В бр. 110 от 29.12.2020 г. на ДВ бе публикуван Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ЗИДГПК) в опит да бъде въведено дългоочакваното от страните електронно правосъдие. При преглед на законопроекта установихме сериозно нарушаване на баланса в процеса, както и на насрещните права и задължения по вертикалата съд - страни, поради което на 15.12.2020 г. Обединение на свободните адвокати подаде становище до Народното събрание относно законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен на 03.12.2020 г., с конкретни предложения за изменение и допълнение на проектните разпоредби. (с пълния текст на нашите предложения до НС можете да се запознаете тук)
Отразената в мотивите към законопроекта позиция за необходимостта от създаване на процесуални норми за реалното осъществяване на електронно правораздаване и улесняване достъпа до правосъдие е стъпка в положителна посока, която възприема предложения на Обединението на свободните адвокати, адресирани до Съдийската колегия на ВСС от 26-ти март 2020 г. Някои от направените в процедурата по обществени консултации наши предложения също бяха възприети, но други не по-малко съществени бяха са подминати от вносителя, поради което ги представихме директно на вниманието на народните представители.
ОСА приветства законодателната инициатива да се уреди най-сетне тази важна материя, която ще отвори нова страница от модернизирането и оптимизирането на правораздаването у нас. За доброто функциониране на електронното правосъдие, обаче, съществено значение има правилната регламентация на процеса и гарантиране правата на страните в производствата.
След преглед на окончателните текстове на Закона за изменение и допълнение на ГПК намираме за наложително да бъдат приети в спешен порядък няколко промени в относимата законова уредба, които да предвидят краен срок за присъединяване на всички съдилища в страната към Единния портал за електронно правосъдие, да ангажират административните ръководители на съдилищата с конкретни срокове за снемане на електронен образ на висящите дела при тях, както и с изрично указан срок за внедряване на модула за електронна размяна на книжа и на модула за сигурно електронно връчване на адвокати с възможност за подаване на възражения при технически проблеми или при непълнота на електронното дело, както и да се предвиди краен срок за внедряване на модула за заявяване и регистриране предвидените дни за отсъствия /почивка или болест/ на адвокатите. Новоприетата разпоредба на чл.50а от Закона за адвокатурата, която създава задължение за адвокатите да се регистрират и да поддържат профил в Единния портал за електронно правосъдие по чл.360в от Закона за съдебната власт и в информационната система за сигурно електронно връчване по чл.20, т.1, буква “а” от Закона за електронното управление, следва да влезе в сила едва след привеждане на Единния портал за електронно правосъдие в пълно съответствие с нормите на Закона за съдебната власт и след осигуряване на пълен достъп на адвокатите до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. Срещу вмененото на адвокатите и страните в процеса задължение да получават призовки и съобщения по електронен път следва да бъде създадено реципрочно задължение на съда да приема изпратени от страните до съда по електронен път искови молби, заявления по образувани дела и други електронни документи, както и съдът следва да бъде задължен да изпраща на страните по тяхно искане по електронен път /на указания по делото имейл адрес/ съдебни книжа, протоколи от заседания, експертизи, съдебни актове и други документи, находящи се в кориците на делото.
В тази връзка намираме, че приетите изменения в закона предвиждат задължение за страните и адвокатите да посочват електронен адрес за връчване на съобщения, а за адвокатите и задължение да се регистрират в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и в информационната система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление, на които обаче трябва да съответстват адекватни задължения за администрацията и съдебните органи да осигурят пълен и лесен достъп до делата, които и към настоящия момент не са налични в ЕПЕП.
С удовлетворение отбелязваме, че част от предложенията на ОСА намериха място в приетия ЗИДГПК.
Същевременно голяма част от конструктивните ни предложения останаха без внимание от страна и на народните представители.
Това ни мотивира да продължаваме настоятелно работата си по проблематиката на електронното правосъдие и в бъдеще, тъй като неговата пълноценна реализация в България е една от основните ни уставни цели.
В резюме конкретните ни предложения по обхванатите в законопроекта въпроси и резултатът от тях са следните:
- Относно реда за връчване на съобщения и книжа по електронен път
Предвижда се винаги, когато страната има електронен адрес, да е длъжна да посочи същия за целите на електронното призоваване. Това не е удачно законодателно решение и създава опасност за компрометиране интересите на страните в производствата, тъй като много страни може да разполагат с адрес на електронна поща, до която обаче имат достъп изключително рядко и така да пропуснат важни процесуални срокове. С корекции, нанесени от страна на Правната комисия в частта за реквизитите на исковата молба и отговора на исковата молба някои от тези изисквания бяха смекчени, но въпреки това остана известен смислов разнобой между разпоредбите на чл. 127 и чл. 131 от ГПК, от една страна, и разпоредбите, свързани със съобщенията и призовките, които ще създават трудности и противоречия в правоприлагането.
- Съществени потенциални проблеми в гражданското съдопроизводство крие приетото правило в чл. 38 от ГПК, че ако страната няма регистрация в ЕПЕП или не е избрала квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, а е посочила адрес на електронна поща, връчването да се осъществява на ПОСОЧЕНИЯ адрес. “Посочването” би могло да се интерпретира и като всяко инцидентно цитиране от нейна страна в представен в съда документ на електронен адрес, който тя ползва. Считаме, че горното не следва да се допуска и връчване на актове на съда трябва да може да се извършва само и единствено на нарочно и съзнателно избран от страната електронен адрес за връчване на актове и книжа, а не на случайно посочен такъв и съдържащ се в някой от множеството документи, които страната е депозирала по делото. При сега приетата разпоредба ще е необходимо страните и техните процесуални представители да направят внимателна ревизия на всички производства, в които участват, и ако не желаят да бъдат сюрпризирани с нежелано връчване на електронна поща, която са посочили само за конкретно действие, да подадат изрично изявление, че не желаят по-нататъшно връчване на инцидентно посочения електронен адрес.
Гласуваните в Народното събрание текстове влошават допълнително правната уредба в тази насока, като в чл. 41, ал. 1 се добавя ново изречение второ, неприсъстващо във внесения законопроект и разпоредбата добива следното съдържание:
„Чл. 41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.“
С други думи, не само че посоченият – независимо кога, в каква връзка и по какъв начин – по делото електронен адрес може да се ползва за редовно връчване на всякакви съобщения, призовки и книжа по делото, но и ако страната или нейният представител пропусне да уведоми съда, че този електронен адрес е променен, не съществува, не се ползва, няма достъп до него и пр., ще се прилагат последиците по чл. 42, ал. 2 от ГПК - при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
В становището си до Народното събрание ОСА възрази срещу допълнението на чл. 42, ал. 2, отбелязан в курсив, като посочихме, че фингирано връчване на съобщения поради промяна на електронен адрес без уведомяване на съда не е удачно законодателно решение, тъй като при днешното бурно развитие на електронните комуникации, страните много често и динамично променят електронните си адреси и понеже това не е постоянен или настоящ адрес, страните не следят стриктно за това да уведомяват институциите за промяна в електронните си пощи. Още по-неоправдано е привързването на такива правни последици към инцидентно посочен по делото електронен адрес – например електронен адрес, посочен някога в първата инстанция за получаване на препис от протокол или постъпил документ по делото, който впоследствие е закрит или не се ползва от страната, и на който неочаквано за страната ѝ се връчва въззивно решение, подлежащо на обжалване. На следващо място, посочване на неверен или несъществуващ адрес и връщане на съобщение с отговор за “сгрешен или несъществуващ адрес на електронната поща на получателя”, може и много често е резултат от инсталирани софтуери за защита от спам или вируси, забрани за получаване и изпращане на файлове с определена големина, автоматични настройки на поддържащите сървъри на електронни пощи за блокиране на определени изпращачи, а понякога и дори чисто технически проблеми с блокиране на конкретни IP адреси, блокиране или сриване на сървъри на големи доставчици на услуги за електронна поща и ред други причини, които са изцяло извън контрола на страната и нейния адвокат.
- Независимо от способа за електронно връчване заявихме, че електронното връчване следва да се счита извършено само в случай, че адресатът е потвърдил получаване на електронното съобщение, информационната система за връчване съдържа информация за изтегляне на документа и изтегленият документ съдържа в пълнота както съобщението или призовката, така и съответния съдебен акт или книжа, които се връчват със съобщението, както и само в случай, че електронното дело, по което се извършва връчването, е изцяло налично и достъпно за страната или нейния адвокат в Единния портал за електронно правосъдие. Също така предложихме да се предвиди възможност за повдигане на възражение от страната, спрямо която се осъществява електронното връчване, че електронното дело или изпратеният документ са непълни, връчването да се осъществи по конвенционалния ред – на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв – на постоянния ѝ адрес. Респективно, ако се касае за адвокат, в тези случаи връчването спрямо него да се извърши отново по общия ред за връчване на адвокат. За съжаление, тези наши предложения не бяха приети.
- Отстранено бе изтъкнатото от нас различие между възможностите за оттегляне на съгласие за връчване по чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 3 от ГПК, като такава възможност бе предвидена за всички способи за електронно връчване, посочени в двете алинеи.
- Не бяха възприети и възраженията ни относно електронното връчване на вещи лица, свидетели или трети лица, задължени да представят документ по делото. Нашето принципно становище е, че не трябва да се предвижда възможност за уведомяване на свидетел или трето лице, задължено да представи документ, на произволен, посочен от страната електронен адрес. Връчване на свидетел или трето лице, задължено да представи документ по посочен от страната адрес е доста рисково, защото неявяването на свидетеля или непредставяне на документ от третото лице може да влече доста негативни за страната последици съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. От друга страна, дори и предвиденото в текста на новия чл. 41а, ал. 2 потвърждаване на получаването не създава гаранция, че потвърждаването ще бъде извършено действително от самия свидетел или третото задължено лице. По отношение на вещите лица предложихме електронно връчване да може да се осъществява на електронна поща, само ако такава е заявена от вещото лице в списъка на експерти към съответния съд.
- Не беше прието и предложението ни по новия чл. 38а, а именно - съгласието на лицето, извършило процесуално действие в ЕПЕП, да приема електронните изявления, съобщения, призовки и книжа в него пред всички инстанции до приключването му да не се презумира, а да се дава по желание на лицето. По такъв начин предложихме да се уеднакви режимът на съгласието за електронно връчване с предвидения в останалите случаи на извършване на процесуални действия в електронна форма. Подобна доброволност ще стимулира в по-голяма степен използването на портала. Освен това, когато се касае за процесуален представител, такава опционност, ще отговаря в по-голяма степен на процесуалните пълномощия, предоставени на представителя – т. напр. ако адвокат или друг процесуален представител е упълномощен само за съответната съдебна инстанция, спрямо него няма как да се приложи подобно презумирано съгласие за връчване в ЕПЕП пред всички инстанции. При сега приетата разпоредба ще е необходимо процесуалният представител да следи внимателно и да оттегли своевременно съгласието за връчване в ЕПЕП след приключване на пълномощията му, което освен, че е ненужно обременително, създава опасност от накърняване правата и интересите на страната по делото.
- Специално внимание следва да се обърне и на второто изключително порочно процесуално правило, предвидено в новия чл. 41а, ал. 1, изречение второ от ГПК относно т.нар. „фингирано” връчване, при които опитът за връчване е приравнен на фактическо връчване на адресата.
Категорично се противопоставихме на така възприетото фингирано връчване при неизтегляне на съобщението в ЕПЕП по причините, които изложихме подробно и относно частта на законопроекта, касаеща задължителната регистрация на адвокатите в ЕПЕП – не всички адвокати имат електронна поща, не всички боравят с ЕПЕП и го ползват достатъчно често, самият Единен портал страда от редица технически недомислици и неизправности, и от фатална липса на документи от делата. Напълно възможно е при получаване на съобщение от адвоката посредством ЕПЕП за наличен съдебен акт за изтегляне, при опит за изтегляне на акта същият да не е достъпен физически, и ако това води фингирано връчване на акта и пропускане на процесуален срок, ще бъдат увредени съществено интересите на нашите доверители. Още повече, че в законопроекта не се споменава и дума за ред, по който адвокат или страна да възрази, че изпратеното му съобщение не препраща към наличен съдебен акт, че съдебният акт е непълен, с липсващи страници, със сгрешено съдържание (например акт от друго дело) или технически увреден като файл. Поради това, намираме, че при неизтегляне на съобщението или документа в 7-дневен срок от ЕПЕП, съдът би следвало да предприеме връчване по общия ред на заявения от адвоката съдебен адрес.
Тук следва да отбележим, че приетият текст на чл. 41а, ал. 1 от ГПК е отразил в известна степен възраженията ни, свързани с рисковете от технически недостатъци на връчваното съобщение в ЕПЕП. Приетият текст предвижда, че „Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.“ Това създава известни гаранции за страната, че ако съобщението не може да бъде квалифицирано в удовлетворителна степен като съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, то не настъпва връчване нито при изтеглянето му от адресата, нито при неизтегляне в 7-дневен срок. Независимо от това, остават редица технически рискове, които може да не попадат в тази хипотеза или да е спорно дали попадат в нея и които са в състояние да поставят в голям риск правата и интересите на страната или да създадат големи трудности при доказване на невалидно връчване. Затова ОСА ще продължи да работи с институциите за изменение на така приетата правна уредба.
- Възприето беше още при изготвяне на законопроекта, внесен в Народното събрание, предложението ни да бъде отменен чл. 42, ал. 4 от ГПК, предвид уредените по-горе правила за връчване по електронен път.
- С приетите промени в чл. 50 от ГПК е предвидено, че връчването на кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, застрахователни и презастрахователни дружества и търговци, които извършват доставка на енергия, газ, или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, нотариуси и частни съдебни изпълнители, държавни учреждения и общини се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 – чрез ЕПЕП или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, на посочен от тях електронен адрес.
Подобно въвеждане на задължително призоваване по електронен адрес също намираме за крайно ограничително изискване, особено ако посочените дружества и търговци имат упълномощен адвокат по делото. Вярно е, че служителите в такива дружества и търговци обичайно ползват електронен подпис, осъществяват кореспонденцията си с Националната агенция по приходите по електронен път и имат опит, поради което за тях няма проблем да кореспондират така и със съдилищата, но по отношение на нито една друга държавна институция, НАП или административен орган не се предвижда ИЗКЛЮЧИТЕЛНО и САМО електронно призоваване. Навсякъде съществува като алтернатива и връчването на съобщения по общия ред. Същевременно, не са уредени последиците от нерегистриране в ЕПЕП, респ. неизползване на квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща от страна на посочените дружества и търговци. За разлика от адвокатите, за посочените организации не е предвидено нито изрично задължение, нито срок за това.
- Задължителната регистрация на адвокатите в ЕПЕП и връчването на съобщения основно през този портал ще създадат много потенциални проблеми, предвид следното:
- Значителен брой адвокати нямат електронни адреси за кореспонденция, особено по-възрастните колеги или колеги, които работят от дълги години в малки съдебни райони, където комуникацията със съда и деловодните служби е предимно лична и непосредствена;
- При предвиждане на задължителна регистрация на адвокатите в ЕПЕП и задължително електронно връчване на адвокатите чрез нарочния модул в ЕПЕП, това следва да е обвързано с насрещни задължения на съдебните органи и администрацията да осигури непрекъсната и безпрепятствена работа с портала, възможности за регистрация в портала по електронен път като адвокат (въведеният модул за електронна регистрация и към момента не предоставя възможност тя да се извърши чрез личен номер на адвокат) и промяна на профила по електронен път, възможности за електронно заявяване на достъп до делата и осигуряване на пълен електронен образ на делото, по което адвокатът е заявил електронно връчване на книжа; служебно предоставяне на достъп до електронното дело в по-горни инстанции в зависимост от предоставените пълномощия на адвоката за процесуално представителство в следващи съдебни инстанции.
Ето защо, намираме, че задължението за посочване на електронен адрес за получаване на електронни изявления за адвоката, трябва да кореспондира с насрещни задължения на съда, чието изпълнение трябва също да е скрепено със срок (като предвидения срок за задължителна регистрация в ЕПЕП за адвокатите до 30 юни 2022 г.), и които необходими насрещни задължения на съда подробно сме изложили в становищата си в процедурата по обществени консултации и до Народното събрание.
- Удовлетворени сме от отпадането още след процедурата по обществени консултации на предвиждането електронните адреси за връчване на адвокатите да са обвързани с уведомяване на Висшия съдебен съвет от страна на Висшия адвокатски съвет за избраните от адвокатите електронни адреси за връчване. Както бяхме изложили в становището си, много от адвокатите поддържат в Единния регистър към ВАдС неактуални електронни адреси, някои въобще не поддържат, а много от адресите пък са вписани в регистъра с технически грешки. Съгласно приетата правна уредба, регистрирането в ЕПЕП, както и предвидената задължителна регистрация в информационната система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление ще става само лично от адвоката с посочен от него нарочен електронен адрес.
- Положителен момент в приетата правна уредба е и отпадането на замяната на личното връчване на адвокат в неговата кантора с връчване чрез ЕПЕП, както и отпадане на предвижданата отмяна на връчването в кантората на адвоката изобщо. Приетият текст на чл. 51, ал. 1 от ГПК гласи: „Връчването на адвокат се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие или на всяко място, където той се намира по служба.“ Действително, предвижданата задължителна регистрация на адвокатите в ЕПЕП до 30 юни 2022 г., обвързана с приетото изменение на чл. 38 от ГПК, води до практическия резултат, че основен способ за връчване на адвоката ще бъде чрез ЕПЕП и само по изключение – на посочен адрес на електронна поща или лично на всяко място, където той се намира по служба.
- Едно от най-удовлетворителните за ОСА изменения в ГПК е възприемането на отдавна лансираната от нас идея за регламентирано време за почивка на адвоката, през което той да е освободен от задължението си да приема съобщения, призовки и книжа от името на доверителите си, както и да е освободен от това задължение по време на заболяване или друг вид временна неработоспособност.
С изменението на чл. 51, ал. 2 от ГПК се предвиди, че „Адвокатът може да заяви в портала по ал. 1, че отсъства и няма да приема съобщения за определени периоди от време, които в рамките на една календарна година не може да бъдат с обща продължителност повече от 60 дни, с изключение на дните на отсъствие поради временна неработоспособност, които също се заявяват.“.
Възприето отчасти бе и нашето предложение относно връчването на съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие. Нашето предложение беше връчването в заявения период на отсъствие да се счита извършено на първия ден след края му, в случай, че адвокатът е изтеглил съобщението или приложения документ в периода на отсъствието си, а в случай, че адвокатът не е изтеглил съобщението и приложения документ в периода на отсъствието си, изпратеното електронно съобщение изчаква изтегляне в единния портал за електронно правосъдие до 7 дни след прекратяване на отсъствието, и след изтичане на този срок съдът предприема връчване на съобщение на пощенския адрес, който е посочен по делото или ако не може да се извърши връчване на този адрес, връчването да се извършва на настоящия адрес на страната, а при липса на такъв – на постоянния ѝ адрес.
С изменението на чл. 51, ал. 2 от ГПК се предвиди междинен вариант относно момента на връчване, като се предвиди, че „Съобщенията, изпратени в заявения период на отсъствие, трябва да бъдат изтеглени в 7-дневен срок, считано от деня, следващ изтичането на заявения период на отсъствие. Съобщенията се смятат за връчени в деня на изтеглянето им или в случай че не бъдат изтеглени - с изтичането на срока за изтегляне.“
Възприето бе и предложението ни за изменение на последното изречение на чл. 51, ал. 3 от ГПК, което във внесения законопроект гласеше: „Отказът не засяга редовността на връчването.” Нашето предложение беше текстът да има следното съдържание: „Отказът не засяга редовността на връчването, освен в случаите по изречение първо на тази алинея.“, т.е. да се внесе категорична яснота, че в случаите, когато законът дава право на адвоката да откаже получаването на съобщението на своя доверител, този законосъобразен отказ да не води до валидно връчване на съобщенията, призовките или книжата, предназначени за доверителя на адвоката. Приетият текст от Народното събрание, макар и с друга формулировка, по същество възприема нашето предложение. Приетият текст гласи: „Необоснованият отказ не засяга редовността на връчването.“
- Въпреки възраженията ни се прие, че връчване на държавните учреждения и на общините ще се извършва само електронен път – чрез ЕПЕП или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща – чл. 52 от ГПК.
Както в процедурата по обществени консултации, така и пред Народното събрание изразихме становище, че следва да се предвиди, че при невъзможност да се удостовери връчване на посочен от страната електронен адрес, връчването се извършва по досегашния ред – на осигурен от учреждението или общината служител в работно време. В случай, че поради технически причини пропадне порталът или сървърите на общината, или се изгубят или изтрият съобщения, и не е възможно потвърждаване на получаването, е добре все пак да се запази възможността за връчване в работното време на служител на общината или учреждението.
- С удовлетворение отбелязваме, че се прие предложението ни, когато се извършва действие или се представя нещо в съда в електронна форма, срокът за това да е до края на 24-тия час на съответния ден, както е правилото за подаване по пощата – чл. 62 от ГПК.
Този текст необяснимо беше отпаднал от законопроекта, внесен в Народното събрание, въпреки че фигурираше в законопроекта, представен в процедурата по обществени консултации.
Възприето беше и предложението ни срокът да не се смята пропуснат и когато молбата е подадена в срок в друг съд или в прокуратурата, включително и ако е подадена в електронна форма - в приетото изменение на чл. 62, ал. 2, изречение второ отпаднаха думите „освен ако е подадена по електронен път“.
Урежда се и моментът на получаване на електронното изявление, с което се извършва процесуално действие – то се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие – новият текст на чл. 62, ал. 4 от ГПК. Предложихме да бъде приета уредба и на случая, в който страната е изпратила изявлението си по електронен път, но същото не е постъпило в системата на единния портал за електронно правосъдие по независещи от страната причини – тогава процесуалното действие да се приема за извършено, ако страната докаже, че изпращането е извършено преди изтичане на срока. За съжаление то не е възприето от законодателя. Не бе възприето и предложението ни водещ да бъде моментът на изпращане на електронното изявление, както е с подаването по пощата, за да има равностойна уредба хипотезата, в която електронното изявление на страната е изпратено в 23.59 ч., в рамките на срока, но е получена в информационната система на съда в 00.01 ч. на следващия ден – след срока.
- Относно заплащането на намалени държавни такси при извършване на процесуални действия по електронен път
Безспорно едно от най-положителните и заслужаващи одобрение страни на приетите изменения в закона е намаляването на държавните такси по искания за защита и съдействие, подадени по електронен път. Същевременно, такова намаление са предвижда, само ако искането е подадено в ЕПЕП, а не и по друг електронен начин. Освен това, предвиденото намаление от 15 % намираме за недостатъчно да стимулира развитието на електронно правосъдие. Считаме, че дължимата държавна такса в тези случаи следва да се намалява с 50 на сто, но предложението ни не бе възприето от законодателя.
Не бе възприето и предложението ни при оттегляне на съгласието за връчване в ЕПЕП, довнасянето на разликата до пълния размер на дължимата държавна такса да е само за съответната инстанция, за която съгласието е оттеглено.
- Относно електронната форма на процесуалните действия и актове
Основните проблеми при извършване на процесуални действия от страните в електронна форма е невъзможността на някои съдилища да получават такива документи, да ги достъпват и нежеланието на съдебните служители да приемат и прилагат по делата изявления на страните, подписани с квалифициран електронен подпис, или пък приложени към изявленията на страните доказателства без заверка за “вярност с оригинала”.
- Мотивирани от това, предложихме добавяне на нови ал. 3 и 4 към текста на новия чл. 102б от ГПК, с които да се предвиди, че когато с електронните изявления се прилагат заверени от страната преписи по чл. 183 от ГПК, преписите да се считат заверени и когато в изявлението на страната се съдържа декларация, че с подписване на електронното изявление потвърждава и заверява за съответствие с оригинала всички приложени към изявлението документи, без да е необходимо да се полага заверка на всеки препис с квалифициран електронен подпис, а когато с изявление на страната се прилагат преписи от електронни документи, регистри или бази данни е достатъчно страната да декларира, че представения препис съответства на електронния образ на съответния документ или извлечение, без да полага заверка на всеки препис. За съжаление предложенията ни не бяха приети и ОСА ще продължи да настоява за промени в тази насока.
Относно новия чл. 102в от ГПК, предложихме допълване на ал. 4 като се предвиди, че съдът осигурява по електронен път и пълен препис от делото, включително всички постановени съдебни актове от открити и закрити съдебни заседания, всички съдебни протоколи, всички изявления на страните и трети лица, ведно с приложените към тях писмени доказателства, всички експертизи, призовки и съобщения с доказателства за връчването им, списъци на подлежащите на призоваване лица и всички други документи, налични на хартиен носител. Така искахме изброените задължения да залегнат и в процесуалния закон, за да се гарантира в пълна степен защитата на процесуалните права на страните, но предложението ни не бе прието.
Предложихме и създаването на нови ал. 5 и 6, в които да се предвиди, че Висшият съдебен съвет осигурява подаване на заявления за регистрация на профил в единния портал за електронно правосъдие, заявления за промени в регистрирания профил и заявления за достъп до електронните дела, изцяло по електронен път чрез идентификация с квалифициран електронен подпис или уникален регистрационен код за адвокати и адвокатски сътрудници, както и да осигурява възможност страните, адвокатите и адвокатските сътрудници да подават обединени заявления за достъп до повече дела или всички дела в един и същи съд през Единния портал за електронно правосъдие. Понастоящем заявления за промени в регистрирания профил и заявление за достъп до електронни дела се приемат единствено на хартия на място в съдилищата, при това за всяко дело поотделно, което поражда големи практически затруднения за адвокатите. Предложихме и нова ал. 7, в която да се предвиди, че Висшият съдебен съвет осигурява безпрепятствен и непрекъснат достъп до Единния портал за електронно правосъдие и документите в него, а всички срокове, започнали да текат с оглед на връчване по реда на чл. 38, ал. 2 и 3, да спират да текат за времето, през което достъпът до портала е бил прекъснат. Тези наши предложения също не бяха приети и ОСА ще продължи да работи за реализирането им.
Относно новия чл. 102г от ГПК, предложихме допълнение в ал. 2, където да се предвиди не само че лицето, извършващо действието в електронна форма, се уведомява незабавно на посочения от него електронен адрес в случай на технически нередовности, но и че при технически нередовности или несъответствия с изискванията за електронна форма или електронна идентификация се прилага чл. 101 от ГПК, т.е. съдът да указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката и следващите от това последици по чл. 101, ал. 2 и 3 от ГПК. Това наше предложение не бе прието. Надяваме се този пропуск да бъде преодолян по тълкувателен път.
Що се отнася до новия чл. 102з от ГПК, направихме следните предложения:
Когато електронните изявления до съда се подават от пълномощник, към изявлението да не се представя електронен образ на пълномощното, ако пълномощното вече е представено по делото. Предложението не бе прието и се надяваме целеният от нас резултат да бъде постигнат по тълкувателен път.
В случай че упълномощаването е извършено по електронен път, пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин, позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) No 910/2014, освен когато квалифицираният електронен подпис удостоверява и времето на подписване на пълномощното. Последното не бе прието и ОСА ще продължи да работи за въвеждането му.
Предложихме също, когато съдът разпечатва електронните изявления и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител, да ги изпраща в незаверени преписи на участниците в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива (вместо заверени от служител на съда, както се предвиждаше в законопроекта), като за предвижданото разпечатване страната, извършила действието в електронна форма, да заплаща предварително такса на брой страници за фотокопие на документ, а не такса за заверен препис, която е в десетки пъти по-висока. Последното на практика ще обезсмисли електронното правосъдие, и ще подтикне страните и техните адвокати отново да не подават документи по електронен път, а да се редят на опашки в съдилищата и то в условията на пандемия. Това предложение не бе прието и ОСА ще работи за въвеждането му чрез съответен законодателен инструмент.
- Следва да се осигури и съответствие между предложените нови норми на чл.102а-102з ГПК с приложимите разпоредби на Закона за съдебната власт относно изявления и процесуални действия в електронна форма. Една и съща материя е уредена втори път, отчасти със съвпадащи, отчасти с противоречиви на вече приетите в ЗСВ текстове. Последното създава неяснота относно смисъла и съдържанието на регулиращите материята правни норми, доколкото те ще се извличат от различни текстове на два различни нормативни акта, уреждащи идентични отношения, но без яснота относно lex generalis и lex specialis, и при явно противоречие на някои от тестовете едни спрямо други. Някои от проблемите биха били преодолими чрез тълкуване, докато други не. Особено внимание следва да се обърне на противоречието с § 218 от ПЗР към ЗИДЗСВ, тъй като е в състояние да засегне негативно до такава степен правата на гражданите, че да опорочи цялостно осигуряването на справедлив процес. Той предвижда, че всички дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред. По тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните.” Така цитираният текст е от изключително значение, тъй като гарантира, че при липсата на пълен електронен образ на делото в ЕПЕП, на страните няма да се връчват електронни призовки и съобщения, доколкото те няма да са в състояние да се запознаят с делото си от разстояние и да извършват електронни процесуални действия по него, тъй като то ще е налично само на хартия. Предлаганите промени в ГПК обаче не правят разлика между образуваните дела на хартиен носител и електронните такива, нито създават възможност уведомената по електронен път страна или неин процесуален представител да повдигнат възражение за липса на електронно дело или неговата непълнота. Същевременно прави впечатление, че нормата на § 216, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗСВ не предвижда какъвто и да е срок за въвеждане на последната функционалност по чл. 360в, ал. 2, т. 4 – осигуряване на достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри, а нормата на § 218, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСВ съдържа едно чисто “пожелателно” предвиждане, че ако в тригодишен срок от влизането в сила на този закон орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може да предоставя достъп до тях за справочни цели. Ето защо, искахме да бъде предвиден чрез изменение на ПЗР на ЗИДЗСВ изричен срок за присъединяване на всички съдилища в страната към ЕПЕП, за снемане на електронен образ на висящите дела от всички съдилища и срок за внедряване на модулите за сигурно електронно връчване на адвокати с възможност за възражение при технически проблем или непълнота на делото, и модул за заявяване и регистриране на дните на почивка на адвокатите. В противен случай, в ущърб на правото на страните на справедлив процес и надлежното администриране на правосъдието само ще се създадат задължения за адвокатите, които ще са натоварени да получават съобщенията по електронен път и да изпълняват сроковете (независимо от карантина, здравословно състояние или заслужена годишна почивка), без да имат фактически достъп до електронното дело от разстояние или още по-лошо - принудени да жертват живота и здравето си за осъществяване на справка и получаване на преписи от делото на място в деловодствата на съда, и то в условията на пандемия и масово разпространение на болестта Ковид-19.
- С приетия текст на т. 2 на чл.127 ГПК се въвежда като изискване за редовност на исковата молба не само посочването на електронен адрес на страната - подател, но и на електронния адрес на насрещната страна. Считаме това предложение за неудачно. Връчване на толкова важен документ като исковата молба не е желателно да се извършва на електронен адрес на ответника, посочен от ищеца, защото това ще доведе до огромен брой злоупотреби и увреждащи ответниците процеси.
ОСА категорично ще работи за промяна на това законово положение.
- Прието бе предложението ни ищецът и ответникът да не са в различно правно положение и след като ответникът има право да заяви дали желае връчване на посочения в отговора електронен адрес, то с исковата молба и ищецът също да може да направи изявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.
- От внесения в Народното събрание законопроект, съответно – в приетия ЗИДГПК, е отпаднала т. 2 на § 15 от законопроекта, публикуван на Портала за обществени консултации, а именно:
- Създава се ал. 5:
„(5) Исковата молба и писмените доказателства към нея може да бъдат подадени в електронна форма при спазване на изискванията на глава осемнадесета „а” от Закона за съдебната власт.”
За да се избегнат всякакви съмнения, че исковата молба (и, при съответното препращащо приложение на тази разпоредба - и други изявления, с които се инициира съответно производство) може да се подава в електронна форма, предложихме да се включи отново първоначално предлаганият текст със следната редакция:
Създава се ал. 5:
„(5) Исковата молба и писмените доказателства към нея може да бъдат подадени в електронна форма при спазване на изискванията на глава осемнадесета „а” от Закона за съдебната власт и глава единадесета „а“ от настоящия закон, като при противоречие, приложими ще бъдат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.”
За съжаление това наше предложение не бе прието.
- В чл. 183 от ГПК са направени следните изменения и допълнения:
Досегашният текст става ал. 1.
Създава се ал. 2:
“(2) Завереният от страната препис по ал. 1 може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис.”
Изразихме категорично несъгласие с така предложения текст и предложихме да отпадне от законопроекта.
Както пояснихме по-горе, подобна заверка на всеки един представян документ е неоправдано трудоемко. Същият ефект можеше да се постигне с направеното от нас предложение относно текста на чл. 102б, но предложението ни не беше прието и ОСА ще продължи да настоява за съответните промени.
- За съжаление в приетия ЗИДГПК е отпаднала изцяло предвижданата в законопроекта електронна форма на заповедите за изпълнение и издадените изпълнителни листи, което щеше да е една позитивна законодателна стъпка.
Имахме някои притеснения относно предлаганите текстове, като например, че не ставаше ясно как съдебният изпълнител получава достъп до обявения изпълнителен лист с оглед настоящото състояние на Единния портал за електронно правосъдие. Не се създаваше яснота и по въпроса дали в този случай съдебният изпълнител ще си направи служебно заверен препис от обявения изпълнителен лист и няма ли да иска от страната да се снабдява с такъв заверен препис, за да се образува изпълнителното дело. Не беше без значение и как точно този съдебен изпълнител, който е избран от взискателя ще бъде оторизиран да достъпи изпълнителния лист, защото да се даде достъп до електронното дело на всички съдебни изпълнители едва ли е удачно. По същите съображения, поставеният проблем следваше да се уреди в първоначалните § 23 и § 24 от законопроекта и по отношение заповедите за изпълнение и незабавно изпълнение, както и за разпореждането за незабавно изпълнение (което вече ще е отделен съдебен акт). Доколкото разбираме от предлаганите изменения в законопроекта, целта беше страните, техните правоприемници, процесуални представители и съдебните изпълнители, да могат да достъпват издадените в електронна форма заповеди за изпълнение, заповеди за незабавно изпълнение и разпореждания за незабавно изпълнение, както и актовете на съда за тяхната отмяна или обезсилване, а съдебните изпълнители ще трябва служебно да си правят заверен препис от заповедта за изпълнение, който да връчват с поканата за доброволно изпълнение на длъжника, без да искат подобен препис от взискателя.
За съжаление, вместо да се прецизират текстовете на законопроекта, същите бяха отхвърлени изцяло, което е отстъпление от идеята за всеобхватно въвеждане на електронното правосъдие. ОСА ще продължи да работи за въвеждането му и в тези аспекти.
- Същевременно, в чл. 436, ал. 3 от ГПК се създава изречение трето:
“Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма.”
Посоченият текст не съдържа никакви гаранции за автентичност на така изпращаните документи, в противовес на всички сериозни изисквания, които се поставят спрямо страните при електронната комуникация със съда. Това създава сериозна заплаха за правната сигурност и правата и интересите на страните. Законодателното предложение следваше да бъде цялостно преосмислено и прецизирано в тази насока или да отпадне, но за съжаление бе прието в този му вид, като единствено бе смекчено с думите „може да“, в сравнение с първоначалния вариант в законопроекта, който предвиждаше безусловност на изпращането в електронна форма.
- Относно измененията на Закона за адвокатурата
Предвиденият срок 30 юни 2022 г. важи само по отношение въведеното задължение на адвокатите да регистрират и поддържат профил в ЕПЕП и в информационна система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление, без това да е обвързано с действителното изпълнение на задълженията за поддържане на функционалностите в самия ЕПЕП по § 216 и § 218 от ПЗР на ЗИДЗСВ.
Този проблем можеше да се реши по два възможни начина:
4.1. Като се предвиди чрез изменение на ПЗР на ЗИДЗСВ изричен срок за присъединяване на всички съдилища в страната към ЕПЕП, за снемане на електронен образ на висящите дела от всички съдилища и срок за внедряване на модулите за сигурно електронно връчване на адвокати с възможност за възражение при технически проблем или непълнота на делото, и модул за заявяване и регистриране на дните на почивка на адвокатите, или
4.2. Като се измени предложената норма на чл.50а от Закона за адвокатурата, както следва: „Чл. 50а. Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да се регистрира и да поддържа профил в Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт и в информационна система за сигурно електронно връчване по чл. 20, т. 1, буква „а“ от Закона за електронното управление, след привеждане на Единния портал за електронно правосъдие в пълно съответствие с нормите на Закона за съдебната власт и осигуряване на пълен достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри.“
За съжаление тези наши предложения не бяха приети.
Положителен момент е приетият § 22 от ПЗР на ЗИДГПК, който предвижда, че по искане на адвокат, регистрирал се до 30 юни 2022 г. в единния портал за електронно правосъдие, връчването може да се извършва по избран от него ред. С това се избегна неравнопоставеността, до която щеше да се стигне между адвокатите, вече регистрирани в ЕПЕП и тези, които ще се регистрират до 30 юни 2022 г.
- Относно правилата за провеждане на съдебни заседания посредством видеоконференция в чл.135а ГПК
Използвахме възможността да предложим допълване на новоприетата норма на чл.135а ГПК (ДВ, бр. 98 от 2020 г.) относно участието на адвокати в съдебни заседания посредством видеоконференция.
Новите правила в ГПК предвиждат, че при видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за целта помещение в друг районен съд, място за лишаване от свобода или арест. Т.е. не се регламентира възможност страна или адвокатът ѝ да участват в заседанието от кантората или от дома си, ако например са поставени под карантина или поради друга причина са обективно възпрепятствани да се явят в съда.
Докато разписването на такава възможност за страните крие някои рискове, считаме, че за адвокатите е напълно приемливо и крайно необходимо да се предвиди възможност участието им чрез видеоконференция да се осъществи от кантората на адвоката или дома му, като се създаде и внедри модул e-sign към софтуера за видеоконферентни връзки, който ще използва Висшият съдебен съвет. Създаването на подобна функционалност на софтуера на съдилищата за видеоконферентна връзка е изключително лесно осъществимо и ще създаде възможност или адвокатите да се вписват и достъпват видеоконферентната “стая” чрез квалифициран електронен подпис или да подписват в началото на заседанието изявление до съда с КЕП, така че да бъде несъмнена тяхната идентификация.
С оглед на това, предложихме в процесуалните норми за провеждане на съдебни заседания посредством видеоконференция да се включи следния текст:
"При видеоконференцията страната присъства в специално оборудвано за видеоконференции помещение в районен съд, определен по реда на чл. 156а, ал. 2-4, място за лишаване от свобода или ареста. При наличие на техническа възможност процесуален представител по чл. 32, т. 1 може да участва в съдебното заседание чрез видеоконференция и когато присъства в кантората или дома си, като в този случай съдът изпраща на лицето линк за видеоконференция на избрания от него електронен адрес за връчване, посочен в единния портал за електронно правосъдие и удостоверява самоличността му посредством подписване с квалифициран електронен подпис в нарочен модул към софтуера за видеоконференция, а по изключение или когато член на съдебния състав познава съответния адвокат - чрез показване на адвокатска карта."
За съжаление и този път предложенията ни за специални правила, свързани с участието на адвокатите чрез видеоконференция, не бяха възприети. ОСА ще продължи усилията си в тази насока.
- Относно правилата за протокола от откритите съдебни заседания - чл. 150-152 от ГПК
Използвахме възможността да предложим изменение и допълване на правилата относно протоколите, съставяни при разглеждането на делото в открито съдебно заседание.
С ДВ, бр. 98 от 2020 г., законодателят уреди възможността в ГПК страна по делото да иска участие в открито съдебно заседание чрез видеоконференция – чл. 135а ГПК. Създадена бе гаранция за сигурност на страните и участниците в исковия процес, като изрично е вменено в задължение на съда да следи за извършване на запис от видеоконференцията – чл. 143, ал. 4, т. 4 ГПК. Законодателно е създадена уредба, че за извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, задължително се изготвя видеозапис върху електронен носител. Важна гаранция за правата на страните е и задължението на съда да приложи видеозаписа към делото – чл. 150, ал. 6 ГПК. По този начин до него достъп имат всяка една страна или участник, които могат да се запознаят с него. Същата възможност е налице и за по-горестоящия съд в случаите на инстанционно обжалване на съдебни актове на по-долустоящия съд.
Според нас този подход на законодателя относно уредбата на видеоконференцията заслужава подкрепа. Той осигурява правна сигурност и предвидимост за страните и участниците в процеса. Същият стриктно следва и идеята, че гарант за законността на процеса е съдията, който следи за техническото обезпечаване на откритото съдебно заседание.
Към настоящия момент обаче горният законодателен подход не е доведен до край в светлината на въпроса за техническото обезпечаване на откритите съдебни заседания. В чл. 150, ал. 4 ГПК е прието, че при техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът. От лаконичната разпоредба може да се направи извод, че към настоящия момент за съда не съществува задължение служебно да следи за извършването на звукозапис, нито задължава съдилищата да извършват такъв.
Проблем с оглед на липсата на звукозапис от открито съдебно заседание възниква и в производството по поправка и допълване на протокола по чл. 151 ГПК. В този случай поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. Така е създадена възможност съдията, под диктовката на който се води протоколът, сам да контролира себе си относно своята дейност по съставяне на протокола. Затова предлагаме в производството по поправка на протокола съдията да бъде служебно задължен да имплементира напълно съдържанието на звукозаписа в протокола, без да може да прави каквито и поправки, допълнения или отпадане от съдържанието на записа.
Разминаване в законодателния подход е налице и по въпроса за запазване на видеозаписа и звукозаписа. Видеозаписът се пази до изтичането на срока за съхранение на делото, докато звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане – до влизането в сила на решението по делото – чл. 151, ал. 5 и 6 ГПК. Това положение създава състояние на неравноправно третиране на страните в процеса в зависимост от вида на техническото обезпечаване на съдебните заседания.
Не без значение е и възможността пазените звукозаписи и видеозаписи да бъдат използвани с оглед на приложението на НПК – напр. за доказване на даване на невярно заключение от вещо лице (при даване на отговори в открито съдебно заседание, които често не се отразяват в протокола) или даване на лъжливи свидетелски показания – чл. 290 и 291 НК.
Към настоящия момент законодателят все още не е уредил и възможността за осигуряване на достъп до видеозаписа и звукозаписа от открито съдебно заседание чрез единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), който е в процес на изграждане и усъвършенстване. Този въпрос също следва да бъде обмислен от законодателя.
Трябва да се отчете и доказателствената стойност на протокола, който се обвърза с извършения звукозапис и видеозапис от съдебно заседание. Предвид това, следва да се осигури гаранция на страните в процеса, че те имат ефективен правен инструмент за оспорване на извършения звукозапис или видеозапис при съмнения за неправомерно вмешателство в неговото съдържание и извършени манипулации.
За целта предложихме конкретни законодателни промени в ГПК за постигане на този резултат, които за съжаление бяха оставени без внимание от законодателя, но за чието реализиране ОСА ще продължи да работи в рамките на следващи законодателни процедури.
СНЦОП "ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ
АДВОКАТИ"