СНЦОП "Обединение на свободните адвокати" изпрати писмо до Народното събрание, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет и Адвокатските съвети в страната с призив да се предприемат и подкрепят нужните мерки, така че да не се стига до повторно затваряне на съдилищата и преустановяване провеждането на открити съдебни заседания по граждански, търговски, административни и „по-леки“ наказателни дела. Вместо затваряне като най-тежка възможна мярка, ОСА предлага набор от други мерки, чието навременно въвеждане е в състояние както да намали риска от заразявне на магистрати, адвокати и страни по делата, така и да позволи осъществяването на правораздавателна дейност и упражняването на нашата професия. Пълния текст на писмото:
ДО
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ
ДО ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
КОПИЕ
ДО ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
КОПИЕ
ДО АДВОКАТСКИТЕ СЪВЕТИ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
В електронните медии и специализирани сайтове се появи информация, че се обмисля съдилищата да преустановят провеждането на открити съдебни заседания от 15 ноември до 31 декември 2020 г., а насрочените в такива заседания дела за същия период да бъдат отсрочени за нови дати, не по-късно от 15 юли 2021г. Обяви се, че сред депутатите се обсъжда промяна в тази посока в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците от кризата с COVID 19.
Изтъквана причина за обмисляната законодателна промяна е да се спре разпространението на COVID 19, с цел превенция срещу усложняването на епидемиологичната обстановка сред магистратите и съдебните служители.
Припомняме, че тази година съдилищата вече бяха почти напълно затворени за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., след което започна бавен процес на възстановяване на нормалния ритъм на работа и повечето дела, чието разглеждане бе отложено, започнаха да се гледат в нормален порядък едва от м. септември.
Правителството и ВСС имаха над 6 /шест/ месеца да се подготвят и да предприемат мерки за адаптиране на съдилищата за работа в условията на пандемията, при положение, че се очакваше увеличаване на заболеваемостта в есенно-зимния период.
Ето защо считаме, че предлаганата мярка на затваряне е несъразмерна и непропорционална с оглед вече взетите противоепидемични мерки в съдилищата. Същата би довела до много по-големи вреди за правосъдието, обществото и икономиката, отколкото да окаже полезен ефект в създалата се обществена обстановка.
На първо място, за пореден път би се забавило и без това не особено бързото съдебно производство в България. Делата, които бяха отложени веднъж, ще бъдат отложени отново. Разглеждането на новообразуваните дела ще се отдалечи далеч във времето. Това ще има негативни последици за страните, които биха претърпели нови вреди от забавяне на правосъдието. То ще разклати допълнително и без друго крехкото доверие в правосъдната система, на която гражданите и юридическите лица трябва да могат да разчитат винаги, включително и в най-тежките моменти за страната.
На следващо място, по правило, съдиите (извън разглеждащите наказателни дела) заседават в открити съдебни заседания веднъж в седмицата, при максимални средства за защита и почти никакъв физически контакт с останалите страни и участници в процеса. При това положение, рискът от заразяване на магистрати и съдебни служители е минимален, в сравнение с огромната част от обществото, работещо в далеч по-рискова среда и носещо в не по-малка степен тежестите и неудобствата от извънредната епидемична обстановка. Извън откритите съдебни заседания, съдиите работят или дистанционно, или при липса на физически досег с други лица във високо защитена работна среда, предвид въведените строги мерки за дезинфекция и безопасност в съдилищата.
Предлаганото прекъсване в провеждането на съдебните заседания ще се отрази крайно негативно и на адвокатите от гледна точка на невъзможността им да осъществяват поетата защита и произтичащите от това загуби за доверителите им, чиито интереси те представляват. То ще се отрази за пореден път и на доходите на адвокатите, чиято загуба по време на двумесечното затваряне на съдилищата не бе компенсирана по никакъв начин, за разлика от финансовата, административна и данъчна подкрепа, която получиха почти всички останали браншове и икономически групи в страната.
Всичко това, на фона на безпрецедентна криза, намаляване на обороти и свиване на всякаква стопанска активност, която още не може да се възстанови от двумесечното затваряне на системата и държавата, ще има крайно неоправдани негативни ефекти, както върху гражданите и юридическите лица, очакващи правосъдие, така и върху изпълнението на конституционно закрепените задължения на адвокатурата да защитава техните права и законни интереси.
Обръщаме внимание на факта, че съдебната власт има бюджет от около 1 милиард лева. Това означава наличие на достатъчен финансов ресурс за подготовка на правосъдната система за работа в кризисно положение при оправдаване на легитимните правни очаквания на обществото за обезпечена непрекъснатост в работата на правораздавателните органи. Същевременно, вместо да се предлагат крути мерки като затваряне на съдилищата, които биха имали крайно неблагоприятни последици за адвокатите и техните клиенти - граждани и юридически лица, могат да се предприемат както законодателни, така и административно-организационни промени, позволяващи по-бързо разработване и внедряване на електронното правосъдие. По този начин много от съдопроизводствените действия и комуникацията със съдилищата ще се извършват електронно, ще се предотврати струпването на повече хора, а от там ще намалее и рискът за гражданите, адвокатите, магистратите и съдебните служители да се заразят. Същевременно е крайно време за оптимизиране на процесите в рамките на самата съдебната система, които да намалят здравните рискове и освободят ресурс за реорганизация.
Така например, в редица съдилища вече функционира на практика електронното подаване на съдебни книжа и документи. Добър пример в това отношение е Софийският районен съд, който създаде нарочни електронни адреси, на които да се подават документи по образувани граждански и наказателни дела, подписани с квалифициран електронен подпис. В множество съдилища документи и процесуални изявления се приемат по електронен път и само чрез сканирани електронни образи на саморъчно подписани хартиени документи, като съществените от тях се изисква да се изпращат последващо и на хартиен носител, по поща или с куриер. Значителен брой съдилища безпрепятствено изпращат на страните по електронна поща постъпили по делата документи от други страни или участници в процеса, протоколи от съдебни заседания, определения с доклади, разпореждания, експертизи и др. под. Похвален напредък в някои съдилища отбелязва и попълването на електронните досиета на делата в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) с пълния набор от съдържащите се в тях документи и съдебни актове, което позволява самостоятелен дистанционен достъп на страните и адвокатите до тях, без да се ангажира времеви и човешки ресурс на съдебните служители за предоставяне на справки.
Очаква се и съвсем скоро да бъдат окончателно приети от Народното събрание и обнародвани предвижданите промени в процесуалните закони - в Гражданския процесуален кодекс, в Административнопроцесуалния кодекс и в Наказателно-процесуалния кодекс, които ще поставят на нормативна основа провеждането на съдебни заседания и събирането на някои доказателства чрез видеоконференция.
Обръщаме внимание, че съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила и допустимостта на електронен документ като доказателство в съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че документът е в електронна форма. Нещо повече, подписването на електронен документ с квалифициран електронен подпис има правната сила на документ, подписан със собственоръчен подпис.
Ускоряване на процеса на използване от съдилищата на електронни доказателства, в съответствие с националното им право, включително при осъществяване на международно сътрудничество по граждански и административни дела, е предмет и на приетите на 30.01.2019 г. от Съвета на министрите към Съвета на Европа „Насоки за електронните доказателства в граждански и административни производства“. В тази връзка следва да се има предвид, че Европейската комисия е внесла предложения за изменения в Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела и в Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“). Предложението на ЕК, подкрепено от Европейския икономически и социален комитет, цели адаптиране на посочените правни актове с непосредствено приложение във всички държави-членки към техническия напредък, като се използват предимствата на цифровизацията и се въведе задължение за съдилищата комуникацията и обменът на документи да се извършват по подразбиране по електронен път, при спазване на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, без от това да произтича каквото и да било ограничаване на процесуалните права на страните.
В този аспект, изразяваме своето категорично несъгласие с подготвяната законодателна промяна, предвиждаща ново прекъсване на съдебните заседания и за пореден път отправяме призив в тази кризисна обстановка да се мисли за интересите на всички български граждани, а не само за част от тях.
Същевременно, нужно е да се продължи в спешен порядък започнатото. Следва да продължи приемането на законови промени в процесуалните закони, които да позволят извършването на всички процесуални действия по електронен път. Документооборотът да стане и напълно електронен, а не само на хартиен носител. Уведомяванията, връчванията на книжа и всички други съпътстващи правосъдието действия следва да се дигитализират и България да се изравни с останалите държави от ЕС, които отдавна са въвели електронното правосъдие във всичките му фази. Призоваваме ВСС да завърши промените и внедри, съответно завърши възможно най-бързо информационните системи в съдилищата, за които са разходвани милиони левове, но все още не могат да бъдат използвани в своя пълен обем, и по този начин да улесняват процеса и намалят риска от заразяване.
Обединението на свободните адвокати се обръща и към Висшия адвокатски съвет и всички Адвокатски съвети в страната, които са призвани да защитават интересите на адвокатите, с призив да предприемат незабавни и твърди действия за недопускане на евентуалните промени в закона, като се противопоставят на предвижданите нови ограничения и като подкрепят планирания Национален протест на адвокатурата, насрочен за 04.11.2020 г. Адвокатите, като упражняващи свободна професия, бяха изключени от всички мерки за справяне с последиците от COVID 19 и повторното преустановяване провеждането на открити съдебни заседания би имало още по-тежки последици за българските адвокати и техните клиенти – граждани и юридически лица. Всички представители на професионалните общности твърдо защитиха интересите на своите членове, което не може да се сподели за адвокатските органи, които не обясниха на обществото последиците за адвокатите и не предприеха активни действия за тяхното компенсиране.
Това обръщение е естествено продължение на нашата последователна работа и инициативи още от периода на предишното затваряне на съдилищата март - май 2020 година. Тогава неколкократно се обърнахме към ВСС, ВАдС, САК, министър-председателя на Република България, НС и Европейската комисия. В обръщенията си подробно обяснихме проблемите и отправихме многобройни конкретни предложения за подобряване на работата на съдилищата, които ако бяха взети предвид и бяха предприети действия в тази насока, днес едва ли би се поставял въпросът за повторно затваряне на съдилищата. С пълната информация за нашите предложения и инициативи можете да се запознаете тук.
Основна уставна цел на Обединението на свободните адвокати /ОСА/ е защита на професионалните интереси на българските адвокати, които за пореден път могат да бъдат лишени от правото си на труд, което противоречи на всички български и европейски норми. Тази наша цел е неразривно свързана с конституционната роля на адвокатурата да защитава правата и законните интереси на българските граждани и юридически лица и с неотменимостта на основните конституционно закрепени права, едно от които е правото на защита и достъпът до съд.
С уважение:
за СНЦОП „Обединение на свободните адвокати“
адв. Емил А. Георгиев – Председател на УС