Инициатива No. 3: Електронно правосъдие

“ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ продължава работата си по проблемите на електронното правосъдие. 

Инициатива 3/6-2 от 12.01.2021 г.

Народните представители оставиха без внимание голяма част от конструктивните предложения на ОСА, които не намериха място в ЗИДГПК. Повече подробности - ТУК. 

Инициатива 3/6-1 от 15.12.2020 г.

На 15.12.2020 г. СНЦОП “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ депозира в Народното събрание поредно становище, касаещо Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс -сигнатура 002-01-69, постъпил на 03.12.2020 г. 

---

Инициатива 3/5 от 18.11.2020 г.

На 18.11.2020 г. СНЦОП “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ депозира Становище по качения на сайта за обществени консултации ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, предвиждащ връчването на адвокат да се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие, който и към момента не функционира нормално. Пълният текст на становището можете да намерите тук.

ДО:

Министерство на правосъдието

 

На вниманието на:

Г-жа Десислава Ахладова

Министър на правосъдието

 

Г-жа Даниела Белчина

държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“

на Министерство на правосъдието,

ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Г-н Александър Стефанов

държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“

на Министерство на правосъдието,

ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

От: СНЦОП “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ („ОСА“), ЕИК 205846611, седалище и адрес: гр. София, бул.”В.Левски” № 38, ет. 2, представлявано от Председателя адв. Емил А. Георгиев

 

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, публикуван в Портала за обществени консултации на 05.11.2020 г. във връзка с въвеждането на електронното правосъдие и промени в процесуалните закони.

 

СНЦОП “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ представя следното становище и прави следните предложения в рамките на процедурата по обществени консултации относно горепосочения законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от 05.11.2020 г.:

Отразената в законопроекта позиция за създаване на необходимите процeсуални норми за реалното осъществяване на електронно правораздаване и улесняване достъпа до правосъдие, е като цяло положителна и възприема изцяло направените от Обединението на свободните адвокати предложения до Съдийската колегия на ВСС от 26-ти Март 2020г., които вероятно са достигнали до Министъра на правосъдието като Председателстващ ВСС.

Съществено значение обаче има правилната регламентация на процеса и гарантиране правата на страните в производствата. В тази връзка намираме, че законопроектът предвижда задължение за страните и адвокатите да посочват електронен адрес за връчване на съобщения, а за адвокатите и задължение да се регистрират в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), на които обаче трябва да съответстват задълженията за администрацията и съдебните органи да осигурят пълен и лесен достъп до делата, които и към настоящия момент не са налични в ЕПЕП.

1. Относно реда за връчване на съобщения и книжа по електронен път

Предложената уредба предвижда, че връчването на актове на съда може да се извършва на избран от страната електронен адрес за връчване:

- чрез единния портал за електронно правосъдие;

- чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) No 910/2014“.

В случай че страната няма регистрация в ЕПЕП или не е избрала квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, а е посочила адрес на електронна поща, връчването се осъществява на посочения адрес. Едва при невъзможност връчването да се осъществи по посочените начини, се преминава към връчване на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния.

1.1. На първо място, законопроектът неоснователно предвижда единствено връчване на “актове на съда”.  На практика електронното връчване на съобщения и книжа следва да се извършва не само по желание на съда относно неговите актове, но и по искане на която и да е от страните, когато страната желае да се снабди с преписи от протоколи, съдебни експертизи, изявления на другите страни. Много често със съобщения от съда на страните и техните адвокати се изпращат преписи от молби и становища на другата страна, както и от приложените към тях доказателства, и снабдяването с тези документи по електронен път, е от огромно значение за защита правата на гражданите и юридическите лица, участници в производствата. Ето защо, по-долу ще предложим редакция и моля да възприемете, че този ред на връчване следва да се приложи за всички “актове на съда и книжа”, дори когато тяхното връчване на страната не е задължително, а поискано от самата страна.

1.2. На второ място, не съответства изцяло на законопроекта изложеното в мотивите и оценката на въздействието му, че не се въвежда връчване по електронен път по отношение на страна, която не е посочила електронен адрес, т.е. не би била обвързана с негативни правни последици страна, която не е заинтересована от връчване по този ред. Това не става видно от законопроекта, тъй като с предвижданите изменения на чл.127 и чл.131 ГПК, на практика посочването на електронен адрес за връчване от страна на ищеца и респективно ответника се въвежда като изискване за редовност на исковата молба и отговора. В предложения текст на чл.127 и чл.131 ГПК се съдържа изискване като съществена част от реквизитите на исковата молба и отговора да се посочат: “името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес и телефонен номер на страните и техните представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива”. Тъй като добавката “ако има такива” е поставена накрая на текста след запетая, не става ясно дали това се отнася и до изискването за посочване на електронен адрес, но дори и да е така, това все пак означава, че винаги когато страната има електронен адрес, трябва да посочи същия за целите на електронното призоваване. Това не е удачно законодателно решение и създава опасност за компрометиране интересите на страните в производствата, тъй като много страни може да разполагат с адрес на електронна поща, до която обаче имат достъп изключително рядко и така да пропуснат важни процесуални срокове.

1.3. На трето място, съществени потенциални проблеми в гражданското съдопроизводство крие изискването ако страната няма регистрация в ЕПЕП или не е избрала квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, а е посочила адрес на електронна поща, връчването да се осъществява на ПОСОЧЕНИЯ адрес.

Предложителят умишлено цели да отграничи хипотезата на “избиране” на адрес по смисъла на алинея 2 и хипотезата на “посочване” на такъв по смисъла на ал.3. Разсъжденията в тази насока водят към тезата, че “избирането”, за което говори втората алинея ще е съзнателен акт на страните, насочен към създаването на допълнителна възможност за връчване на електронен адрес, докато “посочването” би могло да се интерпретира и като всяко инцидентно цитиране от нейна страна в представен в съда документ на електронен адрес, който тя ползва. Така например, по много от делата към момента са налични молби за изпращане на електронен адрес на протоколи от проведени съдебни заседания, в които страните са посочили електронни адреси за получаване на конкретния документ. Това съвсем не означава, че същите страни имат желание актовете на съда да им бъдат връчвани на същите адреси, и това към настоящия момент в епидемичната обстановка създава огромни проблеми и води до пропускане на процесуални срокове – деловодителят на състава например намира случайна произволна молба, подшита в кориците на делото, с която адвокатски сътрудник (който най-вероятно отдавна не е адвокатски сътрудник на ангажирания по делото адвокат), е посочил собствен електронен адрес, на който да получи препис от протокол или разпореждане на съда и неправилно използва този произволен адрес за връчване на съдебни актове на пълномощника на страната.

В този случай обаче, независимо от характера и вида на документа, в който страната инцидентно е посочила електронен адрес, и независимо, че въпросното посочване няма да цели да обуслови връчване на посочения адрес, съдът ще е свободен да разпореди такова, доколкото адресът все пак ще се явява “посочен от страната”. Последното неминуемо ще доведе до пропускане на процесуални срокове, тъй като страната няма да очаква да получи акт на съда на този адрес и в крайна сметка, до лишаване от право на справедлив процес.

1.4. На следващо място, законопроектът предвижда “връчването на адвокат да се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие”. За да се гарантира връчването чрез ЕПЕП е предвидено и задължение за адвоката да се регистрира и да поддържа профил в Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и в информационна система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление.

Задължителната регистрация на адвокатите в ЕПЕП и връчването на съобщения само през този портал, ще създадат много потенциални проблеми, предвид следното:

- Значителен брой адвокати нямат електронни адреси за кореспонденция, особено по-възрастните колеги или колеги, които работят от дълги години в малки съдебни райони, където комуникацията със съда и деловодните служби е предимно лична и непосредствена;

- Значителен брой адвокати нямат посочени електронни адреси за кореспонденция в регистъра, воден от Висшия адвокатски съвет, посочили са отдавна неактуални адреси или в регистъра поради технически грешки са отразени непълни, неверни и несъществуващи електронни адреси. В случай, че в изпълнение на задължението си по чл.51, ал.3 в предложената му от вносителя редакция, Висшият адвокатски съвет уведоми ВСС за вписаните в Единния регистър на адвокатите адреси и те бъдат счетени за „избрани от адвокатите електронни адреси за връчване“, това ще доведе до прилагане на предложената в законопроекта презумпция за редовно връчване на съобщения и призовки, и прилагането на книжата по делото, без адвокатът реално да е уведомен. Това от своя страна ще генерира пълен процесуален хаос и произвол;

- При предвиждане на задължителна регистрация на адвокатите в ЕПЕП и задължително електронно връчване на адвокатите чрез нарочния модул в ЕПЕП, това следва да е обвързано с насрещни задължения на съдебните органи и администрацията да осигури непрекъсната и безпрепятствена работа с портала, възможности за регистрация в портала по електронен път като адвокат (въведеният модул за електронна регистрация и към момента не предоставя възможност тя да се извърши чрез личен номер на адвокат) и промяна на профила по електронен път, възможности за електронно заявяване на достъп до делата, и осигуряване на пълен електронен образ на делото, по което адвокатът е заявил електронно връчване на книжа; служебно предоставяне на достъп до електронното дело в по-горни инстанции в зависимост от предоставените пълномощия на адвоката за процесуално представителство в следващи съдебни инстанции. В противен случай ще се стигне до абсурдната ситуация, в която държавата изисква и вменява задължения на частноправни субекти да участват в електронното правораздаване, без да е изпълнила своите взаимозависими и обуславящи задължения да осигури достъп до електронните дела. Между вмененото по този начин правно задължение и съответстващите му субективни права на адвокатите да получат пълен достъп до електронните дела съществува корелативна връзка, която означава, че няма как да се вменяват задължения на субекти, които не могат да се възползват в цялост от кореспондиращите им субективни права.

Ето защо, намираме, че задължението за посочване на електронен адрес за получаване на електронни изявления за адвоката, трябва да кореспондира с насрещни задължения на съда, чието изпълнение трябва също да е скрепено със срок (като предвидения 6-месечен срок за задължителна регистрация в ЕПЕП за адвокатите):

- да осигурят безплатно подаване по електронен път на заявления за регистрация в портала, заявления за промени на профила в портала и заявления за достъп до дела;

- да осигурят служебно разкриване на профили в Единния портал за електронно правосъдие на всички адвокати, които нямат регистриран профил и са посочили електронен адрес в съответната адвокатска колегия, и уведомяване на адвоката за регистрирания профил на същия адрес на електронна поща;

- да осигурят възможност за подаване по електронен път на заявления за достъп до повече от едно или всички дела на съответния адвокат в даден съд (без да е необходимо подаване на отделно заявление за всяко дело);

- да осигурят служебно предоставяне на достъп до електронното дело в по-горни инстанции в зависимост от предоставените пълномощия на адвоката за процесуално представителство в следващи съдебни инстанции

- да осигурят възможност за създаване на профили в единния портал за електронно правосъдие на регистрирани адвокатски сътрудници, без възможност за електронно връчване на последните;

- да осигурят наличие на всяко електронно дело в пълнота в единния портал за електронно правосъдие, включително сканиран образ на всички документи по делото – съдебни актове от открити и закрити заседания, изявления на страните, представените доказателства, експертизи и изявления на трети лица, съдебни протоколи, връчени призовки и съобщения, списъци на призованите лица и др.

- сроковете по ГПК трябва да спират да текат, при преустановяване достъпа до единния портал за електронно правосъдие или при липса на всеки един от приложените по делото документи (защото ако страната разчита на това да вземе становище на база наличното електронно дело и документите в него, това ще и попречи);

- на страната и нейния адвокат трябва да се даде възможност при получено съобщение чрез ЕПЕП да подаде възражение за липса на делото или документи от делото в ЕПЕП, след което да се извърши ново призоваване по общия ред;

- задължително да се предвиди срок за въвеждането и ефективното функциониране на модула за отчитане на неприсъствените дни на адвоката (40 дни), в които да се не се включват дните на карантина като заразен и контактен, но да могат да се заявяват по същия ред и да се добавят към посочените 40 дни (с оглед съществуващата в момента обстановка и масовото издаване на предписания от РЗИ за поставяне под 14-дневна карантина, които ще намалят полагаемата се на всеки адвокат почивка);

- изрично да се уреди правото на страната и нейния адвокат да следи за редовността на призоваването на другите страни, вещите лица и други участници в процеса, като с оглед на това да има задължение за съда своевременно да се снемат и качват в ЕПЕП сканирани образи на връчените призовки и на списъците за призоваване, както и да се уреди правото на страната и нейния адвокат да правят възражения и искания за редовното призоваване.

- да са задължени на свой ред да приемат изявления на страната и нейния адвокат, подадени чрез квалифицирана услуга за препоръчана електронна поща или обикновена електронна поща, тъй като към настоящия момент се установява предвидено само задължение на адвоката да получава книжа по този начин;

- да изпращат съобщенията на изрично заявен от самата страна или адвокат електронна поща за целите на електронното връчване (а не на адрес, посочен от друга страна или случайно издирен от съда или деловодителя адрес било от произволен документ от кориците на делото, било в социални мрежи, справочници или други източници);

- в случай, че страната има упълномощен адвокат по делото, да изпращат съобщения на електронната поща на адвоката, освен когато изрично е заявено искане за обратното;

- да изпращат съобщенията с искане за потвърждаване на получаването и информация за изтегляне на приложения документ, като съобщението се счита връчено от момента на потвърждението за получаване, а при наличие на прикачен документ към съобщението в момента на изтегляне на документа;

- когато съобщението касае постановен съдебен акт, изявление на друга страна или трето лице, изготвена експертиза или изготвен съдебен протокол, задължително към съобщението да се прилага сканиран образ на съответния акт, изявление, експертиза или протокол;

- задължение за съда да потвърждава получаването на всяко изявление на страната или адвоката по електронен път и електронна поща, а в случай, че приема електронното изявление за ненадлежно подписано или заверено да предоставя и указва на страната възможността да отстрани тази нередовност в определен от съда срок или да извърши потвърждаване на съответното действие;

- задължение на съда да не отказва искания на страната или нейния адвокат да предоставя по електронен път преписи от документи и книжа от делото, съдебни протоколи, експертизи и др.

На първо място в чл.41а от законопроекта е предвидено, че когато връчването се извършва чрез ЕПЕП, ако страната “не е изтеглила акта в едноседмичен срок от изпращането на съобщението, съобщението се смята за връчено от деня, следващ изтичането на 7 дни след изпращане на съобщението”.

На второ място чрез изменение на съществуващия чл.41, ал.2 ГПК, се предвижда, че когато страната е посочила електронен адрес за уведомяване, но го е променила без да уведоми съда или е посочила неверен или несъществуващ адрес, съобщенията се считат за редовно връчени и се прилагат по делото.

Категорично не следва при промяна на електронния адрес на страната или при посочване на неверен или несъществуващ електронен адрес, да се прилагат книжата по делото и да се считат връчени, защото съобщение за грешен или несъществуващ адрес може да се върне в съда и поради грешка на самата електронна поща или някакъв вид блокаж, липса на някакъв сертификат и чисто технически причини, които са извън контрола на страната. Категорично се противопоставяме и на предложеното в законопроекта фингирано връчване при неизтегляне на съобщението в ЕПЕП, по причините, които вече сме изложили подробно по-горе – не всички адвокати имат електронна поща, не всички боравят с ЕПЕП и го ползват достатъчно често, самият Единен портал страда от редица технически недомислици и неизправности, и от фатална липса на документи от делата. Напълно възможно е при получаване на съобщение от адвоката посредством ЕПЕП за наличен съдебен акт за изтегляне, при опит за изтегляне на акта същият да не е достъпен физически, и ако това води фингирано връчване на акта и пропускане на процесуален срок, ще бъдат увредени съществено интересите на нашите доверители. Още повече, че в законопроекта не се споменава и дума за ред, по който адвокат да възрази, че изпратеното му съобщение не препраща към наличен съдебен акт, че съдебният акт е непълен, с липсващи страници, със сгрешено съдържание (например акт от друго дело) или технически увреден като файл. Дистанционното администриране на съдебния процес и електронното правосъдие, не следва да бъдат приоритет пред справедливото и процесуално законосъобразно правораздаване. Поради това, намираме, че при неизтегляне на съобщението или документа в 7-дневен срок от ЕПЕП, съдът би следвало да предприеме връчване по общия ред на заявения от адвоката съдебен адрес.

1.6. На следващо място с проектните промени в ГПК е предвидено, че връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, застрахователни и презастрахователни дружества и търговци, които извършват доставка на енергия, газ, или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси и частни съдебни изпълнители, държавни учреждения и общини се извършва само на електронен адрес.

Подобно въвеждане на задължително призоваване по електронен адрес също намираме за крайно ограничително изискване, особено ако посочените дружества и търговци имат упълномощен адвокат по делото. Вярно е, че служителите в такива дружества и търговци обичайно ползват електронен подпис, осъществяват кореспонденцията си с Националната агенция по приходите по електронен път и имат опит, поради което за тях няма проблем да кореспондират така и със съдилищата, но по отношение на нито една друга държавна институция, НАП или административен орган не се предвижда ИЗКЛЮЧИТЕЛНО и САМО електронно призоваване. Навсякъде съществува като алтернатива и връчването на съобщения по общия ред.

 

 

2. Конкретни предложения за изменение на текстовете от законопроекта относно електронното връчване на актове и книжа (допълненията са включени в предложения текст, като са маркирани с подчертаване, а изтритите части от текста са отбелязани чрез зачеркване):

 

2.1. С § 1 на законопроекта, се предвижда член 38 да се измени така:

„Адрес за връчване

Чл. 38. (1) Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото.

(2) Връчването на съобщения, призовки, актове на съда и други книжа може да се извършва на избран от страната електронен адрес за връчване:

1. чрез единния портал за електронно правосъдие;
2. чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно Регламент (ЕС) No 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257 от 28 август 2014 г.), наричан по - нататък „Регламент (ЕС) No 910/2014“.“

(3) В случай че не са налице предпоставките по ал. 2, ако страна е посочила с нарочно заявление адрес на електронна поща, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване и потвърждаване на получаването, връчването по отношение на същата се осъществява по този начин.

            (8) В случай на невъзможност да се извърши връчване по предходните алинеи или при възражение на страната, че електронното дело или изпратеният документ са непълни, съобщението се връчването се извършва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния.

(9) Страната може да посочи електронен адрес за връчване по електронна поща на вещо лице, в случай че въпросният адрес е заявен от вещото лице в списъка на експерти към съответния съд свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Връчването по този начин е редовно, ако адресатът потвърди изрично получаването.

(10) (нова) Съдилищата са длъжни да организират и приемане на изявления на страните и книжа по делата по реда, предвиден за връчване по ал.2 и ал.3 от този член.“

 

            С предложените по-горе изменения в редакцията на чл.38, целим:

- да се предвиди връчване по електронен път не само на съдебните актове, но и на изявленията на страните (когато препис от тях се връчва на другата страна);

- да се извършва връчване на електронна поща, която е изрично избрана от страната или адвоката в нарочно за целта заявление, а не произволно посочена в случаен документ по делото или в източници извън кориците на делото;

- връчването на съобщения, актове на съда и други книжа да се счита извършено само след потвърждение на получаването и изтеглянето на документа;

- да преодолеем вътрешното противоречие в предложените със законопроекта текстове, касаещи връчването на съобщения (ал.1) и актове (ал.2), които се задълбочават с редакцията на предложения чл.41а, който говори за връчване на съобщения чрез ЕПЕП, при условие, че такова не е предвидено в чл.38, който определя чрез ЕПЕП да се връчват само актове, но не и съобщения. Същият чл.41 а, в ал.3 предвижда само за връчване на съобщения, но пък визираната в същата алинея възможност за електронно връчване е специално уредена само по отношение връчването на актове. Като цяло считаме, че от всички разпоредби трябва да става ясно, че електронното връчване се отнася както до съобщенията, така и до всички останали актове и книжа по делото, а самото съобщение за наличието на подлежащ на изтегляне документ – бил той съобщение по делото, акт на съда или друго, няма характера на „съобщение“ по делото по смисъла на ГПК (най-общо казано съобщението по делото е това, което се изтегля след като страната реагира на полученото в пощенската си кутия съобщение за наличието на очакващо връчване съобщение по делото). Тази терминологична разлика не е проведена в предложените текстове и това създава объркване при тълкуването им, като ще доведе до още по-голямо объркване при прилагането им, ако разпоредбите се приемат в този им вид (в тази връзка вж.и предложената по-долу от нас редакция на чл.41а).

- да се осигури възможност страната да възрази ако е призована чрез ЕПЕП или по електронна поща, но не може да достъпи било конкретния изпратен документ, било цялото електронно дело в портала;

- да се уреди и задължение на съда при искане на страната не само да връчва призовки и съобщения, но и да изпраща преписи от документи по делото на електронна поща;

- да се предвиди и задължение на съда не само да изпраща съобщения по електронен път, но и да приема по електронен път изявления на страните и доказателства по делата по същия способ, по който това е предвидено за страната;

- да се предвиди призоваване на вещите лица на електронни адреси, заявени от самите тях изрично и отразени в списъка на експертите към съответния съд;

- да отпадне възможността за уведомяване на свидетел или трето лице, задължено да представи документ по произволен, посочен от страната електронен адрес. Връчване на свидетел или трето лице, задължено да представи документ по посочен от страната адрес е доста рисково, защото може неявяването на свидетеля или непредставяне на документ от третото лице, да влече доста негативни за страната последици съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. От друга страна, предвиденото в текста потвърждаване на получаването няма гаранция, че ще бъде извършено действително от самия свидетел или третото задължено лице.

 

2.2. В § 2 от законопроекта е предвидено създаване на нов чл. 38а:

„Задължение за посочване на електронен адрес

Чл. 38а. (1) Лицето, което е извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаване на потвърждение за получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие, в случай че е различен от адреса, от който е извършено процесуалното действие в електронна форма.

(2) При извършване на процесуалното действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронните изявления от съдилищата в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции до приключването му.

(3) Лицето, което е извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, може да се съгласяваи по това производство да приема електронните изявления, съобщения, призовки и книжа в него пред всички инстанции до приключването му.“

С предложените по-горе изменения в редакцията на чл.38а, целим:

- да преодолеем съществуващото противоречие с някои от разпоредбите на предложената нова „Глава единадесета „а“ Процесуални действия и актове в електронна форма. Въведеният с нея чл.102д е озаглавен “Потвърждаване при електронни изявления” и неговата ал.1 има следното съдържание: “(1) След регистриране на постъпил входящ електронен документ в информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, автоматично се генерира и се изпраща потвърждение до страната за получаването му.” Използваният израз е “потвърждение за получаването”, който не кореспондира с употребеното в предложения чл.38а “уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление”.

- Да избегнем възможността за объркване чрез посочване на множество, различни адреси. Безспорно е, че процесуалните действия в електронна форма ще се извършват от и чрез електронен адрес на страната, бил той регистриран под формата на профил в единния портал за електронно правосъдие, адрес на квалифицирана електронна поща, или друг адрес на електронна поща. В този смисъл, за удобство както на съда, така и на страните, би следвало да се предвиди изрично посочване да се изисква само тогава, когато страната извършва действието чрез един адрес, но би желала да получи потвърждение и резултат от техническа проверка на друг (макар и рядка, такава хипотеза все пак не следва да се изключва). Във всички други случаи, адресът на страната, от който или чрез който тя е извършила дадено процесуално действие, следва да се ползва от съда за връщане на потвърждение за получаване или уведомление за резултат от техническа проверка.

 

2.3. По изложените по-горе съображения изразяваме категорично несъгласие с предложения текст по § 3, който молим да отпадне от законопроекта: “В чл. 41, ал. 2 след думите „по ал. 1“ се добавя „както и когато страната е посочила електронен адрес за уведомяване, но го е променила без да уведоми съда или е посочила неверен или несъществуващ адрес“.

Както вече пояснихме фингирано връчване на съобщения поради промяна на електронен адрес без уведомяване на съда не е удачно законодателно решение, тъй като при днешното бурно развитие на електронните комуникации, страните много често и динамично променят електронните си адреси и тъй като това не е постоянен или настоящ адрес, страните не следят стриктно за това да уведомяват институциите за промяна в електронните си пощи.

На следващо място, посочване на неверен или несъществуващ адрес и връщане на съобщение с отговор за “сгрешен или несъществуващ адрес на електронната поща на получателя”, може и много често е резултат от инсталирани софтуери за защита от спам или вируси, забрани за получаване и изпращане на файлове с определена големина, автоматични настройки на поддържащите сървъри на електронни пощи за блокиране на определени изпращачи, а понякога и дори чисто технически проблеми с блокиране на конкретни IP адреси, блокиране или сриване на сървъри на големи доставчици на услуги за електронна поща и ред други причини, които са изцяло извън контрола на страната и нейния адвокат.

 

            2.4. С предложения § 4. се предвижда презумпция за уведомяване при бездействие на адресата на електронно връчване да потвърди получаването му, да го изтегли от електронната система или най-общо казано - да извърши определено действие, след действителното или предполагаемо узнаване от негова страна за адресираното до него електронно съобщение. Подобна уредба създава сериозни страхове у всички потенциални адресати на електронно връчване, че тяхното незнание, техническа неподготвеност, инцидентна небрежност да установят наличието на съобщение от съда в пощенската си кутия или неумение за работа в електронна среда неминуемо ще повлекат след себе си неблагоприятни за тях последици, поради пропускане на процесуални срокове.

            За съжаление обществото все още не е в пълна степен подготвено за предложената уредба в този й вид и въпреки, че именно такава трябва да е крайната цел на реформата към електронно правосъдие, въвеждането й с настоящия законопроект се явява преждевременно.

Предлагаме по-балансиран подход, при който на настоящия етап да се въведе електронно връчване, но липсата на активно поведение на адресата да не води непременно до презумпция за уведомяването му, а само да обуславя връчване по общия ред. Тази уредба ще действа в рамките на един междинен период, в който:

- първо, страните ще могат да се адаптират, подготвят и обучат в спецификите на работа в електронна среда, и

- второ: държавата ще осигури необходимите доработки на Единния портал за електронно правосъдие и Единната информационна система на съдилищата, като отстрани множеството техни недостатъци (последните сме посочвали и анализирали многократно в други наши становища, поради което няма да се спираме подробно на тях в настоящото).

Ето защо, мотивирани от горното, предлагаме следните редакции на §4:

• 4. Създава се чл. 41а:

„Връчване чрез електронно съобщение на съобщения по делото, призовки актове на съда и други книжа

Чл. 41а. (1) Когато връчването става чрез единния портал за електронно правосъдие, съобщението връчваният документ се смята за получено в деня на изтеглянето му от адресата.

(2) В случай че страната не е изтеглила акта документа в едноседмичен срок от изпращането на електронното съобщението по реда на ал. 1 за наличието му в портала, съобщението се смята за връчено, считано от деня, следващ изтичането на седем дни от изпращане на съобщението документът се връчва по реда на чл.38, ал.1 и ал.4 (посочена по-горе в предложения от нас проект като ал.8).

(3) Когато връчването става чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща на посочен избран от страната по реда на чл.38, ал.2, т.2 адрес на електронна поща, както и в случаите на връчване по реда на чл.38, ал.3, денят на изпращането на съобщението се счита за деня на постъпване на съобщението в информационната система на страната до доказване на противното. Сстраната следва да потвърди получаване на съобщението. В случай, че страната не потвърди получаване на съобщението в 7-дневен срок от получаването му в посочената информационна система, връчването се извършва по реда на чл.38, ал.4 (посочена в нашия проект като ал.8). Съобщенията се считат за връчени от датата на изпращане на потвърждението за получаването им от страната, ако то предхожда по дата връчването на съобщението по реда на ал.4 (ал.8).”

 

2.5. Във връзка с изложеното по-горе, предлагаме и следната редакция и допълнения към § 5 от законопроекта.

Чл. 42 ал. 3 се изменя така:

„(3) Когато съобщението не е връчено връчването не е извършено по друг начин, както и в случаите на бедствия, аварии и други непредвидими обстоятелства, съдът може да разпореди връчването да стане от служител на съда чрез телефон, електронен адрес, телекс, факс или с телеграма.“

Предлагаме също да се премахне съществуващия текст на чл.42, ал.4 ГПК, предвид подробно уредените по-горе правила за връчване по електронен път: “(4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.”

 

2.6. С оглед обсъденото в т.2.4, предлагаме да се измени и редакцията на § 6 от законопроекта, като нормата на чл. 44 ал. 3 се измени така:

„(3) Връчването чрез единния портал за електронно правосъдие се удостоверява с копие от електронния запис от информационната система на портала за изпращането и изтеглянето от адресата, подпечатано с квалифициран електронен печат на съда, и с удостоверено време с квалифицирано удостоверение за време. При връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща - с електронните записи за връчването, създадени от квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги и копие на електронния запис на потвърждението за получаване, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда и с удостоверено време с квалифицирано удостоверение за време. Връчването по електронна поща се удостоверява чрез електронния запис за изпращането или потвърждението за получаване, подпечатани с квалифициран електронен печат на съда, и с удостоверено време с квалифицирано удостоверение за време.“

 

2.7. По отношение на § 8 от законопроекта, както изложихме по-горе, предлагаме да отпадне изискването за призоваване на институциите и търговците в новосъздадената ал.5 на чл.50 само по електронен път.

• 8. В чл. 50 се създава ал. 5:

„(5) Връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, застрахователни и презастрахователни дружества и търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси и частни съдебни изпълнители се извършва само на електронен адрес, освен ако същите са посочили адвокат за процесуален представител, в който случай се прилага чл.51. Те са длъжни да посочат такъв електронен адрес.“

 

2.8. Във връзка с изтъкнатите по-горе съображения за необходимост от служебно създаване на профили на адвокатите в Единния регистър за електронно правосъдие, но на действително ползваните от тях и валидни служебни електронни адреси, предлагаме да се измени и §9 от законопроекта, както следва:

• 9. Член 51 се изменя така:

„Връчване на адвокат

Чл. 51. (1) Връчването на адвокат се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие или по другите начини, предвидени в чл.38.

(2) Единният портал трябва да осигурява възможност, а аАдвокатът може има право да заяви по електронен път в единния портал за електронно правосъдие, че отсъства и не приема съобщения за определени периоди от време за почивка, които общо не могат да бъдат по-дълги от 40 дни в рамките на една календарна година. В периодите на почивка не се включват отсъствия на адвоката заради поставяне под задължителна карантина, задължителна изолация и/или болнично лечение, които адвокатът също има право да заяви по реда на предходното изречение. Съобщенията, връчени Връчването в заявения период на отсъствие, се смятат връчени в счита извършено на първия ден след края му, в случай, че адвокатът е изтеглил съобщението или приложения документ в периода на отсъствието си. В случай, че адвокатът не е изтеглил съобщението и приложения документ в периода на отсъствието си, изпратеното електронно съобщение изчаква изтегляне в единния портал за електронно правосъдие до 7 дни след прекратяване на отсъствието, и след изтичане на този срок съдът предприема връчване на съобщение по реда на чл.38, ал.1 и 4 (посочена по-горе в предложения от нас проект като ал.8).

(3) Висшият адвокатски съвет уведомява Висшия съдебен съвет за избраните от адвокатите електронни адреси за връчване, които са посочени от адвокатите пред Висшия адвокатски съвет с нарочни заявления. В Единния портал за електронно правосъдие се разкриват служебно регистрирани профили на всички адвокати, които нямат регистриран такъв и се изпращат уведомления за регистрирания профил и достъпа до него на посочените от Висшия адвокатски съвет адреси на електронна поща. Висшият адвокатски съвет уведомява Висшия съдебен съвет за целите на служебно разкриване на профил в единния портал за електронно правосъдие и при всяко вписване на нов адвокат или при вписване на промяна в адреса за връчване.

(4) Висшият адвокатски съвет уведомява Висшия съдебен съвет за избраните електронни адреси на регистрираните адвокатски сътрудници, които са посочени от адвокатите-патрони на сътрудниците пред Висшия адвокатски съвет с нарочни заявления. В единния портал за електронно правосъдие се разкриват служебно регистрирани профили на всички адвокатски сътрудници, които не могат да се използват за електронно връчване на съобщения, изявление, призовки и книжа. Висшият адвокатски съвет уведомява Висшия съдебен съвет за целите на служебно разкриване на профил в единния портал за електронно правосъдие и при всяко вписване на нов адвокатски сътрудник или при вписване на промяна в адреса на адвокатския сътрудник.“

 

Както вече пояснихме, регистрацията на адвокати в ЕПЕП на база адресите, съществуващи в единния адвокатски регистър, воден от Висшия адвокатски съвет, не е желателно, тъй като много от адвокатите поддържат в Единния регистър към ВАдС неактуални електронни адреси, някои въобще не поддържат, а много от адресите пък са вписани в регистъра с технически грешки. Затова сме допълнили възможност всеки адвокат с нарочно заявление да посочи на Висшия адвокатски съвет служебния си електронен адрес, с който желае да поддържа профил в ЕПЕП. Тези нарочни заявления трябва да могат да се подават на хартия, и по електронен път.

Отново обръщаме внимание, че задължителното подаване на адрес на служебна електронна поща и задължителната регистрация в ЕПЕП за всички адвокати, ще създаде значително затруднение за възрастните колеги и адвокати, които не ползват интернет и компютър. Такова задължително изискване на този етап ни се струва и обществено неоправдано, с оглед на това, че регистрацията в портала няма да предостави никакви права на колегите, а само задължения – съвсем различна би била ситуацията, ако действително ЕПЕП предоставяше онези възможности, които могат да облекчат работата на адвоката, ако в портала имаше пълни сканирани електронни копия на делата, ако порталът действително имаше модул за регистриране на периодите на почивка на адвоката, ако порталът имаше възможност за календар на адвоката и съобразяване на датите, в които вече има насрочени заседания или други процесуални действия.

Затова молим отново, или да се преосмисли изискването за задължителна регистрация в ЕПЕП и призоваване на адвокатите чрез ЕПЕП, или да се въведе изключение за адвокати над определена възрастова граница, или накрая да се въведат такива модули и опции в портала, които да направят ползването му ефективно и привлекателно за адвокатите. Принудата посредством законодателни изменения, обвързана единствено с обременителни задължения и никакви права за страните в производствата, не е правилният подход на добрия законодател.

 

            2.9. Мотивирани от същите правни и фактически съображения, предлагаме различна редакция и на §10 от законопроекта относно задължителното призоваване на електронен адрес на държавните учреждения и общините.

• 10. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:

„(2) Връчването на държавните учреждения и на общините се извършва само на електронен адрес. Те са длъжни да посочат електронен адрестакъв. При невъзможност да се удостовери връчване на посочен от страната електронен адрес, връчването се извършва по реда на ал.1.“

В случай, че поради технически причини пропадне портала или сървърите на общината, или се изгубят или изтрият съобщения, и не е възможно потвърждаване на получаването, е добре все пак да се запази възможността за връчване в работното време на служител на общината или учреждението.

 

2.10. Във връзка с отправеното по-горе предложение да се създаде и задължение за съда да приема документи и изявления на страните по електронен път и предложения в законопроекта чл.102б ГПК, предлагаме да бъде изменена и редакцията на §11 от законопроекта:

• 11. В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време, освен ако действието или представянето е извършено по електронен път.”

Следва да се поправи и съществуващия текст на чл.62, ал.2 ГПК:

“(2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или по електронен път. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, включително и освен ако е подадена по електронен път.”

І вариант на ал. 4:

2. Създава се ал. 4:

„(4) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в неговата информационна система или в системата на единния портал за електронно правосъдие. В случай, че страната е изпратила изявлението си по електронен път, но същото не е постъпило в информационната система на съда или в системата на единния портал за електронно правосъдие по независещи от страната причини, процесуалното действие се приема за извършено ако страната докаже, че изпращането е извършено преди изтичане на срока.”

ІІ вариант на ал. 4 :

„(4) Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването в системата на единния портал за електронно правосъдие. В случай, че страната е изпратила изявлението си по електронен път, но същото не е постъпило в системата на единния портал за електронно правосъдие по независещи от страната причини, процесуалното действие се приема за извършено ако страната докаже, че изпращането е извършено преди изтичане на срока.”

            ІІІ вариант на ал. 4:

 

Предложеният от нас трети вариант цели да уреди хипотезата, в която жалбата на страната ще е изпратена в 11.59 вечерта, в рамките на срока, но ще бъде получена в информационната система на съда в 00.01 на следващия ден – след срока.

 

3. Относно заплащането на намалени държавни такси при извършване на процесуални действия по електронен път:

 

Безспорно едно от най-положителните и заслужаващи одобрение предложения на законопроекта е намаляването на държавните такси по искови молби, подадени по електронен път. Същевременно не за всички процесуални действия е предвидено намаляване на дължимата държавна такса, а предвиденото намаление от 15% намираме за недостатъчно да стимулира развитието на електронно правосъдие.

С оглед на това предлагаме следните изменения в §12 и §13 от законопроекта:

 

3.1. В § 12 от законопроекта, с който се предвижда, че в чл. 71 се създава ал. 3, да се измени текста на ал.3 по следния начин:

„(3) Когато се извършват процесуални действия в електронна форма, съдилищата обозначават ясно, разбираемо и недвусмислено задължението за такси на интернет страниците си, съответно на единния портал за електронно правосъдие, като се посочват и начините на заплащането им по електронен път. ”

 

3.2. Предлагаме и следната редакция на § 13: В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

„(4) Съдилищата осигуряват на страните възможност за заплащане на таксите по електронен път. В случай че искането за защита или съдействие, във връзка и по повод на което се дължи държавна такса, е извършено в електронна форма съгласно чл. 102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 1550 на сто. При оттегляне на съгласието за връчване по този начин реда на чл.38а, ал.2 и 3, разликата до пълния размер на дължимата държавна такса за съответната инстанция, за която съгласието е оттеглено се довнася от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.“

2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

 

            Изразът „при оттегляне на съгласието за връчване по този начин“ е абсолютно неясен. Предложената редакция на чл.73, ал.4 не визира начин за връчване, нито урежда наличието или липсата на съгласие за връчване или способи за даването и оттеглянето му. По тази причина индикативното „по този начин“ остава лишено от смисъл и води до объркване. За „съгласие“ за приемане на електронни изявления от съдилищата говорят чл.38а, ал.2 и 3 и евентуално препращане би следвало да води до тях, като „този начин“ трябва да се замени с реда на посочените алинеи, както сме сторили по-горе. Следва да се обърне внимание обаче, че в предложението на вносителя, чл.38а, ал.3 се предвижда презумпция за съгласие: „Лицето, което е извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се съгласява по това производство да приема електронните изявления, съобщения, призовки и книжа в него пред всички инстанции до приключването му.“ Което означава, че дори при коректна препратка в чл.73, ал.4, редакцията ѝ отново би била частично лишена от смисъл, доколкото чл.38а, ал.3 не предвижда възможност за оттегляне на съгласието за връчване на електронни изявления, съобщения, призовки и книжа. Такава възможност сме предвидили ние, в предложената от нас редакция на чл.38а, ал.3: „(3) Лицето, което е извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, може да се съгласи по това производство да приема електронните изявления, съобщения, призовки и книжа в него пред всички инстанции до приключването му.“ Ето защо, при възприемане на посочената от нас редакция на чл.38а, ал.3, наред с предложената по-горе – на чл.73, ал.4, вече е налице яснота в смисъла на правната норма и вътрешна съгласуваност на текстовете.

 

4. Относно електронната форма на процесуалните действия и актове

           

4.1. Основните проблеми при извършване на процесуални действия от страните в електронна форма е невъзможността на някои съдилища да получават такива документи, да ги достъпват и нежеланието на съдебните служители да приемат и прилагат по делата изявления на страните, подписани с квалифициран електронен подпис, или пък приложени към изявленията на страните доказателства без заверка за “вярност с оригинала”.

Мотивирани от това, предлагаме следните изменения в §14:

 

• 14. В част първа се създава глава единадесета „а” с чл. 102а – 102з:

„Глава единадесета „а“

ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ И АКТОВЕ В ЕЛЕКТРОННА ФОРМА

Процесуални действия и актове на съда в електронна форма

Чл. 102а. (1) Съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

(2) Процесуални действия в електронна форма са налице, когато чрез тях се упражняват процесуални права, при което се използват устройства за електронна обработка, включително съхраняване на информацията, като упражняването на правата изцяло се осъществява чрез използването на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства.

(3) Електронните изявления на съдилищата трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) No 910/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

(4) Издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд.

 

Задължение за приемане на процесуални действия в електронна форма

Чл. 102б. (1) Съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма.

(2) Съдилищата не може да отказват приемането на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато:

1. са спазени изискванията на Регламент (ЕС) No 910/2014 и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги;
2. изявленията са подписани с квалифициран електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления.

(3) Когато с електронните изявления се прилагат заверени от страната преписи по чл.183, преписите се считат заверени и когато в изявлението на страната се съдържа декларация, че с подписване на електронното изявление потвърждава и заверява за съответствие с оригинала всички приложени към изявлението документи, без да е необходимо да се полага заверка на всеки препис с квалифициран електронен подпис.

(4) Когато с изявление на страната се прилагат преписи от електронни документи, регистри или бази данни е достатъчно страната да декларира, че представения препис съответства на електронния образ на съответния документ или извлечение, без да полага заверка на всеки препис. В този случай се прилага нормата на чл.184.

 

Задължение за информиране

Чл. 102в. (1) Съдилищата осигуряват възможност на лицата да извършват процесуални действия в електронна форма по достъпен начин или в удобен диалогов режим, включително за лица с увреждания.

(2) Съдилищата осигуряват свободно и безплатно подробна информация относно възможността да се извършват процесуални действия в електронна форма на интернет страниците си чрез единния портал за електронно правосъдие и на видни места в сградите им.

(3) При извършването на процесуални действия в електронна форма съдът предварително информира лицето по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно:

1. техническите стъпки по създаването на изявлението;
2. възможността за достъп до електронното дело;
3. техническите средства за установяване и отстраняване на грешки при

въвеждането на информация преди да бъде подадено изявлението;

4. възможността за получаване на възпроизведени на хартиен носител копия и преписи от електронното дело.

(4) Съдилищата осигуряват предоставянето на информация по електронен път за хода на делото и пълен препис от делото, включително всички постановени съдебни актове от открити и закрити съдебни заседания, всички съдебни протоколи, всички изявления на страните и трети лица, ведно с приложените към тях писмени доказателства, всички експертизи, призовки и съобщения с доказателства за връчването им, списъци на подлежащите на призоваване лица и всички други документи, налични на хартиен носител.

 

Техническа проверка на извършено действие в електронна форма

Чл. 102г. (1) При наличие на технологична възможност техническата проверка на извършено действие под формата на електронно изявление се извършва автоматизирано за съответствие със стандартите и изискванията, установени с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, относно:

1. електронен формат на извършваните изявления;
2. липса на компютърни вируси и програми за разстройване дейността на компютърни системи, за узнаване, заличаване, изтриване или копиране на компютърни данни;
3. големина на файлове;
4. възможността да се идентифицира страната.

(2) Лицето, извършващо действието в електронна форма, се уведомява незабавно на посочения от него електронен адрес в случай на технически нередовности. При технически нередовности или несъответствия с изискванията за електронна форма или електронна идентификация се прилага чл.101.

Потвърждаване при електронни изявления

Чл. 102д. (1) След регистриране на постъпил входящ електронен документ в

информационната система, чрез която се извършват процесуални действия в електронна форма или се заявява извършването на удостоверителни изявления, автоматично се генерира и се изпраща потвърждение до страната за получаването му.

(2) Потвърждението е електронен документ, който съдържа най-малко следните реквизити:

1. регистрационен номер;
2. име на адресата;
3. време на получаване на входящия електронен документ;
4. информация за достъп до електронния документ и до всички приложени към него документи.

(3) Потвърждението се изпраща на електронния адрес на страната.

Процесуални действия на страните в електронна форма

Чл. 102е. Всички процесуални действия на страните може да се извършват в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.

Електронни изявления до съда

Чл. 102ж. (1) Идентификацията на лицата, подаващи електронни изявления, се извършва по реда на Закона за електронната идентификация, посредством удостоверителна услуга за електронна идентификация, предоставяна от квалифициран доставчик на удостоверителни услуги и вписана в доверителния списък на Комисията за регулиране на съобщенията по смисъла на Регламент (ЕС) No 910/2014 или чрез уведомена схема за електронна идентификация по смисъла на Регламент (ЕС) No 910/2014.

(2) Електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис.

 

Приложения

Чл. 102з. (1) Когато електронните изявления до съда се подават от пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет със съответно устройство, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по електронен път или пълномощното вече е представено по делото. В случай че упълномощаването е извършено по електронен път, пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин, позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до година, дата, час, минута и секунда с квалифицирано удостоверение за време, освен когато квалифицираният електронен подпис удостоверява и времето на подписване на пълномощното.

(2) Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за плащането.

(3) Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници за фотокопие на документ, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3, освен в случаите по чл. 83.”

 

Предложените по-горе изменения на текстовете на вносителя по цитираните разпоредби от Глава единадесета „а“, обосноваваме със следното:

- на първо място, квалифицираното удостоверение за време е отделна услуга, различна от КЕП, както и квалифицираното удостоверение за електронен печат. По тези съображения необходимостта от отделно удостоверяване на време и необходимостта от отделно удостоверяване на приложените документи за вярност с оригинала, означава на практика, че за извършване на такива изявления по електронен път един адвокат ще трябва да разполага с 3 подписа: КЕП, КУВ (квалифицирано удостоверение за време) и КУЕП (квалифицирано удостоверение за електронен печат за “вярно с оригинала”), което отново няма да стимулира използването на тази форма на комуникация, а ще възпира ползвателите на портала.

- на следващо място, страната обикновено не разполага с нужните технически познания, за да прецени дали ползваният от нея квалифициран доставчик на удостоверителна услуга й е предоставил услуга, вписана в доверителния списък на Комисията за регулиране на съобщенията или пълномощното, с което разполага отговаря на изискванията по чл.102з, ал.1 и др. Ето защо, страната може да извърши процесуално действие в електронна форма без да знае, че не се е идентифицирала съобразно изискванията на закона или е приложила пълномощно, несъобразено с изискванията за удостоверяване на времето на подписването му с квалифицирано удостоверение за време и други подобни. За да не рефлектира това обстоятелство негативно в правната сфера на лицето, следва да се уреди изрично въпросът с редовността на действието и при липса на идентификация, съобразена с изискванията на чл.102ж или липса на пълномощно, отговарящо на чл.102з и др., посредством препращане към общия ред за отстраняване на нередовности в извършените процесуални действия в електронна форма, включително и когато касаят идентификацията на лицата, заверката на приложенията и пр.

- Следва също така да се прави разлика между “преписи за страните” и “заверени за съответствие с оригинала преписи” по чл.183 ГПК, които не са предназначени за страните, а за съда. Независимо, че в предложения от вносителя законопроект необходимостта от представяне на преписи за останалите страни е отпаднала (което е положително), все пак заверка за вярност с оригинала на приложените преписи от документи за съда трябва да се прави и за да се избегне подписване с КЕП на всяка страница сме направили описаното по-горе предложение в подписаното с КЕП изявление (молба/искане за защита и съдействие или друго процесуално изявление) да се съдържа обща декларация за вярност с оригинала на всички приложения.

- Накрая, за възпроизвеждането на преписи от електронния документ за другите страни по делото, е предвидено страната да заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3. Считаме това предложение за неприемливо. Преписите за страните и сега не се заверяват (заверяват се само тези за съда), поради което няма никаква причина, която да налага заверката им от служител на съда. Фактът, че преписите се връчват на другата страна със съобщение от съда е достатъчна гаранция за идентичността им с представените по делото документи. Въпреки това, вносителят е предвидил не само разпечатване от съда на представените по електронен път документи, но и задължителното им връчване във вид на заверени от съда преписи. Това ще увеличи неимоверно таксите, които ще дължи страната, позволила си да представи в съда документи по електронен път. Съгласно чл. 23 от Тарифата за държавните такси, по молба за издаване на документ се събира такса, както следва:

2. на препис от документ - 2 лв., а ако преписът е повече от една страница - за всяка следваща по 1 лв.;
3. на фотокопие на документ - за всяка страница по 0,10 лв., а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0,07 лв.

Затова предлагаме направената по-горе в чл.102з, ал.3 добавка, че следва да се събира такса като за “фотокопие на документ”, защото в противен случай за молба от 20 страници, за да се изпрати на две други страни по делото, ще се събира такса от 42 лв., което на практика ще обезсмисли електронното правосъдие, и ще подтикне страните и техните адвокати отново да се редят на опашки в съдилищата в условията на пандемия.

 

            4.2. На следващо място, следва да се осигури съответствие между предложените нови норми на чл.102а-102з ГПК с приложимите разпоредби на Закона за съдебната власт относно изявления и процесуални действия в електронна форма.

Предложената Глава единадесета „а“ ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ И АКТОВЕ В ЕЛЕКТРОННА ФОРМА”, преурежда част от материята, вече уредена от Глава осемнадесета "а" от Закона за съдебната власт: “УДОСТОВЕРИТЕЛНИ ИЗЯВЛЕНИЯ И ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ В ЕЛЕКТРОННА ФОРМА”, като при това се наблюдава непълна вътрешна съгласуваност между текстовете. Една и съща материя е уредена втори път, отчасти със съвпадащи, отчасти с противоречиви на вече приетите в ЗСВ текстове. Последното създава неяснота относно смисъла и съдържанието на регулиращите материята правни норми, доколкото те ще се извличат от различни текстове на два различни нормативни акта, уреждащи идентични отношения, но без яснота относно lex generalis и lex specialis, и при явно противоречие на някои от тестовете едни спрямо други. Някои от проблемите биха били преодолими чрез тълкуване, докато други не. Така например: предложеният в законопроекта нов текст на чл.102в, ал.2 от ГПК предвижда, че: “Съдилищата осигуряват свободно и безплатно подробна информация относно възможността да се извършват процесуални действия в електронна форма на интернет страниците си чрез единния портал за електронно правосъдие и на видни места в сградите им.” Текстът пропуска уредената от чл.360д, т.4 възможност да предоставяне на посочената информация по телефон: “Чл. 360д. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) Органите на съдебната власт предоставят чрез интернет страниците си безпрепятствен, безплатен, пряк и постоянен електронен достъп до следната информация: ….

4. телефон, на който лицата могат да получат информация за начина на извършване на процесуалните действия в електронна форма и помощ за необходимите технически стъпки, които трябва да предприемат за това;”

 

Наблюдават се и недопустими съществени противоречия между предложените нови норми на чл.102а-102з ГПК с вече съществуващи разпоредби на Закона за съдебната власт, на които следва да се обърне внимание. Пример за това е противоречието с §218 от ПЗР към ЗИДЗСВ, тъй като е в състояние да засегне негативно до такава степен правата на гражданите, че да опорочи цялостно осигуряването на справедлив процес.

В ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., доп., бр. 76 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., изм. и доп., бр. 49 от 2018 г., изм., бр. 11 от 2020 г., в сила от 8.08.2019 г.) се предвижда в §218:

“§ 218. (1) Всички дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред. По тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните.”

           

            Така цитирания текст е от изключително значение, тъй като гарантира, че при липсата на пълен електронен образ на делото в ЕПЕП, на страните няма да се връчват електронни призовки и съобщения, доколкото те няма да са в състояние да се запознаят с делото си от разстояние и да извършват електронни процесуални действия по него, тъй като то ще е налично само на хартия. Предлаганите промени в ГПК обаче не правят разлика между образуваните дела на хартиен носител и електронните такива, нито създават възможност уведомената по електронен път страна или неин процесуален представител да повдигнат възражение за липса на електронно дело или неговата непълнота.

            Видно от нормата на чл.360в, ал.2 (в сила от 01.01.2021г.) и §216, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, до 31.12.2020г. действията, предвидени в чл. 360в, ал. 2, т. 1 - 3, може да се извършват чрез единния портал за електронно правосъдие след решение на пленума на Висшия съдебен съвет, ако е осигурена съответната функционална възможност. Единният портал за електронно правосъдие е информационна система, чрез която би трябвало да се осигурява възможност за:

1. заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма;
2. извършване на процесуални действия в електронна форма;
3. връчване на съобщения и призовки;
4. достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри.

            Следователно по отношение на функционалностите на ЕПЕП по чл.360в, ал.2, т.1-3 (удостоверителни изявления, процесуални действия в електронна форма и връчване на съобщения и призовки) е предвиден срок до 31.12.2020г., но даже и по отношение на тези функционалности е посочено, че съдилищата “може” да осигурят извършването им и то след решение на пленума на ВСС, при това “ако е осигурена съответната функционална възможност”.

Същевременно прави впечатление, че нормата на §216, ал.1 ПЗР на ЗИДЗСВ не предвижда какъвто и да е срок за въвеждане на последната функционалност по чл.360в, ал.2, т.4 – осигуряване на достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри, а нормата на §218, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗСВ съдържа едно чисто “пожелателно” предвиждане, че ако в тригодишен срок от влизането в сила на този закон орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може да предоставя достъп до тях за справочни цели.

Ето защо, молим да обсъдите и предвидите чрез изменение на ПЗР на ЗИДЗСВ изричен срок за присъединяване на всички съдилища в страната към ЕПЕП, за снемане на електронен образ на висящите дела от всички съдилища и срок за  внедряване на модулите за сигурно електронно връчване на адвокати с възможност за възражение при технически проблем или непълнота на делото, и модул за заявяване и регистриране на дните на почивка на адвокатите. В противен случай, в ущърб на правото на страните на справедлив процес и надлежното администриране на правосъдието само ще се създадат задължения за адвокатите, които ще са натоварени да получават съобщенията  по електронен път и да изпълняват сроковете (независимо от карантина, здравословно състояние или заслужена годишна почивка), без да имат фактически достъп до електронното дело от разстояние или още по-лошо принудени да жертват живота и здравето си за осъществяване на справка и получаване на преписи от делото на място в деловодствата на съда, и то в условията на пандемия и масово разпространение на болестта Ковид-19.

 

4.3. Относно редовността на процесуалните действия на страните:

            С предложения І вариант на т. 2 на чл.127 ГПК се въвежда като изискване за редовност на исковата молба, не само посочването на електронен адрес на страната - подател, но и на електронния адрес на противната страна.

             Считаме това предложение за неудачно. Връчване на толкова важен документ като исковата молба не е желателно да се извършва на електронен адрес на ответника, посочен от ищеца, защото това ще доведе до огромен брой злоупотреби и увреждащи ответниците процеси. С оглед на това, молим в законопроекта да бъде възприет предложения вариант II на чл.127, ал.1, т.2, при посочените по-долу редакции:

 

• 15. В чл.127 се правят следните изменения и допълнения:

ІІ вариант на т. 2:

„2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, единния граждански номер на ищеца, и електронен адрес или телефонен номер на ищеца или неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива, както и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.”

2. Създава се ал. 5:

„(5) Исковата молба и писмените доказателства към нея може да бъдат подадени в електронна форма при спазване на изискванията на глава осемнадесета „а” от Закона за съдебната власт и глава единадесета „а“ от настоящия закон, като при противоречие, приложими ще бъдат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.”

 

• 16. В чл. 129 се създава ал. 7:

„(7) При невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 5, изречение трето се прилага чл. 77.“

 

• 17. В чл. 131, ал. 2, т. 2 се изменя така:

„2. името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер или електронен адрес на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.”

 

Прави впечатление несъответствието между § 15 и в двата предложени варианта и текста на § 17.

 Няма причина ищецът и ответникът да са поставени в различно правно положение и след като ответникът има право да заяви дали желае връчване на посочения в отговора електронен адрес, би следвало с исковата молба и ищецът също да може да направи изявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.

 

            4.4. Относно предвидената електронна форма на заповедите за изпълнение и издадените изпълнителни листи:

На първо място предлагаме две корекции в текста на §21, за внасяне на юридическа яснота и пълнота на текста:

• 21. В глава тридесет и шеста се създава чл. 409а:

„Изпълнителен лист в електронна форма

Чл. 409а. (1) Изпълнителният лист се издава в електронна форма чрез обявяването му по електронното дело. Само взискателят, неговите правоприемници и посочените от него процесуални представители и съдебни изпълнители имат право на достъп до обявения изпълнителен лист.

(2) В регистъра се обявяват и всички актове на съда относно отмяна или обезсилване на издадения изпълнителен лист.”

            По отношение на този текст обаче имаме притеснения, че не става ясно как съдебният изпълнител получава достъп до обявения изпълнителен лист. Настоящото състояние на Единния портал за електронно правосъдие не позволява предоставянето на достъп на лице, което няма профил в ЕПЕП, нито достъп на определена категория потребители на портала (ако допуснем, че чрез доработка и съответна нормативна уредба ще се позволят профили и за съдебните изпълнители) до конкретен документ по делото, а не до цялото електронно дело, по което въпросният потребител не е нито страна, нито процесуален представител на страната. От предложената редакция на §26 става ясно, че съдебният изпълнител по всяка вероятност е планиран като отделна категория потребител на ЕПЕП: „Съдебният изпълнител отбелязва, че е започнал изпълнително производство в съдебното дело.”, и то потребител с права освен да визуализира електронния изпълнителен лист, а така също и да прави отбелязвания по делото. Техническа възможност за това обаче не съществува.

В § 26. Изрично е предвидено, че в чл. 426, ал. 1 се създават изречения второ и трето: „Когато изпълнителният лист е издаден в електронна форма, взискателят отбелязва това в молбата. Съдебният изпълнител отбелязва, че е започнал изпълнително производство в съдебното дело.” Въпреки това, предложената редакция не създава яснота по въпроса дали  в този случай съдебният изпълнител ще си направи служебно заверен препис от обявения изпълнителен лист и няма ли да иска от страната да се снабдява с такъв заверен препис, за да се образува изпълнителното дело. Не е без значение и как точно този съдебен изпълнител, който е избран от взискателя ще бъде оторизиран да достъпи изпълнителния лист, защото да се даде достъп до електронното дело на всички съдебни изпълнители едва ли е удачно.

По същите съображения, поставеният проблем следва да се уреди в §22 и §23 от законопроекта и по отношение заповедите за изпълнение и незабавно изпълнение, както и за разпореждането за незабавно изпълнение (което вече ще е отделен съдебен акт). Доколкото разбираме от предложените изменения целта е страните, техните правоприемници, процесуални представители и съдебните изпълнители, да могат да достъпват издадените в електронна форма заповеди за изпълнение, заповеди за незабавно изпълнение и разпореждания за незабавно изпълнение, както и актовете на съда за тяхната отмяна или обезсилване, а съдебните изпълнители ще трябва служебно да си правят заверен препис от заповедта за изпълнение, който да връчват с поканата за доброволно изпълнение на длъжника, без да искат подобен препис от взискателя.

 

5. Относно предложеното изменение на Закона за адвокатурата:

            С § 34 от законопроекта се предвижда в Закона за адвокатурата да се създаде нов чл. 50а: „Чл. 50а. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да се регистрира и да поддържа профил в Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и в информационна система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление.“

На следващо място с § 35 от законопроекта е посочено, че законът влиза в сила при условията, реда и сроковете на § 216 и § 229 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 62 от 2016 г.) с изключение на § 34, който влиза в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Следователно предвиденият срок от 6 месеца след обнародване на закона важи само по отношение въведеното задължение на адвокатите да регистрират и поддържат профил в ЕПЕП по §34, без това да е обвързано с изпълнение на задълженията за поддържане на функционалностите в самия ЕПЕП по §216 и §218 от ПЗР на ЗИДЗСВ.

Както посочихме и по-горе в т.4.2 от настоящото изложение, този проблем може да се реши по два възможни начина:

5.1. Като се предвиди чрез изменение на ПЗР на ЗИДЗСВ изричен срок за присъединяване на всички съдилища в страната към ЕПЕП, за снемане на електронен образ на висящите дела от всички съдилища и срок за  внедряване на модулите за сигурно електронно връчване на адвокати с възможност за възражение при технически проблем или непълнота на делото, и модул за заявяване и регистриране на дните на почивка на адвокатите, или

5.2. Като се измени предложената норма на чл.50а от Закона за адвокатурата, както следва: „Чл. 50а. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да се регистрира и да поддържа профил в Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и в информационна система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление, след привеждане на Единния портал за електронно правосъдие в пълно съответствие с нормите на Закона за съдебната власт и осигуряване на пълен достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри.“, и се премахне съществуващото в §35 предвиждане, че нормата на § 34 влиза в сила шест месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

 

6. Относно правилата за провеждане на съдебни заседания посредством видеоконференция в чл.135а ГПК (обн.ДВ, брой: 98, от дата 17.11.2020 г.):

 

            С настоящото становище ще използваме и възможността да предложим допълване на новоприетата норма на чл.135а ГПК относно участието на адвокати в съдебни заседания посредством видеоконференция.

Новите правила в ГПК предвиждат, че при видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за целта помещение в друг районен съд, място за лишаване от свобода или арест. Т.е. не се регламентира възможност страна или адвокатът ѝ да участват в заседанието от кантората или от дома си, ако например са поставени под карантина.

            Докато разписването на такава възможност за страните крие някои рискове, считаме, че за адвокатите е напълно приемливо и крайно необходимо да се предвиди възможност участието им чрез видеоконференция да се осъществи от кантората на адвоката или дома му, като се създаде и внедри модул e-sign към софтуера за видеоконферентни връзки, който ще използва Висшият съдебен съвет. Създаването на подобна функционалност на софтуера на съдилищата за видеоконферентна връзка е изключително лесно осъществимо и ще създаде възможност или адвокатите да се вписват и достъпват видеоконферентната “стая” чрез квалифициран електронен подпис или да подписват в началото на заседанието изявление до съда с КЕП, така че да бъде несъмнена тяхната идентификация.

            В действителност не е удачно да се допусне страните, свидетелите или вещите лица да участват в съдебни заседания от което и да е място и по каквато и да е причина, без длъжностно лице, което да удостовери самоличността им и да гарантира липсата на външно въздействие върху техните изявления. По отношение на процесуалните представители адвокати обаче са налице редица законови и етични норми за спазване на конфиденциалност, зачитане процесуалните права на другите участници в процеса и за защита интересите на доверителите ни, поради което не считаме, че са налице каквито и да е съмнения за евентуално непочтено използване на видеоконферентната връзка за участие в съдебни заседания.

            Освен това при задължителна изолация или карантина на адвокат, е напълно възможно чрез идентификация с модул e-sign, използвайки КЕП, адвокатът да бъде допуснат да участва от помещенията на кантората или дома си. Така от една страна ще се избегне протакане на съдебните производства, а от друга страна ще се създадат по-безопасни условия за работа за магистратите, самите адвокати и съдебните служители.

            С оглед на това, предлагаме в процесуалните норми за провеждане на съдебни заседания посредством видеоконференция, да се включи следния текст:

            "При видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в районен съд, определен по реда на чл. 156а, ал. 2-4, място за лишаване от свобода или ареста. При наличие на техническа възможност процесуален представител по чл. 32, т. 1 може да участва в съдебното заседание чрез видеоконференция и когато присъства в кантората или дома си, като в този случай съдът изпраща на лицето линк за видеоконференция на избрания от него електронен адрес за връчване, посочен в единния портал за електронно правосъдие и удостоверява самоличността му посредством подписване с квалифициран електронен подпис в нарочен модул към софтуера за видеоконференция, а по изключение или когато член на съдебния състав познава съответния адвокат - чрез показване на адвокатска карта."

 

            УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

 

            В заключение бихме искали отново да подчертаем, че оценяваме предимствата на предложения законопроект и отразената в законопроекта загриженост за защита процесуалните права и възможности на страните, и техните процесуални представители, включително отразеното “право на почивка” на адвоката, което държавните институции рядко зачитат.

            Надяваме се направени от нас допълнителни предложения да бъдат обсъдени и взети предвид при изготвяне и внасяне на законопроекта.

 

           С уважение:  .....................................

                                   Адв. Емил А. Георгиев

                                   Председател на УС на

                                   СНЦОП “Обединение на свободните адвокати”

Инициатива 3/4 от 22.04.2020 г.

На свое заседание от 14.04.2020 г., СК на ВСС реши предложенията за подобряване работата на ЕПЕП, отправени от нас и от други обединения на адвокати, да бъдат изпратени на Висшия адвокатски съвет и обсъждани чрез него. В тази връзка ОСА изпрати до ВАдС писмо с искане за предоставяне на информация относно всички предприети от съвета действия по предложенията ни за оптимизиране работата на портала. С пълния текст на писмото може да се запознаете ТУК.

Инициатива 3/3 от 13.04.2020 г.

След проведена на 13.04.2020 г. среща с председателя на Съдийската колегия на ВСС и председател на ВКС съдия Лозан Панов,  СНЦОП "ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ" изпрати ПИСМО до Висшия съдебен съвет, с копие към председателя на ВКС и Висшия адвокатски съвет, относно  предложения за улесняване работата на съдилищата в условията на обявеното извънредно положение. 

Инициатива 3/2 от 07.04.2020 г. 

СНЦОП “ОСА“ изпрати заявление до Висшия съдебен съвет, с което се иска да се ускори процеса по внедряване на ЕПЕП от съдилищата във връзка с извънредното положение в Република България. 

Инициатива 3/1 от 09.10.2019 г. 

На проведена на 12 юли 2019 г. среща между част от учредителите на “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ и представители на Висшия съдебен съвет и изпълнители по проекта по Оперативна програма „Добро управление“ - “Доразвитие и централизиране на порталите в сектор „Правосъдие“ за достъп на граждани до информация, е-услуги и е-правосъдие”, бе установен механизъм, по който да бъдат обсъждани често срещани от адвокатите проблеми при ползването на Единия портал за електронно правосъдие и възможностите за тяхното отстраняване.

Доколкото горепосоченият проект, по който ВСС е бенефициент, е насочен към осигуряване на бърз и ефективен достъп на адвокатите до техните дела, а в резултат на това - до намаляване на съдебните разходи за гражданите и юридическите лица и повишаване качеството на използваните от тях адвокатски услуги, то “ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ ще продължава да събира, анализира и докладва всички проблеми с функционирането на портала и да търси тяхното разрешаване от компетентните институции.