Инициатива No. 1: Подобряване работата на Търговския регистър

12.04.2020 г. 

“ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ изпрати становище до Комисията по правни въпроси към Народното събрание във връзка със законопроекта за изменение и допълнение на ЗТРРЮЛНЦ.

До:

КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

СТАНОВИЩЕ

От:

СНЦОП "ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ", ЕИК 205846611, представлявано от Председателя адв.ЕМИЛ А.ГЕОРГИЕВ

 

ОтносноГласуване на второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,  вх. № 054-01-18, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 27.02.2020 г.

 
Уважаеми дами и господа народни представители,

С настоящото, се обръщаме към Вас, в качеството Ви на народни представители – членове на Комисията по правни въпроси, по повод предстоящото на 13.04.2020г. гласуване на второ четене на законопроект за изменение и допълнение на ЗТРРЮЛНЦ  с горепосочения входящ номер.

В мотивите на законопроекта се твърди, че с предложената разпоредба на §.5 се цели намаляване на административната тежест върху бизнеса и в частност – спестяване на усилията му по представяне заедно с ГФО на всички документи, доказващи приемането на отчета – протоколи, покани и пр.
За съжаление въпросната разпоредба поставя някои сериозни проблеми:

Именно изискването за представяне на горните документи гарантираше на съдружниците с миноритарен дял, че поне веднъж годишно ще бъдат информирани за финансовото състояние на дружествата в които участват. Практиката ни като адвокати показва, че мажоритарните съдружници често препятстваха опитите на останалите да получат тази информация, независимо че тя им се следва по закон. Ето защо съществуващият ред на оповестяване на ГФО се явяваше гаранция за правата на тези съдружници.

Сега, с приемането на §.5, ал.1 тази гаранция ще отпадне и прокуратурата ще бъде засипана от сигнали за съставяне на декларации с невярно съдържание от управителите на дружествата, които ще удостоверяват, че отчетите са приети, без това действително да е така.
Надяваме се да разбирате, че това, което „затормозяваше" предприятията (както се сочи в мотивите), не бе изискването за представяне на документите, доказващи редовността на свикването и провеждането на общото събрание, а самото свикване и провеждане на събранието за приемане на отчетите, което обаче не отпада и не би могло да отпадне, тъй като е свързано с основни права и правни институти. Именно то обаче е това, което отнема времеви и човешки ресурс – ресурсът, необходим за изготвяне на покани, протоколи и пр. документи по свикване и провеждане на събранието. Никакъв съществен времеви и човешки ресурс не се разходва за самото им представяне, както погрешно се твърди в мотивите на законопроекта. Ако тези документи са надлежно изготвени, а законът и след приемането на §.5 ще изисква това да е така, представянето им през 21 век, при наличието на множество технически възможности за сканиране и дигитално съхранение на документи, изобщо не се явява проблем.

Поради изложеното, и след приемане на предложените изменения бизнесът ще бъде на общо основание задължен да съблюдава всички изисквания на закона, свързани с провеждане на общото събрание и документирането му (със съответните обявления, покани, протоколи и пр.), но просто този път няма да е необходимо да удостоверява изпълнението им пред държавен оран и това ще доведе до масово погазване на закона. Последното категорично не е в полза на бизнеса, без съмнение ще натовари прокуратурата и определено ползва единствено Агенция по вписванията, чиито длъжностни лица по регистрацията (ДЛР) ще се облекчат от задължението да преглеждат множеството разнотипни документи по приемане на отчета, вместо което ще се уверяват само в наличието на една проста декларация (по образец). 

Съвсем отделен е въпросът за основателните съмнения, които вече ще възникват у всички трети лица относно интегритета на обявените от дружествата отчети и липсата на каквито и да било гаранции, че същите са идентични с действително приетите от общите им събрания (декларациите от законните представители никога не са били приемани в частния сектор като достатъчно кредибилни). Обявените в Търговския регистър ГФО на дружествата обаче се ползват не само от НАП и различните държавни органи, но и от гражданите и бизнеса за преценка на финансовото състояние и платежоспособността на бъдещ съконтрахент, поради което всички частно-правни субекти, лишени от останалите бази данни, с които разполага администрацията, ще бъдат поставени в изключително неблагоприятно положение. По тази причина, приемането на §.5 би затруднило гражданския оборот много повече отколкото необходимостта от сканиране и представяне в Регистъра на няколко документа, които се предполага, че са вече съставени и реално съществуват.
 
Обръщаме ви и специално внимание на още един въпрос, за който алармираме от месеци. Това е въпросът за разноските, свързани с обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията. Понастоящем, поради противоречива съдебна практика и липса на изрична законодателна уредба, държавата плаща три пъти по-високи разходи за обезщетения в случаите на незаконосъобразни откази на ДЛР, а бизнесът губи време в дълги и ненужни съдебни процеси за възстановяването имРешението на този проблем е просто и бе представено на депутатите от Омбудсмана на Република България още миналата година, но оказва се никой от тях не се чувства задължен да спести на държавата загубите, които тя продължава да търпи.

Без да правим анализ на противоречивата съдебна практика в основата на проблема и без да го разглеждаме отново в детайли (с тях можете да се запознаете в приложените документи), само ще припомним, че въпросът в крайна сметка се свежда до липсата на единно становище относно това кой е компетентният съд и процесуален ред за присъждане на разноските в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ: гражданският съд и редът по Глава XXI на ГПК: „Обжалване на определения"; гражданският съд и редът по Част шеста на ГПК: „Охранителни производства" или административните съдилища и  редът по АПК и ЗОДОВ.

Поради горното, вместо да се присъждат разноски в самото производство по отмяна на незаконосъобразния акт, претърпялата ги страна бива принуждавана да ги претендира в отделно производство по ЗОДОВ. В последното се присъждат отново разноски на същата страна, като така, вместо тя да бъде обезщетена с 250 лв. за отменения от съда незаконосъобразен отказ на ДЛР, държавата в крайна сметка я обезщетява с около 1000 лв., които включват както тези 250 лв. за отмяната на отказа, така и разноските на всички инстанции за водене на дело по ЗОДОВ (посочените суми са приблизителните минимални размери на обезщетенията). Горният проблем обсъдихме с Омбудсмана, въз основа на което последният направи предложение за законодателни изменения до народните представители (приложено), но до настоящия момент същото е игнорирано, въпреки очевидната полза от него не само за бизнеса, но и за държавата, доколкото ще ѝ спести значителни разходи.

С изключително притеснение отбелязваме, че и този законопроект не съдържа така направеното предложение, а именно:

Създаване на нова ал.6 на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ със следното съдържание (или ново изречение последно на съществуващата ал.5 на чл.25):
„Разноските по обжалване на отказа се разпределят съобразно общите правила на ГПК."

Положителните последици от приемането на предложената разпоредба биха могли да се резюмират накратко по следния начин:

ü  Частноправните субекти получават възможност в бързото и сравнително евтино охранително производство да получат решение на въпроса за обезщетяване на сторените от тях разноски, в случай на отмяна на незаконосъобразния отказ;
ü  Решаването на въпроса за отговорността на АВп за разноски, като ответник, намира бързо и адекватно решение;
ü  Избягва се излишно натоварване на  административните съдилища с образуване на нови искови, двуинстанционни производства по ЗОДОВ, което спестява ресурс и на съдебната система;
ü  Спестяват се средства на частнопрвните субекти – данъкоплатци, за разноски по образуване и разглеждане на отделни дела по ЗОДОВ, под формата на обезщетения, заплатени на спечелилата делото страна;
ü  Спестява се време на пострадалото от незаконосъобразния отказ лице, което следва да води отделно дело, за да репарира разноските си по отмяна на отказа;
Предвид гореизложеното, в качеството Ви на народни представители очакваме да предложите допълване на приетия на първо четене законопроект с предложения от Омбудсмана на РБ текст на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.
 

           С уважение:

Адв. Емил Георгиев,

Председател на УС на ОСА


10.03.2020 г. 

Въпреки подкрепата на Омбудсмана, депутатите продължават да игнорират проблема, видно от отговора на самия омбудсман, който публикуваме тук.


Омбудсманът подкрепи и направеното от адвокати предложение за законодателни промени, които да решат проблема с присъждането на разноски при отмяна на незаконосъобразни откази на ДЛР и внесе за разглеждане така направеното предложение за изменение в закона. Текст на предложението.



“ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ продължава комуникацията с Агенция по вписванията по проблемите на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), с които се сблъскват в работата си българските адвокати. 

След няколко срещи, организирани със съдействието на Омбудсмана на Република България, между представители на Министерството на правосъдието, ръководството на Агенцията по вписванията и адвокати, на 17.06.2019 г. Агенцията по вписванията публикува на сайта си Методически указания за работата на длъжностните лица по регистрация (ДЛР), приложими при разглеждане и произнасяне по заявления за вписване и заличаване на обстоятелства и обявяване на актове в ТРРЮЛНЦ.


“ОБЕДИНЕНИЕ НА СВОБОДНИТЕ АДВОКАТИ“ ще продължава да събира и анализира сигнали на адвокати за постановени незаконосъобразни откази на ДЛР, несъвършенства на използвания от Агенция по вписванията софтуер и технически затруднения при работата с ТРРЮЛНЦ. Посочените проблеми влошават ползването на услугите на Регистъра от юридическите лица и гражданите, като затрудняват своевременната и адекватна защита на техните права и законни интереси от страна на адвокатите.

Ето защо, тези проблеми ще бъдат постоянно разисквани с ръководството на Агенцията по вписванията и с Министъра на правосъдието, с оглед намиране на тяхното своевременно и ефективно разрешаване, в това число и по пътя на нормативни промени.