Интервю с председателя на УС на ОСА - адв. Емил Георгиев

Председателя на УС на ОСА - адв. Емил Георгиев даде интервю по повод учредяването на сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Обединение на свободните адвокати".
18.10.2019 г.


Г-н Георгиев, Вие станахте председател на новоучреденото „Обединение на свободните адвокати“. Кое наложи неговото създаване и значи ли, че у нас има и не свободни адвокати?


В „Обединение на свободните адвокати“ смятаме, че една част от нашите колеги са наистина несвободни, но в икономически смисъл. Професията се развива по един странен начин и все повече адвокати успяват да преживяват покрай т. нар. “правни помощи“ и „особените представителства“. Тук трябва да степенуваме - правната помощ е по-ниско платеното средство. Особеното представителство обичайно е свързано с по-високи хонорари. Според информацията ни, то е запазено за „по-наши“ хора. Имам предвид тези от съответните колегии на Висшия адвокатски съвет. Ние знаем, че тези инструменти се използват още за влияние и постигане на определени изборни резултати, когато да кажем има избори в адвокатските съвети, в отделните колегии или избори на общото събрание на адвокатите от страната. Това е контролирания вот в рамките на адвокатурата и той става още по-опасен, ако го свържем с много широката апатия сред адвокатите.

Откъде идва тази апатия?

Те знаят, че със или без техния вот, няма какво толкова да се промени. И винаги нагоре по стълбичката ще се изкачват онези, които предварително са били определени.

Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят в разкол на гилдията?

Те вече го направиха. Но ние ще се защитим най-добре с работата си. Нашата цел не е да постигнем разкол, а да свършим някаква работа. Нашите органи или отказват да я свършат или я вършат толкова потайно, че ние никога не знаем за нея. Имаме няколко проблема с ръководните органи. От една страна е тяхната пасивност по важни за адвокатурата въпроси. И от друга страна е тяхната потайност. Понякога с много голямо закъснение разбираме за нещо свършено или опит да бъде свършено. Всичко е било обвито в такава непрогледност, в такава непрозрачност и с такова закъснение, че спокойно може да се постави под въпрос доколко изобщо е било смислено да се прави. Считаме, че адвокатурата трябва да говори ясно, високо и навременно по определени въпроси. Досега сме имали редица срещи и участия в неформален вид. От много места са ни сигнализирали, че тези срещи са трудни.

С кого сте се срещали?

Имам предвид да кажем Министерство на правосъдието, Висшия съдебен съвет, други звена в администрацията и съдебната власт. Казват, че подобни контакти са трудни, понеже не разполагаме със собствена правосубектност. Това е причината да формализираме нашите действие. Накрая решихме да учредим адвокатско сдружение.
Това прецедент ли е у нас?

Ние не сме прецедент. Има редица други адвокатски сдружения. Това, по което сме първенци е, че ние си поставяме за решаване на цели и задачи, които попадат в полето на действие на нашите ръководни органи. Правим го, защото те са пасивни. Водили сме много разговори с председателят на Висшия адвокатски съвет г-жа Ралица Негенцова, както и с други членове на този Съвет. Не е нещо, което правим зад гърба им. Те много добре знаят какво искаме от тях. Но разминаванията ни са огромни. Не виждаме друга алтернатива. Резултатът от нашата работа ще бъде в интерес на цялата гилдия. Адвокатите не работим само за себе си, а за българските граждани, които са наши клиенти.



Интервю на Катя Илиева