващо…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Беше казано. Колега Марчев, повтаряте - колегата Кисьова го каза това. Точно от Ваше име го каза.

 

АДВ. СТЕФАН МАРЧЕВ: Добре. Благодаря, значи вече е казано, нека да минем нататък.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, благодаря Ви. Колегата Ашикова.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Ще се постарая да бъда кратка, за да си ценим времето. По отношение на тогата чухме достатъчно коментари. Мисля, че все пак нормативната уредба следи развитието на обществените отношения, и в този си вид очевидно е демоде. Отмряла… Тя е остаряла и би следвало да остане във времето. Поддържам разбирането, че, разбира се, би следвало трябва да има задължение официално облекло в съответния подходящ стил.

Сега ще се спра по-конкретно върху предложената редакция на алинея осем: безспорно е необходим електронен адрес. Това е една от мерките, включващи въвеждането на електронна адвокатура. Тя не е нито единствена, нито е най-необходима. Същевременно въвеждането на електронната адвокатура е свързано не само със задължения за адвоката, но най-вече с необходимост и с осигуряване полза при упражняваната от тях адвокатска дейност. Тоест електронната адвокатура включва множество условия, и въвеждането на електронен адрес е едно, и то далеч не е най-съществено.

От тази гледна точка предлагам да бъде въведена електронна адвокатура като комплекс от мерки в новия Закон за адвокатурата, и същевременно да се предвиди какви ще са ползите за редовия адвокат от тази електронна адвокатура. В това число чрез своя електронен адрес, който е заявен. Реципрочно да има електронни адреси… Задължение за всички органи на адвокатурата. Те да бъдат длъжни да осигуряват комуникация, вписване на обстоятелства и всички други действия, които нормално се осъществяват в процеса на работа на адвоката, с комуникацията с органите… Същевременно да се осигури възможност за комуникация чрез този електронен адрес, който е вписан, и с органите на съдебната власт във връзка с електронното правосъдие, тоест да се интегрират двете системи. Виждаме, че имаме набор от мерки, поради което в случая  нито е най-необходимо, нито най-спешно е да бъде разглеждана в настоящия законопроект.

Същевременно трябва да предвидим възможност за по-възрастните колеги, които не работят добре в новата информационна среда, при вписване да се генерира електронен адрес, който да се хоства от органите на адвокатурата, тоест да им се осигури възможност те да изпълнят това задължение за осигуряване на електронен адрес. Разбира се, изборът е за предпочитане, тоест колегите, които добре се оправят в информационна среда, да могат да посочат или генериран от системата адрес, или свой собствен електронен адрес. Но моето делово предложение е все пак въвеждането на електронен адрес да бъде свързано с всички други необходими мерки, които изграждат цялостния облик на електронната адвокатура. Благодаря ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Ашикова. Евгени Попов.

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Здравейте, колеги. Евгени Попов, Габровска адвокатска колегия. Аз ще бъда много кратък с оглед това, че преждеговорищите изясниха на практика всички обстоятелства, касаещи…

На първо място да погледнем към облеклото. Считам, че становището на председателя Негенцова беше също много важно и не бива да го подминаваме – че в нашия етичен кодекс трябва да залегне някаква промяна, касаеща задължението на адвоката да има опрятен вид в обществото. Иначе в залата, слушайки ви внимателно, си помислих, че не е важно как си облечен в този аспект, дали с костюма или с тогата, ами е важно какво говориш, какъв авторитет печелиш с това, което говориш. Така че ние в тази насока много трябва да работим. Та накратко: дали формулировката „делово или тога“, ако приемете такъв вариант, или „официално или тога“, мисля, че е удачна с оглед на преждеговорищата колежка за това, че в залата задължително с тога, искам да ви кажа неудобството, което се изпитва при пътуване. Тогата, колкото и добре да я сгъваш, въпреки че е от немачкаем тъй наречения плат, невинаги е в най-опрятния вид, и невинаги създава впечатлението за авторитет. Това е мое мнение, ако някй го подкрепи… казвам практическите недостатъци на това човек да е облечен винаги с тога. Така че мисля, че с един добре изгладен костюм много по-добре ще изглеждам в залата, отколкото с тогата. Това е моето мнение.

По отношение на електронния адрес аз смятам, че личният електронен адрес е задължителен за адвоката. Първо с оглед комуникацията, не само между съда и адвоката, между клиента и адвоката… С оглед възможността да се ползва този електронен адрес за обмяна на каквато и да е информация, свързана с упражняването на адвокатската професия - говоря за личния адрес. Правилно колегата Вълчев каза, че би следвало и адвокатите, които са вписани и са в договорни отношения с адвокатски дружества, също трябва да отбелязват не само личния си адрес, ами и принадлежността към тия дружества, за да може да има една яснота, и да не се допускат каквито и да е спекулации. Благодаря ви.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря ви, колега Попов. Колегата Явор Харизанов.

 

АДВ. ЯВОР ХАРИЗАНОВ: Здравейте, колеги. Колежката Ашикова каза повечето от нещата, които имах намерение да изложа. Единствено за целите на дискусията за конкретния текст на алинея осем правя конкретно предложение: „актуалните електронен адрес и телефон“. Актуалните, тъй като това са някакви променливи, и адвокатът след каток има такова задължение, следва да има и задължение да ги, така да се каже, ъпдейтва при промяна. Това е.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Харизанов. Колегата Иван Стойнев. След това колегата Росен Рашков.

 

АДВ. ИВАН СТОЙНЕВ: По отношение на тогата ще кажа само едно: без значение дали ще е записано в закона или не, това няма да ме спре да влизам с тога в залата и официално облечен.  Въпрос, както каза колегата Негенцова, на лично възпитание и уважение към професията. Колегите, много от вас се познаваме, знаят, че имам и елемент на френско обучение. Там всеки адвокат, за да… Най-голямата му гордост е в деня, когато му връчват тогата, когато се заклева, и с това е най-голямата битка, привилегия, така че тук подкрепям и становището на колегата Рашков.

По отношение обаче на алинея 8, която се предлага – разбирам напълно доводите и на колегата Ашикова, и на колегата Харизанов, че това трябва да е комплекс от мерки за цялата електронна адвокатура. Но: особено някои от нас, които се занимават и с материи, където се сблъскваме с органи, където има и разследване… Комуникацията все пак между адвокат и клиент се покрива от адвокатската тайна и е професионална тайна, без значение на процедурата, и един от елементите, за да докажем, че въпросната комуникация между нас и клиента се покрива от тази тайна, и че е осъществена в рамките на нашата професионална дейност като адвокати, е да докажем, че въпросният имейл е професионален, тоест той се използва за професионални цели. Няма как да го докажем… Да, колегата каза чудесно, когато имаме професионален домейн и се вижда, че е към кантора или нещо друго. Но много често нашите колеги използват общодостъпни домейни – Abv, yahoo, Gmail… Единственият начин, за да можем да знаем, че действително този имейл се използва за подобни професионални цели, е когато той е публично обявен, че именно с него ние осъществяваме адвокатската си дейност. И тогава например един орган, какъвто е КЗК, няма как да възроптае или да откаже да заличи комуникация между нас и наш клиент по повод  антиконкурентно поведение или разследване за антиконкурентно поведение само на основание, че този имейл е Абв, а не е примерно Стойнев и партнърс дот ком. Ето го основният проблем, защо е необходимо този елемент да бъде изведен преди електронната адвокатура, освен факта – това, което каза и колегата Рашков, - че ние имаме задължение и с оглед 33 от ГПК. Но там да кажем, че и съдът може да допусне да ни покани и така нататък.

Но това е важно. И защото ние все повече се сблъскваме с… Имаме и по Закона за мерките срещу изпиране на пари, където също е все повече актуален, където се покрива тази професионална или адвокатска тайна, за която ние толкова много бдим и пазим да я запазим, за да може нашата професия да не се лиши от смисъл. Така че може би да, това е частично, но е необходимо, и все по-спешно, за да може да запазим този елемент. А наличието на електронен имейл, дали след това ще бъде хостван от адвокатски колегии или от някой друг… Това впоследствие може да е част от по-големия комплекс от мерки за електронната адвокатура. Няма да отнемам повече време, благодаря Ви за вниманието.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Стойнев. Колега Ашикова, нали предния път уточнихме, че аз давам думата. Ще Ви я дам, когато му дойде времето. Това… Ами нали това решихме предния път? Ето, колегата Рашков искаше реплика, давам му думата. След него сте Вие.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря, господин председател. Ами колегата Стойнев голяма част от нещата, които имах да ги кажа, всъщност ги каза. Само ще добавя, че много е разумно това, което колегата Ашикова предлага, но то има един малък проблем: че ако се генерират автоматично, няма да има гаранция, че – именно както каза колегата Стойнев, - че това е професионалният имейл на адвоката. Тоест че ще го проверява… И няма по какъв начин да се гарантира, че този публично обявен мейл, който е автоматично генериран, върши тази работа, тази цел, с която е създаден – това, което трябва да обезпечим с него. А ние именно трябва да обезпечим, че той го проверява и може да се счита за уведомен. Ако просто се изгенерира такъв произволен имейл, хора, които са на, да кажем, по-достолепна възраст, или имат повече практически опит, но имат затруднения с работата със съвременните методи на комуникация… Ами те никога няма да го проверят. Той просто ще си съществува, формално ще е изпълнено законовото изискване, и той никога няма да прочете какво пише вътре. И се злепоставя не само – точно така, както правилно председателят каза, - злепоставя се не само адвокатурата, но и директно пряко увреждаме интереса на защитаваното лице, на клиента.

Така че в тази връзка трябва по-скоро изначално адвокатът да посочва такъв имейл, който той със сигурност гарантира и застава с името си, че той ще го проверява, а вече служебно генерираният имейл да е част от мерките за електронна адвокатура. Благодаря.

 

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Чудесно е предложението електронният адрес да се ползва от адвокатска тайна. В тази връзка се налага съответстваща корекция в разпоредбата, която гарантира тайна на кореспонденцията, на комуникацията и на информацията, която се съхранява и се обменя, в това число в офиса и на електронния адрес. Трябва да бъде добавено. Така също ми хрумват и множество други изменения във връзка с мерките срещу изпиране на пари. Така че виждате, че отново става въпрос за комплекс от мерки, за да не бъде само задължение, но и да черпим и реална полза от това, че въвеждаме електронния адрес. По отношение на колегата Рашков казах, че предлагам генериране като услуга за колегите, по-възрастните адвокати, които не поддържат мейл, като естествено в тази връзка ще бъде необходимо и поддържащо обучение за тях, за да може да им се осигури възможност съответно да влизат.

Но едновременно с това казах, че колегите, които активно имат свои имейли, ще имат възможност да декларират работещите си мейли. Имено с оглед на гарантиране на тайната ми се струва съвсем удачно, както и във връзка с електронните комуникации. В тази връзка бих добавила да се предостави възможност в такъв случай да се включва и повече от един работещ имейл адрес с оглед на защитата на адвокатската тайна.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Ашикова. Имате думата, колега Фотева.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: Малко скучно, затова така накрая. Просто чисто редакционно исках да помоля да помислим дали не е систематично по-добре да отиде в алинея 6 това, което е предложено в ал.7? защото ал.6 се отнася до вписването на адреса, и систематично се получава така – по ал.6 ни е задължението да посочим в регистъра адрес, ал.7 идва за тогите, и ал.8 отново скачаме на задължение да посочваме данни в регистъра. Просто…

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Да обърнем 6 и 7.

 

АДВ. ВЕНЕЛИНА ФОТЕВА: За мен или 7 и 8 по-скоро да обърнем, или да вкараме този запис, който е предложен като текст на алинея 8, като последно изречение на ал.6. Тоест редакцията да стане, че адвокатът е задължен да заяви за вписване в регистъра актуалния си адрес на кантората, актуалния си електронен адрес и телефонен номер. И така всичко да е подредено. Та това беше което исках да кажа.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да. Благодаря Ви. Колега Рашков.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря. Във връзка с изказването на колегата Стойнев мисля, че тук е мястото да сложим вметка, скоба. С колегата Емил Георгиев при участието си на кръгла маса при президента… Сега е срокът за това да дадем мотиви и нови предложения писмено, и сме вкарали писмено искане за промяна, за добавяне в чл. 134 на нови алинеи в Конституцията, с които… Най-важното и най-същественото от тях е именно защитаване на конституционно ниво на…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Каква е връзката с обсъждания параграф?

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Връзката с обсъждането е точно това, което колегата Стойнев каза – защита на неприкосновеността на кореспонденцията между клиент и адвокат. Тоест ние ще искаме това да стане на конституционно ниво. Това е предложението ни – да влезе като допълнителна алинея в Конституцията, за да не може да бъде дерогирано или да бъдат правени опити да бъде дерогирано от други закони, както в случая се получи със ЗМИП. Така че в тази връзка това ако бъде възприето като подход и можем да се преборим за това, би било най-добре. Благодаря. 

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Добре, благодаря Ви. Колегата Вълчев, колегата Гайдаров.

 

ВЪЛЧЕВ: Колеги, тъй като ми се струва, че доста пространно обсъдихме този параграф три и в двете предложения – алинея 7 и алинея 8, - ако позволите само да се опитам да направя конкретно предложение, а именно: нека да добавим в сегашния текст на ал.7 единствено две думи – думите са „официално или“. И той да звучи така, гледаме стария текст: „… е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен официално или с тога“. И всичко така да остане.

 

ПРОФ. ДОНЧО ХРУСАНОВ: Идеално.

 

АДВ. БОРИСЛАВ ВЪЛЧЕВ: Предложението ми е продиктувано от това, че доколкото съм се интересувал, законотворчеството следва да е подчинено на принципите на икономичност и целесъобразност. По отношение на алинея 8 за електронния адрес: съгласен съм с това, което казахте - нека да бъде „служебен електронен адрес“. Така ще се прекратят всички спекулации за какво става дума. Например - в КЗК се уведомяват по имейлите. И като напишем в алинея 8, че е длъжен да заяви служебния си електронен адрес, и този адрес е вписан в единния регистър на адвокатите, всеки би могъл да види кой е служебният адрес на адвоката, и да направи всякакви уведомения… Ако пък в последващо изменение на закона - защото ние в момента не можем да коментираме адвокатската тайна, тъй като не е в обхвата на тоя законопроект, - ако в последващо изменение на закона успеем да постигнем нещо, то това би се пренесло и върху служебния електронен адрес. Това исках да кажа. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, колега Вълчев, колегата Гайдаров. Микрофон… Бихте ли помогнали, колеги? Не изключвайте микрофона.

 

АДВ. ГЕОРГИ ГАЙДАРОВ: Мисля, че стана, да. Аз ще бъда максимално кратък, колеги. Напълно подкрепям становището и на колегата Стойнев, и на Рашков, и на Боби Вълчев. Само че алинея осма има един изцяло пожелателен характер. Приемаме всичко това, обаче какво правим, ако адвокатът X, Y или Z не си обяви служебния имейл? Аз като чета тази разпоредба – нищо не правим, не следва абсолютно нищо от това, че ние го задължаваме. /Реплики/ Е, щом е длъжен… Това е.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Други? Колеги, приключихме с параграф 3. 54 минути обсъждаме този на пръв поглед лесен и безпроблемен параграф… Призовавам ви към по-делово отношение. По-малко думи, повече да кажете. Минаваме към параграф 4, чл.81. Колегата Николов, имате думата.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: В член 81 се предлагат много важни промени. Първо искам да обърна внимание на първата промяна, уважаеми колеги, която се предлага, а именно – Общото събрание да има възможност да бъде свикано само за един ден – събота. Или събота и неделя. Тоест досега Общото събрание е било в два дена, и сега искат да се предоставя възможност по решение на адвокатския съвет събранието да бъде провеждано в един ден.

Тъй като именно по време на Общото събрание се провеждат и изборите за органи в адвокатската колегия и делегати за Общото събрание на адвокатите от страната, тази разпоредба е от съществено значение. Защо? Защото в момента имаме много голям проблем, тъй като изборите за органите в адвокатурата се провеждат в два дена, съответно колкото и продължава Общото събрание. Сега. В чл.99, ал.4 от Закона за адвокатурата се казва, че резултатът от избора се обявява с решение на избирателна комисия преди завършването на събранието. Тоест самият избор е по време на самото събрание. За съжаление това се тълкува от досегашната практика, че Законът за адвокатурата позволява или изисква изборите да се провеждат в два дена. Напротив – Законът за адвокатурата е категоричен, че изборът… В чл.109, ал.2 се посочва, че се насрочва датата на избора, ако изборът за органи на АС бъде обявен за незаконосъобразен. А такъв избор не може да се провежда, освен ако бъде свикано общо събрание. В чл.110 от Закона за адвокатурата е посочено, че новоизбраните органи от АК встъпват в задълженията си в седемдневен срок от датата… Говорим за една дата. Законът.. В чл.108, ал.1 е посочено, че допълнителен избор се провежда в първата неделя на месеца. На месец февруари. Тоест допълнителен избор се провежда… Категорично в един ден е посочено. В чл.106, ал.6 от Закона за адвокатурата е определен срок за пазене на бюлетините – 5 години от деня на избора. Никъде в Закона за адвокатурата и в правната теория не се допуска – и уредба, - изборният процес да се провежда в повече от един ден, и той да бъде прекъсван, каквато е настоящата практика.

С тази промяна всъщност не се решава проблемът, който касае именно честността и законосъобразното протичане на изборите.  В чл.106 от Закона за адвокатурата, тъй като в него не се разглежда механизъм за гарантиране на публичността на изборния процес… След приключване на изборния ден до началото на втория изборен ден. Липсва яснота за съхранение на изборните кутии, гарантиране на неприкосновеността на пуснатите изборни бюлетини в кутиите. С това прекъсване всъщност са налице основателни съмнения в честността на изборите, което всъщност е най-големият проблем в Закона за адвокатурата. Аз никъде не видях в мотивите на вносителите защо те предизвикват тази промяна, а именно Общото събрание да може да се провежда в събота, а не в събота и в неделя. Именно затова тази разпоредба по този начин не следва да бъде приемана. Също така самите… Ако всъщност Общото събрание на дадена колегия реши да провежда едновременно в един ден, в една събота и общо събрание… /Шум в залата/ Колеги, след това сигурно ще се повтаряме, затова ако някой не иска да слуша, може да излезе, както предния път направи госпожа Недева… За да не се повтаряме. Така. Ако всъщност се позволи Общото събрание на адвокатите, на адвокатските колегии да се провежда в един ден, в който и да има Общо събрание, отчет, който практиката е да се чете в продължение на 4-5 часа, и да се провеждат и избори – всичко това нещо в един и същи ден, всъщност тотално ще ограничи и застрашава самоуправлението на адвокатурата, именно дейността на върховния орган на адвокатската колегия, а имено Общото събрание на самата колегия. Законът е категорично определил досега да бъде в два дена, и всъщност ние не трябва да допускаме да се променя това, а напротив, категорично да се уреди в закона, че изборът на органите се извършва в един ден, и той е непрекъснат процес. Както и сега е според Закона за адвокатурата, и няма никакви доводи в тази посока, откъдето могат да се извличат, но практиката е, че се провежда в два дена. Това е по член 81, алинея първа.

Друг огромен проблем е чл.81, ал.4, уважаеми колеги, тъй като на всички е известно това, че считаме, че… Масово колегите считаме, че практиката с гласуване чрез пълномощни е изключително порочна, а тя е според мен и изцяло незаконосъобразна. Съгласно настоящия Закон за адвокатурата. И накратко ще ви изложа три проблема. Всъщност този проект не само че не го решава, ами просто го задълбочава проблема, като просто коригира неясно защо от „адвокат-пълномощник“ в „адвокат пълномощник“. Но искам да обърнете внимание и да се разгледа този проблем, че пълномощното по чл.81, ал.6 от Закона за адвокатурата моля да обърнете внимание, където се разглежда… То е допустимо и е свързано с участието в гласуването само на Общото събрание - и се намира в раздел Общо събрание на Адвокатска колегия Варна - раздел втори, глава 11. Защото там се разглежда именно възможността за гласуване чрез пълномощно. Член 81, алинея 6, в раздел Общо събрание на адвокатската колегия… Обърнете внимание, че гласуването там на Общото събрание изрично е посочено, че може да бъде извършено лично или чрез адвокат пълномощник. Докато гласуването за органи и делегати е таен, с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, пусната в избирателната кутия на основание чл.105, ал.1 от Закона за адвокатурата, която е в съвсем различен раздел – избори за органи на Адвокатска колегия – Варна. Всъщност никъде Законът за адвокатурата не посочва, че е законосъобразно гласуването за органи или делегати да бъде извършвано лично или чрез адвокатски пълномощник, както изрично е посочено при гласуването на Общото събрание.

Другият проблем е за това, че изборът трябва да бъде таен. Ами то е ясно, че когато се упражнява гласуване чрез адвокат-пълномощник, се нарушава този основен принцип, който да гарантира законосъобразността и демократичността при формирането на новото управление на адвокатурата. И това е голям проблем, колеги, тъй като тези пълномощни… С тези пълномощни се снабдяват, особено в Адвокатска колегия – Варна, членовете на органите на адвокатурата, които са и кандидати. Те се снабдяват, това са членове на дисциплинарните съдилища. Това са членове на адвокатския съвет, които са органи, които осъществяват дисциплинарна дейност. По този начин всъщност те много лесно от всеки един адвокат могат да получат пълномощно. И е ясно, че всъщност адвокатът, който им дава пълномощно, по никакъв начин не може да гарантира и да е сигурен, че се извършва неговият вот, и се губи изцяло неговата тайна.

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Той може да му посочи как да гласува.

 

АДВ. СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ: Да, обаче няма как да се проверява това нещо, как да гласува. Точно така. Губи се смисълът на тайната.

Също така, колеги, и последният проблем е във връзка с това, че изрично е посочено, че гласуването е лично или чрез адвокат-пълномощник само за самото общо събрание, и то е явно тогава, по време на самото общо събрание. За органа на адвокатурата то е тайно, и се посочва в чл.105, ал.1 как става. То става чрез бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия. И така упълномощителят всъщност няма как да знае за неговата воля. В тази ситуация вместо да се прекрати тази абсолютно порочна практика за избиране на органи в адвокатурата чрез адвокатски пълномощни, в момента и самият Висш адвокатски съвет подкрепя чрез свои становища този проект и изразява становище, че това е добро за адвокатурата. А всъщност продължава да подкрепя процеси, които нарушават основата на демократичността в адвокатурата, а именно – тайно гласуване за избор на органите в адвокатурата.

Друг проблем е защо всъщност в чл.81, ал.3 се избира вместо една трета, една пета от членовете на колегията да искат свикване на общо събрание. В мотивите това нещо не става ясно защо се допуска и защо това да не бъде по-голям процент от адвокатите да имат възможност, каквото аз считам, че трябва да бъде. Защото когато… Всъщност по-малък, по-малко адвокати да имат право да искат свикване на общо събрание на колегията. Тъй като това е в края на краищата върховният орган на колегията, той трябва да работи по искане на самите колеги. И когато е необходимият брой, който го искат, това трябва да бъде осъществявано. Аз считам, че една пета от членовете не е достатъчно, а трябва да има възможност за свикване от още по-малко колеги, за да може в края на краищата да се поставят и да се решават проблемите на колегията, както и да се изслушват критиките и становищата във връзка с работата на самата адвокатура. Благодаря.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Николов. Колега Рашков, процедура ли казахте?

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: По процедура, да. Молбата ми е, господин председател, ако може само да ограничим по някакъв начин, макар и да не е флагрантно, изказването – всяко конкретно изказване. Ако колегата има да говори допълнително, просто да бъде в няколко пъти, като реплика. Тоест да бъде пет или десет минути, защото иначе много пространно става, и няма да ни стигнат сигурно пет дни.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Това само като апел. С оглед първоначалното ми становище, че няма да ограничаваме никой. Призовах преди малко така за по-малко време, повече неща да се казват. Така. Колега Ашикова.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Да, първо като процедура. Колеги, забелязах, че има разминаване между отбелязването в раздадените ни материали и във внесения законопроект. В параграф 4, чл.81, ал.4 на внесения законопроект не присъства заличаване на задрасканото последно изречение – при липса на кворум…

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: И не го обсъждаме затова. Задрасканото не съществува. Просто грешката е моя.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: В законопроекта не е заличен този текст. Не присъства заличаване на алинея 4, последно изречение. И в алинея 6 по същия начин не присъства в законопроекта заличаване на последното изречение – „пълномощниците трябва да бъдат представени в адвокатския съвет най-рано един ден преди събранието“. Консултирах се с колегата до мен дали аз правилно чета законопроекта, но действително двете изречения последни не са заличени. Неправилно е отбелязването в представените помощни материали, имайте го предвид.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Да, така е, казах, грешката е моя.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: А, добре. Просто за уточнение. Сега по същество ще бъда кратка.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Мисля, че и предния път го уточнихме, и за да не се бъркаме, оставихме некоригиран текста.

 

АДВ. МАРИНЕЛА АШИКОВА: Разбирам, добре. Сега - по същество ще бъда в две изречения буквално. От много дълго време колегата Борислав Вълчев пръв предложи да се разграничи провеждането на общите събрания от изборния процес. В тази връзка внесеният законопроект не решава този проблем и това смешение. И очевидно е неудачен като вариант. Има много пожелания, които можем да си изразим по него.

По същество изборният процес се нуждае от доста сериозна регламентация, защото има сериозни пропуски, при които възникват разногласия и различно протичане на изборния процес по места – в различните адвокатски колегии. Разгледах публикуваната декември месец методика на Софийския адвокатски съвет на сайта на САК и установих, че същата първо за мен е неясно, не е публикувано от кой орган е издадена, на второ място е неясно въз основа на какво законово основание… За мен възникна… Поставих под съмнение въобще наличието или по-скоро липсата на законова делегация за издаване на такава методика. На всичкото отгоре с тази методика се създават задължения и условия за упражняване на конституционно установеното и регламентираното в закона право на избор, като се поставят условия, които не съществуват в закона, тоест тя е противозаконна в тази си част. Може да се претендира, че е нищожна поради липса на компетентност за нейното издаване.

При всички положения е ясно, че изборният процес трябва да бъде доста по-добре и по-регламентирано уреден на законово ниво. И подобни методики имат отношение единствено във връзка с процедурата по организацията – чисто технически, - и дейността на избирателната комисия. Но не и да се запълват чрез нея нормативни разпоредби, които да поставят условия и да създават задължения при упражняване право на глас, което безспорно е лично, пряко, при тайна на вота.

По отношение на кворума за свикване на общо събрание: подкрепям, запознах се със становището, което е внесено от колегите Стефан Марчев, Жана Кисьова, и така нататък, да не ги изброявам, вчера в Народното събрание. Напълно се солидаризирам с него, че кворумът трябва да е различен според броя на адвокатските колегии. Защото е… Те са предложили при колегии 500 души кворумът да бъде една пета от членовете, които да могат да отправят писмено искане, съответно при пропорционално растящ брой на колегите до 1000 души да бъде една десета от членовете, над 1000 членове да бъде една двадесета от членовете… Идеята е всъщност да се осигури реална възможност за свикване, за инициатива. Солидаризирам се със същото.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, колега Ашикова, но аз ще помоля колегата Марчев и колегата Кисьова… Бихте ли ни предоставили това ваше предложение, да го размножим, за да го раздадем - не всички са запознати с него. /Реплики/ Мейла на ЦОА, който е… Да, ще го размножим, за да може да се работи, тъй като аз не съм запознат с него. Председателят Негенцова, Росен Рашков след това.

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Колеги, аз само искам няколко неща така може би по-скоро да уточня. За колегата Николов: пълномощните бяха три преди време, и се отмениха, за да не се злоупотребява с тях, а максимум да бъде едно пълномощно. Като целта беше, че не всеки би могъл да присъства на събранието, но би искал да даде своя вот и да участва. Бил той болен, налага му се да пътува… Все пак ние трябва да подхождаме от посоката на добросъвестността, а не от това какви неща се получават. От друга страна – когато даваш пълномощно, според мен това трябва да става не безразборно, да отбиеш номер, а трябва да става на човек, на който ти имаш доверие, при съответното виждане, че той няма да злоупотреби с това доверие, което си му дал. Затова считам, че броят едно на пълномощните е подходящ, и повече не би трябвало да се говори за увеличаване, но… Бяхме в зала, обсъждахме въпроса въобще да не се дават пълномощни, но тогава бихме лишили от правото на глас определен брой хора, които по една или друга причина не биха могли да участват. Това е първото.

Второто – по отношение на ad hoc, което беше дадено като пример – методическите указания, дадени от Софийската адвокатска колегия. Това не е предмет на разговора, но нека не забравяме, че всяка една избирателна комисия, която подготвя изборите и осъществява изборния процес, за улеснение би могла да издава съответните… Дали ще бъдат методически указания, дали ще бъдат указания, дали ще бъдат някакво становище или друго… За да може да бъде едно уеднаквяване на практика, начина как например да се гласува, да се отбележи, че това трябва да бъде с еди-какъв си знак… Така че ние не можем в един закон да кажем всичко крачка по крачка, стъпка по стъпка да бъде дадено, и мисля, че с тези изменения, които тук се предлагат, поне първоначално се постига някакво решение на пропуски или неща, които сме забелязали, че има някакви проблеми. Все пак вие не забравяте, че в тази насока има какво да се работи. Има работна група във Висшия адвокатски съвет, която работи и по въпросите, свързани с нов закон за адвокатурата, където, разбира се, всички въпроси ще бъдат комплексно разгледани, защото ние, разглеждайки въпроса с изборния процес, го гледаме в синхрон с останалите норми на закона такива, каквито са сега, в момента действащите, и принципите на закона, както са дадени. Ние не можем да извадим една глава и да я направим съвсем-съвсем различна, без да се съобразим с всички други изисквания, които са в закона, нали… Като това кои хора не биха могли да упражнят правото си на глас, защото не са изпълнили своите задължения. Затова мисля, че трябва да имаме предвид всичките тези обстоятелства. Наложително е, защото всяка година се правят избори, дори най-малкото - избори на делегати. И е необходимо нещата, които сме видели и са ни казали - не един от колегите са дали становища, - сме се опитали да ги обобщим и да ги сложим вътре.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо Негенцова. Колега Рашков, имате думата. След това някой желае ли? Така. Колега Рашков.

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Благодаря. Ами аз ще опитам да бъда кратък. Колегата Ашикова нахвърля част от нещата преди мен. Значи първо ще започна с това, че също съм… Напълно се солидаризирам с колегите Марчев и Кисьова и останалите, които са внесли предложението. Категорично трябва да бъде разграничено това право като брой членове, които имат право да внасят въпроси с писмено искане, и да бъде обвързано с броя, с големината на колегията, иначе просто не е реално. Това решава проблема на малките колегии, но категорично не решава проблема на големите колегии. И за да бъде реална възможността те да вкарват въпроси, които са от съществено значение, в дневния ред, трябва да бъде обвързано с това колко са големи, и да бъде достъпно. съгласете се, че София… Шест хиляди адвоката… Една пета… Ами то практически е невъзможно това да бъде събрано. Нали. Трябва практически малки групи хора да имат възможност да бъде чут техният глас.

На следващо място, колеги, моето мнение е малко по-крайно. Изобщо считам, че е недопустимо в част от случаите да се гласува с пълномощник, и това е случаите, когато става дума за избор на органи, именно защото, както беше отбелязано, изборното право е лично. Никъде в никои избори, замислете се, по белия свят дори, не само в България, не е допустимо това право да бъде упражнявано от друго лице. И в тази връзка предложението на колегата Вълчев наистина е добре, и настояваме да бъде разгледано, да бъде разделен процесът, тоест ако приемем, че е допустимо да се гласува с пълномощник, да се участва в едно общо събрание, в което няма избори, то когато има някакъв изборен процес, категорично трябва лицето да участва лично, иначе ние не можем да преценим каква би била неговата воля действително. Оставям настрана изобщо полемиките там със злоупотреби и така нататък, тук говорим просто по принцип.

Трябва да бъде избран един от двата подхода – или да има кворум, защото тук в този вариант при такъв падащ кворум, тоест ако не присъства някакъв обем, после независимо от броя присъстващи, продължава събранието, и същевременно се дава възможност и на пълномощници да участват… Тоест единият от двата варианта трябва да бъде избран – или въвеждаме твърд кворум, при който има задължително бройка някаква, която да подсигури, че ще бъде представителна извадка представена на това събрание, или пък, ако такъв кворум няма да се осигури, то тогава да имат задължение лично тези хора, които присъстват, лично да го правят. Това малко или много би гарантирало някаква обективност, че действително това е тяхното мнение, като отново подчертавам – много е важно да бъдат отделени изборните събрания от неизборните такива. И именно пак ще стигнем сигурно сто пъти до това – това е лично право.

Останалите предложения касаят по-скоро някакви… Там с липсата на тирето, това е граматически по-скоро някаква поправка. По отношение на това дали следва да се даде възможност да бъде в един ден… Ами по целесъобразност по-скоро никога не стига един ден, но пък има вероятно случаи, в които… В малките колегии, където е безпредметно, и е просто разход на пари. Аз по-скоро считам, че ако бъде дадена такава възможност, ами обективно очевидно там, където  не стига времето, ще бъде даден допълнителен ден. По такъв начин да е формулиран въпросът, то щом е направено с „или“, в големите колегии просто винаги ще бъде два дни, а в малките ще бъде в един. Така че по-скоро предложението е разумно за малките колегии с оглед спестяване на средства.

По отношение на квотата там, една пета, да, вече го обсъдихме. С адвоката пълномощник… Ами мисля, че с това се изчерпва, колегите бяха доста пространни. Благодаря. 

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Само да допълня колегата, ако може, колегата Рашков… Когато се говори за „или“, възможността е, когато си обявил избора за един ден, да се знае, а не някой да отиде на втория ден и да каже: „Ами мислех, че са два дните, и затова идвам днес да гласувам“. Разбирате ли? Идеята е малка колегия от сто човека, сто и петдесет човека, те обявяват един ден, и  всеки един адвокат знае, че изборът ще бъде извършен в този ден. И няма да отиде на другия. Това е идеята. Докато когато имаш една голяма колегия – елементарно, - София, Пловдив, Варна… В един ден и да искаш, не можеш да свършиш. Тогава вече, като е обявено събранието за два дни, хората знаят, че могат да гласуват било на първия ден, могат да гласуват също така и втория ден, като комисията е обявила от колко до колко часа. 

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: А само като допълнение - дали няма да е по-добре, целесъобразнo, да има възможност това да бъде допълнено впоследствие от колегията? Защото ако се види, че времето не стига, въпреки че е обявено в един, да има възможност да се допълни още един ден, защото иначе ще отрежем…

 

АДВ. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: В поканата се обявява за един ден, и затова…

 

АДВ. РОСЕН РАШКОВ: Да, въпросът е ако не излязат сметките точни, и се окаже, че трябва още един ден… /Реплики и шум/ Въпросът е това… Отново стигаме до това отделяне на изборния процес от другите събрания. Това нещо би имало огромно значение именно и в този случай, именно когато се знае, да кажем, че събранието ще е изборно, отново трябва конкретно да бъде ясно в кой от дните ще е. Но пак стигаме до това – моля всички да се запознаят с предложението и, разбира се, с целия проект на колегата Боби Вълчев, защото то е много добро. Категорично трябва да извадим и да разграничим двата вида. Изборните събрания са изключително важни. И ето отново, включително и по тази първа алинея, с един ден конкретно посочен, има значение за тях.

 

АДВ. ЙОРДАН ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви. Преди да дам думата на колегата Попов, след това колегата Николов, колегата Ашикова... Вие желаете ли? Да, ще Ви дам думата. Поред. Така. Колега Николов, колегата Недева не излезе заради Вашето изказване, просто тази година трябва да честваме 15 години от създаването на Центъра за обучение на адвокати, и тя излезе по служебна работа във връзка с организацията на честванията, които ще бъдат в първата половина на октомври. Така че не го приемайте като неуважение. Колега Попов, имате думата.

 

АДВ. ЕВГЕНИ ПОПОВ: Значи искам да взема отношение и по двата проблема, първо за пълномощника. Съвсем накратко ще се опитам, без да правя сериозни увертюри, ще кажа, че в малките колегии пълномощните, а да не говорим за големите колегии, пълномощните са една просто справедлива възможност, и е съвсем демократично… Значи може да си продаваме автомобилите, къщите, пък не може да гласуваме за органи на адвокатурата. Там, където има съмнения за каквито и да е спекулации по време на изборите, има достатъчно средства и възможности те да бъдат прекратени. Но възможността да дадеш пълномощно и някой друг да гласува вместо теб, смятам, че е демократична и справедлива. За едно пълномощно, както преди това отбелязаха преждеговорищи, това не са три пълномощни, каквото беше в предходна редакция на закона.

На второ място: дали изборният процес трябва да бъде разделен на две. Аз смятам, че разводняването на тоя проблем също може да доведе до сериозни спекулации. Значи обявявайки събранието, че се провежда един или два дни, да не се стигне дотам, че някои да се явят само втория ден на събранието. Значи тях ще ги интересува само изборът, пък първия какво ще се обсъжда от живота на колегията да не представлява никакъв интерес за колегите… Не смятам, че формулирането в два аспекта на изборите, ще доведе до някакви съществени промени. В крайна сметка, с две думи – мисля, че не трябва да се стига дотам, че да анализираме настоящите промени през погледа на една колегия. Значи трябва да мислим обобщен�